Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Добрич,
06.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, в публично заседание на петнадесети юли две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При
участието на секретаря: Р. Р.
Разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 3672/2018 г. по описа на Добричкия
районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на *** с ЕГН *** ***, починал в хода на
производството и заместен по реда на чл. 227 от ГПК от наследницата си по закон
*** с ЕГН *** ***, чрез упълномощения адвокат ***, с
която срещу *** с ЕГН *** *** е предявен иск за отмяна на сключения на *** г. договор за дарение между
ищеца от една като дарител, и ответника от друга страна, като надарен,
обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот *** г. от *** г. на ***,
с предмет на договора недвижим имот, представляващ Апартамент под № 1, находящ
се в гр. ***, с площ от *** кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, ведно с прилежащите към апартамента изба № *** с площ от ***
кв.м., както и 1,04930% идеални части от общите части на сградата, поради това, че ответникът е набедил дарителя в престъпление, наказуемо
с лишаване от свобода не по-малко от три години – чл. 227, ал. 1, б. „б” от ЗЗД, както и поради това, че надареният отказва да дава издръжка на дарителя,
от която същият се нуждае – чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД. Дарителят си е
запазил пожизненото право на ползване върху подарения имот.
Според изложените в исковата молба
твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, ***, в
качеството си на дарител е сключил с ответника Договор за дарение, обективиран
в цитирания по-горе нотариален акт, с който е дарил на своя *** по майчина
линия (син на дъщерята на дарителя) *** процесния недвижим имот.
Г. сочи, че след сключване на
договора ответникът започнал да проявява изключителна неблагодарност, граничеща
с арогантност и вулгарност в отношенията с него, включително отказвайки достъп на
ищеца до процесния имот, като по този начин е нарушил съществена клауза от
договора за дарение, свързана с пожизненото право на ползване на дарителя по
смисъла на чл. 56 от ЗС.
Ответникът системно обиждал и клеветял
по оскърбителен начин, включително и чрез груби и цинични думи, както лично,
така и по телефона, ищеца и съпругата му, като ги заплашвал с нанасяне на
побой, включително и че ще посегне върху здравето и живота им.
Г. настоявал, че многократно се е
опитвал да получи ключовете за имота от своя ***, включително и чрез свои
близки, роднини и трети лица. В тази връзка е изпратена и нотариална покана към
ответника да се яви на 28.06.2017 г. в 10,00 часа в нотариалната кантора на
нотариус *** действие ДРС, но до предаване на ключовете не се стигнало.
Ищецът е изпратил нова нотариална
покана, в която за пореден път поканил своя *** да се яви на 18.08.2017 г. в
10,00 часа в нотариалната кантора на ***, за да му предаде ключовете за
жилището и да му осигури достъп до него. Г. отново отказал да предаде
владението върху дарения имот като в тази връзка бил съставен Констативния
протокол от 18.08.2017 г. на ***, отразяващ неявяването на адресата на поканата
в нотариалната кантора на посочения нотариус.
Предвид на изложеното ищецът бил
принуден да получи защита на правата си по исков ред, като предявил осъдителен
иск за предаване владението върху спорния имот. С решение по гр. дело №
3062/2017 г. Добричкият районен съд е отхвърлил предявения осъдителен иск,
поради предаване владените върху имота от страна на ответника в хода на
производството по делото – на 26.09.2017 г. ключовете се предадени от трето
лице – *** на пълномощника на ищеца – адв. Ю.М..
Според ищеца в периода на
разглеждане на посоченото дело, ответникът отново демонстрирал агресивното си
поведение, изразяващо се в потрошване на вещи и мебели, собственост на дарителя
и находящи се в подарения имот, като включително противозаконно е отнел и вещи
на значителна стойност, намиращи се в същия имот. В тази насока е съставен
нарочен констативен протокол от 28.09.2017 г., съдържащ описание на увреденото
и липсващо имущество в дарения имот.
Съгласно изложеното в исковата
молба Й.Г. страдал от редица заболявания, налагащи необходимостта от обгрижване
и лекарства, като в тази връзка желанието на ищеца било *** му да го подпомага
с грижи, включително и финансово, с оглед тежкото здравословно състояние на
дарителя. Вследствие на поредица от извършени хирургически интервенции и
терапии за последните две години на ищецът се налагало да води не просто един
спокоен живот, но и да бъде системно обгрижван, защото сам не е бил в състояние
да полага грижи за себе си.
Ответникът категорично отказал да
положи необходимата грижа за ищеца, но същевременно демонстрирал непристойно
поведение и цинично отношение към дарителя и неговата съпруга, включително и
като злословил и излагал неистински факти и обстоятелства, имащи оскърбителен,
опозоряващ и клеветнически характер. Дори и след приключване на делото,
ответникът е продължил с непристойни и неприлични обръщения, заплахи, обиди, отправени
включително и чрез СМС-и.
*** депозирал жалба до Добричкия
районен съд и две жалби до РУ на МВР Д. и Добричка районна прокуратура, с които
свои действие набедил ищеца в извършването на престъпление /самоуправство по
смисъла на чл. 323, ал. 1 от НК, за което престъпление се предвижда лишаване от
свобода до 5 години и глоба до 1000 лв./. Ответникът заявил, че търси
съдействие от органите на полицията и прокуратурата ищецът незабавно да бъде
изхвърлен от жилището, предмет на настоящото производство, включително
отправяйки заплахи към полицейски служители, отказващи да изпълнят неговите (на
ответника) „разпореждания”.
По подадените жалби били образувани
наказателни преписки от РУ на МБР Д. и Районна прокуратура – гр. Д. срещу ищеца,
по които производства Добричка прокуратура приела, че няма извършени
престъпления спрямо ответника, като е прекратила производствата по тези
преписки.
Поради горните факти и
обстоятелства *** е бил принуден дори да смени ключовете на процесното жилище и
да наеме охрана на същото /СОТ/, защото чувствал заплаха за своите и на
съпругата си живот и здраве, както и по отношение на своята собственост,
находяща се в същото жилище.
Ищецът от своя страна сезирал
компетентните органи, като е образувана преписка с вх. № 1618/2018 г. по описа
на ДРП, за извършени от ответника съставомерни деяния, по смисъла на чл. 216,
ал. 1 от НК /унищожаване и повреждане противозаконно на чужди движими и
недвижими вещи, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до 5
години/ и на осн. чл. 194, ал. 1 от НК /за отнемане на чужда движима вещо от
владението на другиго без негово съгласие, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода до 8 години/.
Според ищеца върху подарения имот била
наложена „Възбрана” по искане на взискателя по изпълнително дело № *** г. по
описа на *** при ДРС *** от гр. Д. /*** на ответника и първа съпруга на ищеца/,
по което дело длъжник е *** за сума от 19 500 лв., предмет на запис на
заповед, издаден на 23.03.2017 г.
Предвид изложеното ищецът настоява,
че са налице предпоставките на чл. 227, ал. 1, б. „б” и б. „в” от ЗЗД за отмяна
на извършеното в полза на ответника дарение на посочените две основания.
Районният съд, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На *** г. с нотариален акт за
дарение на недвижим имот *** г. от *** г. на ***, между ищеца ***, от една
страна като дарител, и ***, от друга страна като
надарен, е сключен договор за дарение на недвижим имот, представляващ Апартамент
под № 1, находящ се в гр. ***, с площ от *** кв.м., съставляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***, ведно с прилежащите към апартамента изба № ***
с площ от *** кв.м., както и 1,04930% идеални части от общите части на
сградата.
Не е спорно по делото,
че *** е дядо по майчина линия на ***. Ищецът е починал на *** г., като според представеното удостоверение за
наследници с изх. ***г., издадено от ***, негови наследници са: съпруга – *** с
ЕГН *** ***, и низходящи от първи ред (дъщери): *** с ЕГН *** *** и *** с ЕГН *** ***.
С определение от
05.10.2018 г., на осн. чл. 227 от ГПК, Добричкият районен съд е конституирал
като ищци по делото посочените лица: ***, *** и ***, всички в качеството им на законни наследници на починалия в хода на
производството по делото ищец ***.
След справка с книжата
се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК *** е представил
отговор на исковата молба, според който предявените искове са неоснователни и
недоказани. Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения и
настояват предявените искове да бъдат отхвърлени.
С
протоколно определение от 01.07.2019 г., поради наличие предпоставките на чл.
238, ал. 2 от ГПК, производството по делото е прекратено по отношение на ищците
*** и *** – същите са били редовно
уведомени за първото по делото съдебно заседание, но не са се явили и не са
били представлявани в това съдебно заседание, както и не са направили изрично
искане делото да се гледа в тяхно отсъствие. На следващо място посочените ищци
не са взели отношение по отговора на исковата молба, като процесуалният
представител на ответника е направил изрично искане производството по отношение
на тези ищци да бъде прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 2 от ГПК
ответникът може да поиска прекратяване на делото срещу ищец, който не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
С нотариална покана,
рег. *** г., *** на *** на действие Добрички районен съд, рег. под ***,
адресирана и получена лично от *** на 26.06.2017 г., съгласно изричната
отметка, ищецът *** е поискал от ответника да се
яви на 28.06.2017 г. в 10,00 часа в кантората на ***, за да предаде ключа от
процесния имот, както и да се осигури достъп до същия.
На 26.07.2017 г. Г. е изпратил нова
нотариална покана рег. № *** на *** на действие Добрички районен съд, рег. под ***,
до своя *** ***, получена на 11.08.2017 г., според която ищецът кани ответника
освен да върне ключа на имота, а така също да заплаща месечна издръжка в размер
на 150 лв., начиная от 10.08.2017 г.
Добричкият районен съд с решение № 193 от
06.03.2018 г. по гр. дело № 3062/2017 г. е отхвърлил предявения от ***, ЕГН ***
*** срещу ***, ЕГН *** *** иск за осъждане на ответника да предаде на ищеца
фактическата власт върху недвижим имот, представляващ апартамент №1, находящ се
в гр. ***, с площ от *** кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, ведно с прилежащите към него изба № ***с площ от *** кв.м.,
както и 1,04930% ид. части от общите части на сградата, по отношение на който
имот ищецът има запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване, учредено с
нотариален акт № ***, поради доброволно предаване на фактическата власт в хода
на производството.
Не се спори между страните, че на 26.09.2017
г. ключовете от имота са били предадени на пълномощника на ищеца – адвокат Ю.М.
от третото лице ***.
В подкрепа твърденията си за влошено
здравословно състояние *** е представил по делото: **************.
Твърденията, изложени в исковата молба и
поддържани в съдебно заседание, че дарителят се нуждаел от допълнителни
средства, с оглед неговото тежко здравословно състояние, не намират подкрепа в
представените по делото писмени доказателства: ****.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Възникналите между
страните взаимоотношения се регулират от разпоредбите на договора за дарение -
чл. 225-227 от ЗЗД. Договорът е едностранен, безвъзмезден, комутативен,
консенсуален, формален, с изключение на случаите на дарение на движимости,
когато договорът се счита сключен с предаването им /чл. 225, ал. 2 от ЗЗД/, с
вещно-прехвърлително действие, по силата на който дарителят отстъпва
безвъзмездно на надарения имотна облага, която надареният приема, т.е. от
договора възникват права в полза единствено за надарения.
За да се отмени
дарението на основание чл. 227, ал. 1, б. „б” от ЗЗД необходимо да се установи, че даренията е
набедил дарителя в извършване на престъпление. Самото набедяване също е
престъпление, което следва да бъде установено по надлежния съдебен ред – с
влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК. Такива
доказателства по делото не са ангажирани, поради което предявеният иск на
посоченото по-горе правно основание следва да бъде отхвърлен. В тази насока е и
съдебната практика: Решение № 626/06.11.2009 г. по гр. дело № 1670/2008 г. на
ВКС, І-во, гражданско отделение, и Решене № 4412/31.05.2016 г. по гр. дело №
9783/2013 г. на Софийския градски съд.
Предявеният
конститутивен иск за отмяна на дарение, по причина, че надареният отказва да
дава издръжка на дарителя, черпи правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД. Същият е процесуално допустими, доколкото е предявен в рамките на
едногодишния преклузивен срок. Разгледан по същество е неоснователен.
Дарението е
едностранна, безвъзмездна сделка и не създава на дарения никакви задължения да
издържа или да помага /гледа/ дарителя си, т.е. с осъществяването на дарствения
акт не възниква автоматично задължение за надарения. Такова задължение се поражда,
когато са настъпили нови факти извън правопораждащия, сочещи, че дарителят е
изпаднал в нужда и е поискал издръжка от дарения, от който момент моралното
задължение на дарения се трансформира в правно и неговото неизпълнение е
скрепено със санкция – отмяна на дарението, а отменително основание –
непризнателност, се изразява в отказ на дарения да даде издръжка на дарителя,
от която той се нуждае. Отказът на дарения да даде издръжка следва да бъде
положително установен, като се изяснят всички обстоятелства, които са във
връзка с него. Докато дарителят не поиска издръжка от надареното лице, макар
трайно и за продължителен период от време да се е нуждаел от такава, то
задължението на надарения остава морално и неизпълнението му не представлява
основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД. Когато искът
за отмяна на дарението, поради не даване на издръжка, е предявен срещу
наследниците на надареното лице, необходимо е да се установи, че това
задължение е възникнало, докато надареният е бил жив. Виновното неизпълнение на
това задължение е израз на непризнателност от страна на дарения и е основание
за отмяна на дарението. При смърт на дарения, наследниците встъпват в правата и
задълженията му и следва да отговарят по иска за отмяна на дарението. Ако обаче
такова задължение не е възникнало за техния наследодател, то те не са носители
на правното задължение за издръжка и отказът им да дават издръжка на дарителя
на техния наследодател не е проява на непризнателност.
Фактическият състав на
основанието по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД включва три групи обстоятелства: 1) изпадане на дарителя в нужда; 2) отправено
искане до надареното лице; 3) отказ на последното да даде исканата
издръжка.
В закона липсва
легална дефиниция на понятието „нужда от издръжка”, при наличие на която и при
отказ на надарения да дава издръжка за дарителя, за дарителя възниква
субективното потестативно право да иска отмяна на дарението чрез иска по чл.
227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД. В теорията и трайната съдебна практика по приложението
на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД се приема, че нуждата от издръжка
следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен
случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите
конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална
среда, както и условията на икономическия живот в страната.
При оценката на
доказателствата относно наличието или не на предпоставките по чл. 227, ал. 1,
б. ”в” от ЗЗД следва да се има предвид характерът на сделката за дарение като
безвъзмезден договор, с който се прехвърля правото на собственост върху дадена
вещ. От гледна точка на дарителя този договор е акт на щедрост, на
благотворителност, а дареният приема този акт с благодарност и в негова тежест
възниква задължение от морален характер да подпомага със средства при нужда
своя дарител. Изпадне ли в нужда дарителят той може да поиска дарения да му
осигурява издръжка и тогава моралното задължение прераства в правно такова.
Нуждата не следва да бъде инцидентна, а да има траен характер и тя означава, че
дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства
и имущества.
Нуждата от издръжка
трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата
на формиране на сила на пресъдено нещо по делото /приключване на съдебното
дирене/. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост
от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние.
Тази нужда може да се изразява в недостиг на парични средства за покриване на
най-разнородни потребности – например за прехрана, дрехи, покриване на
консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и пр. Тя може да е още и в
необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач.
Искането на дарителя към надарения за помощ при покриване на всички или част от
потребностите, за които не разполага с финансови средства или има нужда от
гледане, по съществото си е искане за даване на издръжка по смисъла на чл. 227,
ал. 1, б. „в” от ЗЗД.
В заключение следва да
се отбележи, че е важно дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е било
факт било към датата на поканата, отправена преди исковата молба, или към
датата на исковата молба или към датата на приключване на устните състезания,
съответно датата на съдебното дирене във въззивна инстанция.
Вторият елемент на
фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД е необходимостта дарителят
да е поискал издръжката, от която се нуждае. Наличието на покана се доказва с всички доказателствени средства
(писмени и гласни), като в тежест на ищеца е да установи, че е отправил покана
и че същата е достигнала до знанието на ответника. Съгласно чл. 227, ал. 3 от ЗЗД
„Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали
известни основанията за отменяване на дарението. До изтичане на този срок искът
може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди
това“.
Ако в течение на
производството по иска за отмяна на дарението дарителят почине, по общото
правило на чл. 227 от ГПК, делото следва да продължи в лицето на
правоприемниците, всеки от които встъпва в процеса за своята идеална част,
придобита по силата на наследственото правоприемство. Ако някой от наследниците
се откаже от иска, за неговата идеална част се запазват правата на дарения,
респективно на лицата, в полза на които той се е разпоредил след дарението. При
отмяната на дарение по отношение на един или част от наследниците, те встъпват
в правата на дарителя само за своята идеална част.
Третият елемент на
фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД е надареният да е
отказал да дава поисканата от него издръжка. За да е налице отказ от даване на
поисканата издръжка не е необходимо същият да е изричен и категоричен. Отказът
може да се изразява и в бездействието на надарения, който заявява, че ще
предостави средства, но не ги предоставя.
Съгласно ТР
№ 1 от 21.10.2013 г. по тълк. дело № 1 от
За установяването на
отказа са допустими всички доказателствени средства. Доколкото се касае до
отрицателен факт – неполучаване на издръжка, което е равнозначно на отказ да се
даде издръжка, в тежест на ответника е да установи, че е предоставил исканата
му издръжка чрез предоставяне ползването на дарения или на друг имот, заплащане
на консумативни разноски на дарителя, заплащане за лечение, даване на парични
средства или подпомагане в натура и т.н.
От изложеното във
връзка с третото основание за отмяна на договора за дарение може да бъде
направен изводът, че поначало моралното задължение на надарения се трансформира
в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона
нови обстоятелства като правно-релевантни факти – изпадане на дарителя в трайна
нужда и липсата на средства за съществуване, както и отправено от негова страна
до надарения искане за даване на издръжка. Неизпълнението на това правно
задължение от страна на надарения, т.е. недаването на поисканата от дарителя
издръжка, поражда правото на последния да поиска отмяна на договора за дарение
(с изключение на визираната в ТР № 1/2013 г. хипотеза). Докато дарителят не
поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от
такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е
скрепено със санкция (Решение № 975/04.11.2008 г., по гр.д. № 4052/2007 г., на
I г.о.; Решение № 153/20.02.2009 г., по гр.д. № 1225/2008 г., на I г.о.;
Решение № 177/14.04.2011 г., по гр.д. № 209/2010 г., на IV г.о.) – (Автор:
Кристиян Трендафилов)
Същественият въпрос,
който подлежи на изясняване е дали действително дарителят има нужда от
издръжка, която той не може сам да удовлетвори, и при покана надареният да е
отказал да му даде издръжката. Отмяната на извършено дарение е изключителна
мярка, която се допуска от закона само ако непризнателността е приела драстична
форма. Практиката приема, че не се допуска отмяна на дарението, ако дарителят е
в състояние да реализира месечен доход над средната за страната работна
заплата.
По делото е установено
по безспорен начин, че между *** и *** са съществува валидни облигационни
отношения по силата на сключен между тях договор за дарение – първоначалният
ищец е дарил на своя *** (син на дъщерята на дарителя) през
Ищецът Г., респ.
встъпилата в хода на производството негова законна наследница – преживяла
съпруга, не доказаха в хода на производството, че дарителят е имал трайна нужда
от издръжка, поради липса на достатъчно средства, респ. не се опроверга
позицията на ответника, че с даването на издръжка на дарителя дареният би
поставил себе в по-лошо положение от това на дарителя.
С оглед разпоредбата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, на ищеца
е вменено задължението за главното и пълно доказване на релевантните по делото
обстоятелства: трайна необходимост от издръжка, възможност на надарения да я
осигурява и отказ на последния да предоставя такава след отправена покана.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира, че прехвърлителят към датата на сключване на
договора е бил човек над средната възраст, намиращ се в увредено здравословно
състояние, изискващо отделянето на допълнителни средства, извън тези,
необходими за човек на неговата възраст. Но на следващо място следва да се
отбележи, че дарителят е разполагал с движимо и недвижимо имущество, от което е
могъл да реализира допълнителни приходи към бюджета си.
Наличието на
допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, в случая е ясно
и конкретно посочено, като съдът следва да вземе предвид и обстоятелството относно
доходите на дарителя, които очевидно са по-високи от определения от държавата
размер на линията на бедност.
Притежаването на
земеделски земи или на идеални част от тях позволява на трудоспособния дарител
да обработва тези земи и да консумира или реализира доходи от събраната
реколта. Ако дарителят е нетрудоспособен или няма условия да обработва земите,
той може да ги даде под аренда или да ги продаде. Ако дарителят е отчуждил
безвъзмездно земеделските земи след извършването на дарението, чиято отмяна се
претендира, следва да се прецени дали сам не се е поставил в нужда. Когато
дарителят има право да претендира издръжка от трети лица, отказващият издръжка
надарен показва непризнателност, ако третите лица дължат издръжка по закон.
Нито дължащият издръжка по закон може да възразява, че претендиращият издръжка
може да отмени извършени дарения, нито надареният може да възразява, че
дарителят може да реализира правото си на издръжка по закон. Надареният не
показва непризнателност, ако третите лица дължат издръжка по договор. Като си
осигурява издръжка по договор, дарителят се издържа от имуществото си.
Събраните по делото доказателства
мотивират стабилен извод относно обстоятелството, че дарителят е могъл да си осигури
необходимите му средства по друг начин, освен чрез отмяна на договора и връщане
на част от подареното в неговия патримониум.
Възможностите на
дарения, по смисъла на чл. 84 от СК, следва да се ограничат само в рамките на
подареното, с оглед едностранният и безвъзмезден характер на договора за
дарение, за разлика от задължението, което възниква по повод сключен договор за
издръжка и гледане. Обективната невъзможност да се престира издръжка в полза на
дарителя не може да бъде основание за отмяна на дарението.
В тази насока следва
да се има предвид, че през учебната 2017/2018 г. *** е бил ученик на
самостоятелна форма на обучение в ** клас на *** – в тази насока е представена ***.,
издадена от посоченото по-горе училище. Не се установи по делото ответникът да
реализира доходи от трудова или друга дейност. На следващо място не са налице
доказателства *** да притежава движимо и недвижимо имущество на значителна
стойност, от което да е обективно възможно да се генерират доходи в полза на ответника.
Събраните
доказателства касателно податните възможности на *** мотивират безспорен и
категоричен извод, че същият е бил в обективна невъзможност да отделя средства
от своите доходи за издръжката на своя дядо ***. Не би могло да се приеме, че
задължението на надарените да обгрижват дарителите е абсолютно по своя характер
и всяка форма на неизпълнение да влече като санкция отмяна на дарението.
Неоправдано /е с оглед/ спрямо характера на дарението, като вид облигационен
договор, да се търси неминуемо насрещна престация, дори и при явна невъзможност
да се осигурява такава, като явно му се злепоставят интересите. Вменявайки в
задължение на надарения да осигурява издръжка на дарителя, когато той изпадне в
нужда, би довело до довело до смесване на характера на задълженията, който
съществуват за приобретелите по договора за издръжка и гледане и по договора за
дарение.
За разлика от договора
за издръжка за гледане, при който със сключването му настъпва транслативният
ефект на същия и от този момент приобретателят дължи пълното, точно и
своевременно изпълнение на алеаторното /по своя характер/ задължение,
изразяващо се в полагането на ежедневни грижи и издръжка, съобразно нуждите на
прехвърлителя, то при договора за дарение задължението на надарените да се
отзоват и да предложат на дарителите издръжка от която те имат необходимост, от
морално се превръща в правно такова възниква единствено при установена трайна
нужда на дарителите от издръжка, която не биха могли да си набавят по друг
начин. Основанието за отмяна на договора за дарение е такава проявна форма на
непризнателност, която надареният не предоставя на дарителя цялата или
значителна част от сумата, необходима за допълване на издръжката му, съответстваща
на неговите материални възможности, така че надареният и лицата, за които дължи
грижи по закон, да не изпаднат в по-тежко положение от дарителя.
За основателността на
иска, в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните предпоставки:
наличието на договор за дарение на процесния недвижим имот, изпадането си в
трайна нужда от издръжка и отправянето на покана за предоставянето на такава.
Ответната страна следва да проведе насрещно доказване, както и да установи
възражението си за невъзможност поради липса на достатъчно средства за
предоставя издръжка, а при установяването им, да докаже, че е предоставил
такава.
Безспорно се приема
както в теорията, така и в съдебната практика, че договорът за дарение сам по
себе си не поражда каквото и да било правно задължение в тежест на дарения.
Извършената размяна на блага е валидна и допустима при наличието на призната от
закона причина, която да я оправдава - т. нар. основание на сделката. Договорът
за дарение не прави изключение от това правило, но за разлика от възмездните
сделки, разпоредителното действие, е свързано не с получаване на насрещна
материална облага, а с удовлетворяване на неимуществен интерес на дарителя - да
прояви щедрост, алтруизъм. Така материалната безвъзмездност на договора,
поражда морално задължение за благодарност, изпълнение на което не може да бъде
наложено по пътя на държавната принуда, нито пък неизпълнението му само по себе
си би могло да обуслови основание за прекратяване на веднъж създадената
договорна връзка. Законовата санкция за неизпълнение на моралното задължение за
благодарност е установена чрез конкретни хипотези на обективирано поведение на
дарения, при които за дарителя се поражда правото, материалното право на
собственост да бъде върнато обратно в правната му сфера, чрез отмяна на
дарението. Получаването на правото на собственост върху недвижимия имот, с
оглед неморалното поведение на дарения, е правно неприемливо и поражда правната
възможност дарителят да поиска да прекрати възникналата правна връзка. Едно от
основанията за отмяна на дарението е предвидено в чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. В тази хипотеза,
отмяната на дарението може да се иска, когато дареният откаже да даде на
дарителя издръжка, от която той се нуждае. Константната съдебна практика и
правна теория приемат, че договорът за дарение е едностранен, правни задължения
възникват със сключването му само за дарителя. Дареният има само морални
задължения, тъй като целта на договора е да облагодетелства дареното лице.
Законодателят, с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, свързва
определени обстоятелства в правнорелевантни факти, при които моралното
задължение на дарения се трансформира в правно такова и неговото неизпълнение
поражда правото на дарителя да иска отмяна на направеното дарение. За да бъде
уважен искът за разваляне на дарението, е необходимо дарителят да е изпаднал в
трайна нужда, да няма средства за своето съществуване и да е поискал от
надарения необходимата му издръжка. Доказателствената тежест относно
необходимостта от издръжка, както и относно наличието на покана за плащане и
отказа от страна на ответника, лежи върху ищеца.
От събраните по делото доказателства, включително и гласни
такива, чрез разпита на свидетелите, посочени от ответника: *** и ***, се налага извода, че доходите и имуществото на дарителя са могли да покрият
пълния размер на разходите, поради което съдът приема, че не се доказа пълно и
главно *** да е изпаднал в трайна нужда от издръжка. Тя е налице, когато
дарителят не е в състояние сам да се издържа от получаваните от него средства
или притежаваното имущество /в т .см. Решение № 275/26.03.2009г. по гр.д.
5837/2007г. на ВКС, IV г.о./. В случая не се установява елемент от фактическия
състав на нормата на чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД – нужда от издръжка,
като доказателствената тежест за наличието на посочената предпоставка лежи
върху ищеца. Ето защо и предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Следва да се добави,
че с оглед събраните доказателства, се установява да е налице и още едно
основание за отхвърляне на претенцията. Отмяната на дарението е изключителна
мярка, която се допуска от закона, само ако непризнателността на надарения е
приела драстична форма. В тази връзка, според ТР № 1/2013 г. от
21.10.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС, правото на дарителя да иска
отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на
дарения, а такова не се установява.
Ето защо, съдът
приема, че отказът на надарения да допълва средствата за издръжка над размера
набавен от личните доходи и средства на дарителя, не може да бъде квалифициран
като проява на непризнателност. Възприетите морално-етични норми на обществото
не допускат дарителя да бъде поставен в положение на рисково оцеляване, поради
нужда от средства за издръжка, но случая не е такъв – няма данни да е възникнала
трайна и незадоволена нужда от издръжка, нито отказът на ответника е
необоснован, с оглед на собственото му затруднено материално състояние.
При постановяване на
настоящото решение е съобразена практиката на ВКС (Решение №
894 от 19.02.2010 г. по гр.д. № 3132/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 1031 от
30.12.2009 г. по гр. д. № 4849/2008 г. по описа на ВКС, І г.о., Решение № 145
от 01.11.2017 г. по гр. д. № 786/2017 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., Решение №
275 от 26.03.2009 г. по гр.д. № 5837/2007 г., по описа на ВКС, IV г.о., Решение
№688 от 18.11.2010 г. по гр. дело № 1699/2009 г. по описа на ВКС, III г.о.,
Решение № 67 от 01.02.2010 г. по гр.д. № 4166/2008 г. по описа на ВКС, IV г.о.,
Решение № 79 от 24.02.2009 г. по гр.д. № 3604/2007 г. по описа на ВКС, IV г.о.,
Решение № 238 от 20.03.2009 г. по гр.д. № 6464/2007 г., на ВКС, I г.о., Решение
№ 66 от 19.02.2009 г. по гр.д. № 4621/2007 г. по описа на ВКС, IV г.о., Решение
№ 526 от 03.02.2012 г. по гр.д. № 681/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., Решение
№ 293 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1302/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о.,
Решение № 473 от 20.01.2012 г. по гр.д. № 263/2011 г. по описа на ВКС, IV г.о.,
Решение № 1124 от 01.10.2008 г. по гр.д. № 5177/2007 г. по описа на ВКС, V
г.о., Решение № 526/03.02.2012 г., по гр.д. № 681/2010 г., на IV г.о., Решение
№ 435 от 02.11.2011 г. по гр.д. № 1370/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о.,
Решение №147 от 01.08.2013 г. по гр. дело №805/2012 г. по описа на ВКС, I г.о., Решение №
186 от 25.10.2017 г. по гр. д. № 5147/2016 г. по описа на ВКС, ІV г.о., Решение
№ 1155 от 30.12.2008 г. по гр.д. № 3650/2007 г. по описа на ВКС, III г.о.,
Решение № 1500 от 16.03.3009 г. по гр.д. № 52/2007 г. на ВКС, V г.о., Решение №
67 от 01.02.2010 г. по гр.д. № 4166/2008 г. по описа на ВКС, IV г.о. и Решение
№ 586 от 24.06.2009 г. по гр.д. № 1949/2008 г. по описа на ВКС, III г.о.).
Въз основа на всичко
изложено, съдът намира, че предявеният иск по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД следва
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Водим
от горното, Районният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от *** с ЕГН *** ***, в
качеството й на законен наследник на починалия в хода на производството ищец ***, ЕГН ***,***, срещу *** с ЕГН *** *** искове по
чл. 227, ал. 1, б. „б” от ЗЗД и по чл. 227, ал. 1, б. „в”
от ЗЗД за отмяна на сключения на ***
г. договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот
*** г. от *** г. на ***, по силата на който *** е дарил на *** собствения си
недвижим имот, като си е запазил пожизненото право на ползване върху дарения имота,
представляващ Апартамент под № **, находящ се в гр. ***, с площ от *** кв.м.,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно с
прилежащите към апартамента изба № *** с площ от *** кв.м., както и 1,04930%
идеални части от общите части на сградата, поради
това, че ответникът е набедил дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода не по-малко от три години – чл. 227, ал. 1, б. „б” от ЗЗД, както и
поради това, че надареният е отказал
да дава издръжка на дарителя, от която същият се нуждае – чл. 227, ал. 1, б.
„в” от ЗЗД, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :