Р Е Ш Е Н И Е
№ 344
гр.
Пловдив, 16 февруари
2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, І отделение,
ХVІІІ състав, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно
дело № 2058 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодек (АПК) във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от
Закона за митниците.
Образувано е по жалба на ЕТ"****", ЕИК
*********, чрез адвокат Св.Ж., против Решение към MRN 19BG002002001022R0 от 23.01.2019г. на Директора на Териториална
дирекция "Северна морска", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1
от Закона за митниците /ЗМ/, във връзка с чл. 74, пap. 1 и пар. 2, б.“б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар.
1, б.“а“, вр. чл. 85, пap. 1, вр. чл. 101, пap. 1, вр. чл. 102 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 15, ал.2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал.1, т. 7 от с.з.,
вр. чл.54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС вр. чл. 59 от АПК, отказва да приеме митническата
стойност на стоки № № 3 и на част от стока № 4 по митническа декларация (МД)
MRN 19BG002002001022R0 от 23.01.2019г.; определя
МИТНИЧЕСКАТА СТОЙНОСТ на стоки с № 3 и на част от стока
№ 4 по митническа декларация: 19BG002002001022R0 от 23.01.2019г. както следва: Стока № 3 Нова митническа стойност
- 7140, 00 лв. /0,17лв. х 42000 чифта /;
На част от Стока № 4- „Цветоулавящи кърпички“ 9090
кут. Нова митническа стойност - 6999,30 лв. /9090кут. х 0,77 лв. /; КОРИГИРА
митническа декларация MRN: 19BG002002001022R0 от 23.01.2019г., както следва: стока № 3: ЕД „Митническа
стойност“ следва да се чете: 7163,10, поради което се променя и ЕД 4/14 „Цена
на стоката“ следва да се чете: 3662,43 при курс 1,95583лв. за 1 EUR; ЕД 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете
7163,10; ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността“ да се чете: 3-Договорна
стойност на сходни стоки (чл. 74, параграф 2, буква б) от Регламент
(ЕС)952/2013);
Данните в поле „Задължения“ да се четат: Основа за
изчисляване на вземането- 7140,00, ставка 0,080, тип- А00 Мита, Изчислен
размер- 571,20, Дължим размер- 571,20; Основа за изчисляване на вземането-
7763,55, ставка 0,200, тип- В00 ДДС, Изчислен размер- 1552,71, Дължим размер-
1552,71;
Стока № 4: ЕД „Митническа стойност“ следва да се
чете: 7073,10, поради което се променя и ЕД 4/14 „Цена на стоката“ следва да се
чете: 3616,42 при курс 1,95583лв. за 1 EUR; ЕД 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете
7073,10; ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността“ да се чете: 3-Договорна
стойност на сходни стоки (чл. 74, параграф 2, буква б) от регламент
(ЕС)952/2013);
Данните в поле „Задължения“ да се четат: Основа за
изчисляване на вземането- 7073,10, ставка 0,120, тип- А00 Мита, Изчислен
размер- 848,77, Дължим размер- 848,77; Основа за изчисляване на вземането-
7949,54, ставка 0,200, тип- В00 ДДС, Изчислен размер- 1589,91, Дължим размер-
1589,91;
Общи задължения по МД MRN 19BG002002001022R0 от 23.01.2019г. Мита (А00) 2521,54 лв., (А30) Окончателно
антидъмпингово мито 553,77лв.; ДДС (В00) 7637,61лв., Общо: 10712,92 лв. Да се
вземе под отчет начислените с ВПО № 19BG002002024044-001/28.01.2019г. суми: Мито(А30)
553,77лв., Мито (А00) 1456,71лв. и ДДС(В00) 5338,20лв., които са заплатени.
Определени са
дължими суми за досъбиране-Мито (А00) 1064,83лв. и ДДС(В00) 2299,41лв., ведно с
лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2
от ЗДДС, вр. чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. На основание чл.
83, ал. 1 от ЗДДС и чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за длъжник е определен
- ЕТ“****“, ЕИК *********, гр. Пловдив.
Претендира се отмяна на акта поради
незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Жалбата е депозирана от лице, притежаващо правен
интерес за оспорване и в срок, установено от датата на получаване на
административния акт – 29.07.2020г. и датата на депозиране на жалбата чрез
административния орган -12.08.2020г.
В съдебно заседание – жалбоподателят се
представлява от адвокат Св. Ж., която поддържа жалбата и представя подробни
писмени съображения.
Ответникът – Директор на ТД "Северна
морска" към агенция "Митници", чрез процесуален представител по
пълномощие, намира жалбата за неоснователна. Претендира отхвърляне на жалбата и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът установи следното: в развилото се
административно производство Директорът на ТД "Северна морска" към
агенция "Митници", в качеството му на орган по чл. 101, § 1 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс
на Съюза /МКС/, като преценил наличния доказателствен материал във връзка с
внесена от ЕТ"****“ стока от Китай, и след като приел, че декларираната
митническа стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическата
стойност при внос на сходни стоки, издал своето решение, което било
предпоставено от следните факти и обстоятелства:
На 23.01.2019г. "ЕТ"****", декларира
при режим "допускане за свободно обращение" 13 стоки, 932 колета, 14153,00 кг. бруто тегло
с митническа декларация MRN 19BG002002001022R0 от 23.01.2019г., държава на износ Китай, деклариран произход
Китай, условие на доставка CFR Варна, с обща фактурна стойност 12348,42 евро.
Представена е митническата декларация за допускане
за свободно обращение. Към същата e приложена фактура
№ XW20189993/07.12.2018г., фактури за услуги и
коносамент.
Извършена е повторна проверка на митническа
декларация MRN 19BG002002001022R0 от 23.01.2019г. и е установено за декларирано следното: Стока №
3 описана в кл. 31 като „Ръкавици работни/градински, 42000 чифта“; код по ТАРИК
**********; 1160кг. нето тегло; цена на стоката 1260 EUR; декларирана митническа стойност 2464,35лв.,
декларирана цена 0,06лв./чифт или 2,12лв./кг. Административният орган приема,
че справедливата цена на ЕС е в размер на 11, 97 лв. /кг.
Стока № 4. Описана е в кл.31 като „Цветоулавящи
кърпички 9090 кут., микрофибърна кърпа, 492 бр.“; код по ТАРИК **********; 328
кг.нето тегло; цена на стоката 673,14 EUR общо; декларирана
митническа стойност 1316,55лв., декларирана цена 0,14лв./кут. за цветоулавящи
кърпички и 0,15лв./бр. за микрофибърна кърпа или 2,34лв./кг. общо. Административният
орган приема, че справедливата цена на ЕС е в размер на 12,95 лв. /кг.
Изрично е посочено, че митническите органи не разполагат
с мостри от стоките.
Митническият орган, на основание чл. 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година
за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 (Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447), са
изискали допълнителна информация и документи от ЕТ"****" с писмо №
32-46587/11.02.2020г., за да установят дали декларираната стойност на стоките
представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата
им за износ за Съюза.
Търговецът с писмо № 32-59943/24.02.2020г.
представя пред митническите органи следните документи и декларации: копия от
документи за извършени транспортни разходи- фактури от Сийбридж Ейджънсиз ЕООД,
SWIFT за извършени разплащания с доставчика/продавача,
копия на самолетни билети, капия на търговски документи, представени към
минтическата декларация.
В писмени обяснения управителят е заявил, че не
разполага с външнотърговски договори, доставката е договорена в личен контакт с
доставчика „YNIO INTERNATIONAL TRADE GO“ LTD, Китай на място и не са налице свързаности между
продавача и едноличния търговец.
Митническият орган е установил, че от представените
четири броя потвърждения за плащане от 31.10.2018г. за 15000 евро, от
21.12.2018г. за 15000 евро, от 27.02.2019г. за 14980 евро и от 11.09.2019г. за
15300 евро не може да се обоснове извод, че дадено плащане е свързано със
сумата по фактура № XW*********/07.12.2018г. в размер на 12348,42
евро.
