Решение по дело №345/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юли 2018 г. (в сила от 18 септември 2018 г.)
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20181720100345
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2018 г.

Съдържание на акта

           

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 614

 

гр. Перник, 02.07.2018г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 345 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК

Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД против Й.Ц.Й. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1004.03 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 10, находящ се в ******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.09.2017г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 232.81 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 08.07.2014г. до 22.08.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5073/14.09.2017г. по ч.гр. д. № 6090/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Oтветникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове, като поддържа, че между страните по спора в процесния период не е съществувало облигационно правоотношение, по силата на което Й.Ц.Й. е следвало да заплаща цената на доставена от топлофикационното дружество топлинна енергия до процесния имот. В подадения отговор се сочи, че ответникът е придобил право на собственост върху процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност с трето неучастващо по делото лице, с което след прекратяване на брака притежава имота в режим на обикновенна съсобственост, поради което Й.Ц.Й. отговаря за задълженията на вещта единствено до размера на притежавания от него дял. При условията на евентуалност ответникът поддържа, че процесните вземания са погасени по давност.

В открито съдебно заседание на 31.05.2018г., след изслушване на становището на страните по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че ответникът притежава право на собственост върху ½ ид.ч. от процесния топлофициран имот, за който „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставила топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. на стойност 1004.03 лева, върху която е начислена законна лихва за забава за периода от 08.07.2014г. до 22.08.2017г. на стойност 232.81 лева, за които вземания е представено извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

Договорът за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник “Съперник”, бр. 82/29.04.2008г. ( лист 6 и 7 от делото), както и в един централен ежедневник ( вестник “Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с предмет установяване на дължимостта на вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД топлинна енергия. 

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.3 ЗС съсобственикът е длъжен да участва в тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, поради което Й.Ц.Й. е материално правно легитимиран да отговаря по претенцията за заплащане на доставена топлинна енергия за процесния имот единствено до размера на притежавания от последния дял от имота, а именно 1/2 и.д. или сумата в размер на 502.01 лева.

По предявения установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:

            Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.

Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Предвид обема на притежаваното от ответника право на собственост върху процесния топлоснабден имот Й.Ц.Й. е материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 116.40 лева.

Направеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от процесните вземания е основателно, поради следните съображения:

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от деня на падежа. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. налице е установен падеж на вземанията. С Решение № 164/15.06.2017г., постановено по в.гр.д. № 240/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник е разяснено, че вземането за цена на потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец, следващ отчетния, от който момент започва да тече законоустановения давностен срок. През посочения период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди изтичането му кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение.

С Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия са за периодично плащане, поради което се погасяват с изтичането на три годишен давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В ЗЗД. Предвид изложеното и при съобразяване на датата, на която е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК ( 13.09.2017г.) съдът намира, че вземането за цена на доставена топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2014г. в размер на 17.51 лева е погасено по давност. Следва да бъде посочено, че вземането за доставена топлинна енергия за месец август 2014г. не е погасено по давност, тъй като изискуемостта на същото съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД е настъпила на 01.10.2014г., т.е. преди по – малко от три години от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

С оглед изложеното искът с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е основателен за сумата в размер на 484.50 лева за периода от 01.08.2014г. до 30.04.2016г.

Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане погасено поради изтекла давност е и вземането за мораторна лихва върху главницата. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че претенцията за заплащане на цена на доставена топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2014г. е погасена по давност, погасенo по давност е и вземането с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва за забава в размер на 5.41 лева за периода от 08.07.2014г. до 07.10.2014г. От изложеното следва, че искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата в размер на 110.99 лева за периода от 08.10.2014г. до 22.08.2017г.

Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното и исковото производство пропорционално на уважената част от предявените искове. Съдът намира, че направените разноски в заповедното производство възлизат на 25 лева, представляващи заплатена държавна такса, като Й.Ц.Й. следва да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД сумата в размер на 12.03 лева. Сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер на 75 лева, представляваща заплатена държавна такса за разглеждане на спора, като ответникът следва да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД сумата в размер на 36.10 лева.

Ответникът не ангажира доказателства да е направил съдебни разноски, поради което такива независимо от изхода на спора не му се следват.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ против Й.Ц.Й., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 484.50 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 10, находящ се в ****** за периода от 01.08.2014г. до 30.04.2016г. ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.09.2017г. до окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 110.99 лева,  представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 08.10.2014г. до 22.08.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5073/14.09.2017г. по ч.гр. д. № 6090/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 1004.03 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.07.2014г., и претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 232.81 лева и за периода от 08.07.2014г. до 07.10.2014г.

            ОСЪЖДА Й.Ц.Й., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 12.03 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.

            ОСЪЖДА Й.Ц.Й., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 36.10 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 6090/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.

 

Районен съдия:

Дата на обявяване на Решението:

Съдебен деловодител: