№ 18460
гр. София, 29.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110126816 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 10846/12.01.2024 г., подадена от ответника А.
Х., чрез адв. Р., за изменение в частта с разноските на Решение №
21348/27.12.2023 г., постановено по гр. д. № 26816 по описа за 2022 г. на СРС,
I ГО, 24 състав.
В молбата се е направено искане за намаляване на присъдените в полза
на ищеца разноски и за увеличаване на размера на присъдените в полза на
ответника разноски за адвокатско възнаграждение. Посочва се, че с оглед
уважената и отхвърлената част от исковата претенция в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в по-висок размер. Възразява се срещу
присъдените разноски в полза на ищеца за депозит за съдебна експертиза, тъй
като увеличената част от депозита на вещото лице е платена от ищеца след
приключване на съдебното дирене, поради което не следва да се включва в
размера на разноските, сторени от страните, а следва да остане за сметка на
страната, сторила разхода. Възразява се срещу представената от вещото лице
справка декларация и калкулираните време и сложност по изготвяне на
заключението за претендиране на увеличението.
В срока за отговор ищецът е възразил срещу основателността на молбата
по чл. 248 от ГПК и е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Не е постъпило становище от третото лице – помагач.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване на постановеното решение
съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано за това лице,
поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
1
Несъстоятелни са възраженията касателно определения и разпределен
между страните като разноски увеличен депозит за възнаграждение на вещото
лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Определянето на
размера на депозита за възнаграждение на вещото лице е в изключителната
преценка на съда. Това важи и за въпроса за произнасяне по искането за
увеличението му. В последно открито съдебно заседание експертът е заявил
искане за увеличение на депозита, като поради пропуск още в това заседание
да представи справка – декларация за искането си и с оглед обезпечаване
разглеждане на делото в разумен срок съдът не е отложил делото. С оглед на
това, че справката – декларация не представлява доказателство за спорното
право не е било и необходимо да се отлага делото за предоставяне на
възможност за депозирането . Предвид това, съдът е обявил делото за
решаване, а в дадения срок от съда вещото лице е депозирало справка –
декларация във връзка с искането си. В преценката на съда е дали да уважи
искането или не. Съдът счита, че в настоящия случай доводите касателно
разходването на времето за депозирането на заключението, направени от
молителя, са несъстоятелни, доколкото и използването на технически
средства за депозиране на заключението, а не само извършването на действия
по физическо предвижване до сградата на съда касае отнемането на
определено техническо време, като с оглед характера на дейността на
експерта и обективиране на отнетото време (в случая 0,5 равносилно на 30
минути) е обичайно да се закръгли разходвания период от време. Предвид
уважаването на искането съдът с разпореждане е указал на страната,
направила искането за експертиза, да довнесе депозита, при указване на
последиците от неизпълнение – постановяване на акт по чл. 77 от ГПК.
Несъстоятелно е твърдението, че разходът не бил сторен до приключване на
съдебното дирене, поради което следвал да остане за сметка на ищеца.
Доколкото същият е свързан със своевременно заявено доказателствено
искане, допуснато от съда, разходът следва да се възложи, респ. разпредели
по реда на чл. 78 от ГПК. На същия принцип, при констатиране чак в
решението на съда или в хипотеза при постановяване на определение по чл.
77 от ГПК, на дължимост на разноски, съдът може да се произнесе и след
приключване на съдебното дирене, за да се съберат и разпределят разноските
по своевременно предприетите процесуални действия или допуснати
доказателствени искания.
Съдът не констатира пропуски в аритметичните си изчисления при
разпределяне на разноските между страните на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3
от ГПК с оглед уважената и отхвърлената част от исковите претенции.
Предвид горепосоченото молбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 10846/12.01.2024 г., подадена
от ответника А. Х., чрез адв. Р., за изменение в частта с разноските на
2
Решение № 21348/27.12.2023 г., постановено по гр. д. № 26816 по описа за
2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от същото.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3