О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
Гр. Варна, 28.01.2019г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXV състав в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
След като разгледа докладваното
гр.д. №6871 по описа за 2018г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени иск с правно основание чл. 42, б. Б вр.
с чл. 25, ал.1 ЗН, чл. 43, ал.1, б. „а“ и чл.
43, ал.1, б.“б“, пр.2 от Д.С.Т., ЕГН
********** с адрес *** против Б.М.П.,
ЕГН ********** с адрес ***, както следва:
1. за
прогласяване нищожност на саморъчно завещание от 12.01.2018г., вписано в СВп Варна с акт № 79, том II, дело № 38, вх.рег. №
945/07.02.2018г. на Теодор С.Т., ЕГН **********, поч.
на 18.01.2018г., по силата на което се е разпоредил в полза на ответницата за
след смъртта си с цялото си движимо и недвижимо имущество, пари и ценности,
притежавани към деня на смъртта си, тъй като завещанието не е написано и
подписано саморъчно от завещателя;
2. в условията
на евентуалност:
2.1. за
унищожаване на саморъчно завещание от 12.01.2018г. вписано в СВп Варна с акт № 79, том II, дело № 38, вх.рег. №
945/07.02.2018г. на Теодор С.Т., ЕГН **********, поч.
на 18.01.2018г., по силата на което се е разпоредил в полза на ответницата за
след смъртта си с цялото си движимо и недвижимо имущество, пари и ценности,
притежавани към деня на смъртта си, тъй като завещанието не е написано и
подписано саморъчно от завещателя, тъй като по време на съставянето му
завещателят не е бил способен да завещава;
2.3 за
унищожаване на саморъчно завещание от 12.01.2018г. вписано в СВп Варна с акт № 79, том II, дело № 38, вх.рег. №
945/07.02.2018г. на Теодор С.Т., ЕГН **********, поч.
на 18.01.2018г., по силата на което се е разпоредил в полза на ответницата за
след смъртта си с цялото си движимо и недвижимо имущество, пари и ценности,
притежавани към деня на смъртта си, тъй като завещанието не е написано и
подписано саморъчно от завещателя, тъй като то е направено от завещателят
поради упражнено психическо насилие.
В срока за отговор ответницата е
оспорила иска и е представила завещание в нейна полза от 2004г. с идентично
съдържание като сочи, че
мотивът за последващото такова бил с цел
максимално гарантиране на правата й.
Съдът
след като съобрази ангажираните по делото доказателства, намира следното :
Завещанието е доброволен едностранен отменим формален
акт, с който едно лице се разпорежда с имуществото си за след смъртта си.
Разпоредбите на чл.38, чл.39 и чл.40 ЗНасл. визират
хипотезите, в които завещанието следва
да се счита отмено. Общият смисъл на същите е, че последващо завещание отменя
предходното само ако касае по-голям обем от права върху едно и също имущество
или обемът от права в двете завещания съвпада напълно, т.е. съдържа воля за
разпореждане с посочения в предходното завещание обем от права в полза на друго
лице.
Предмет на оспорване в настоящото производство е направено в полза на ответницата завещание от
дата 12.01.2018г. Ответницата представя и напълно идентично по съдържание завещание също в нейна полза с дата 20.09.2004г.
Съдът намира, че с приключване на първото заседание по
делото е отпаднал правния интерес за ишеца от търсената защита, тъй като в
настоящата хипотеза са налице две напълно идентични завещателни разпореждания с
различни дати, от които може да се изведе, че с последващото такова не се
отменя първоначалното с оглед пълното съвпадане на волята на завещателя – по
отношение на обема на имуществото, както и на лицето, в полза на което същия се
е разпоредил. Ищецът е пропуснал да оспори завещанието от 20.09.2004г. /по реда
на чл.193 ГПК ил ичрез предяваване на нарочна претенция за недействителност или
унищоемост по реда на чл.212 ГПК/ като срокът за това е първото по делото
съдебно заседание, предвид че същото е представено с отговора на исковата
молба. С оглед на целените с предявените искове правни последици – преминаване
на имуществото на наследодателя в патримониума на наследника по закон, за ищеца
липсва правен интерес, предвид че ако и
завещанието от 12.01.2018г. да бъде обявено за нищожно или унижощено поради
порок във волята, то доколкото първото завещание не е оспорено в преклузивния
срок, ще остане действащо и противопоставимо на наследника по закон. За ищеца с
приключване на първото по делото съдебно заседание не съществува правна
възможност да оспори завещанието от 20.09.2004г. нито в последващо съдебно
заседание, нито в отделно производство. Твърдяният от ищеца порок във волята на
завещателя, изразена в завещанието от
12.01.2018г. не засяга валидността на волята по завещанието от 20.09.2004г. и
дори същото да се счете за отменено с последващото такова, то порокът във
волята на последващото не промяна волята в първоначалното, което при липсата на
оспорване следва да произведе своето действие. Единствената хипотеза, в която
последващото завещателно разпореждане би могло да отмени предходното такова,
при пълна идентичност на обема от правата, които са разпоредени, е когато се
установи неговата нищожност или унищожаемост на основание, касаещо порок в
предмета на разпореждането, тъй като порокът в предмета не засяга волята на
наследодателя да промени ползващото се от завещателното разпореждане лице,
каквато не е настоящата такава. Очевидно е, че волята на наследодателя съвпада
и при двете завещателни разпореждания, поради и което не е налице отмяна
първоначалното завещание.
На гореизложените съображения съдът намира предявените претенции за
недопустими, предвид и на което производството по делото следва да бъде прекратено на
основание чл.130 ГПК.
С оглед горното съдът :
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №6871/2018г. по описа на ВРС, XXVс. , на основание чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от получаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :