РЕШЕНИЕ № 261105 /29.10.2021г.
гр. Перник, 29.10.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, III-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: Мариета
Динева-Палазова
при секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 05665 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Топлофикация -
Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ срещу Б.К.Б. и М.Г. П.– Б., и двамата от гр.
Перник, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове за сумата от 2873,82 лева.
С
Определение № 261268 от 15.12.2020г. производстовото по делото спрямо ответника
Б.К.Б. е било прекратено поради оттегляне на исковете и същото е продължило
спрямо ответника М.Г. П.– Б. за сумата от 1436,91 лева, представляваща 1/ 2
идеална част от общия дълг, от които главница в размер на 1317,82 лева, дължима
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., представляваща стойност на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 3, находящ
се в гр. Перник, ул. “, бл. , законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 119,09 лева, дължима за
периода от 10.07.2018 г. до 31.01.2020 г., както и законната лихва върху
главницата от 1317,82 лева, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата М.Г.
П.– Б., чрез назначения ѝ особен представител адв. В.Б.,
е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените
искове като неоснователни. Оспорва твърдението, че между страните е налице
облигационно правоотношение, рес качеството на ответницата като потребител на
топлинна енергия, като твърди, че същата не е собственик на процесния недвижим
имот.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото са
приложени извлечение от сметка и общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 123, том II, рег. № 1357, дело № 256 от 2004 г., сключен на 12.05.2004 г., се установява, че Б.К.Б. е закупил процесния недвижим имот на посочената дата. Видно от препис-извлечение от акт за сключен
граждански брак Б.К.Б. и М.Г. П.– Б. са
сключили граждански брак на 20.05.2000 г., прекратен на 05.05.2010 г. Следователно
процесното жилище е закупено
през време на брака на Б.К.Б. и М.Г. П.– Б. и същото е било съпружеска имуществена общност съгласно чл. 21, ал. 1 СК,
нормата на който е приложима съгласно § 4 от ПЗР на СК. След
прекратяване на брака процесният
имот е останал в обикновена съсобственост между Б.К.Б. и М.Г. П.– Б. – по 1/ 2 идеална част за всеки от
тях, като не са ангажирани доказателства от ответната страна за установяване
впоследствие по исков път на различно съотношение на правата им в
съсобствеността.
По делото е изслушано и прието
заключение на съдебнотехническа експертиза. От същата се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда. Установява се
наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на
сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От
заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско
измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), през процесния период е
преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на
одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му
могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на общия топломер в Сградата етажна собственост
са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по
карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството
топлинна енергия е определяно съгласно Наредбата №16 – 334 от 06.04.2007 г. Изпълнено е
изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна
собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията
за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до
извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти.
Съгласно
заключението през процесния период е начисляван прогнозно разход за топлинна
енергия за БГВ. В имота имало монтирани уреди за измерване на разхода на топла вода- 4 бр. водомери. Реалното потребление на количеството топла вода е
установявано при годипния отчет на уредите, провеждан от фирмата топлинен
счетоводител. Разхода на топлоенергия е преизчислен, след определяне на
топлосъдържанието за топа вода за отделните отчетни периоди, изчислена е
левовата ѝ равностойност и това е отразено в индивидуалните изравнителни
сметки на ответника.
Посочва се, че в имота монтирани седем
броя работещи отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители с
дистанционен отчет. Начислената топлинна енергия за тях е според отчетените
показания на уредите. Отоплителното тяло в банята е щранг – лира, без ИРУ, за
което разходът е начисляван по изчислителен път, като това тяло е работило
непрекъснато. При извършването на годишния отчет, стойността на начислената
топлинна е преизчислена, прогнозно начислените суми са сторнитани и определената
разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Топлоенергията,
разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, е разпределяна по изчислителен път. Той
е част от общия разход,
отчетен от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на
отоплявания имот по проект- 266
кв.м. Определените суми за компонента
„сградна инсталация са отразени в индивидуалната сметка на имота.
Отразено е, че в общите части няма
работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна
енергия и не са начислявани разходи.
Отразено е, че от предоставените
справки на топлофикационното дружество и ФДР е видно, че са начислявани суми за
услугата „дялово разпределение“ ежемесечно.
Вещото лице е посочило, че
начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия,
са коректни и пресметнати в съответствие с методологията, утвърдена от действащата
по време на процесния период нормативна уредба. Експертът посочва, че стойността на доставената топлинна енергия за
процесния период е в размер на общо 2635.64 лева, от които БГВ-631.06 лева,
Отопление- 1574.15 лева, изравнителни сметки и корекции- 375.72 лева и вноска
дялово разпределение- 54.72 лева.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При
изготвяне на експертизата вещото лице е работило въз основа на документи,
представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на
всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката,
ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място,
вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички
релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ
топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е приета и изслушана съдебноикономическа
експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. В
счетоводните регистри на топлофикационното дружество е отразено, че за
процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. общата начислена сума за главница е в размер на 2635.64 лева, а общият размер на лихвата за забава за периода от 10.07.2018
г. до 31.01.2020 г. възлиза на 238.18
лева, като половината от тези суми, дължими от ответницата М.Г.
п.– Б. възлизат на 1317,82 лева- главница, дължима за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г., и сумата от 119,09 лева- законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на дължима за периода
от 10.07.2018 г. до 31.01.2020 г.
Вещото лице посочва, че размерът на претендираната главница помесечно за
процесния период е формирана от дължимата топлинна енергия по компоненти и
вноската за услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия, отразени в
таблица № 2, приложение към експертизата. От заключението се установява още, че
падежите на всяко месечно задължение са съобразени с клаузите на общите условия
на дружеството ищец в частта, регламентираща падежа на всяко едно от
периодичните задължения. Експертът
посочва, че при проверка в електронната система на ищеца не е установил
извършвани от страна на ответницата плащания на задължението за топлинна
енергия. В счетоводството на ищеца, сумите за изравнителни сметки, подадени от
фирмите за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД и „Директ“ ЕООД са
отразени в исковия период 01.05.2018 г.-30.04.2019 г.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
по силата на което продавачът се е задължил да доставя топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената
продажна цена, и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Приложено е ч.гр.д. № 1292/2020 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление
на “Топлофикация-Перник” АД с вх. № 6167/25.02.2020 г., е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
длъжниците Б.К.Б. и М.Г. П.– Б. за вземанията, предмет на предявените искове. Заповедта
е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, и
на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2
ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни
искове за съществуване на вземанията
по отношение на М.Г. п.– Б..
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което
са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими
досежно ответника М.Г. П.– Б..
В полза на „Топлофикация
- Перник“ АД е издаден изпълнителен лист за дължимите от Б.К.Б. суми по
заповедното производство.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата
му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл.
150, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок
до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и
приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
Според задължителните разяснения, дадени
с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество
на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на
решението от 09.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с
които, след преценка на нормите на чл. 133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е
прието, че доставката на отопление в сграда — етажна собственост е резултат от
писмено искане, направено за сметка на всички етажни собственици в съответствие
с предвидените в националното право особени правила за етажната собственост.
От приложените писмени
доказателства се установи, че
ответницата М.Г. п.– Б., като съсобственик,
притежаващ 1/ 2 идеална част от процесния
имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между нея и
ищеца е възникнала ex lege, по силата на закона. Неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че не е установена собствеността върху процесния имот на
ответницата към спорния период. Загубването на право на собственост върху
недвижим имот предполага обективирането му в действителността – вписване на
отказ от право, разпоредителна сделка или придобиване на правото чрез
оригинерен способ от друго лице, чието право следва да бъде надлежно
признато. Такъв положителен факт не е
сочен от ответницата.
Това води до извод, че между ответницата и ищцовото дружество е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия
потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна
енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между
страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По
делото се установи, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 2635,64 лева за процесния период от 01.05.2018
г. до 30.04.2019 г. Като собственик на 1/ 2 идеална част от процесния
имот ответницата дължи половината от тази сума за главница, а именно- 1317,82 лева. Следва да се присъди и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата като законна последица от уважаването на иска и съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория
месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните
месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, намира, че обезщетението за забава, дължимо от
ответницата при съобразяване на нейните идеални части от имота и дължимата от
нея главницата, е в размер на 119,09 лева- законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на
дължима за периода от 10.07.2018 г. до 31.01.2020 г.
По разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в исковото и заповедното производство.
В
настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните
разноски: 57.48
лева – държавна такса, 200 лева- депозит
са особен представител, 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 350
лева – депозити
за вещи лица, т. е. направените
разноски са в общ размер на 707,48 лева.
В
заповедното производство ищецът е направил разноски, както следва, като ответницата следва да заплати половината от тях
съобразно нейната част от дължимите суми, а именно-
25 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 28.74
лева – държавна такса или общо 53.74
лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г. п.– Б., с ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на “Топлофикация
– Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 1317,82 лева,
представляваща главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се гр.
Перник, ул. ““, бл. , ет. , а № ,
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 119,09 лева, представляваща обезщетението за забава за периода от 10.07.2018
г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1292/2020 г. на Пернишкия районен
съд.
ОСЪЖДА
М.Г.
П.– Б., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
“Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 707,48 лева /седемстотин и седем лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща направени разноски в настоящото производство и сумата от 53.74 лева /петдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/
- разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 1292/2020 г. на Пернишкия районен
съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото
дело.
СЪДИЯ: