№ 23
гр. Враца, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Пенка П. П.
при участието на секретаря Миглена Н. К.а
като разгледа докладваното от Пенка П. П. Въззивно гражданско дело №
20221400500456 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№261343/27.09.2022 г. по описа
на БСРС, депозирана от К. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, и въззивна
жалба с вх.№261344/27.09.2022 г. , депозирана от К. П. С., ЕГН **********, чрез
пълномощника й адвокат М. М. от ВрАК, и двете против Решение от №260043/08.09.2022 г.
по гр.д. № 1381/2020 г. по описа на PC Бяла Слатина
В жалбата с вх.№261344/27.09.2022 г. се твърди, че постановеното Решение от
08.09.2022 г. по гр.д. № 1381/2020 г. по описа на PC Бяла Слатина е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като решаващия съдебен състав не е обсъдил подробно събраните
по делото доказателства и поради това не е достигнал до правилен извод при постановяване
на Решението.
В жалбата с вх.№261343/27.09.2022г се твърди, че решението е неправилно, тъй като
съдът изцяло е игнорирал логиката на живота и описаните в исковата молба обстоятелства,
като е кредитирал свидетелски показания на близки до ответника лица, приемайки на
доверие обстоятелствата, които са отразени в тях под диктовката на ответника.
Съдът е приел да доверие, че действително ответника е „загубил поради наводнение"
счетоводните документи, в които би трябвало да е отразено по неговите думи, че ищцата е
получила наема за земеделската земя, която същият обработва, като е възприел като
доказателства манипулираните свидетелски показания, които разказват измислени или
1
нагласени истории, които нямат нищо общо с истината.
При анализа на счетоводната експертиза никъде не се подлага на съмнение
обстоятелствата, при които ответникът твърди, че причината, която е довела до липсата не
тези документи е не, че те никога не са съставяни, защото не е извършено плащане, а това,
че едва ли не "непреодолима сила" е унищожила доказателства, от които да е видно
извършено плащане.
Моли въззивният съд да отмени изцяло съдебното решение и да постанови друго в
обратен смисъл, с което да уважи исковата молба, така както е подадена.
В срока по чл. 263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор. В съдебно заседание
процесуалния представител на въззиваемия оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Врачанският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните
в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във
връзка с изтъкнатите доводи от жалбоподателя, при което приема за установено от
фактическа страна следното:
Районен съд – Бяла Слатина е сезиран и се е произнесъл по предявен иск от К. П. С.
с ЕГН ********** от гр.София, чрез пълномощника адв.М. Ц. М. от АК-Враца, с правно
основание чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД, против ЗП
И. М. К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.***, обл.Враца, ***. С исковата
молба е поискано да се признае за установено, че ответника дължи на ищцата сумата от
2098,36 лв. главница /уточнена в с.з. на 30.03.2021г. съгласно указанията на съда/,
представляваща неизплатени наеми за стопанските 2018/2019г. и 2019/2020г., при уговорен
наем от 40,00 лв./дка, съгласно договори за наем от 12.06.2018г. и 30.06.2019г., за имот с
идентификатор № 07538.33.12(скица № 15-475240 от 08.06.2020г.), представляващ нива, с
площ 16627 кв.м., трета категория земя, в местността „***“, и за имот с идентификатор №
07538.5.16(скица № 15-475238 от 08.06.2020г.) представляващ нива, с площ 9601 кв.м.,
трета категория земя, в местността „***“, в землището на с.***, общ.Бяла Слатина,
обл.Враца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 27.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски в заповедното производство, включително и адвокатско
възнаграждение и направените разноските по исковото производство на основания.
Според изложеното в исковата молба ищцата и ответникът са имали договорни
отношения, съгласно договор за наем на земеделска земя от 12.06.2018г. и 30.06.2019г., по
които ответникът не е изпълнил уговореното в договорите задължения за заплащане на
уговорената наемна цена от 40.00 лева на декар. Поддържа се, че въпреки многократните
покани да изпълни задължението си за заплащане на наемната цена ответникът не е
2
изпълнил изпълненията си по двата договора.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗП И. М. К., чрез пълномощника си адв.М. К.