Констатирано е, че не са представени търговско
досие по сключената сделка, оферта и поръчки, външнотърговски договор, нито
кореспонденция с китайското дружество, документи, удостоверяващи формирането на
продажната цена на стоката на вътрешния пазар(калкулация)-комисионна, печалба,
общи разходи, договори.
Митническият орган е приел, че вносителят не е
представил достатъчно допълнителни сведения за установяване на точността на
декларираната митническа стойност за стоките с № 3 и № 4 от митническа декларация MRN 19BG002002001022R0 от 23.01.2019г.
Прието е, след сравнителен анализ на база налична
информация в митническата информационна система, че за стоки със същия код по
ТАРИК като стоки с № 3 и № 4 по МД MRN 19BG002002001022R0 от 23.01.2019г. са декларирани по-високи стойности, които
съществено се различават с тази по посочената декларация.
Във връзка с констатираната разлика в цените и
съмненията относно точността на митническата стойност на внесените стоки и
съобразно Решение С-271/15 на Съда на
Европейския съюз, митническият орган е приел, че при извършване на проверка на
декларираната митническа стойност, същата следва да бъде сравнявана със
справедливата цена, извлечена от информационната система „THESEUS“ Joint Research Centre (JSR) към ЕК, а не с рисковия праг. Следва да бъде
определена нова митническа стойност, чрез последователно прилагане на методите,
определени в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Прието е, че в случая е
налице достатъчно основание за отхвърляне на декларираната по реда на чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 митническа стойност, без да бъде оспорвана
автентичността на предоставените документи, в резултат на което следва да се
определи нова митническа стойност по един от вторичните методи.
След извършен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система, митническите органи
установяват, че за стоки №№ 3 и 4 са декларирани по-високи стойности, които
съществено се различават от декларираните.
Предвид това, че митническата стойност на внесените
стоки за килограм нетно тегло е основана на изключително ниска фактурна цена
спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки, както и
изводите от представените документи, в подкрепа на декларираната митническа
стойност, е прието, че остава съмнението относно точния размер на митническата
стойност на стоките. Когато истинността на договорната стойност не може да бъде
проверена, се прилагат други методи за остойностяване, с цел определяне на
митническата стойност, отразяваща в максимална степен действителната
икономическа стойност на внасяните стоки в момента и около вноса.
Приложена е разпоредбата на чл. 74 пap. 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно цитираната разпоредба, когато митническата
стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя,
като се прилагат последователно букви от а) до г) от пар. 2 на същия член,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките.
За приблизително същия период не са установени от
митническия орган декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 за "идентични стоки". Съгласно разпоредбите
на член 1, пар. 2, т. 4 от Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447
"идентични стоки" означава-в рамките на определянето на митническата
стойност -стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко
отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията
им.
Посочено е, че при прилагане на чл. 141 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, връзка член 74, пар. 2, буква б) от
Регламент (ЕС) № 952/2013 цената на сделката на "сходни стоки" трябва
да се определя посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба
на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките,
подлежащи на обмитяване. Когато не може да се открие подобна продажба, използва
се стойността на сделката със "сходни стоки", продадени на различно
търговско равнище и/или в различно количество, като се извършат корекции за различното
търговско равнище и/или количество. Прави се корекция, за да се вземат предвид
значителните разлики в разходите между внесените стоки и въпросните сходни
стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт при
необходимост.
При изследване на метода, съгласно чл. 74, пар. 2,
буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, е направен от митническия
орган анализ в митническата база данни за декларации за допускане за свободно
обращение с крайно потребление на сходни стоки "по същото или приблизително
същото време". Понятието "по същото или приблизително същото
време" не е дефинирано. Въпреки това, продажбите трябва да са във време,
възможно най-близко до датата на поставяне под режим свободно обращение на
стоките, подлежащи на остойностяване.
След направения
анализ в митническата информационна система MIS3A за оформени митнически
декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия
момент на сходни стоки със стоките по цитираната митническа декларация са
намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други
вносители, които не са необичайно ниски. Съгласно член 141 от Регламент №
2015/2447, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се
използва най-ниската от тези стойности.
На основание чл. 74, пар. 2, б) от Регламент (ЕС) №
952/2013 митническата стойност на стоки № 3 и № 4 по митническа декларация MRN 19BG002002001022R0 от 23.01.2019г, е определена: Стока № 3 Ръкавици
работни/градински, 42000 чифта, код по ТАРИК **********, нова митническа
стойност – 0,17лв./чифт, база за определяне МД № 18BG005807H0332534 от 06.12.2018г.
Стока № 4 Цветоулавящи кърпички 9090 кут.,
микрофибърна кърпа, 492 бр.; код по ТАРИК ********** цветоулавящи кърпички нова
митническа стойност- 0,77лв./кут., база за определяне МД № 18BG002002H0180183/27.12.2018г.
На основание чл. 77, пар. 1, буква а) от Регламент
(ЕС) № 952/2013 за декларираната стока по MRN 19BG002002001022R0 от 23.01.2019г. административният орган приема, че възниква
задължение за допълнително заплащане на мито в размер на 1064,83 лв. и данък
добавена стойност, в размер на 2299,41 лв., ведно с лихва за забава.
В хода на административното производство с писмо
peг. № 32-133908/12.05.2020г., в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) №
952/2013г., деклараторът – ЕТ“****“ е уведомен за мотивите, на които ще се
основава решението на митническия орган. Писмото е получено на 13.05.2020 г.,
видно от известие за доставяне № PS 9028
003VU5 X. От търговеца е депозирано Становище рег.
№ 32-171512/17.06.2020г.
На основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка
с чл. 74, пap. 1 и пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140 и
чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 и чл. 29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, буква а), вр. чл. 85, пap. 1,
вр. чл. 101, пap. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 15,
ал.2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал.1,т. 7 от ЗМ, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, решаващият митнически орган отказва да приеме митническата
стойност на стоки № № 3 и 4 по митническа декларация MRN 19BG002002001022R0 от 23.01.2019г.; определя митническата стойност на стоки по
митническа декларация: MRN 19BG002002001022R0 от 23.01.2019г. както следва: Стока № 3 Нова митническа стойност
- 7140, 00 лв. /0,17лв. х 42000 чифта /;
На част от Стока № 4- „Цветоулавящи кърпички“ 9090
кут. Нова митническа стойност - 6999,30 лв. /9090кут. х 0,77 лв. /; КОРИГИРА
митническа декларация MRN: 19BG002002001022R0 от 23.01.2019г., както следва: стока № 3: ЕД „Митническа
стойност“ следва да се чете: 7163,10, поради което се променя и ЕД 4/14 „Цена
на стоката“ следва да се чете: 3662,43 при курс 1,95583лв. за 1 EUR; ЕД 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете
7163,10; ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността“ да се чете: 3-Договорна
стойност на сходни стоки (чл. 74, параграф 2, буква б) от регламент
(ЕС)952/2013);
Данните в поле „Задължения“ да се четат: Основа за
изчисляване на вземането- 7140,00, ставка 0,080, тип- А00 Мита, Изчислен
размер- 571,20, Дължим размер- 571,20; Основа за изчисляване на вземането-
7763,55, ставка 0,200, тип- В00 ДДС, Изчислен размер- 1552,71, Дължим размер-
1552,71;
Стока № 4: ЕД
„Митническа стойност“ следва да се чете: 7073,10, поради което се променя и ЕД
4/14 „Цена на стоката“ следва да се чете: 3616,42 при курс 1,95583лв. за 1 EUR; ЕД 8/6 „Статистическа стойност“ да се чете
7073,10; ЕД 4/16 „Метод за определяне на стойността“ да се чете: 3-Договорна
стойност на сходни стоки (чл. 74, параграф 2, буква б) от регламент
(ЕС)952/2013);
Данните в поле
„Задължения“ да се четат: Основа за изчисляване на вземането- 7073,10, ставка
0,120, тип- А00 Мита, Изчислен размер- 848,77, Дължим размер- 848,77; Основа за
изчисляване на вземането- 7949,54, ставка 0,200, тип- В00 ДДС, Изчислен размер-
1589,91, Дължим размер- 1589,91;
Общи задължения по
МД MRN 19BG002002001022R0 от 23.01.2019г. Мита (А00)
2521,54 лв., (А30) Окончателно антидъмпингово мито 553,77лв.; ДДС (В00)
7637,61лв., Общо: 10712,92 лв. Да се вземе под отчет начислените с ВПО № 19BG0020020244044-001/28.01.2019г. суми: Мито(А30)
553,77лв., Мито (А00) 1456,71лв. и ДДС(В00) 5338,20лв., които са заплатени.
Определени са дължими суми за досъбиране-Мито (А00)
1064,83лв. и ДДС(В00) 2299,41лв., ведно с лихва за забава върху размера на
държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, § 1 и § 2
от Регламент (ЕС) № 952/2013. На основание чл. 83, ал. 1 от ЗДДС и чл. 77, § 3
от Регламент (ЕС) № 952/2013 за длъжник е определен - ЕТ“****“, ЕИК *********, гр. Пловдив.
В хода на съдебното производство е изслушана и
приета ССчЕ, изпълнена от вещото лице П.Т., която Съдът кредитира като
обективно и безпристрастно изготвена и в съответствие с доказателствата по
делото.
Вещото лице посочва, че за периода 01.01.2019г. до
31.12.2019г. жалбоподателят е реализирал внос на стоки с доставчик „YNIO INTERNATIONAL
TRADE GO“ LTD
по 17 бр.
фактури с обща стойност 221762,22 евро. За същия период е извършил
плащания в размер на 193780,00 евро. За 2019г. сметката за разчет на вноса с
доставчика е с отрицателно салдо в размер на 27982,22 евро. Към 31.12.2019г.
ЕТ“****“ дължи общо по неразплатени фактури към доставчика 401953,77 евро.
Плащанията са извършвани периодично със суми, несъответстващи на сумата за
плащане по конкретна фактура. Вещото лице не може да установи колко е реално
платената цена за процесната фактура. Плащането е изцяло извършено по банков
път. Не са налице данни за съответствие между платената цена на стоките и
декларираната стойност по процесното ЕАД.
Направените фактически констатации дават основание
на съда да направи следните правни изводи:
Спорът между страните е сведен до два основни
момента: налице ли са в случая предпоставки за определянето на митническата
стойност на стоки № № 3 и 4 по митническа декларация (МД) MRN 19BG002002001022R0 от 23.01.2019г. по реда на чл. 74, пар. 1 вр. пар. 2 от МК,
свързани със съществуващи основателни съмнения на митническите органи по чл.
140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70
пар. 1 от Кодекса и спазили ли са митническите органи процедурата по чл. 141 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 вр. чл. 74, пар. 2, буква
"б" от МК за определянето на митническата стойност по процесния внос
съобразно с договорната стойност на сходни стоки.
Правната уредба на Съюза относно митническото
остойностяване има за цел да установи справедлива, еднообразна и неутрална
система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни
митнически стойности – в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui &
Co. Deutschland, C 256/07, EU: C: 2008: 580, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г.,
Gaston Schul, С-354/09, EU: C: 2010: 439.
Приложимата към процесните обществени отношения
нормативна уредба се съдържа в Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на Митнически
кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза,
прието от Европейска комисия.
Съгласно регламентираното в чл. 70, пар. 1 и 2 от
МК общо правило митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна
стойност, т. е. действително заплатената или подлежаща на плащане цена на
стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия
на Общността, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да се
направят в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Същевременно съгласно Решение
от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:
C: 2006: 716, т. 20 митническата стойност трябва да отразява реалната
икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на
стоката, които имат икономическа стойност.
Съгласно чл. 74, пар. 1 от МК, когато митническата
стойност не може да се определи по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването
на внесената стока се извършва по реда на чл. 74 пар. 2, букви от "а"
до "г" на МК като наличието на условията за определяне на
митническата стойност по предходна буква на разпоредбата изключва прилагането
на следващата, освен ако деклараторът не е поискал разместването на реда за
прилагане на букви "в" и "г".
Съгласно чл. 74, пар. 3 от МК, когато митническата
стойност не може да се определи по реда на чл. 74, пар. 1 вр. пар. 2,
митническото остойностяване се извършва въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане
на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава ІІІ от Дял
ІІ на МК.
Според приложимата нормативна уредба изброените
критерии за определяне на митническата стойност на стоката са в отношение на субсидиарност,
поради което, само когато митническата стойност не може да се определи чрез
прилагането на предходно зададено правило се прилага следващото поред такова.
Макар при митническото остойностяване на стоките
приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МК, разпоредбата на чл. 140,
пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност на
митническите органи при наличието на основателни съмнения, че декларираната
договорна стойност действително представлява общо платената или подлежаща на
плащане цена по чл. 70, пар. 1 от МК да поискат от декларатора предоставянето
на допълнителна информация. Ако и след предоставянето й съмненията на
митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар. 2 от същия Регламент те
могат да отхвърлят декларираната цена, решавайки, че стойността на стоките не
може да се определи по реда на чл. 70, пар. 1 от Кодекса.
В тези случаи при отсъствието на уточнение с коя
друга стойност трябва да се замени договорната стойност следва да се приложат
вторичните методи по чл. 74 от МК за определяне на митническата стойност. В
тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да
докажат посредством пълно доказване основателността на съмненията си и
разликите в стойността, което да обоснове извършената корекция в посока
увеличение на митническата стойност на процесните стоки – в този смисъл е
Решение № 14635/21.11.2012 г. по адм. дело № 4902/2012 г. на ВАС РБ.
Съгласно чл. 141, пар. 1 от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 2015/2447 при определянето на митническата стойност на внасяните стоки
по реда на чл. 74, пар. 2, буква "а" или "б" от Кодекса се
използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество са в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба,
митническата стойност се определя като се има предвид договорната стойност на
идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в
различни количества. Тази договорната стойност подлежи на коригиране, за да се
съобразят разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Съгласно чл. 141, пар. 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, когато се
установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за
определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската
от тези стойности.
Чл. 1, пар. 2, т. 4 от Регламент за изпълнение на
(ЕС) № 2015/2447 легално дефинира понятието "идентични стоки" като стоки,
произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително
по физически характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните
различия във външния вид не изключват стоките, които във всяко друго отношение
отговорят на понятието, да бъдат третирани като идентични.
"Сходни стоки" по смисъла на чл. 1, пар.
2, т. 14 от Регламент за изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 са стоките, произведени
в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат
подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможността
да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение.
Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са тяхното качество,
репутацията им и съществуването на търговската марка.
Във всички случаи при прилагането на методите за
определяне на митническата стойност, в т. ч. и в хипотезата на чл. 140 вр. с
чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, митническите органи имат
задължението да положат необходимата грижа, за да установят справедливата
стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава.
Това задължение на митническата администрация е в корелация с общото задължение
за сътрудничество на участниците в търговията със стоки като в тази връзка чл.
15, пар. 1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в
извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя в
подходяща форма на митническите органи по тяхно искане и в определените срокове
пълната изискана документация и информация като им оказва цялото необходимо
съдействие за извършването на тези формалности или контрол. На това принципно
положение е основана и процедурата по чл. 140, пар. 1 от Регламент за
изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 с уточнението, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тях и да е съобразена
с неговите възможности – арг. от Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni,
С-263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52. Задължението за мотивиране на решението за
откриване на процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение на (ЕС) №
2015/2447 и впоследствие на решението за корекция произтича от общото правило
на чл. 22, пар. 7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко
неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита
представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага
във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт,
увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018 г.,
C-349/07, EU: C: 2008: 746, т. 36. По силата на този принцип и в контекста на
процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламент за изпълнение на (ЕС) №
2015/2447 адресатите на решенията за неприемане на декларираната договорна
стойност следва да имат възможността да представят по надлежен и подходящ начин
становището си относно елементите, на които административният орган възнамерява
да основе решението си.
Доколкото производството по чл. 140 от Регламент за
изпълнение на (ЕС) № 2015/2447 има за цел преодоляване на съмненията относно
действителната стойност на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на
изслушване на лицето, то трябва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на
които митническата администрация основава съмненията си като от него
своевременно трябва да се изиска обосновка на декларираната договорна стойност
на стоката. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално
нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от
13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13,
EU: C: 2014: 140, т. 49.
Формално погледнато, митническата администрация е
спазила в случая това задължение, тъй като с първоначално изготвеното писмо
рег. индекс 32-46587/11.02.2020г. Директорът на ТД "Северна морска" е
посочил на получателя на стоките документите, които трябва да представи, за да
обоснове декларираната договорна стойност на стоката. Несъобразявайки
представените документи: копия от документи за извършени транспортни разходи-
фактури от Сийбридж Ейджънсиз ЕООД, SWIFT за извършени
разплащания с доставчика/продавача, копия на самолетни билети, търговски
документи, към митническата декларация и обяснения от търговеца, че с
доставчика на стоките не са свързани лица и плащанията са извършени по банков
път директно към продавача със средства на фирмата, директорът на ТД
"Северна морска" приема, че представените четири броя потвърждения за
плащане към „YNIO INTERNATIONAL TRADE GO“ LTD не е посочено основание за плащане и поради това
не може да се обоснове извод, че е свързано със сумата по фактура № XW20189993/07.12.2018г. в размер на 12348,42 евро.
Обосновавайки се допълнително с факта, че според
данните от Системата за предоставяне на информация за управленски цели от
митнически и акцизни документи /MIS3A/ декларираната
митническа стойност е по-ниска от тази на сходни стоки с произход Китай,
внасяни в приблизително същия момент от други дружества, административният
орган е приел, че са налице предпоставки за пораждане на основателно съмнение в
реалността на декларираната митническа стойност на стоката по процесната
митническа декларация MRN 19BG002002001022R0 от 23.01.2019г. Съобразявайки представените пред митническата
администрация и изцяло пренебрегнати от нея документи, съдът намира за
недоказан извода на митническата администрация за наличието на предпоставки за
пораждане на основателно съмнение в достоверността на митническата стойност по
митническа декларация MRN 19BG002002001022R0 от 23.01.2019г. Още повече, че при преценката кои от изисканите
от митническата администрация документи са представени от получателя следва да
се спазва изведеното от практиката на СЕС правило по дело С-263/06, т. 52,
според което допълнително изисканата информация трябва да е съобразена с
възможностите на лицето като от него не може да се очаква да представя
документи и информация, които не са му достъпни. До извод, различен от този, не
води и установеното от експерта по ССчЕ невъзможност да се установи кога е
извършено плащането по спорната фактура. Това само, по себе си, не може да
санира неправилното приложение на материалния закон при издаване на обжалвания
акт.
Неправилно за обосноваване на съмненията в
действителността на декларираната митническа стойност на процесните стоки са
цитирани статистическите данни за митническата стойност на стоки по митнически
декларации от други вносители като е посочена една единствена митническа
декларация като база за определяне, съответно с дата 06.12.2018г. и с дата
27.12.2018г., което не може да обоснови извода, че това е най-ниската договорна
стойност за сходни стоки, внесени в приблизително същия момент както стоките,
подлежащи на остойностяване. Още повече, че от процесните стоки няма взети
мостри, нито от тези, внесени от трети лица. При това положение не може да се
приеме, че са налице доказателства за сходство на стоките, т. е., че същите са
произведени от сходни материали, че имат сходно качество. Не са анализирани от
органа документите, придружаващи цитираните митнически декларации от третото
лице. Няма данни за произхода на стоките, за транспортните разходи, за
застраховки, за производителя, за датата на сключения договор за продажба на
тези стоки, за датата и стойността на фактурата, за търговска марка, за
материалите, от които са изработени стоките. Органът е изчислил по-висока
стойност, но няма доказателства какво включва тази стойност и как е изчислена.
Не е ясно как административният орган е стигнал до извода, че са налице
"сходни стоки".
Освен това единичната фактурна стойност на стоките,
внесени от третото лице е по-ниска от определената "осреднена митническа
стойност", посочена в оспорения административен акт. Митническият орган не
може да избира митническата стойност, която да ползва, като се позовава, че
същата е "под" или "над" определения рисков праг, тъй като
съгласно чл. 141 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС, когато се намери
една договорна стойност на сходни стоки, се прилага най-ниската от тях.
Митническият орган е ползвал данни от митническата информационна система МISЗА,
които са само над този определен рисков праг, което е в нарушение на
изискванията на чл. 74 параграф 2, т. б от МК.
Процесните стоки са внос от 23.01.2019г., а в мотивите
на оспореното решение се твърди, че извършената проверка на декларираната
митническа стойност трябва да бъде сравнявана със справедливата цена, извлечена
от информационната система "ТНЕSЕUS“ (JSR) към ЕК като понятието
"справедливи цени" е дефинирано в ДР, параграф 1, т. 40 от ЗМ на
01.01.2020г. Следва да се отбележи, че към момента на вноса не може да намери
приложение нормата на параграф 1, т. 40 от ДР ЗМ. Освен това
"справедливите цени" са статистическа стойност, извлечена от базата
данни на ЕС за период от четири години, но същите не могат да бъдат съотносими
към вносителя, тъй като не попадат в обхвата на понятието "митническа
стойност", дефинирано с чл. 70 и чл. 74 от МК.
В съвкупността си изложеното дотук обуславя извод
за недоказаност на основателността на съмнението на митническите органи в
декларираната митническа стойност на стоките, а оттук и за недоказаност на
абсолютната положителна процесуална предпоставка за преминаване към
определянето на митническата стойност на стоката по реда на чл. 74, пар. 2 вр.
пар. 1 от МК. Недоказано от ответника по делото остава и другото спорно
обстоятелство, че при законосъобразно прилагане на реда по чл. 74, пар. 2,
буква "б" вр. пар. 1 от МК определянето на митническата стойност по
процесния внос е извършено именно въз основа на договорната стойност на сходни
стоки.
С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест върху административния орган пада тежестта да докаже
наличието на фактическите и правните основания за издаване на акта, което в
случая не е сторено. При неизпълнение на разпределената доказателствена тежест
по реда на чл. 171 от АПК, няма основание посочената от вносителя стойност да
не се приема като действителна такава. Ето защо, оспореният административен акт
е постановен в нарушение на материалния закон, поради което е незаконосъобразен
и като такъв ще следва да бъде отменен.
По делото своевременно са претендирани съдебни
разноски от жалбоподателя, които се установиха така: 50 лв. - внесена държавна
такса, 456 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, 200 лв. - внесен депозит
за вещо лице или общо 706 лева.
Процесуалният представител на ответника е възразил
относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя.
Съдът намира, че претендираното адвокатско
възнаграждение е в размер на посоченото в чл. 8, ал.1, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което следва да се присъди в претендирания размер.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ от АПК Административен съд -Пловдив, ХVІІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на ЕТ"****", ЕИК
********* Решение към MRN 19BG002002001022R0 от 23.01.2019г. на Директора на Териториална
дирекция "Северна морска".
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на ЕТ "****",
ЕИК ********* сумата от
706 лв. /седемстотин и шест лева/ разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: