ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 330
гр. Бургас , 13.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500625 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Постъпила е частна жалба от
Етажна собственост „Съни айлънд“ с адрес гр.Черноморец, местност „Аклади“,
комплекс „Съни Айлънд“ ищец по предявения иск, чрез управителя Ирина
Михайловна Шишкина, против Определение №261563/26.02.21г. постановено от
Бургаски районен съд по гр.д.№7032/2020г. по описа на същия съд, с което е
прекратено производството по делото, като недопустимо, поради липса на активна
материалноправна и процесуална легитимация на ищеца.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени определението и да върне
делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред Бургаски районен съд на 05.11.20г. е предявен иск от Етажна
собственост „Съни Айлънд“, намираща се в гр.Черноморец, местност „Аклади“,
комплекс „Съни Айлънд“, с който претендира осъждане на ответника И.Ю.С. да
заплати суми, съставляващи разходи за поддръжка и управление на общи части и фонд
„Ремонт и обновление“ за 2020г., за заплащането на които е взето решение на Общо
събрание, проведено на 03.07.2019г.
Ответницата И.С., чрез назначеният й по реда на чл.47, ал.6 особен
представител адв. Магдалена Петкова от АК-Бургас, представя писмен отговор на
1
исковата молба, с който оспорва допустимостта на иска. На първо място заявява липса
на активна процесуална легитимация, поради обстоятелството, че в поземленият имот
са изградени 5 различни сгради, всяка от които съставлява отделна етажна собственост,
поради което не са налице предпоставките за възникване на единна етажна собственост
върху всички сгради, построени в поземления имот.
По съществото на спора са представени писмени доказателства: протокол за
проведено на посочената дата ОСЕС, видно от който, в него са участвали
собствениците на самостоятелни обекти, находящи се в сгради в режим на етажна
собственост с идентификатор ***, ***, ***, *** и ***, с входове А, В, С, D и блок 1. В
т.6, 7, 8, 9 от дневния ред са посочени въпроси, свързани с обсъждане на бюджета,
формиране на разходите по чл.50 и чл.51 ЗУЕС, фонд „Непредвидени разходи“, фонд
„Резервен“, разпределяне на разходите. По тези точки са взети решения.
Представен е протокол от заседание на Управителния съвет, на което е взето
решение за избор на председател Ирина Михайловна Шишкина, както и уведомление
по чл.46б ЗУЕС до Община Созопол.
С постановеното определение, предмет на настоящата частна жалба,
Бургаският районен съд е приел, че ищецът не разполага с материална и процесуална
компетентност да претендира процесните суми. Според съда такива правомощия има
само Етажната собственост на сградата, в която ответницата притежава самостоятелен
обект – блок „D“. Съвместното общо събрание не може да вземе решение за
възникване на съвместна етажна собственост, както и да претендира заплащане на
разноски за поддръжка и управление и/или за ремонт и обновяване на общите части на
тази етажна собственост.
В частната жалба се изразява недоволство от определението за прекратяване;
според жалбоподателя, съдът неправилно е възприел, че се твърди провеждане на
съвместно събрание; всъщност се твърди провеждане на общо събрание на етажната
собственост, възникнала по волята на етажните собственици по отношение на всички
сгради, изградени в поземления имот. Това ОС е избрало управителни органи и е взело
решения за размера на таксите за поддръжка и управление и за ремонт и обновяване на
всички обекти, находящи се в петте сгради.
Бургаският окръжен съд, при така установените факти намира, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
За допустимостта на иска съдът изхожда от твърденията в исковата молба.
Така за наличието на активна процесуална легитимация - една от предпоставките за
валидно упражняване на правото на иск - също се изхожда от твърденията на ищеца. В
настоящия случай от твърденията в исковата молба и представените писмени
2
доказателства се установява, че в поземлен имот с идентификатор *** са изградени
отделни самостоятелни жилищни сгради със самостоятелни идентификатори, всяка от
които се състои от отделни самостоятелни обекти. Това сочи към фактически изграден
жилищен комплекс от затворен тип по см. на §1, т.3 ДР ЗУЕС - комплекс, обособен
като отделен урегулиран поземлен имот, в който са построени сгради в режим на
етажна собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при
спазване на изисквания на контролиран достъп за външни лица. Доколкото съобразно
нормата на чл.2, ал.1 ЗУЕС управлението на общите части на сгради в режим на
етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с
писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и
собствениците на самостоятелни обекти, а в случая това не е изпълнено (не се твърди
наличието на договори, сключени по посочения ред), то формата на управление (т.к.
общите части следва да се управляват) остава да бъде Общо събрание на етажната
собственост.
Предвид обстоятелството, че се касае до отделни сгради, всяка със
самостоятелен идентификатор, а не за отделни входове на една сграда, следва да се
приеме, че всяка сграда съставлява отделна етажна собственост, която следва да се
управлява от отделно общо събрание. Въззивната инстанция не споделя съображенията
на жалбоподателя, че след като етажните собственици са изразили воля да се „учреди“
единна етажна собственост, волята им следва да бъде зачетена. Възникването на
етажната собственост става по право, с разпореждането със собствеността върху
отделните обекти в сградата, само за сградата, независимо от волята на етажните
собственици.
Нормата на чл.18 ЗУЕС определя в кои хипотези и по какъв начин може да
се проведе съвместно общо събрание, но в случая в жалбата изрично се заявява, че не
се твърди, че такова е било проведено. Следователно изявлението, че се твърди
проведено (не съвместно) общо събрание на етажните собственици в пет отделни
сгради, в режим на етажна собственост сочи, че е налице липса на активна материална
и процесуална легитимация, доколкото законът не предвижда провеждането на такова.
При тези данни, настоящата инстанция намира, че определението, с което
производството по делото е прекратено, е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА против Определение №261563/26.02.21г. постановено от
3
Бургаски районен съд по гр.д.№7032/2020г. по описа на същия съд.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4