Р Е Ш
Е Н И Е
№ 700/14.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател : СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Антоанета Лазарова и с
участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №637/2023г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №205 от 27.07.2023г.,
постановено по АНД №20231630200743/2023г., Районен съд Монтана е изменил
Наказателно постановление №8210/06.06.2023г. на
Началник отдел „Контрол на РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на Д.С.М. *** на
основание чл.177, ал.3, т.1, пр.3 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 1000 лева,
като е намалил размера на наложената глоба на 500 лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено,
като поддържа, че е неправилно. В съдебно заседание, касатора
не взема становище по жалбата си.
Ответната страна, чрез
пълномощника си юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли да се потвърди
обжалваното решение, като претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да измени наложената глоба, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено
административно нарушение, което е установено при спазване на административнопроизводствените правила. Въззивният съд е изложил доводи, че не може да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. След анализ на разпоредбата на чл.12
от ЗАНН и с оглед изпълнение на целите на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН, въззивният съд е приел, че следва да намали размера на
наложената глоба към минимума предвиден в приложимата административнонаказателна
разпоредба.
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за
правилно, при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че въззвното решение е неправилно.
Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че в случая
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който е надлежно овластен с правомощия. Неоснователно е поддържаното от касатора, че той не е следвало да бъде административно
наказан. Районният съд е дал изчерпателен отговор и на този въпрос, след като е
установил, че именно касатора е управлявал ППС към
момента на установяване на нарушението, тоест той попада в кръга на лицата,
които могат да бъдат административно наказани за така установеното нарушение.
Правилен и съответен на материалния закон е извод на районният съд, че
нарушението не е маловажно. В случаят, въззивният съд обосновано е приел, след като е съобразил
приетата по делото кантарна бележка
№547/09.05.2023г., че налице установеното нарушение на разпоредбата на чл.139,
ал.1, т.2 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“,
чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.“първо“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Кредитирайки показанията на свидетелите Амбов и С.,
които не се оборват от събраните по делото доказателства, а кореспондират
изцяло с посоченото в АУАН и наказателното постановление, въззивният
съд е мотивирал едно правилно и обосновано решение, като е отговорил на всички
основания посочени от жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав,
изцяло споделя правилните и задълбочени мотиви на въззивният
съд, които са го мотивирали да потвърди наложената глоба, като не смята за
необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение,
като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето
съдебно решение. В тази връзка следва да се посочи, че доводите в касационната
жалба преповтарят в голямата си част жалбата с която е обжалвана наложената
глоба пред въззивният съд.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
Предвид заявеното искане от
пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия
изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила,
предвид което на основание чл.221 от АПК във вр.
чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №205 от 27.07.2023г., постановено по АНД №20231630200743/2023г.
по описа на Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА Д.С.М. ***, ЕГН ********** да заплати
на Агенция пътна инфраструктура разноски по съдебното
производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: