№ 1442
гр. Варна, 14.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110116425 по описа за 2021 година
Делото е образувано по предявен от Б. СВ. СТ. против „Вива Кредит“ ООД
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 333 лв., представляваща платена при първоначална липса на
основание разлика между общо извършените по Договор за кредит №
5438840/11.05.2018 г. погашения и чистата стойност на кредита, включваща неустойка,
възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 15.11.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Твърди, че на 11.05.2018 г. между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № 5438840, въз основа на който ищецът предоставил на ответника сумата от 1
500 лв., която следвало да бъде погасена на вноски, всяка от които в размер на 242,61
лв. В месечната вноска били включени дължимата главница, възнаградителна лихва, и
такса за експресно разглеждане на документи, цялата в размер на 1 063,92 лв. Сочи, че
към това задължение била прибавена и неустойка за неизпълнение на задължение по
договора за предоставяне на обезпечение, вследствие на което месечната вноска се
увеличила на 333 лв., а общото задължение станало в размер на 3 960 лв. Излага, че
погасил изцяло и предсрочно заетата сума, като на 08.06.2018 г. заплатил 333 лв., а на
05.07.2018 г. – 1 500 лв. Позовава се на нищожност на процесния договор, доколкото
същия не е сключен в изискуемата от ЗЕДЕУУ форма. Твърди, че не са спазени
изискванията на чл. 147а ЗЗП, както и тези на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не му е
били предоставени нито Общи условия, нито погасителен план към договора. Излага,
че начислената от ответника такса за експресно разглеждане на документи е в пряко
противоречие с правилото на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което клаузата, уреждаща
дължимостта на тази сума е неравноправна. На следващо място излага подробни
доводи във връзка с неравноправността на клаузата, с която е уговорена неустойка за
непредоставяне на обезпечение от страна на заемополучателя. Счита, че клаузата не е
уговорена индивидуално, което е в разрез с нормата на чл. 146 ЗЗП. Твърди, че ГПР
при условията на така сключения договор всъщност излиза извън рамките на
1
допустимия такъв от закона и е в размер на 164 %, поради което счита целият договор
за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В евентуалност сочи, че договорът е
сключен поради крайна нужда и явно неизгодни условия и същият е унищожаем.
Счита, че дори да се приеме, че договорът е действителен, то отделни негови клаузи са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, респ. неравноправни на
основание чл. 146 ЗЗП. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
Ответникът оспорва така предявения иск. Не оспорва датата на сключване на
договора, нито размера на предоставената от ответното дружество на ищеца заемател
сума. Потвърждава извършено на 08.06.2018 г. плащане в размер на 333 лв., както и че
на 06.07.2018 г. кредитът е бил погасен изцяло. Посочва, че сумата е следвало да бъде
върната на 9 равни двуседмични погасителни в размер на 264,18 лв. в която са
включени дължимата главница, лихва и такса за експресно разглеждане на документи.
Твърди, че процесният договор в действителност е сключен в писмена форма и същият
е подписан от лично ищеца на всяка страница. Счита, че е изпълнил задължението си
за предоставяне на погасителен план, доколкото в самия договор се съдържа
необходимата информация, касаеща условията за заплащане на дължимата сума.
Посочва, че в Приложение № 1 към ЗПК е уреден начина, по който е изчислен ГПР,
като в настоящия случай единствен съставящ го компонент е възнаградителната лихва,
поради което счита наведените от ищеца твърдения за недействителност на договора
поради прекомерност на ГПР за несъстоятелни. Излага се, че услугата за експресно
разглеждане на документи се предоставя само при искане от страна на длъжника, като
таксата във връзка с предоставянето й не представлява такса за отпускане на кредита и
по отношение на нея важат правилата на чл. 9 ЗЗД за свободата на договаряне между
страните. Сочи, че ищецът е имал възможност да избере начина, по който ще обезпечи
вземането си, като неизпълнението на това задължение е довело до начисляване на
неустойка, която не следва да се кумулира с дължимите вноски, респ. да се включва в
ГПР, тъй като разсрочването й е само с цел длъжникът да бъде облекчен при
изплащането й. С оглед на това счита, че не е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, нито че размерът на неустойката е прекомерен, доколкото същата служи за
обезпечаване на цялото вземане и не надвишава размера на главницата. В допълнение
излага, че разпоредбата на чл. 33 ЗПК касае само забава в плащанията на погасителни
вноски, но не и на други задължения, поети с договора. Посочва, че размерът на
лихвения процент ясно и разбираемо е изложен в договора, доколкото е фиксиран
лихвен процент и е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Оспорва твърдението
за нищожност на уговорената между страните възнаградителна лихва, тъй като тя
представлява цената, която следва да се заплати от заемателя за предоставените му от
кредитора средства и счита, че ограничение за размера й е наложено само с чл. 9 ЗЗД и
съдържанието на договора може свободно да бъде определено. Намира доводите на
ищеца за сключване на договора поради крайна нужда и явно неизгодни условия за
неоснователни, доколкото не са налице предпоставките за това. Сочи, че клаузите по
договора са индивидуално уговорени, поради което чл. 146, ал. 1 ЗЗП е неприложим.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание страните не изпращат представители. С нарочни молби
поддържат становищата си по спора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят, че са сключили помежду си Договор за потребителски
кредит № 5438840/11.05.2018 г., като по силата на учреденото облигационно
2
отношение в полза на ищеца е предоставена в заем сумата от 1500 лева срещу
задължение за връщане за срок от девет месеца на вноски всяка от които в размер на
264,18 лева. Съгл. чл. 2.2 заемателят декларира, че преди подписване на договора
доброволно е избрал да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документите за одобрение на паричния заем. За услугата по експресно разглеждане на
заявката за кредит заемателят дължи такса в размер на 614,70 лева- чл. 2.3 от договора.
Таксата е платима разсрочено на падежа на вноските от погасителния план (чл. 2.4). В
т. 5 е уговорен фиксиран годишен лихвен процент на заема от 40,30% Съгл. в чл.4.1 от
договора заемателят се задължава да предостави обезпечение в тридневен срок от
усвояването на сумата по договора, което да е поръчител-физическо лице, отговарящо
на определени от заемодателя условия или банкова гаранция. При неизпълнение на
това задължение на заемателя е уговорена на неустойка в размер на 614,70 лева (чл. 4,
.2), платима на равни части към всяка погасителна вноска. Предвидено е в случай на
неосигуряване на обезпечение, съответно на възникване на задължение за неустойка,
вноската по кредита да е в размер на 332,48 лева. В този случай към вноската е
включена неустойката.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирано като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се
установява, че ищецът е извършил общо погашения по кредита в размер на 1833 лева.
От тях 78,02 лева за отнесени за погасяване на възнаградителна лихва, 127,49 лева за
неустойка и 124,49 лева за такса за експресно разглеждане.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД даденото на отпаднало
основание подлежи на връщане. В тежест на ищеца в настоящото производство е да
докаже при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав
на института на неоснователното обогатяване – фактическо разместване на
имуществени блага, без наличие на правно основание. Ответникът дължи да докаже, че
е получил процесните суми на валидно основание, което да оправдае имущественото
разместване.
Сключеният между страните договор за кредит има потребителски характер
съгласно чл. 9 от ЗПК, поради което разпоредбите му следва да отговарят на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, както и на общите
правила за потребителска закрила на Закона за защита на потребителите. Доводите на
ищеца за нищожност на договора поради противоречие с изискванията на ЗЕДЕУУ
следва да се отхвърлят. Не се установява волеизявленията на страните при
договарянето да са извършени в електронна форма, поради което изискванията на
закона не намират приложение. Не почиват на доказателствата по делото аргументите,
черпени и от непредоставяне на екземпляр от ОУ, тъй като няма данни договорът да е
сключен при Общи условия. Съдът не констатира цялостното опорочаване на волята на
договарящите се при сключване на договора, поради което следва да се разгледат
основания за недействителност на отделните договорни клаузи, от които ищецът
извежда кондиционната си претенция. Предвид характера на иска ответникът носи
доказателствената тежест да установи основанието, на което е получил сумата от 333
лева, представляваща разликата между заплатените от потребителя 1833 лева и чистата
стойност на отпуснатия кредит от 1500 лева. За действителността на изявленията на
страните при потребителско договаряне съдът дължи служебна преценка без да е
обвързан с наведените от ищеца пороци на договора.
По отношение на вземането за възнаградителна лихва съдът, съобразява, че
размерът на възнаградителната лихва е фиксиран в договора на 40,30% (чл. 2, ал. 1 ,т.
3
5), но без да е посочен в споразумението като абсолютна стойност, Няма данни каква
част от общия размер на вноската представлява възнаградителната лихва и каква такса
за експресно разглеждане. Към договора няма отделно подписан погасителен план.
Същият е инкорпориран в чл.2 от договора, но той не съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент и на допълнителните разходи. Такава разбивка се съдържа
в справка за погасителния план по договора на л. 30, но същата е съставена след
сключването му и не носи подписа на заемателя, поради което не го обвързва.
Съгл. чл. 11, ал.1, т. 12 от ЗКП погасителния платн към договора съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи. Изискването е предвидено в аспекта на общото изискване за ясна и пълна
информираност на потребителя. При сключване на договора последният следва да
разполага с данни, които да му позволяват да направи информирана преценка за
финансовата тежест, която поема, както и да извърши сравнение с аналогична пазарни
продукти.
В случая както се посочи по-горе изискването за погасителен план, който да
указва размера на възнаградителната лихва и таксите към всяка вноска не е спазено.
При това положение на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т. 12 от ЗКП договорът за кредит е
недействителен и потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Само по тези
причини съдът приема, че процесният договор за кредит се явява недействителен,
съответно, че сумите платени над чистата стойност се явяват заплатени при
първоначална липса на основание.
Допълнително съдът посочва, че вземанията за таксата за експресно разглеждане
и неустойка за неизпълнение и по други съображения се явяват платени без основание.
В случая ответникът се позовава, че е вземането за таксата за експресно
разглеждане е дължимо за свободно и доброволно избрана услуга от ищцата. По този
начин замателят си обезпечавал бързото одобрение на заявката за кредитиране.
В разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК е предвидена възможност за кредитора да
събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. В същото време в чл.10а, ал.2 ЗПК е въведена забрана
кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Съдът намира, че разглеждането на искането за
кредитиране представлява именно действие, свързано с усвояването на кредита.
Разглеждането на искането, по същество представляващо покана за сключване на
договор, и съпътстващата преценка за платежоспособността на длъжника са обичайна
част от преддоговорния процес. Услугата практически не се предоставя във връзка с
договора, а предхожда неговото сключване, поради което не попада в приложното поле
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. На следващо място липсват доказателства, от които може да се
направи извод, че ответникът в действителност е разгледал с приоритет заявката пред
други искания за кредитиране.
В чл.4 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя за
осигуряване на обезпечение на задълженията му по договора, а неизпълнението на
това задължение е скрепено с неустойка. Видно е, че неустойката е уговорена не с
оглед неизпълнение или неточно изпълнение на задължения, пряко произтичащи от
договора, а за едно съпътстващо задължение. Не може да се приеме, че заемателят
изобщо не би сключил договора без такова обезпечаване, тъй като очевидно е влязъл в
4
облигационно връзка и без предварителна гаранция за изпълнението. При това
разглежданата неустоечна клауза обезпечава изпълнението на допълнително
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на
основното задължение на потребителя за връщане на заетата сума, поради което съдът
намира, че разглежданата неустойка е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД, тъй като води до свръхобезпеченост на кредитора и създава предпоставки за
неговото неоснователно обогатяване.
Само за пълнота съдът посочва, че превид краткия срок (тридневен) срок, в
който следва да бъде предоставено обезпечението и завишените изисквания относно
възрастта и финансовия статус на поръчителя, очевидно целта на договарянето е не да
обезпечи изпълнението на задълженията, а да си осигури завишен размер на крайната
сума, която следва да бъде върната.
Доколкото от ССчЕ се установи, че потребителят е заплатил извън чистата
стойност на кредита допълнително сумата от 333 лева за неустойка, възнаградителна
лихва и такса за експресно разглеждане, то претенцията се явява доказана по основание
и размер.
Искът следва да се уважи в цялост.
С оглед изхода от спора на ищеца се следват разноски за държавна такса и
експертиза в размер на 350 лева. Ответникът следва да заплати на процесуалния
представител на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
материалния интерес в размер на 300 лева, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл.АТЦ
„Силвър център“, ет.2, ап. Офис 73Г ДА ЗАПЛАТИ на Б. СВ. СТ., ЕГН ********** от
гр.Варна, ул.“Дибич“ № 3 сумата от 333 лв., представляваща платена при
първоначална липса на основание разлика между общо извършените по Договор за
кредит № 5438840/11.05.2018 г. погашения и чистата стойност на кредита, включваща
неустойка, възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл.АТЦ
„Силвър център“, ет.2, ап. Офис 73Г ДА ЗАПЛАТИ на Б. СВ. СТ., ЕГН ********** от
гр.Варна, ул.“Дибич“ № 3 сумата от 350, представляваща сторените по делото разноски
за държавна такса и експертиза, на осн.ч л. 78,а л. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Вива кредит“ ООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл.АТЦ
„Силвър център“, ет.2, ап. Офис 73Г ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Искрен Петев
Николов, ЕГН ********** с адрес на упражняване на дейността гр.София,
ул.“Денкоглу“ №7, ет.5 сумата от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
5
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6