от ВрАК е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковата претенция на ищцата,
като неоснователна и недоказана.
В депозирания отговор се твърди, че ответникът е земеделски производител от
2004г., като обработва собствена земеделска земя, както и земеделска земя, взета под наем
от различни собственици, общо в размер на 736 декара, като с всеки собственик на
земеделска земя сключва договор за наем за една стопанска година, която започва от 01.10.
на текущата година до 01.10. на следващата година.
Потвърждава че между страните са сключени два договора за земеделска земя в
размер на 26.2 дка за стопанските години 2018/2019г. и 2019/2020г с наемна цена от 40.00
лева на декар обработваема площ, като по настояване на ищцата дължимото за всяка
стопанска година е плащана авансово. Наемът за стопанската 2018/2019г. е заплатен от
съпругата му, която се занимава с финансовите въпроси в дома на ищцата пред свидетел,
като е издаден и разходен касов ордер. Поддържа, че наемът за стопанската 2019г. също е
заплатен от съпругата му отново пред свидетели, като също е бил издаден разходен касов
ордер.Твърди, че поради наводнение в стаята в дома на ответника много счетоводна
документация била похабена и не може да представи издадените ордери.
Приложеното е ч.гр.д.№ 1233/2020г. по описа на БСлРС, по което срещу длъжника
ЗП И. М. К. с ЕГН **********, в полза на К. П. С. с ЕГН ********** от гр.София, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 41 ГПК № 260207/30.11.2020г., за общата сума от
2098,36 лв. главница, представляваща неизплатени наеми за стопанските 2018/2019г. и
2019/2020г., при уговорен наем от 40 лв./дка, съгласно договори за наем от 12.06.2018г. и
30.06.2019г., за имот № 15-475240, представляващ нива, с площ 16.627 дка, трета категория
земя, в местността „***“, и за имот № 15-475238, представляващ нива, с площ 9.601 дка,
трета категория земя, в местността „***“, в землището на с.***, общ.Бяла Слатина,
обл.Враца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 27.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените деловодни разноски за това производство, в размер на 42,00 лв. държавна
такса и 150,00 лв. адвокатско възнаграждение.
По ч.гр.д. № 1233/2020г. са представени двата договора за отдаване под наем на
земеделска земя, сключени съответно на 12.06.2018г. и на 30.06.2019г между ответника,
като наемател и ищцата като наемодател, с които наемодателят предоставя на наемателя за
временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя, както следва: нива с площ
9.606 дка, представляваща имот № 07538.5.16 в м.“***“, нива с площ от 16.636 дка,
представляваща имот № 07538.33.12, находящ се в м.“***“ и лозе с площ 0.45 дка,
представляваща имот № 105012, без посочена местност, срещу годишен наем за
съответната година в размер на 40.00 лева на декар. Договорът сключен на 12.06.2018г е за
стопанската 2018г/2019г и влиза в сила на 01.10.2018г. , а наемът по същия се дължи до
01.10.2019г. Договорът сключен на 30.06.2019г е за стопанската 2019г/2020г и влиза в сила
на 01.10.2019г, а наемът по същия се дължи до 01.10.2020г.
В заповедното производство са представени скица на поземлен имот № 15-475238-
08.06.2020г. на поземлен имот с идентификатор 07538.5.16 в землището на с.***, общ.Бяла
Слатина, обл.Враца в м.“***“, нова с площ 9 601 кв.м. и скица на поземлен имот № 15-
475240- 08.06.2020г. на поземлен имот с идентификатор 07538.33.12 в землището на с.***,
общ.Бяла Слатина, обл.Враца, в м “***“, нива с площ 16 627 кв.м, в които като собственик
на имотите е посочен А. И. В..
В заповедното производство са представени и две удостоверения за наследници -
удостоверение за наследници изх.№ 176/27.07.2018г., издадено от кметство с.***,
3
обл.Враца, от което е видно, че А. И. В., с ЕГН ********** е починал на 17.12.1995г. и че
ищцата е негов наследник по закон и удостоверение за наследници изх.№ 1319, издадено на
30.05.2018г. от Община -Бяла Слатина, обл.Враца, от което е видно, че В. А. П., с ЕГН
********** е починала на 23.05.2018г. и че ищцата е нейн наследник по закон.
В гр.д. №1381/20г по описа на РС Бяла Слатина е представен в оригинал разходен
касов ордер, в който е посочено, че ответника е извършил авансово плащане на ищцата за
стопанската 2018/2019г. за 26.242 дка по 40.00 лева равно на 1 049.68 лева.В съдебно
заседание процесуалният представител на ищцата е заявил, че не го оспорва.
В производството пред РС Бяла Слатина е изслушана съдебно счетоводна
експертиза, заключението на която не е оспорено от страните . От същата е видно, че от
проверката в счетоводството на ответника е установено, че счетоводството се води редовно
и се осчетоводява на база представени първични документи от ответника, но същите не се
съхраняват в счетоводството, а се връщат на ответника след приключване на съответната
данъчна/счетоводна година. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.4 от Закона за
счетоводството регистър е носител на хронологично систематизирана информация за
стопански операции от първични и/вторични счетоводни документи, или съгласно
Аналитичен регистър на с/ка 499 Други кредитори - рента за 2018г. и 2019г. и Аналитичен
регистър на сметка 609-1 за 2018г. и 2019г. осчетоводяването на разходите за рента на
физическите лица има следното счетоводно изражение:
За 2019г. - дебит сметка 609/1 -26 9893.04 лева, кредит сметка - 499- 26 893.04 лева,
дебит сметка 499-26 893.04 лева, кредит сметка 501-26 893.04 лева.
За 2020г. - дебит сметка 609/1 - 26 177.94 лева, кредит сметка 499- 26 177.94 лева,
дебит сметка 499 - 26 177.94 лева, кредит сметка 501-26 177.94 лева.
За стопанската 2018/2019г. ответникът е посочил в анкетната си карта общо 766.741
декара, а за 2019/2020г. - 739.338 декара. От извършената проверка при ответника е
установено, че сумите, които са осчетоводени от счетоводителя съответстват на сумите по
оформени общи касови ордери и счетоводни справки към тях. Общите касови ордери за
счетоводството са оформени на базата на разходен касов ордер, съответен за всеки
наемател. Поради претърпяно наводнение от битов характер, чест от документацията е в
изключително лошо състояние или е унищожена. След проверка на наличната документация
е открит разходен касов ордер, издаден от ответника на ищцата за авансово рентно плащане
2018/2019г. за 26.242 декара по 40.00 лева или сумата от 1 049.68 лева.
За рентно плащане 2019/2020г. липсва наличен съставен разходен касов ордер за
изплатена сума от ответника на ищцата.
По делото са разпитани свидетелите В. Д. И. и Т. В. П. - без родство със страните и
В. М. М. - живееща на съпружески начала с ответника.
От показанията на свидетелката В. И. се установява, че през м.ноември 2018г.,
ищцата била пристигнала в селото за принос на родителите й. Когато трябвала да си тръгне
за София, свидетелката отишла до дома й, защото тя й давала пари за храна на кучетата и да
й остави ключове. Тогава дошла В., и й донесла парите за рентата. В. извадила плик, дала й
парите и К. се подписала на някакъв документ. Парите били около хиляда и няколко лева. К.
нямала възражения за сумата, която В. и даде. До колкото била в течение, знае, че
плащането е било за една година напред, тъй като няколко дни преди това била свидетел на
разговор между К. и И., в който чула само: „ами ако ти утре решиш да си продадеш земята,
аз изгарям с тези пари“ и тя му каза „нали сме тук съседи, отраснали сме заедно, няма да си
продам земята, няма да се лъжем “.
Свидетелката В. М./съжителстваща с И. М. К., на семейни начала/ в показанията си
пред съда твърди, че откакто ответника е земеделски производител тя се е занимавала с
всички дела, свързани с дейността му, в смисъл - плащания на ренти, договори. Твърди, че
4
със всички наемодатели практикуват сключване на договори за наем. Майката на К. дошла
при тях, тъй като са съседи и се уважавали. Още от първата година искала авансово парите
за операция. Втората година 2017/2018г. - по същия начин, тъй като есента й се наложило да
замине за София. И за двете стопански години дали парите авансово. През 2018г. починала
майката на К. и съответно тя като единствен наследник подписала лично пред нея договор
за наем със ЗП И. К.. През м. ноември 2018г К. поискала пари, тъй като й трябвали за детето.
Лично й казала, че постоянно върви с парите напред. На и сутринта отишла при нея с парите
и с платежни нареждания. Платила й 1080лева/за 26 дка по 40лева/. Там била В. беше при
нея. Една година взима и купони. На следващата година отново поискала парите авансово.
Платила й лично през юни месец 2020г., като на плащането присъствали съседи. Вечерта
отишла у тях да правят сбора, а на другия ден сключила договор с П. В. и от там станал
целия спор.
Свидетелят Т. П. познава и двете страни. Знае, че И. работи наследствената земя на
ищцата. През юни месец 2020г. тя била пристигнала за сбора. Спомня си с К. били на
нейната пейка пред тях и по едно време дошла В., която живее с И. като съпрузи, и започна
да и брои пари и то доста пари около 1000лева. После й дала и един документ да се
подпише. Парите били за рента за 2020г.
При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционния съд е приел, че
иска не е доказан по основание и размер и е отхвърлил същия с атакуваното решение
№260043/08.09.2022г.
С оглед гореизложената фактическа обстановка настоящият въззивен съдът
установява следното от правна страна:
В чл. 3, ал. 1 от Закон за арендата е предвидена форма за арендните договори, с които
се отдават под наем земеделски земи за срок от 5 години – с писмена форма с нотариална
заверка на подписите едновременно. Паралелно с това в чл. 4 а от ЗСПЗЗ е предвидено
земеделската земя да може да се отдава под наем, като са посочени условията за това. За
договори за наем на земеделска земя със срок до една година, какъвто срок е уговорен от
страните в процесните договори, не е необходима писмена форма с нотариална заверка на
подписите, посочена в чл. 4 б от закона. В настоящия случай страните са се договаряли за
отдаване на земеделска земя под наем със срок една стопанска година, т. е. в съответствие с
възможността по ЗСПЗЗ.
При положение, че е допустимо от закона и наемно, и арендно правоотношение, че
целта на арендния договор може да се постигне и с наемния договор, следва да се приложи
конверсията и да се приеме, че процесните договори с предмет възмездно ползване на
земеделска земя са действителни. В този смисъл е и задължителното тълкувателно решение
№ 2 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 на ОСГТК.
При субсумиране на изложените твърдения в исковата молба, в отговора на исковата
молба и изясняване на фактическите твърдения следва, че предявеният осъдителен иск е с
правна квалификация чл.415 ПК във връзка с чл 232, ал.2 ЗЗД, както правилно е посочил и
първоинстанционния съд.
Член 228 ЗЗД посочва, че с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му плати
определена цена. В доказателствена тежест на К. П. С. е да докаже, че за процесния период –
стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 между нея и ЗП И. М. К. с ЕГН **********, е
съществувало валидно облигационно правоотношение, породено от сключените договор за
наем по отношение на собствените на К. П. С. земеделски земи - ПИ с идентификатор №
07538.33.12(скица № 15-475240 от 08.06.2020г.), представляващ нива, с площ 16627 кв.м.,
трета категория земя, в местността „***“, и за имот с идентификатор № 07538.5.16(скица №
15-475238 от 08.06.2020г.) представляващ нива, с площ 9601 кв.м., трета категория земя, в
5
местността „***“, в землището на с.***, общ.Бяла Слатина, обл.Враца.
В тежест на ЗП И. М. К. с ЕГН **********, по реда на пълно и главно доказване е да
докаже, че е заплатил на К. П. С. договореното възнаграждение за процесните стопански
години 2018/2019 г. и 2019/2020г.
Както се установи по-горе между страните не се спори, че са били в договорни
отношения по сключените между тях два договора за наем на земеделска земя в размер на
26.2 дка за стопанските години 2018/2019г. и 2019/2020г с наемна цена от 40.00 лева на
декар обработваема площ. Не е спорно между страните също, че процесните имоти са
предоставени от К. П. С. на ЗП И. М. К. с ЕГН ********** за обработване през стопанските
2018/2019 г. и 2019/2020г. С оглед на така изложеното следва, че К. П. С. е доказала
разпределените й в нейна доказателствена тежест факти.
Видно от представения по делото разходен касов ордер, намиращ се на стр.27 в гр.д.
№ 1381/2020 г.. по описа на Районен съд, град Бяла Слатина, който не е оспорен от ищцата
се установява, че ЗП И. М. К. с ЕГН **********, е заплатил на К. П. С. авансово за
стопанската 2018/2019г. за 26.242 дка по 40.00 лева равно на 1 049.68 лева. Т.е. ответникът
безспорно е доказал изпълнение на поетото задължение по договора за отдаване под наем
на земеделска земя, сключен между страните на 12.06.2018г
За договора за отдаване под наем на земеделска земя, сключен на 30.06.2019г не са
представени писмени доказателства за изпълнение на задължението на ЗП И. М. К. с ЕГН
**********,за плащане на договореното наемно възнаграждение.
Касае за парично задължение, установено с писмен акт и плащането по него също
следва да бъде установено с писмен документ с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4
ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът твърди, че част от счетоводната му
документация е унищожена поради наводнение в дома му. В заключението на допусната и
приета по делото без възражения съдебно счетоводна експертиза е посочено , че поради
наводнение от битов характер част от документацията е в изключително лошо състояние
или е унищожена.Предвид установеното унищожаване на част от документацията за
доказване на плащането са изслушани свидетелки показания.
Ако се установи, че документа е изгубен или унищожен не по вина на страната,
приложение следва да намери установеното в чл. 165 ал.1 ГПК правило, т.е. съдържанието
на документа може да бъде установено и със свидетелски показания. За установяване на
извършеното от ЗП И. М. К. с ЕГН **********, плащане по този договор свидетелстват Т.
П. и В. М..
Показанията на В. М. като лице живеещо с лицето И. М. на семейни начала и
предвид възможната заинтересованост на същата от изхода на спора, съдът преценява с
оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед всички събрани по делото доказателства. Според
показанията й тя се занимавала с плащания на ренти, договори на ответника. Твърди, че
стопанската 2019/2020г по искане на ищцата отново й платила парите авансово. Платила й
лично през юни месец 2020г., като на плащането присъствали съседи. Съдът цени тези
показания, тъй като същите се подкрепят от показанията на свидетеля Т. П., който твърди,
че през м. юни 2020г В. М. е платила на К. П. С. около 1000лева за рента за 2020г. Дала и
един документ да се подпише.
С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът ЗП И. М. К. с ЕГН **********, е
доказал и изпълнение на поетото задължение по договора за отдаване под наем на
земеделска земя, сключен между страните на 30.06.2019г.
Предвид гореизложеното предявеният иск се явява неоснователен. С оглед
съвпадащите правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, на
6
основание чл. 271, ал.1 ГПК следва решение №260043/08.09.2022 г., постановено по гр.д. №
1381/2020 г.. по описа на Районен съд, град Бяла Слатина да се потвърди, а въззивната жалба
да се остави без уважение, поради неоснователност на изложените в нея възражения.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 273 ГПК и предвид
изричното искане в полза на въззиваемия следва да се присъдят сторените по делото
разноски в размер 400,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се следват разноски
за въззивното производство.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт
е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от №260043/08.09.2022 г., постановено по гр.д.
№ 1381/2020 г. по описа на PC Бяла Слатина.
ОСЪЖДА К. П. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗП И. М. К., деловодни
разноски за въззивното производство в размер 400,00 лв. - адвокатско възнаграждение,.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7