№ 324
гр. С., 13.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря Н. ЛЮБЧ. В.
и прокурора И. Г. И.
Сложи за разглеждане докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Частно
наказателно дело № 20241110200534 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:40 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ И. Г. И. - се явява лично, доведен от Следствения арест
на „Г.М.Д.”.
В залата се явяват адв.С. С. от САК – служебен защитник на обвиняемия
И..
СРП – редовно призована, представлява се от прокурор И. И..
ОБВИНЯЕМИЯТ – Желая адв.С. да ме защитава пред съда.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА адв.С. С. за служебен защитник на обвиняемия в
настоящото производство.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като прие, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:
1
И. Г. И. - роден на 02.01.1973г. в гр.Лом, българин, български гражданин,
разведен, осъждан, основно образование, не работи, ЕГН: **********, с
адрес: гр.С., ж.к.“Х.“, бл.39, вх.А, ет.1, ап.20.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на обвиняемия в наказателното
производство.
АДВ.С./ОБВИНЯЕМИЯТ - Ясни са ни правата. Няма да правим отвод на
съда, прокурора и съдебния секретар.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме искания по хода на съдебното
следствие по чл. 275 от НПК. Да се даде ход на съдебното следствие.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА С ПРОЧИТАНЕ ИСКАНЕТО НА СРП ЗА
ВЗЕМАНЕ НА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „Задържане под стража” по
отношение на обвиняемия И. И..
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ОБВИНЯЕМИЯТ - Разбирам искането на прокуратурата.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по ДП № 454/2023 г. по
описа на 06 РУ СДВР, пр.пр. № 10103/2023 г. описа на СРП.
СЪДЪТ НАМИРА, че делото е изяснено от фактическа страна, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ – Поддържам така внесеното искане от страна на СРП за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно задържане под
2
стража по отношение на обв.И. Г. И.. Същият е привлечен към наказателна
отговорност с постановление от 10.01.2024г. за извършено престъпление по
смисъла на чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК или за
извършена кражба в условията на повторност.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства, в това
число показанията на свидетелите Г. В. П. и А. А. М., както и изготвения
протокол за разпознаване и изготвената съдебно оценителната експертиза по
безспорен начин се установява, че именно обв.И. е автор на инкриминираното
деяние, за което му е повдигнато обвинение. Показанията на свидетелите П. и
М. са последователни и допълващи се, като от тях се установява, че на
инкриминираната дата обвиняемият е бил представен от П. на негов
служител, а именно св.М., като работник, който да му помага във връзка с
извършване на ремонт на жилище, находящо се в ж.к.“Л.“. Св.М. подробно
описва разположението на имота, както и факта, че след като обвиняемият му
е бил представен от св.П., същият е останал сам в една от стаите, в които са
били оставени инкриминираните вещи, а именно строителна техника, като
малко след това св.М. се е върнал във въпросната стая и е установил, че
техниката липсва, липсва и обв.И., който не се е явил повече на работа и в
последствие е бил обявен за общодържавно издирване по настоящото
производство.
За така повдигнатото обвинение на обв.И. И. се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до десет години и същото се явява тежко
умишлено. По отношение на двете предпоставки, дадени в алтернативност, а
именно опасност от извършване на престъпление и опасност от укриване, в
случая е налице хипотезата на чл.63, ал.2, т.1 от НПК, която презумпция не е
оборена. В случая И. е осъждан два пъти, а не както той заяви при снемане на
самоличност само веднъж, като и двата пъти е осъждан за извършени
престъпления против собствеността по отношение на строителна техника, до
която очевидно същият, бидейки строител на свободна практика, в дадения
момент е имал достъп. И по двете наказателни производства обвиняемият е
търпял мярка за неотклонение, а по едно от тях е търпял и наказание
лишаване от свобода, което въпреки това не е изиграло възпираща роля
същият да не извършва инкриминираното деяние. Налице е опасност от
укриване - обвиняемият няма адресна регистрация на територията на гр.С., а
3
очевидно и не живее на адреса си в гр.Лом, което е наложило да бъде обявен
за общодържавно издирване. Същият е установен на 19.09.2023г. и както
собственоръчно е написал в приложеното сведение на стр.48, е получил
призовка и се е задължил да се яви при разследващия орган на 20.09.2023г.,
тоест той е съзнавал, че е призован и от кого е призован, и въпреки това не се
е явил, което е наложило неговото издирване да продължи и да бъде
установен на по-късен етап.
На следващо място следва да посоча, че при снемане на поредното
сведение от обв.И., същият е заявил, че не упражнява трудова дейност и
цитирам: „живея от 25 години в гр.С. по улиците“, л.57 от ДП. Действително
сочи адрес в гр.С., ж.к.“Х.“, какъвто адрес е посочил и в днешното съдебно
заседание, и в протокола за разпит на обвиняем с едно уточнение, че
апартаментът се различава от заявения в днешното съдебно заседание,
сочейки, че на този адрес живее с лице Ю. А.. По данни на самия И. във
въпросното сведение, той живее с това лице от женски пол, когато има
парични средства, а когато няма, тя го гони. Следва да обърна внимание, че
обвиняемият не показва каквато и да е съпричастност към апартамента и дори
бърка неговия номер, поради което в държавното обвинение е налице
обосновано предположение относно възможността въобще той да бъде
намиран на въпросния адрес в ж.к.“Х.“. Фактът, че се е укрил и въпреки че е
бил редовно призован по настоящото производство и не се явил, е достатъчен
да обоснове и втората алтернативно дадена предпоставка, а именно опасност
от укриване. Обвиняемият не сочи да е трудово ангажиран по отношение на
конкретен работодател, поради което същият не може да бъде призоваван
чрез въпросния такъв, а липсата на постоянни доходи и трудова ангажираност
въобще прави невъзможно вземането на по-лека мярка за неотклонение
„гаранция в пари“.
Поради гореизложеното считам, че единствената адекватна мярка, чрез
която би могло да бъдат постигнати целите, предвидени в чл.57 от НПК се
явява исканата от СРП, като моля да постановите вашия съдебен акт в този
смисъл.
АДВ.С. – Моля да оставите искането без уважение. В действителност
налице са първите две задължителни предпоставки за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение, а именно повдигнато обвинение за престъпление, за
4
което се предвижда наказание лишаване от свобода. На второ място от
доказателствата по делото може да се направи обоснован извод за
съпричастност на обвиняемия към деянието и този извод се прави от
показанията на свидетеля А. М., както и от самопризнанията на обвиняемия,
дадени веднага след привличането му като обвиняем. Той е направил пълни
самопризнания и е изразил желание за сключване на споразумение със СРП.
Действително налице е оборимата презумпция по чл.63, ал.2, т.1 от НПК, но в
случая считам, че деянието не се отличава с особено висока обществена
опасност, като същото важи и за самата личност на обвиняемия. Видно е, че
още през миналата година са изтекли сроковете, след които той би могъл да
поиска и съдебна реабилитация, тоест, ако той беше сторил това към
настоящия момент би могъл да се счита и за неосъждан, като това естествено
не важи към момента на датата на деянието. В същото време считам, че той е
с установен по делото адрес, посочил е и лице за контакт, а и предвид
съдействието, което оказва на органите по разследването, изразеното желание
за сключване на споразумение и предвид обстоятелствата, че по делото са
извършени основните процесуално следствените действия, няма такива
предстоящи, които следва да бъдат извършени и при евентуално по-лека
мярка за неотклонение той не би могъл да повлияе по никакъв начин на
разследването и моля да му наложите по-лека мярка, а именно домашен арест
или гаранция в пари.
ОБВИНЯЕМИЯТ – Съгласен съм с казаното от адвоката ми.
На осн. чл. 297 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ – Искам по-лека мярка за неотклонение от задържане
под стража.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ
ПУБЛИЧНО В ПРИСЪСТВИЕ НА СТРАНИТЕ.
Настоящото производство е по реда на чл. 64 от НПК и е образувано въз
5
основа на искане на СРП за взимане на мярка за неотклонение „задържане
под стража“ спрямо обвиняемия И. И.. За да бъде определена най-тежката
МНО, законът, според разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК, изисква да са
налице едновременно следните предпоставки. Спрямо обвиняемия да е
повдигнато обвинение за умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода; да е налице обосновано предположение относно авторството на
деянието и от доказателствата по делото да може да бъде изведена реална
опасност от укриване на обвиняемия или извършване на друго престъпление.
Обвиняемият И. Г. И. е привлечен като такъв за извършено престъпление по
чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК. За същото законът
предвижда наказание „лишаване от свобода“ и то се явява тежко умишлено
по смисъла на чл.93, т.7 от НК. В случая налице е първата изискуема
предпоставка по смисъла на чл.63, ал.1 от НПК.
От събрания по делото доказателствен материал се изяснява по несъмнен
начин авторството на деянието от страна на обвиняемия.
В потвърждение на горното са разпитите на свидетелите Г. В. П. и А. А.
М., разкриващи времето, мястото и начина на извършване на деянието от
обвиняемия.
Отделно от това от извършено разпознаване на лица по снимков материал
в хода на досъдебното производство се извежда, че св.А. А. М. категорично е
разпознал обвиняемия, като: „мъжа, който взе от обекта машините.“
Изложеното не се опровергава и от останалия доказателствен материал
по делото, от който еднопосочно и несъмнено се извежда авторството на
деянието от страна на обвиняемия.
Горното е достатъчно като стандарт за целите на настоящото
производство, доколкото обосновава в необходимата степен
предположението, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е
обвинен. Доказателствата по делото са подробни, логични и безпротИ.речиви
и от тях се констатират категорично достатъчно данни за това, че именно той
е извършител на престъплението по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28,
ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
По отношение на втората кумулативна предпоставка за взимане на най -
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ - опасност от
6
извършване на престъпление, изводимо от справка съдимост за обвиняемия
същият е осъждан. Същественият правен въпрос за индивидуализиране на
МНО в конкретния случай е, дали съществува опасност с висока степен на
риск, в случай че обв. И. бъде с по-лека МНО от такава, която ограничава
правото на свободно придвижване при условията на следствен арест, той да
извърши престъпление. Последният е реализирал деянието при условията на
повторност, след като е осъден с влязло в сила на 28.01.2020г. Определение,
постановено по НОХД № 342/2019г. по описа на РС - Елин Пелин за същото
престъпление. Наложеното до момента наказание на обв. И. не му е
подействало с необходимата възпираща сила (доколкото престъплението е
извършено повторно) така, че да не извършва други престъпления, затова
реална, а не хипотетична съдът прецени опасността от извършване на
престъпление.
Обсъждайки алтернативно предпоставената възможност ведно с тази
лицето да извърши престъпление: опасност от укриване, съдът я намери също
за налична. Обвиняемият не се е явил пред органите на досъдебното
производство за извършване на процесуално-следствени действия, в резултат
на местно издирване не е бил открит, което е наложило обявяването му за
общодържавно издирване. За същия не се установява трайна връзка с
местоположение нито в гр.Лом, нито в гр.С., нито другаде, като по делото са
налице данни той да води в определени периоди и безпризорен/скитнически
начин на жИ.т.
По изложените съображения съдът намира, че законосъобразно
първоначално взетата мярка за неотклонение спрямо него следва да бъде
мярка за неотклонение „задържане под стража“ и като прецени, че тя не
създава по-големи ограничения за обвиняемия от действително необходимите
за постигане на една от целите на чл. 57 от НПК, а именно: да се въздейства
върху обв. И. да не извършва престъпления.
Предвид изложените съображения съдът намира, че са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за определяне на най-тежката мярка за
неотклонение спрямо обвиняемия И. И., а именно: „задържане под стража“.
Затова и на основание чл. 64, ал. 4, ал. 5 от НПК,
СЪДЪТ
7
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗИМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ спрямо
обвиняемия И. Г. И., ЕГН: **********, по ДП № 454/2023 година, по описа на
06 РУ-СДВР, пр. пр. № 10103/2023 година по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 3-дневен
срок от днес пред СГС.
В случай на жалба или протест насрочва заседанието пред СГС за
18.01.2024 г. от 10.00 ч., в случай на по – късно администриране 23.01.2024 г.,
от 10:00 часа, за когато обвиняемият и защитника уведомени от днес.
Препис от протокола ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно на началника на НСлС
за сведение и изпълнение и по факс.
Препис от съдебния протокол да се издаде на страните при поискване.
Протоколът е изготвен в СЗ, което приключи в 16,25 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
8