Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 11.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на единадесети декември през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при
секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 301 по описа за 2020 година на РС Елин Пелин и въз основа на събраните по делото доказателства
Р
Е Ш И :
1. ЗАДЪЛЖАВА Г.Ц.И., ЕГН ********** *** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р.В.Б., ЕГН ********** ***
2. ЗАБРАНЯВА на Г.Ц.И.,
ЕГН ********** да приближава на разстояние, не по-малко от 200 /двеста/ метра
молителката Р.В.Б., ЕГН **********, жилището обитавано от молителката
Р.В.Б.,*** и местата за социални
контакти и отдих, които тя посещава за срок от
12 /дванадесет/ месеца.
3. ОТСТРАНЯВА Г.Ц.И.,
ЕГН ********** от
съвместно обитаваното с Р.В.Б., ЕГН ********** жилище, находящо се в с.Е., обл.С., ул. “………….“ № .. за срок от 12 /дванадесет/
месеца.
4. ОПРЕДЕЛЯ на основание
чл.5, ал.1, т.4 от Закона за защита от домашното насилие временно местоживеене
на детето Н.Г.И., ЕГН ********** при
майката Р.В.Б., ЕГН ********** за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
5.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Г.Ц.И., ЕГН ********** на основание чл.16, ал.2
от ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта нарушителят ще бъде задържан
незабавно на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
НАЛАГА на Г.Ц.И., ЕГН ********** глоба в размер на 300.00 лева /триста лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН Г.Ц.И., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд Елин Пелин държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА
Г.Ц.И., ЕГН ********** да заплати на Р.В.Б., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 250.00
лева /двеста и
петдесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от днес.
Решението и заповедта да се връчат на страните и началника на РУ Елин Пелин за сведение.
Обжалването на решението не спира
изпълнението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
З А П
О В Е Д
за защита
срещу домашно насилие
Районен съд Елин Пелин, Пети
състав, на единадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 301/2020 г. по описа на Районен съд Елин
Пелин, като прецени събраните по делото доказателства, на основание чл.15,
ал.2 от ЗЗДН:
1.
ЗАДЪЛЖАВА Г.Ц.И.,
ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Р.В.Б., ЕГН ********** ***
2. ЗАБРАНЯВА на Г.Ц.И.,
ЕГН ********** да приближава на разстояние, не по-малко от 200 /двеста/ метра
молителката Р.В.Б., ЕГН **********, жилището обитавано от
молителката, находящо се в с.Гара Елин Пелин, обл. Софийска, ул. “Отец Паисий“
№ 1 и местата за социални контакти и
отдих, които тя посещава за срок от 12
/дванадесет/ месеца.
3. ОТСТРАНЯВА Г.Ц.И.,
ЕГН ********** от
съвместно обитаваното с Р.В.Б., ЕГН ********** жилище, находящо се в с.Е.П. обл.С., ул. “……….. № . за срок от 12 /дванадесет/
месеца.
4. ОПРЕДЕЛЯ на основание
чл.5, ал.1, т.4 от Закона за защита от домашното насилие временно местоживеене
на детето Н.Г.И., ЕГН ********** при
майката Р.В.Б., ЕГН ********** за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
5.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Г.Ц.И., ЕГН ********** на основание чл.16, ал.2
от ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта нарушителят ще бъде задържан
незабавно на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
Копие от Заповедта за защита срещу
домашно насилие да се връчи на страните по делото и на Началника на РУ Елин
Пелин за сведение.
Заповедта
за защита подлежи на незабавно изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ
към решение по гр.д. № 301/2020 г.
по описа на РС Елин Пелин
Производството е по реда на Закона за защита срещу
домашното насилие (ЗЗДН). Образувано е по молба на Р.В.Б., ЕГН ********** срещу Г.Ц.И., ЕГН ********** с искане за защита от домашно насилие. Молителката Р.В.Б. излага
твърдения, че с ответника Г.Ц.И. са
живяли на семейни начала, като от фактическото им съжителство се родило
детето Н. Г. И., ЕГН **********. От началото на
2019 г. отношенията между молителката и ответника се обтегнали, тъй като той имал връзка с
друга жена, което наложило молителката и детето да се изнесат от общата
квартира в гр.С., в която живеели с ответника.
Въпреки изневерите на ответника, молителката правела опити да заздрави
отношенията си с него в интерес на детето им и да заживеят отново заедно в
закупената през месец септември 2017 г. къща в село гара Е., ул. „…“ № .., която притежават в режим на обикновена съсобственост. Къщата e семейното
им жилище и е с площ от 77,44 кв.м. и се
състои от хол с кухня, спалня, детска стая, килер, баня с тоалетна вътрешно
мазе и таван. С общи усилия и чрез кредити страните по делото успяли да
ремонтират първия етаж, а таванът е все още необитаем и непригоден за живеене,
тъй като нямали необходимите финансови средства за довършване на ремонта.
Въпреки всичко взаимоотношенията им не се подобрили, а напротив живеят като съквартиранти, но тъй като в
семейното жилище на детето били осигурени прилични условия на живот – собствена
стая, играчки и пр., продължавали да живеят заедно. На
22.06.2020 г. около 21,30 ч. страните по делото били в дома си в с.Гара Е. и лежали на ъгловата гаритура в хола – молителката с
детето Н. на едното легло, а ответника на
другото, като детето спяло. Молителката и ответника започнали да говорят за
двора на имота си, като молителката казала, че градината трябва да се поддържа,
да се чисти от тревата, да се забият колчета на посадените от молителката домати и попитала дали
ответника ще ги сложи. Ответникът отвърнал, че който има градина да си я гледа.
Молителката го попитала защо говори така, нали са семейство и трябва заедно да
се грижат за къщата и двора, а ответникът казал, че не са семейство и че не
иска да са заедно. Молителката попитала какво смята да правят в такъв случай
занапред, а ответникът предложил да продадат къщата и той да й даде 40 % от
цената и да се разделят, но молителката отказала, защото нямат друго жилище и
няма къде да живее с детето. Като чул това, ответникът казал, че ако му даде 30000.00
лева за дела му, ще й прехвърли къщата и ще се махне. Молителката казала, че
няма пари, а ответникът казал, че в
такъв случай ще й даде 17000.00 лева за дела й и да се маха, защото не била
участвала в ремонта колкото него, а и ипотечният кредит бил на негово име.
Молителката му отговорила, че това не е вярно, защото и тя е съдлъжник по
кредита наравно с него, а освен това е рефинансирала изтегления потребителски
кредит за ремонта при по-изгодни условия, като намалила лихвата от 13 % на 5,99
% и има равен дял от имота с неговия, тъй като е работила и се е грижела за
детето им и не желае да продава къщата. Всичко това разгневило страшно много
ответника, който започнал да вика на молителката да млъкне, че вдигал кръвно и
хапчета пиел. Около 21,43 часа, ответникът както си лежал скочил от леглото и
се нахвърлил върху молителката, която лежала на леглото до детето. Хванал я за
гушата с две ръце и започнал да я души, крещял, че два пъти е съден за побой,
не му пука и ще я пребие. Молителката приела тези думи като заплаха за убийство
и много се изплашила, тъй като била в легнало положение, единствено се опитала
да го отблъсне с ръце, но тъй като тежи около 50 кг. не успяла да направи
много, а и детето било до нея. В един момент ответникът я пуснал, като продължил
със заплахите, че не го познава и трябва да мълчи, защото иначе ще направи
голяма грешка. Молителката се обърнала да види детето и в този момент усетила,
че ответника я хваща с две ръце за тениската и суичъра, повдигнал я от дивана и
започнал отново да я заплашва, че ще я пребие. После я блъснал на земята и тя
паднала по гръб. Тогава тя видяла, че детето е отворило очи и го гледа. Щом
като молителката се окопитила, тя
избягала от къщата и веднага звъннала на брат си Н.Б.,***, за да дойде и
да я вземе с детето, като се обадила и на тел.112, откъдето я свързали с
полицията. Обяснила им, че е жертва на насилие, а те обещали да пратят полицаи.
Полицаите пристигнали почти едновременно с брат й, като молителката им
разказала какво се е случило, както и че детето спи вътре в къщата, за да бъдат
внимателни. Полицаите поискали молителката да извика Г., за да разговарят с
него отвън и да не притесняват детето. Затова тя влязла и му казала, но той
отказал да излезе и се наложило полицаите да влязат вътре. Жалбата за тормоза
молителката написала веднага пред полицаите, но те й казали, че трябва да е на
тяхна бланка. Затова тя попълнила бланката на капака на полицейската кола.
Докато полицаите разговаряли с Г., молителката набързо си събрала нейни и на детето дрехи и вещи от
първа необходимост и заедно с детето и брат си напуснали домът им, като
заживяла с детето в дома на брат си. С течение на времето ответникът ставал още
по неконтролируем и агресивен, което притеснява молителката и тя се страхува да
се прибере в дома си, тъй като ответникът може да изпълни заканите си и да я
удуши или пребие, както я е заплашвал, или най-малкото да я осакати за цял
живот. Вербалните заплахи за убийство, душенето, дърпането, блъскането и др. действия,
упражнени от ответника Г. спрямо молителката се възприемат от нея като акт на
физическо и психическо домашно насилие. Вследствие на тези действия е принудена
да живее с детето извън дома си. Притеснително е, че извършеното насилие е
станало в присъствие на детето Н., като молителката го лъже, че
гостуват при вуйчо й, макар, че истинската причина е, че се страхува да се
прибере в семейното жилище. Всичко изложено обуславя пряка и непосредствена
опасност за живота и здравето на молителката, за които са известени и органите на реда. Предвид
изложеното, се иска съдът да издаде заповед за защита за максималния 18-месечен
срок, с която да задължи ответника Г.Ц.И. да се въздържа от извършването на
домашно насилие спрямо молителката; да го отстрани от съвместно
обитаваното семейно жилище, находящо се
в с.Г. Е.П. ул. „…..“ № ; да постанови забрана
ответникът да приближава молителката, жилището в което живее, местоработата й и
местата за социални контакти и отдих; да определи местоживеенето на детето
Никол Георгиева Иванова да бъде при молителката; да задължи ответника да
посещава специализирани програми за преодоляване на агресията. Ответникът в открито съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.Ч.
оспорва изцяло исковата претенция. В хода на устните състезания излага
аргументи, че изложеното от молителката в депозираната молба не се подкрепя от
никакви доказателства по делото – нито от писмените доказателства, нито от
показанията на свидетелите, разпитани по делото. Сочи се, че дори е налице
противоречие между изложеното в молбата и доказателствения материал събран по
делото, поради което искът се явява изцяло неоснователен и недоказан и следва
да бъде отхвърлен, а издадената незабавна заповед да бъде отменена.
Молбата е с правно основание чл.8,
т.1 във вр. чл.4, ал.1 вр. чл. чл.3, т.2 и т.3 от
Производството е по
реда на Глава ІІ от
Районен съд Елин
Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с
доводите на страните, приема за установено следното:
По делото е представена Декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН изходяща от Р.В.Б., в която е посочено, че ответникът е
извършил спрямо нея акт на домашно насилие на 22.06.2020 г., като описания акт
на домашно насилие е идентичен с
описания в исковата молба. В декларацията е отбелязано, че на молителката й е
известна наказателната отговорност по смисъла на чл.313, ал.1 от НК за
деклариране на неверни данни.
От Удостоверение за раждане №
**********/03.07.2015 г. издадено от район Искър, Столична община е видно,
че Р.В.Б. и Г.Ц.И. са родители на детето
Н. Г. И..
Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № .. том .., рег. № … дело …./…. г. по описа
на нотариус Градинарова с район на действие РС Елин Пелин е, че Г.Ц.И. и Р.В.Б.
са придобили при равни дялове следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот,
находящ се в село г. Е., С. област, ул. „…………“ № .. с площ от 380
кв.м., заедно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 77,44 кв.м.
По делото е представена трудова
книжка на Р.В.Б. и регистрационна карта
издадена от Бюро по труда, като в последната е отразено, че Р.Б. е
регистрирана на 20.05.2020 г. в бюрото по труда, поради прекратяване на
трудовото й правоотношение.
Видно от писмо изх. №
181/01.07.2020 г. издадено от ЦПЗ – София ЕООД е, че Г.Ц.И. не се води на учет
и не е лекуван в ЦПЗ – София.
От справка за съдимост на името на Г.Ц.И.
се установява, че същият не е осъждан.
По делото е представена с писмо
изх. № 605/10.08.2020 г. по описа на РП Елин Пелин преписка образувана по
сигнал на Р.В.Б. за евентуално осъществено спрямо нея домашно насилие. Видно от
постановление за отказ да се образува досъдебно производство е, че РП Елин
Пелин е приела, че по преписката не са
установени достатъчно данни по смисъла на чл.211 от НПК за извършено
престъпление от общ характер, поради което е отказано образуването на
наказателно производство и преписка №
605/2020 г. по описа на РП Елин Пелин е прекратена. В преписката се съдържат
заявление, сведения, докладни записки, протокол за предупреждение.
По делото е представено писмо изх.
№ УРИ 10581-513/06.10.2020 г. по описа на Дирекция „Национална система 112“
Районен център 112-София, с който е предоставена информация, че на 22.06.2020 г. в периода от 21.00 до 22.00
ч. е постъпило обаждане от лице представило се като Р.В.Б. от телефон № **********
в 21,35 ч.. Към писмото е приложен и един брой звукозапис и електронни картони
на инцидента, който бе изслушан в съдебно заседание в присъствието на страните
по делото.
По искане на молителката по делото бе разпитан свидетелят Н.В.Б., а по искане на ответната страна бяха
разпитани свидетелите Майкъл Елеоноров
Христов, Г.Н.М. и Р.Т.А..
При
така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Молбата
е основателна, като съдът следва да
я уважи и да издаде заповед за защита от домашно насилие.
На първо място,
За квалифицирането на даден акт на насилие
като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл.2 от закона изисква той да се
изразява под формата на физическо, психическо, сексуално, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които
се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съжителство или които обитават едно жилище. Не е спорно, че
страните по делото Р.В.Б. и Г.Ц.И.
са били във фактическо съжителство,
в резултат на което се родило детето им Никол Георгиева Иванова.
При съвкупната
преценка на доказателствата съдът стига до извода, че е налице акт на физическо и психическо насилие спрямо молителката от страна на
ответника, упражнено на 22.06.2020 г. и изразяващо се във
заплахи за саморазправа спрямо телесната й неприкосновеност, осъществено чрез
блъскане и душене, агресивно поведение, а именно - ответникът хванал с две ръце молителката за
гушата и започнал да я души, блъскал я, крещял й, че ще я пребие без да му
пука.
Извършеният акт на домашно
насилие на първо място се установява от представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, декларацията по чл.9, ал.3 от цитирания
закон съставлява достатъчно доказателство за основателност на молба за защита
по реда на цитирания закон, но в настоящия случай в тази насока изложеното в декларацията
се подкрепя и от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Макар и да не са
преки очевидци на инцидента
случил се на 22.06.2020 г., разпитаните
свидетели Б., М. и А. пресъздават еднородна фактическа обстановка, която
частично съответства на описания в молбата инцидент, доколкото всеки един
свидетел е възприел различни факти и обстоятелства, относими към случая.
Свидетелят Н.Б. – брат на молителката сочи, че на 22.06.2020 г. около 21,30 ч.
сестра му Р. – молителка по делото му се
обадила по телефона много притеснена, като му съобщила, че Г. посегнал да я бие
и се опитал да я души, като я бутнал на земята. Свидетелят твърди, че казал на
молителката да го чака отвън, запалил колата и веднага отишъл на адреса, на
който сестра му и Г. живеели. Там заварил Р. да чака навън пред къщата, като
същата била притеснена и му казала, че
се е обадила на тел.112. На място Р. му казала, че с Г. говорили някакви неща
за къщата им, но Г. станал агресивен, искал да я бие, душил я и я бутнал на
земята, като през това време детето било при тях. Свидетелят заявява, че
когато видял сестра си на тротоара, тя
изглеждала много притеснена и уплашена. Малко след идването на свидетеля, дошли
и служители на полицията, на които Р. разказала това, което съобщила и на
свидетеля. Свидетелят Б. сочи, че Р. му е споделяла и преди това, че имало
подобни случаи с Г., но той самият не е бил свидетел на агресия от страна на Г.
спрямо сестра му. Сочи, че когато след
инцидента се прибрали в дома му с Р. и детето, той видял, че на гушата на
сестра му имало червенина от едната страна на врата й отляво и попитал от какво
й е. Р. му обяснила, че това е от
душенето от Г.. Когато видял сестра си на улицата тя плачела, като това
продължило и когато се прибрали в дома
на свидетеля, като не искала да се връща в семейното жилище при Г. защото се
притеснявала, че пак можело да стане скандал.
Свидетелите Р.А. и Г.М. – са
полицейските служители посетили случая във връзка с подадения сигнал от
молителката Р.Б. на 22.06.2020 г. около 21,30 ч.. И двамата твърдят, че си
спомнят, че са посещавали сигнал за семеен битов скандал в с.Г.Е., като при пристигането на място,
установили молителката отвън на улицата,
заедно с член от семейството й, може би брат й. Свидетелят М. заявява, че не може да си спомни
подробности относно състоянието, в което се намирала молителката, но свидетелят
А. сочи, че тя била разстроена,
разтревожена, като тревожността й се изразявала в това, че не искала да влезе в
къщата обратно, защото била притеснена и не искала да остава сама. По време на
проверката били снети сведения от присъстващите, като на съпругът на госпожата
бил съставен протокол за предупреждение.
От показанията на свидетеля М.Е.Х. се установява, че не е присъствал на самия инцидент, нито преди или след
него. За случая знае от разказаното му от ответника Г.И., който около 20 и
някой през месец юни тази година му съобщил, че си търси квартира, тъй като с Р.
не се разбират и тя е подала жалба в съда, че я бил насилвал. Заявява, че
никога не е виждал Г. да провява каквато и да било агресия спрямо Р. и много
обича детето им. Смята, че причина за скандала е искането на Г. да продадат
къщата, за да си купят апартамент, но Р. не била съгласна и сигурно затова е
извикала полиция и се обадила на брат си, като им казала, че Г. я е душил. Г.
обаче му споделил, че това не е вярно, а докато си ръчкал по телефона, Р. се
изправила и му казала, че ще му съсипе живота, а в действителност между тях
нямало никакъв физически контакт. Предполага, че молителката прави всичко това
заради продажбата на къщата и това е причината за молбата до съда.
Съдът кредитира показанията на
тримата свидетели Б., А. и М., тъй като същите са логични, последователни и
пресъздават еднородна фактическа обстановка, която съответства на определени
факти и обстоятелства описани от молителката в исковата молба, които те са
възприели след инцидента, както и на
представената декларация. Предвид извода за наличието на логичност и
последователност на показанията на тези свидетели и взаимосвързаността им с
останалия доказателствен материал събран по прокурорската преписка, както и
записа на електронния носител от РЦ 112, настоящият съдебен състав им дава вяра
и ги кредитира изцяло, въпреки наличието на родствена връзка на свидетеля Б. с
молителката и с оглед обстоятелството, че не констатира каквото и да било
разминаване в техните показания с изложените от молителката факти и
обстоятелства в декларацията депозирана пред съда, както и с останалите писмени
и гласни доказателства по делото. И тримата свидетели заявяват, че молителката Р.Б.
е била разстроена след инцидента, много притеснена, а брат й свидетелят Б.
сочи, че е видял по врата й червенини, за които тя му е обяснила, че са от
опита за душене от страна на ответника. На тези свидетелски показания напълно
съответства и заявеното от молителката при подадения сигнал на тел.112, както
сведенията депозирани по приобщената към делото прокурорска преписка, протокола
за предупреждение отправен от органите на МВР към ответника.
Показанията на
свидетеля М. Х. не допринесоха за изясняване на обстоятелства по делото, свързани с
инцидента, тъй като същия знае за случилото се единствено от разказите на
ответника, като не е бил нито пряк очевидец на случая, нито е комуникирал със
страните по делото непосредствено след инцидента. Неговите показания в насока,
че Г. не е способен да извърши подобно нещо, както и че Р. си измисля всичко,
за да не бъде продадена къщата останаха изолирани и несъответни с останалия
доказателствен материал, поради което съдът не ги кредитира. Както бе
посочено и по-горе извършеният акт на домашно насилие се установява от представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, декларацията по чл.9, ал.3 от цитирания
закон съставлява достатъчно доказателство за основателност на молба за защита
по реда на цитирания закон, но в настоящия случай в тази насока
са и събраните по
делото гласни и
писмени доказателства, които
ценени в своята съвкупност са безпротиворечиви и логични, подкрепят изложеното
от молителката. Така установеното несъмнено сочи на физическо, емоционално и психическо насилие спрямо молителката. Както бе посочено
по-горе, съдът дава вяра на показанията на свидетелите А. и М., тъй като същите
не са в роднинска връзка със страните в процеса и показанията им не могат да се определят като
заинтересовани от изхода на делото. От друга страна в подкрепа на твърденията
изложени в молбата са и всички представени по делото писмени доказателства,
които съдът намира, че недвусмислено потвърждават факта, че поведението на
ответника е излязло извън рамките на общо приетото общуване в семейството и е
накарало молителката Р.Б. да потърси защита от органите на МВР и прокуратурата. Доказателствата, които са ангажирани, ценени в своята
съвкупност, са достатъчни за вземане на мерки по отношение на ответника по реда на ЗЗДН. Целта на ЗЗДН е упражняване на
превенция срещу случаите на домашно насилие, а не толкова санкционирането му.
Това насилие е трудно за разкриване поради ограничения кръг от хора, които
стават свидетели на извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по
своята същност отношения в семейството. В повечето случаи естеството на
отношенията не позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими
доказателства за преживяното от него. Именно поради това и законът предвижда,
за разлика от общия граждански процес, допълнителни доказателствени средства като им придава
обвързваща за съда доказателствена
сила. Такова средство е декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН въз основа на която,
при липса на други доказателства,
които да я опровергават, трябва да се издаде исканата от молителя заповед. В
случая обаче изложеното в декларацията не само, че не бе опровергано, а се
ангажираха и други доказателства в подкрепа на твърденията на молителката. Ето защо
съдът приема, че с действията си, ответникът е посегнал на физическата неприкосновеност и
емоцоналната сфера на молителката, в следствие на което спрямо нея следва да
бъдат наложени исканите мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗЗДН, които съдът определя за адекватни – задължаване на ответника да се
въздържа от домашно насилие и забрана да приближава на по–малко от
Предвид
изхода на спора, в полза на молителката бяха присъдени сторените от нея
разноски в размер на 250.00 лева, съставляващи заплатен адвокатски хонорар.
Въз основа на изложените съображения съдът
формира решението си за издаване на заповед за защита по ЗЗДН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: