Р Е Ш
Е Н И Е
№238
гр. Хасково, 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
адм. д. № 135/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба
на "БУЛУТ" ЕООД, ЕИК : 12*******, със седалище и адрес на управление:
гр.Х., п.к.6300, бул."С.“ № **, представлявано от управителя Ш. С. Ф., срещу
Решение № 32-381197/23.12.2020 г. на Директора на ТД „Южна Морска“ към Агенция „Митници“.
В жалбата се твърди,
че обжалваното решение е постановено при неспазване на установената форма, при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в
противоречие с материалния закон.
За да издаде
обжалваното решение, Директорът на Териториална дирекция Южна Морска посочил,
че констатациите му се основават на становище с рег. № 32-335082/16.11.2020 г.
на началника на отдел "Митническа" дейност в ТД Южна Морска (без да се
конкретизира неговото съдържание) и посочените в него документи (без да се
посочват, нито да се възпроизвежда тяхното съдържание). При извършената
проверка било констатирано, че декларираната в митническата декларация
митническа стойност на стоката под № 1 е по-ниска от справедливата цена на
стоки със същия тарифен код, валидна в ЕС, поради което било поискано и
предоставено обезпечение в размер на 19 705.62 лева. Предвид възникналите
съмнения относно декларираната стойност, която била необичайно ниска в
сравнение със средностатистическия размер на продажните цени в страната на
износа и в сравнение с цената на вноса на стоки с подобни характеристики и
същото тарифно класиране към същия момент (отново без да се конкретизира как е
определен този средностатистически размер), административният орган счел, че
митническата стойност на внесените стоки не може да бъде определена въз основа
на метода на оценяване на сделката, съгласно чл. 70 от Регламент № 952/13 г.
С решението се
поддържало, че след направена справка в митническата база данни за
"идентични стоки", не били намерени данни за стоки, произведени в
същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията. Затова и митническата стойност не можело
да се определи по метода на чл. 74, пар. 2, б. А от Регламент 952/2013 г.
В оспореното решение
се констатирало, че не са намерени резултати за приети договорени стойности на
"сходни стоки" - произведени в
същата държава, които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат
подобни характеристики и подобни съставни материали с декларираните стоки от
вносителя, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били допуснати за свободно
обръщение в приблизително същото време. Подчертавало се, че поради липсата на
достатъчно информация за характеристиките на изследваните резултати (материали,
размери, тегло на кв.м.) методът на договорената стойност на "сходни
стоки" по чл. 72, пар. 2, б. Б от Регламента оставал неприложим.
На същото основание
неприложими били и методите по чл. 74, пар. 2, б. В и б. Г от Регламента
(поради липса на достатъчно данни за единичната цена, по която се продава
най-голямото сборно количество от внасяните "идентични или сходни
стоки" и липсата на информация за разходите за производство на стоките,
печалбата и общите разходи за стоката).
Затова според ТД Южна
морска следвало да намери приложение методът за определяне на митническата
стойност съгласно пар. 74, пар. 3 от Кодекса, като се използва разумна
гъвкавост при прилагане на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, пар. 2 от
Кодекса. Съответно било счетено, че при гъвкаво прилагане на метода по чл. 74,
пар. 2, б. Б от Регламента митническата стойност на стоката може да бъде
определена, като се вземе предвид декларираната митническа стойност по друг
внос, извършен с митническа декларация с МRN20BG001007020819Rl в размер на 7.01
лева/кг., съответно на тази база да бъдат коригирани - завишени дължимото мито
и ДДС, дължими от вносителя по процесния внос.
Жалбоподателят
оспорва изцяло като неверни констатациите в обжалваното решение и в
документите, дали основание за неговото издаване.
В обжалваното решение
Директорът на ТД Южна Морска не изложил конкретни фактически и правни
съображения за извършване корекция на митническата декларация, определянето на
нова митническа стойност на внасяните стоки, нов размер на мито и ДДС и
вземането им под отчет. На практика не била извършвана никаква проверка и
анализ на наличната информация, не била искана допълнителна информация или
документи от вносителя във връзка с определяне митническата стойност на
стоката, а представените и тези, с които
разполагал, не били обсъдени от административния орган. В оспореното
решение не се съдържали установявания на фактите, от значение за решаване на
спора. В него не били посочени конкретни съображения и доказателствата в
подкрепа на взетото решение, като същото било лишено от мотиви. Изброяването на
отделни документи не можело да бъде приравнено на техния анализ. Механичното
пресъздаване на разпоредби от нормативната уредба не представлявало правни
изводи по конкретния спор. Решението не позволявало преценка как
административният орган достигнал до посочените правни изводи и какви били конкретните
съображения в тяхна подкрепа.
Директорът на
Териториалната дирекция Южна морска
не взел предвид нито едно от доказателствата, представени от
дружеството-жалбоподател при вноса на стоката и допълнително, които категорично
опровергавали изводите в обжалваното решение.
Оспореното решение било
основано на догадки и предположения, а не на обективен доказателствен анализ.
За да пристъпят към
определяне на по-висока стойност, митническите органи трябвало да обосноват
наличието на съмнения относно достоверността на декларираната от вносителя
митническа стойност и да докажат, че са спазили процедурата по нейното
увеличаване.
В решението
пространно място било заето от описание на т. нар. "справедливи
цени", дефиниция, вкарана в закона на 01.01.2020 г. - ДР, параграф 1, т.
40 3М. Така наречените "справедливи цени" били статически стойности,
извлечени от базата данни на ЕС за период от 4 години, но същите не можело да
бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не попадали в дефиницията на
"митническа стойност", дадена в чл. 70 и 74 от МК. В решението не било
посочено как са определени тези справедливи цени, нито кои са доказателствата в
тяхна подкрепа.
От друга страна, в
решението административният орган се позовал на решение по дело № 291/15 на
СЕС, но в същото се говорело за "договорна стойност, която е необичайно
ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса
на сходни стоки". В тази връзка, в решението нямало изложени мотиви
относно изчислена средностатическа стойност на сходни стоки и доказателства за
това и, че т. нар. "справедливи цени" касаят "сходни
стоки", тъй като един и същ тарифен номер и държава на произход, не
означавало, че стоките са сходни по смисъла на МК. Нещо повече, в конкретния
случай административният орган признавал, че след проверка в базите данни не са
намерени резултати за приети договорени стойности на сходни стоки, а и липсвала
информация за характеристиките на изследваните резултати (материали, размери и
тегло на кв.м.), тоест нямало такава статистическа информация, която да
позволява приложение на метода по чл. 74, ал. 2, б. Б от Регламент 952/2013г. При
липсата на такава информация административният орган нямал право и основание да
има основателни съмнения относно договорената и декларирана митническа стойност
на стоката. От друга страна, липсата на такава информация изключвала възможността
методът по чл. 74, ал. 2, б. Б от Регламента да бъде приложен, но вече на
основание чл. 74, ал. 3 от Регламента и то при напълно неясни критерии за
"неговото гъвкаво прилагане". В решението липсвали мотиви защо
органът приема, че стоката по процесния внос и по МД за внос с МRN
20BG001007020819Rl е с подобни характеристики и съставни материали и дава
възможност да изпълнява същите функции.
Не били изложени
съображения коя от няколкото хипотези на чл. 74, ал. 3 от Регламента е
приложима и защо не могат да бъдат приложени другите.
Не били налице
законовите условия и предпоставки за промяна митническата стойност на внесените
стоки, като същата била определена неправилно, а оттам и определените новите
по-високи вземания - мито и МС не се дължали.
Решението на
директора на ТД Южна морска било в пряко противоречие с целта на закона и
принципите, залегнали в АПК. Изводът, че били възникнали допълнителни държавни
вземания, както и вземането им под отчет, бил необоснован и незаконосъобразен.
С оглед на така
изложеното, се моли съдът да постанови решение, с което да отмени Решение № 32-381197/23.12.2020
г. на Директора на ТД Южна Морска, Агенция "Митници" към МRN
20BG001007021805R4, както и да бъдат присъдени сторените съдебни и деловодни
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ЮЖНА
МОРСКА“ към АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“, чрез процесуален представител, моли жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна. Посочва, че решението на Директора на
Териториална дирекция „Южна морска“ е правилно и законосъобразно – издадено от
компетентен орган, в предвидените от закона срок и форма, съгласно разпоредбите
на ЗМ и АПК. Моли същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изразява становище за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде
намалено.
От приложените към
жалбата писмени доказателства и тези, представени с административната преписка,
както и събраните такива в хода на производството по делото, от фактическа
страна съдът установи следното:
На 06.08.2020 г. с Митническа
декларация (МД) с MRN 20BG001007021805R4, подадена от „Ен Ти Зет Спед“ ООД
гр.Варна, като представител на „БУЛУТ“ ЕООД, ЕИК : 12******* гр.Х., дружеството
– жалбоподател декларира за режим допускане за свободно обращение стока, посочена
под № 1 в декларацията и описана като „Трикотажни полиестерни платове, обагрени
- 520 ролки/13 374,60 кг.“, „Условие на
доставка“ - „CIF Стойност, застраховка и навло“; „Код на стоката - код по
Комбинираната номенклатура“ - „60063200“, „Код на стоката - код по ТАРИК“ – „00“;
„Метод за определяне на стойността“ - „Договорна стойност на внасяните стоки
(чл. 70 от Кодекса)“; „Цена на стоката“ - 31 055.52 USD; Държава на
произход - Китай.
Видно от Протокол за
извършена митническа проверка № 3192/код на МУ 9930/11.08.2020 г. (л. 54 от
адм.преписка) е, че на 11.08.2020 г. във връзка със задействан рисков профил и
Заповед № 1746/27.11.2019 г. е извършена митническа проверка на товара, при
което е установено, че откритите ролки с трикотажни полиестерни платове
отговарят по вид на декларираната стока. При проверката е взета мостра с дължина
1.60 м. и широчина 30 см. за целите на митническата дейност
С писмо рег. № 32-229858/07.08.2020
г. (л. 49 от адм.преписка) на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 2447/2015 от жалбоподателя са
изискани: 1)
договори,
кореспонденция, заявки, поръчки и др. документи с SHAOXING
SINCERE NEDDLE TEXTILE CO., LTD
Китай, издател на приложената към митническата декларация Фактура №
М200504/19.06.2020 г.; 2) заверено
с подпис на оторизирано лице и печат на фирмата извлечение от хронологичен
счетоводен регистър за периода от 01.05.2020 г. до 06.08.2020 г., с
кореспондиращи сметки по кредита и дебита на счетоводна сметка „Доставчици“
и/или сметка „доставчици по аванси“, както и на всички други счетоводни сметки,
обособени от дружеството за отразяване на разчетни взаимоотношения с контрагент
горепосоченото дружество; 3) за всички счетоводни сметки, по които се отразяват
разчетни отношения с горепосочения доставчик да бъдат предоставени за периода
от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. вкл. заверени с подпис на оторизирано лице и
печат на фирмата, оборотни ведомости по този аналитичен признак, от които да е
видно съответното начално салдо, оборот по дебита и кредита и крайното салдо към края на всеки
един от месеците, включени в посочения период; 4) заверена с подпис на
оторизирано лице и печат на фирмата извадка от хронологичния счетоводен
регистър, с всички обособени нива на аналитичност, на счетоводна сметка от
група 30, по която се отразяват по цена на придобиване, стоката от МД с MRN
20BG001007021805R7;
5) заверени банкови документи, удостоверяващи извършени плащания към доставчика
във връзка с процесната доставка, ведно с документите, послужили като основание
за направените парични преводи, ако те са различни от фактурата; 6) копия на
първични счетоводни документи, издадени във връзка с разходи, свързани с
доставката на стоките, различни от тези, приложени към митническата декларация.
Предоставен е 14-дневен срок за представяне на исканите документи, регистри и
писмени обяснения. Писмото е връчено с Известие за доставяне ИД PS
800 02E1TF E на
13.08.2020 г. (л.
51 от адм.преписка).
Няма данни изисканите документи да са представени от дружеството –
жалбоподател.
Изготвено е Становище
с рег.№ 32-335082/16.11.2020 г. от Началник отдел "Митническа
дейност", адресирано до Директора на ТД Южна Морска (л. 14 от
административната преписка), в което са изложени съображения, че при
сравнението с оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT
база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със
стоки – т.нар. „справедливи цени“, предоставени на разположение на държавите
членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS), е установено, че декларираната
цена на стока № 1 по Митническа декларация MRN 20BG001007021805R4 от 06.08.2020
г. е по-ниска от посочените справедливи цени и възникват съмнения относно
декларираната митническа стойност, съответно е предложено да бъде определена
нова митническа стойност на основание чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 в размер на 93 755.95 лева (7.01 лв./кг. х 13 374.60 кг. нето тегло).
На основание чл. 22,
§ 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от
09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, жалбоподателят е
уведомен със съобщение peг. № 32-336591/17.11.2020 г. (л. 19 от адм.преписка), че
предстои издаване на решение на Директора на ТД „Южна морска“, с което ще бъде
постановен неблагоприятен резултат за „Булут“ ЕООД – „определя нов размер на
задължение“, и са изложени мотивите, на които ще се основава решението. На
основание чл. 8, § 1 от Делегиран регламент (ЕС) № 2015/2446 е определен
30-дневен срок от датата на получаване на съобщението за предоставяне на
становище. Видно от Известие за доставяне ИД PS 8000
02GTG2 1 (л.
28
от адм.преписка), съобщението
е получено на 18.11.2020 г. В предоставения срок дружеството не е депозирало становище.
С оглед събраните при
проверката данни е издадено оспореното в настоящото производство Решение рег.№ 32-381197/23.12.2020
г. към Митническа декларация MRN 20BG001007021805R4 от 06.08.2020 г. от
Директора на ТД „Южна морска“ в Агенция „Митници“ Б. А. Т.(л. 1- 10 от адм. преписка). В мотивите на същото е
посочено, че на основание чл. 188, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е
извършена проверка на декларацията и на придружаващите я документи, при която е
установено, че за стоката от МД с MRN 20BG001007021805R4 митническата стойност
е определена на база цените, съгласно приложена към декларацията фактура №
М200504/19.06.2020 г., издадена от Shaoxing Sincere Needle Textile Co., Ltd.
Посочено е, че при проверката е сравнена декларираната цена за „Трикотажни
полиестерни платове, обагрени - 520 ролки, 13 374,60 нето кг“, чието тарифно
класиране е в код по КН 60063200, със „справедливата цена“ на стоки със същия
код по КН и държава на произход, а именно „CN - Китай“, валидни в ЕС, при което
е установено, че справедливата цена е с 4,98 лв./нето кг. по-висока.
Предвид възникналите
съмнения относно декларираната стойност, която е необичайно ниска в сравнение
със средностатистическия размер на продажните цени в страната на износа и в
сравнение с цената на вноса на стоки с подобни характеристики и същото тарифно
класиране към същия момент, митническите органи считат, че са налице
основателни съмнения относно стойността на стоките, определена по реда на член
70 параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. На основание чл.140, пар. 2 от
Регламент за изпълнение 2015/2447 и предвид възникналите съмнения и липсата на
допълнителна информация относно декларираната цена, митническите органи
приемат, че са налице предпоставки за отхвърляне на декларираната митническа
стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Посочено е, че когато
митническата стойност за внесената стока не може да бъде определена съгласно
разпоредбите на чл. 70, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г, същата следва да
се определи като се прилагат последователно букви а), б), в) и г) от параграф 2
на чл. 74 от същия регламент, докато се стигне до първата разпоредба, по която
въпросната стойност може да се определи.
В тази връзка по
повод прилагането на метода по чл. 74, пар. 2, буква а) от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., при който следва да се вземе предвид договорната стойност на
"идентични стоки", продадени с цел износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително
същия момент, е посочено, че след направена справка в митническата база данни
за „идентични стоки“, не са намерени данни за стоки, произведени в същата
страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията и съответно, че митническата стойност
не може да се определи по този метод.
По отношение
приложението на метода по чл. 74, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. е посочено, че не са намерени резултати за приети договорни
стойности на стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са
еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни
материали с декларираните стоки, което им дава възможност да изпълняват същите
функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, които са били
допуснати за свободно обращение в приблизително същото време. Поради липса на
достатъчно информация за характеристиките на изследваните резултати (материали,
размери, тегло на кв.м.) методът на договорната стойност на сходни стоки е
приет за неприложим.
Посочено е, че неприложими
са и съставите на чл. 74, пар. 2, букви в) и г) от Регламент (ЕС) № 952/2013,
поради липса на достатъчно данни за единичната цена, по която се продава
най-голямото сборно количество от внасяните „идентични или сходни стоки“ и
липса на информация за разходите за производство на стоките, печалбата и общите
разходи за стоката.
Заявено е, че когато
митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1 от чл. 74 на
Регламент (ЕС) № 952/2013, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на
принципите и общите разпоредби. На основание чл. 144, пap. 1 от Регламент за
изпълнените № 2019/2447 при определяне на митническата стойност по чл. 74,
параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагане на
методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. При анализа на
данни съгласно метода по член 74, пар. 3 е посочено, че са намерени няколко
резултата за стоки със същия код по КН, произведени в същата държава, със
сходно описание, с подобни характеристики и съставни материали с декларираните
стоки, което им дава възможност да изпълняват същите функции и които са били
допуснати за свободно обращение в приблизително същото време.
За стока № 1 от МД с
MRN 20BG001007021805R4 с описание „Трикотажни полиестерни платове, обагрени -
520 ролки, 13 374,60 нето кг“, за която е приложена Фактура №
М200504/19.06.2020 г. за „полиестерен плат предено руно, с ширина 160 см и
тегло 240 гр./кв.м.“, са намерени следните резултати за стоки, произведени в
същата държава, със сходно описание, с подобни характеристики и съставни
материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции, допуснати за
свободно обращение в периода 11.05.2020 г. - 28.07.2020 г.:
- На 07.07.2020г. в митническо
учреждение BG001007 с МД MRN 20BG001007020819R1 е декларирана за допускане до
свободно обращение стока с описание “Обагрени трикотажни платове от синтетични
влакна, 90 гр./кв.м.; - 8174.20 м х 1.45 м: 11852.59 кв.м., 1257,70 нето кг“,
произход CN, код по ТАРИК 6006 32 00 00 и митническа стойност изчислена на 7,01
лв./кг.
- На 02.06.2020 г. в митническо
учреждение BG005100 с МД MRN 20BG005100221946R1 е декларирана за допускане до
свободно обращение стока с описание “Обагрен синтетичен трикотажен плат - ; -
1359 Yard“, произход CN, код по ТАРИК 6006 32 00 00 и митническа стойност
изчислена на 19,01 лв./кг.
- На 29.05.2020 г. в
митническо учреждение BG005100 с МД MRN 20BG005100220225R9 е декларирана за
допускане до свободно обращение стока с описание “Трикотажен плат от синтетични
влакна „обагрен с широчина 17.50 СМ-5 ролки х 2000 м, рс=1, митн.предст.:80.00
лв., тр.разходи - 1407.45 лв.“, произход CN, код по ТАРИК 6006 32 00 00 и
митническа стойност изчислена на 42,72 лв./кг.
- На 11.05.2020 г. в
митническо учреждение BG005807 с МД MRN 20BG005807058387R7 е декларирана за
допускане до свободно обращение стока с описание “обагрени трикотажни платове
със широчина 1,40 см. ; - 392,20 метра, 233 кг.нето /10 роли“, произход CN, код
по ТАРИК 6006 32 00 00 и митническа стойност изчислена на 7,27 лв./кг.
Съгласно член 141 от
Регламент № 2447/2016, когато се установи повече от една договорна стойност на
"идентични" или "сходни стоки", за определяне на
митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези
стойности. Предвид горното при гъвкаво прилагане на метода съгласно член 74,
пар. 2, буква б) от Регламент № 952/2013, митническа стойност на стоката може
да бъде определена, като се вземе предвид декларираната митническа стойност в
митническо учреждение BG001007 с МД MRN 20BG001007020819R1 в размер на 7,01
лв./кг. Посочено е, че митническата стойност на стоката, допусната до свободно
обращение с MRN 20BG001007021805R4/06.08.2020 г., следва да бъде определена в
размер на 93 755,95 лв. (7,01 лв./кг. х 13 374,60 кг. нето тегло) на основание
чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
С оглед на така
изложените мотиви и на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определена
митническата стойност на стока № 1 от МД с MRN 20BG001007021805R4 в размер на
93 755.95 лв. На основание чл.
85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., при прилагане на ставка за вносно мито
8 %, съответстваща на декларирания тарифен код за стока № 1 от МД с MRN
20BG001007021805R4, спрямо митническа стойност на стоката е определено вносно
митническо задължение в размер на 7 500.48 лева. Предвид данъчната ставка
от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от
същия закон е определено задължение за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1
от ЗДДС за стока № 1 от МД с MRN 20BG001007021805R4 в размер на 20 556.99
лева. Определени са за вземане под отчет
и досъбиране вносни мита в размер на 3 303.61 лв. и ДДС в размер на 8 919.74
лв.
Решението е изпратено
на дружеството с придружително писмо рег.№ 32-383810/29.12.2020 г. (л. 11 от адм.преписка) и видно от приложеното известие
за доставяне (л. 12 от адм.преписка), е връчено на служител – Байрям Салиф на 04.01.2021
г. Жалбата срещу решението е подадена на 18.01.2021 г. и входирана в
деловодството на ТД „Южна морска“ с вх.№ 32-17914/19.01.2021 г.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна, като съображенията на настоящата съдебна
инстанция за това са следните:
Обжалваното решение е
издадено от Директора на Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция
„Митници“, който притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на чл. 5,
т. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък
Регламент (ЕС) № 952/2013). Към датата на издаване на обжалваното решение
същият спада към митническата администрация на Република България, има
качеството на длъжностно лице от митническо учреждение, което осъществява
митнически надзор и контрол по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, и изрично с
приложимите към този момент разпоредби от националното законодателство (чл. 19,
ал. 1, предл. второ и ал. 4 и сл. от Закона за митниците) е оправомощен да
прилага определени митнически разпоредби и издава решения по прилагането на
митническото законодателство.
Решението е издадено
в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК.
В административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи
отмяна на решението.
Съгласно чл. 22, § 6
от МК, преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя,
митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и
му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от
датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. След изтичане на
този срок заявителят се уведомява в подходяща форма за решението.
Дружеството –
жалбоподател е уведомено надлежно за предстоящото издаване на административен
акт с неблагоприятни последици, като му е предоставен разумен срок (с оглед
правната и фактическа сложност на казуса) да изрази своето становище. Решението
за определяне на нов размер на митническо задължение по подадената от дружеството
митническа декларация е издадено след изтичане на дадения тридесетдневен срок.
В същото са изложени доводите на административния орган, обусловили
определянето на нов размер на митническото задължение.
Ето защо, съдът
намира, че оспорваният акт, като постановен от компетентен орган и в надлежната
нормативно определена форма и съдържание, се явява валиден. Макар и валиден,
преценявайки приобщените по делото писмени доказателства, съставляващи част от
административната преписка, както и допълнително представените такива, съдът
намира атакуваното решение за постановено в противоречие с материалния закон
поради следните съображения:
Спорен по делото е
въпросът за приложението на материалния закон и по-конкретно за прилагането на
разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013. В тази връзка следва да се
има предвид, че правната уредба, касаеща определянето на митническата стойност
на въвежданите на територията на съюза стоки с необщностен произход, е
хармонизирана напълно чрез Кодекса. Основната уредба, която касае определянето
на митническата стойност, върху която се следват митните сборове, се намира в
Глава 3 на Кодекса, именувана Стойност на стоките за митнически цели. В
разпоредбата на чл. 70 от Кодекса е установен общият принцип за определяне на
митническата стойност въз основа на договорната стойност, тоест въз основа на
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местозначение митническата територия на Съюза. В чл. 74 от
Кодекса са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност,
като те са в отношение на субсидиарност, както по отношение на метода, посочен
в чл. 70 от Кодекса, така и помежду си. За да се премине към тези субсидиарни
методи, следва да са налице основателни съмнения досежно декларираната в
декларацията на въвеждащия стоката на територията на общността стойност. Тези
съмнения следва да бъдат манифестирани пред въвеждащия стоките и едва ако не
бъдат разсеяни, е налице възможност за определяне на митническата стойност по
субсидиарно предвидените методи. Терминът „основателни съмнения“ няма
хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което
следва проявлението му да се установява във всеки отделен случай съобразно
конкретно установени факти и обстоятелства.
Според постоянната
съдебна практика на СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09
и Решение от 19 март 2009 г. по дело C 256/07, правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности. При прилагането на методите за определяне на
митническа стойност митническите органи съответно имат задължение да положат
необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки.
Въз основа на
изложеното, следва да се приеме, че в тежест на митническия орган е да обоснове
на първо място „основателността“ на своите съмнения, неприемането на
декларираните договорни стойности на внасяните стоки и решението си по чл. 140
от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че стойността на стоките не може да
се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса, поради което пристъпва
към определянето й по вторичните методи на член 74 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр. член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Съответно
митническият орган е длъжен да събере доказателства и да изложи конкретни
мотиви в своя акт за тези обстоятелства. Едва след като събере доказателства и
изложи конкретни мотиви, относими към съответния случай, органът може да
определи митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г.
Видно от мотивите на
оспореното решение, в случая преминаването на определянето на митническата
стойност по субсидиарно разписаните в Кодекса методи митническият орган
аргументира с необичайно ниска стойност на декларираното в сравнение със
справедливата цена на стоки със същия код по КН и държава на произход, а именно
Китай, валидни в ЕС. В тази връзка митническият орган сочи, че справедливата
цена на стоки с код по КН 60063200 и с държава на произход „CN - Китай“, е 4.55
EUR/кг. или 8.90 BGN/кг.,
а декларираната такава е съответно 2.32 EUR/кг. или 3.92 BGN/кг. Макар и да не
е посочено в обжалваното решение, от цитираното в същото Становище с рег.№
32-335082/16.11.2020 г. от Началник на отдел „Митническа дейност“ в ТД Южна
морска се установява, че за извършването на това сравнение митническите органи
са използвали оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за
подробна статистика на международната търговия със стоки – т.нар. „справедливи
цени“, предоставени на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата
„ТЕЗЕЙ“ (THESEUS).
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че справките от системата „THESEUS“ се отнасят до цитираните в
решението „справедливи цени“ на стоките, които цени се включват в обхвата на
митническия контрол с изменението на Закона за митниците, обн. ДВ, бр. 102/2019
г., в сила от 01.01.2020 г. С посоченото изменение е създаден новият чл. 195а
от ЗМ и е дадена дефиниция на понятието „справедливи цени“ в § 1, т. 40 от ДР
на ЗМ. Понятието „справедливи цени“ е въведено обаче с различни цели от
преследваните с оспореното решение – те касаят проверката на митническата
декларация преди допускане на стоките за свободно обращение и то за представяне
на обезпечение. Нещо повече - правото на ЕС не предвижда метод за определяне на
митническата стойност на база сходство по тарифен номер. Съдът на ЕС допуска
практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на
внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки,
когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в
сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки. В конкретния случай информацията, която е взета предвид от митническите
органи, не отговаря на това условие, тъй като няма как от посочените
статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае
за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за
търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище.
От тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане
следва, че тарифното класиране на стоката не е сред критериите, по които може
да се установи сходство на стоките.
По изложените
съображения, настоящият състав приема, че ответникът не доказва основателността
на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното
увеличаване на стойността на процесните стоки.
Дотук изложеното води
до извод, че не е налице обосновано от доказателствата по делото основателно
съмнение по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, поради което
настоящата инстанция приема, че митническият орган не е следвало да преминава
към методите за остойностяване на вноса, разписани в разпоредбите на чл. 74, §
1 - 3 от Кодекса.
Извън горното следва
да се отбележи, че решението е незаконосъобразно и с оглед неправилното
прилагане на разпоредбата на чл. 74, § 3 от Кодекса, дори и да се приеме, че
митническият орган е обосновал както основателните си съмнения за
недостоверността на декларираната от жалбоподателя митническа стойност, така и
неприложимостта на субсидиарните методи за остойностяване по чл. 74, § 1 във
вр. с § 2 от Кодекса.
Текстът на чл. 74, §
3 от Кодекса гласи следното: „Когато митническата стойност не може да се
определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а/
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; б/ член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в/
настоящата глава“.
Според релевантните
мотиви на решението, посветени на определянето на новата митническа стойност на
процесния внос, когато митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде
определена чрез прилагането на разпоредбите на чл. 70 до чл. 74, § 2, буква г
включително, тя трябва да се определи чрез разумни способи, съответстващи на
принципите и общите разпоредби. Следва на плоскостта на изложеното да се
подчертае, че именно стриктното прилагане на изискванията на чл. 70 до 74 от
Кодекса при доказаност на предпоставките, разписани в уточняващите разпоредби
на чл. 140 от Регламента за изпълнение, представлява гаранция срещу произволно
и недостоверно определяне на митническата стойност. В случая са изложени
мотиви, че след като митническата стойност не може да бъде определена съгласно
чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, то следва да се определи при
последователното приложение на б. "а", "б", "в" и
"г" от § 2 на чл. 74 от същия регламент. В тази връзка е посочено, че
след направената справка в митническата база данни за "идентични
стоки", не са били намерени данни за стоки, произведени в същата страна,
които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията. Отразено е, че не са намерени и
резултати, отговарящи на дефиницията за сходни стоки поради липсата на
достатъчно информация за характеристиките на изследваните резултати (материали, размери, тегло на
км.м.),
както и е посочено, че не са намерени данни за прилагането на методите по чл.
74, § 2, б. "в" и б. "г" от Регламента поради липса на
достатъчно данни за единичната цена, на която се продава най-голямото сборно
количество от внасяните „идентични или сходни стоки“ и липсата на информация за
разходите за производство на стоките, печалбата и общите разходи за стоката.
Предвид това митническата стойност е определена по метода, визиран в чл. 74, §
3 от Регламента. В тази връзка настоящата инстанция намира, че в решението на
практика не се съдържат конкретно изложени факти, свързани с процесната стока, а
единствено се цитират относими правни разпоредби от кодекса. Съдът намира, че в
случая напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са
изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74,
§ 2 от Регламент № 952/2013 г. Липсата на подробни и конкретни мотиви за
неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 г. е
пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3, на която се е позовал
ответникът в оспореното решение. Хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент №
952/2013 г. представлява последна възможност за определяне на митническата
стойност и именно заради това основната и единствена предпоставка за
прилагането на тази хипотеза е да са изчерпани всички други възможности. Тази
предпоставка в настоящия случай не е налице, доколкото липсва установяване на
релевантните за нея факти.
В практиката си Съда
на ЕС последователно приема, че доколкото представлява общ принцип на правото
на Съюза, правото на добра администрация изисква митническият орган да мотивира
всяко свое решение, включително избора на метод за определяне на стойността.
Това дава възможност на адресата на дадено решение да защити правата си при
възможно най-добрите условия и след като се запознае изцяло с мотивите, да реши
дали е целесъобразно да го обжалва. Излагането на мотиви е необходимо и за да
позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на посочените
решения. В свое решение от 20 юни 2019 година по дело C 1/18 постановено по
преюдициално запитване на Върховния съд на Латвия /ECLI: EU: C: 2019: 519
Oribalt Riga" SIA срещу Valsts ienemumu dienests/ във връзка с търговски
отстъпки и митническа стойност, по т. 37, съдът посочва, че методът за
определяне на митническата стойност по член 31 /чл. 74 § 3 от действащия
Регламент/ от Митническия кодекс, създаден с Регламент (ЕИО) № 2913/92 на
Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на
Общността, е на последно място в йерархията на предвидените в този кодекс
методи за оценка, тъй като е остатъчен метод. В това си качество, последният
посочен метод може да се използва, само когато митническата стойност на
внасяните стоки не е могла да бъде определена въз основа на предходните членове
от посочения кодекс.
При прилагане на
хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 г. за определяне на
митническата стойност на платовете по процесната митническа декларация,
административният орган се е позовал на принципа на разумна гъвкавост, основана
на определените преди това митнически стойности. Съгласно член 144 от
Регламента за изпълнение, може да се използва разумна гъвкавост при прилагането
на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Регламент 952/2013
г., като така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен
на определените преди това митнически стойности. В случая е било установено, че
за процесната стока с държава на произход Китай други вносители са декларирали
по-високи стойности. Посочено е, че база за определяне на новата митническа
стойност е ЕАД MRN № 20BG001007020819R1/07.07.2020 г., която касае
трикотажни платове от синтетични влакна. Липсват мотиви обаче защо позоваването
на данните от конкретната декларация е прието за разумен способ, съответстващ
на чл. 7 от Общото споразумение за митата и търговията и споразумението към
него. В случая съдът намира, че митническите органи не са извършили изискуемия
от чл. 141 от Регламента за изпълнение анализ и съответно не са обосновали
приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Информацията,
съобразена в случая, не отговаря на твърдението за използван разумен способ,
понеже няма как от посочените статистически данни за количества и цени, да се
извърши преценка дали се касае за цени именно за сходни стоки – липсват данни
за търговската марка/производителя, за качеството на стоките и основните им
характеристики. Освен това не е съобразено, че условията по двете доставки се
различават. При процесната митническа декларация, доставката е CIF
- Cost, Insurance
and Freight, стойност, застраховка и навло, а по декларацията на третото лице
условието е FOB - Free On Board. Различни са и количествата на внесените стоки
– по процесната декларация са внесени 13 374,60 кг., а по декларацията,
използвана за определяне на нова митническа стойност – 1 257,70 нето кг., тоест
количеството е десет пъти по-малко, като в решението липсва какъвто и да било анализ
как това се е отразило на цената на стоките по двете декларации.
В тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, и да обосноват извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки, което в конкретния случай не бе сторено.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че директорът на ТД „Южна морска“ към Агенция
„Митници“ е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да
бъде отменен.
При този изход на
делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски. Следва да бъдат присъдени такива в общ размер от 1 250 лева, от които 50 лева -
държавна такса за образуване на делото, и 1 200 лева - възнаграждение за един
адвокат. Във връзка със своевременно направеното възражение от страна на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да бъде
отбелязано, че възнаграждението е съобразено както с действителната правна и
фактическа сложност на делото, събрания доказателствен материал и осъщественото
процесуално представителство, така и с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като е в размер, близък до минималния такъв (896.70 лева при материален
интерес по делото – 12 223.35 лева).
Разноските, съгласно
§ 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Агенция
„Митници“, която е юридическото лице – чл. 7, ал. 1 от ЗМ, в чиято структура е
включен административният орган, издател на оспорения акт.
Водим от изложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение рег. №
32-381197/23.12.2020 г. по Митническа декларация (МД) с MRN 20BG001007021805R4 на
Директора на Териториална дирекция „Южна Морска“ към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ да заплати на "БУЛУТ" ЕООД, ЕИК : 12*******, със
седалище и адрес на управление: гр.Х., п.к.6300, бул."С.“ № **,
представлявано от управителя Ш. С. Ф., съдебни разноски в общ размер от 1 250
(хиляда двеста и петдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: