РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Нови пазар, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20243620101254 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание с правно основание чл. 439 във вр.с
чл.124 от ГПК.
Ищцата Л. М. Л. ,действаща чрез процесуалния си представител адв.И. Х. –*АК заявява в
исковата молба, че с уведомление №*** от *** г. по изпълнително дело №*** по описа на
ЧСИ Д.З. с район на действие ШОС са наложени запори на банковите й сметки в „ЦКБ“ АД
и на трудовото й възнаграждение, както и че е насрочен опис на нейни движими вещи.
Задължението по изпълнителното дело било за 7017,99 лв, от които главница 3510 лв., 67,23
лв. законна лихва от 25.01.2024 г. до *** г., 2569,84 лв. неолихвяеми вземания /мораторни
лихви и обезщетения/, разноски и такси по тарифа на ЗЧСИ.
Счита, че възможността за принудително събиране на вземанията е погасена по давност,
като се аргументира със следното: първоначално по издадения ИЛ било образувано
изпълнително дело №*** г. по описа на ДСИ при РС-Н.. То било прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на *** г. На *** г. било образувано изпълнително дело №*** по
описа на ЧСИ Д.З.. Последното валидно изпълнително действие по първото изпълнително
дело – налагане на запор по банковата сметка на ищцата, било извършено на *** г. Така,
според ищцата, петгодишната погасителна давност настъпила на *** г.
Поради това, моли да бъдат призовани на съд с ответника и след доказване
основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с
което признае за установено,че ищцата Л. М. Л. с ЕГН:**********,с
адрес:гр.Н.,обл.Ш.,ул.“*** не дължи на ответника „Юробанк България „АД с
1
ЕИК:********* ,с адрес:гр.София,общ.Столична,р-н Витоша,ул.“Околовръстен път „
№260,суми в размер на :3619.55лв.-главница, 109.55лв.-договорна лихва за периода от
***г.до ***г..,ведно със законната лихва върху главницата,считано от ***г.до изплащане на
цялото вземане,както и направените разноски в размер на 72.39лв.-държавна такса и
428.02лв.-адвокатски хонорар,за които е издаден изп.лист №***г.въз основа на влязла в сила
заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №***г.по описа на Районен съд –Н.,поради
погасяване по давност възможността за принудително изпълнение на вземанията.
Моли да й бъдат присъдени направените в исковото производство съдебно-деловодни
разноски.
В законовия срок е постъпил писмен отговор от ответника,чрез пълномощника му адв.Х.
И. -*АК. В него се оспорва предявения иск за недължимост на сумите, индивидуализирани
в исковата молба. Ответникът потвърждава, че по издадения ИЛ са били образувани две
изпълнителни дело—ИД №*** г. по описа на ДСИ и ИД №*** г.п о описа на ЧСИ Д. З.. По
първото изпълнително дело били предприети множество изпълнителени действия. Така
например с молба вх. №*** от *** г. взискателят поискал налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника и по наложения запор периодично постъпвали суми по
изпълнителното дело, като последното постъпление било на дата *** г. С молба №*** от ***
г.взискателят поискал да се извърши справка за банковите сметки на длъжника, а на
10.05.2019 г. поискал налагане на запор по банкова сметка на длъжника в „ДСК“ ЕАД. С
молба от *** г.взискателят поискал да бъде изпратено напомнително писмо на работодателя
на длъжника, след преустановяване изпълнението по запора. По изпълнителното дело
периодично постъпвали суми от длъжника по наложените обезпечителни мерки и всяко
едно постъпление водело до прекъсване на погасителната давност за вземането.През януари
2020 г. взискателят поискал връщане на ИЛ и с молба от *** г. било образувано второто
изпълнително дело. Освен това в периода от *** г. до *** г. по силата на закона били спрени
всички давностни срокове, с които се погасяват права на частни субекти. По отношение на
лихвите твърди, че неоснователно ищецът се позовава на кратката тригодишна давност за
погасяване. Като счита исковете за неоснователни моли да се отхвърлят, както и да му се
присъдят направените по делото разноски.разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява,не изпраща представител.
Ответникът не се явява,не изпраща представител.
И двете страни депозират писмени становища.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното изпълнително дело №***г.по описа на Съдебно-изпълнителна
служба при Районен съд –Н. е,че същото е образувано на ***г./по молба с вх.***/***г./
срещу Л. М. Л. по молба от "Юробанк България „АД,чрез пълномощника му адв.С.Ч. от
*АК .
2
Представеният титул ,послужил като основание за образуването му е изпълнителен лист
№***г.,издаден въз основа на Заповед за изпълнение №***г.по ЧГД №***г.по описа на
Районен съд –Н.,влязла в законна сила на ***г.
С цитираната заповед за изпълнение,.Л. М. Л. е осъдена да заплати на кредитора
„Юробанк България „АД сумата от 3619.55лв.-главница, 109.55лв.-договорна лихва за
периода от ***г.до ***г.,ведно със законната лихва върху главницата от ***г.до изплащане на
цялото вземане,както и направените по делото разноски: 72.39лв.- държавна такса и
428.02лв.адвокатски хонорар.
Видно от материалите по цитираното изпълнително дело е,че в деня на образуването му -
***г.,до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение ,връчена на ***г.
На същата дата е наложен запор върху трудовото й възнаграждение ,получавано в
ТПК“*** „гр.Н..
Извършвани са справки в АИС“КАТ“ за регистрирани ППС ,собственост на длъжника,до
НАП ТД-В. –за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки.
С уведомително писмо /вх.№***г./работодателят на длъжника е уведомил,че по запорното
съобщение не се правят вноски,тъй като Л. М. получава трудово възнаграждение под МРЗ за
страната,което е несеквестируем доход.
Със запорно съобщение до „Банка ДСК“ЕАД от ***г. е наложен запор върху банковата й
сметка в посочената кредитна институция.
С постановление от ***г.на ДСИ при НПРС,влязло в законна сила на ***г.,на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното дело е прекратено и по молба на взискателя,с
разписка,оригиналният изпълнителен лист му е върнат.
Изпълнителният лист е представен пред ЧСИ Д.З. с рег.№*** в КЧСИ и е образувано
изп.дело №***/***г.
Първото действие по изпълнение /изготвяне на справка в НБД за длъжника / е извършено
на ***г.,а последното –искане справка за МПС е с изх.№***/***г.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Исковата молба е подадена на ***г.,първоначално пред Районен съд –Ш.,за което е
образувано гр.дело №***г.,което е прекратено и делото е изпратено на Районен съд –Н. по
подсъдност,за което е образувано настоящото исково производство.
Съгласно чл.114 изречение първо от ЗЗД "Давността почва да тече от деня,в който
вземането е станало изискуемо",в случая,предвид характера на производството,по който е
бил издаден изпълнителния лист/заповедно/,то е станало изискуемо от датата на издаване на
изпълнителния лист- ***г.
От предприетите от взискателя действия по принудителното му изпълнение чрез
образуване на съответните изпълнителни дела ,,давността е била прекъсвана.
Вземането не е било отсрочено или разсрочено.
3
Когато в хода на изпълнението е направено искане за прилагане на изпълнителен способ,
след настъпване на перемпцията, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, а
следва да образува ново изпълнително производство, като искането прекъсва давността
независимо дали е било образувано ново дело.Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ.
В последната й редакция ,в сила от ***г.,новелата на чл.112 от ЗЗД предвижда,че „С
изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица,
независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Настоящата хипотеза не попада в изброените изключение по т.1-8 на същата правна
норма.
Ето защо,с оглед прекъсването на давността,по арг.на чл.112 от ЗЗД съдът намира,че
същата ще изтече на ***г.и към момента на предявяване на иска,както и настоящия момент –
на постановяване на съдебното решение,не е погасена възможността това задължение да
бъде събрано принудително.
Предвид гореизложеното,съдът счита,че предявеният установителен искове с правно
основание чл.439 във вр.с чл.124 от ГПК е процесуално допустим,но е неоснователен и
недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Поради липса на доказателства за заплатени от ответника разноски по делото,по арг.на
чл.78 ал.2 от ГПК такива не следва да му се присъждат.
Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл. чл.439 във вр.с
чл.124 от ГПК,предявен от Л. М. Л. с ЕГН:**********,с адрес:гр.Н.,обл.Ш.,ул.“*** чрез
пълномощника й адв.И. Х. –*АК срещу „Юробанк България „АД с ЕИК:********* ,с
адрес:гр.София,общ.Столична,р-н Витоша,ул.“Околовръстен път „ №260 да бъде признато за
установено,че ищцата Л. М. Л. с ЕГН:**********,с адрес:гр.Н.,обл.Ш.,ул.“*** не дължи на
ответника „Юробанк България „АД с ЕИК:********* ,с адрес:гр.София,общ.Столична,р-н
Витоша,ул.“Околовръстен път „ №260,суми в размер на :3619.55лв.-главница, 109.55лв.-
договорна лихва за периода от ***г.до ***г..,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от ***г.до изплащане на цялото вземане,както и направените разноски в
размер на 72.39лв.-държавна такса и 428.02лв.-адвокатски хонорар,за които е издаден
изп.лист №***г.въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по ЧГД
№***г.по описа на Районен съд –Н.,поради погасяване по давност възможността за
принудително изпълнение на вземанията.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –Ш. в двуседмичен срок от
4
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5