Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 08.04.2021
г. град Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд Наказателно отделение
на
двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа
година
в
публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР ДИМИТРОВ
при
секретаря Красимира Николова
и
в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Бончева
ВНЧХД № 73 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда №260011/26.10.2020год. , постановена по НЧХД № 982/2019год. РС- Хасково е признал подсъдимия Д.К.С. *** , със снета по делото самоличност за виновен в това, че на 22.08.2019 год. в гр. Х. причинил на С.С.Д. *** лека телесна повреда / контузия на главата и контузия на левия крак /, изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето, поради което и на осн. чл.130, ал.2 от НК и на осн.чл.78а ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.С присъдата е осъдил подсъдимия Д.К.С.,*** да заплати на частната тъжителка С.С.Д., ЕГН:********** *** сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането -22.08.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 1000 лв. като неоснователен и недоказан. Осъдил е подсъдимия и за разноски.
Недоволен от така постановената присъда е останал подс. Д.К.С., който обжалва същата в срок чрез защитника си адв. Д.Г. с оплаквания за нейната неправилност поради допуснатост на съществени процесуални нарушения , произтичащи от пороци в дейността на решаващия съд по оценка на доказателствата. Обвинението не било категорично и безспорно доказано, като неправилно съдът не кредитирал обясненията на подсъдимия и показанията на някои свидетели. Моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и постанови нова, с която признае подсъдимия за невинен.
В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения от частния тъжител и граждански ищец С.С.Д..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява заедно със защитника си адв. Г.
И двамата поддържат жалбата, като се изтъква, че при постановяване на присъдата не били установени наранявания като обективни находки по пострадалата, която всъщност нахлула в дома на подсъдимия и е започнала да го блъска, при което той започнал да се отбранява.Именно поради тази причина следвало същият да бъде оправдан.
Същото се твърди от пострадалия в защитата му , както и в последната му дума.
Ответницата по жалбата се явява пред въззивната инстанция с повереника си адв. П., като излагат становище за неоснователност на въззивната жалба, респективно правилност на съдебния акт.
Пред въззивната инстанция се представи епикриза към ИЗ №****/ ****год. , издадена от ******.
Хасковският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по депозирана от С.С.Д. *** против Д.К.С. със снета по делото самоличност тъжба за нанесени му леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК, а именно за това, че на 22.08.2019 година в град Хасково причинил на лека телесна повреда/ контузия на главата и контузия на левия крак /, изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето.
От събраните
доказателства съдът е възприел следната фактическа обстановка: Частната тъжителка С.С.Д. и подсъдимият Д.К.С. са
съседи. Живеят в триетажна жилищна кооперация в гр.Х. на ******, като апартаментът на
тъжителката се намирал на първи жилищен етаж, а този на подсъдимия бил над
нейния, на втория етаж. От осем години обаче подсъдимият ползвал гаража си на
партера на кооперацията, който преустроил за живеене. Между страните по делото
съществували предходни пререкания и
спорове заради възникнал теч от банята в
апартамента на подсъдимия, който
той отказвал да отстрани, а същият наводнявал жилището на С.Д..
На 22.08.2019 год.
около 19.30 часа частната
тъжителка слязла в двора на
кооперацията, за да разговаря с подсъдимия относно теча от жилището му на втория етаж. В
този момент подсъдимият се намирал в преустроения за живеене гараж и при
пристигането на тъжителката излязъл също на двора. Между двамата възникнал словесен спор, съпроводен с отправени обиди от подсъдимия към тъжителката.
Непосредствено след това подсъдимият тръгнал към нея и
блъснал с ръце. От блъскането тъжителката изгубила равновесие, политнала
настрани и паднала долу на земята. При
досега й със земята, тъжителката ударила главата си в областта на дясното слепоочие, при което падане
осукала и левия си глезен. Подсъдимият се приближил до падналата
на земята пострадала, надвесил се над нея
и я хванал с ръце за косата. В този момент на мястото на инцидента се
появил съседът от третия етаж на
име Ж., който се прибирал заедно със семейството си. Последният
отстранил подсъдимия, изблъсквайки тялото му
настрани от лежащата на земята
тъжителка, с което сблъсъкът между
двамата бил преустановен. В 20:40часа частната тъжителка Д. поискала
съдействие от органите на полицията, сигнализирайки
на телефон 112 /писмо рег. № *****
г. от Дирекция „****“, „****“ – ****/. На
мястото на конфликта пристиганали
полицейските служители от РУ свидетелите З. Б. и А. И., които установили
и разговаряли с участниците в него. И
двамата свидетели не са забелязали
видими или констатирани наранявания по тялото на пострадалата. Св.А. И. съставил протокол за полицейско
предупреждение по чл.65 от ЗМВР спрямо подсъдимия и изготвил докладна записка
по случая, в която вписал заявеното от пострадалото лице.
На следващия ден 23.08.2019год. тъжителката С.Д. се явила пред **** д-р Х. Е.. Видно от издаденото съдебномедицинско удостоверение №**** год. при прегледа й са констатирани: контузия на главата и левия крак, проявени с чувство за болка. Вследствие на тези наранявания на тъжителката е причинена болка. Според заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза, както и от устния доклад на вещото лице Е., се установява, че се касае за травми без видими увреждания при прегледа, съпроводени с чувство за болка. По отношение на болката в левия вътрешен глезен, според експерта се дължи на падане върху терена, предполагащо нарушаване на опората и тези структури, които осъществяват опората, каквито са ставите – глезени, коляно. В резултат на падането се е получило усукване на глезена, което провокира болка от разтягане на сухожилията, без видими външни находки.
Видно от
заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, базирано на
амбулаторен лист от *** год., издаден
от д-р Н. ***** и информация, съдържаща се на компактдиск, експертът
Е. не е констатирал счупване на ръката на подсъдимия, а само засягане,
най-вероятно натъртване на хрущялите и на ставните връзки, което определя оток и болка при движение. Травмата е в резултат на падане с отвеждане
на ръката и подпиране и на терена, при
което се получават типични травми в
долната част на лъчевата кост. Ставало
въпрос за лека телесна повреда с разстройство на здравето, поради разстройство на двигателна функция, макар и
временно затрудняващо движението на ръката, като е
предприета и принудителна
имобилизация за определен срок от време. Относно това дали травмата на
подсъдимия е възможно като механизъм да бъде получена вследствие на блъскане на
тяло с ръце или отблъскване на движещо се към него тяло, вещото лице заявява,
че всяко усилие, което дестабилизира тялото от изправено положение и го
привежда към падане от височината на собствения ръст, води до падане.
Отвеждането на ръката на подсъдимия сочело пък
на осъзнато падане, защото той съзнава, че пада и взема мерки, за да се
предпази – изнася ръката си и се подпира на терена.
Тези
факти се първоинстанционният съд е възприел за достоверни, позовавайки се на
дадените от свидетелите Н. показания, намирайки ги за вътрешно убедителни,
логични, последователни, непротиворечиви и съответстващи на писмените
доказателства по делото – съдебномедицинско удостоверение на д-р Х.Е., експертните
заключения, докладна записка от 22.08.2019г., изготвена от св.А.
И., както и частично обясненията на подсъдимия С..
Присъдата, предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. Районният съд е пристъпил към постановяване на присъдата при изяснена фактическа обстановка, установена от събраните по надлежния процесуален ред доказателства. Изводите на районния съд от фактическа страна се споделят и от въззивния съд, след запознаването му с доказателствената съвкупност по делото.
Правилно и законосъобразно районният съд е кредитирал в цялост показанията на свидетеля Н. като еднопосочни, непротиворечиви и в унисон с останалия събран по делото доказателствен материал. Същият е възприел случилите се на инкриминираната дата събития не само от пострадалата- частната тъжителка Д., а и от цитирания като Живко, съсед на страните по делото . Установява се пълно съвпадение на времето и мястото, където се е случило събитието – в двора на жилищната кооперация на страните, в тъмната част на денонощието /между 19.30-20.00 часа/, начина и вида на получените наранявания от пострадалата, което е в пълно противоречие с версията на подсъдимия. Правилно съдът е ценил показанията на този свидетел, тъй като те са обективни поради причина, че той не се намира в родствени отношения на тъжителката и е възприел събитията непосредствено след случването им, както и от личен разговор със съседа им. Показанията на св.Н. относно механизма на деянието, както правилно е отбелязал и РС, се подкрепят от заключенията на съдебно- медицинската експертиза.
По това заключение, засягащо частната тъжителка, вещото лице при разпита
си е уточнил, че се касае за две травми без видими увреждания при прегледа на
пострадалата, съпроводени с чувство за болка и
причинени в резултат на падане
върху терена. В такава насока са и частично кредитираните от съда обяснения на
подсъдимия, касаеща физическото му
съприкосновение с пострадалата, изразило се в бутане с ръце на тялото й, последвано от нейното
падане. Именно в тази част те съвпадат с описания механизъм на получаване на
травмите от експерта, както и описаното от св. Н..
Абсолютно обосновани и логически правилно изведени са съжденията на
съда, че обясненията на подсъдимия в частта, в която
сочи, че с частната тъжителка взаимно се блъскали с ръце до момента, в който и
двамата паднали на терена, са средство за защита и не могат да бъдат ценени
като доказателствено средство. В тази част са изолирани и не се подкрепят от
други доказателствени източници, най- вече не кореспондират с механизма на
получаване на собственото му телесно
увреждане, съгласно приетата по делото съдебно – медицинска експертиза. Вещото
лице е категорично, че отвеждането
на ръката на подсъдимия сочи на осъзнато падане, каквото
блъскането на тяло с ръце или отблъскване на движещо се към него тяло като механизъм на въздействие не е
от естество да предизвика подобно контролирано падане, при което са взети предпазни мерки – изнасяне на ръката и
подпиране на терена.
При така установената по делото фактология, при анализа на събраните по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, настоящият състав на въззивния съд намира, че съставът на районния съд е достигнал до обосновани изводи oт правна страна подсъдимият да е извършил престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК. В подкрепа на този си извод съдът се е позовал и на установената трайна съдебна практика и ППВС № 3/1979 г., съгласно което телесните повреди, които не водят разстройство на здравето, засягат единствено физиологичните функции на организма, свързани с болката /като краткотрайно неприятно усещане/ или страданието /като продължаваща болка/, като при тях е възможно, но не е задължително да са налице обективни следи, свидетелстващи за болезнения процес. Безспорно установено от обективна страна е, че на инкриминираната дата на 22.08.2019 год. в гр. Х. причинил на С.С.Д. *** лека телесна повреда /контузия на главата и контузия на левия крак /, изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето, които увреждания субсумират състава на престъплението по чл. 130, ал.2 от НК. Съдът счита за безспорно установени авторството и механизма на извършеното престъпление – видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, описаните увреждания можели да се получат по начин и обстоятелства, приети от съда, както е в случая- падане върху терен от собствен ръст, предизвикано от неголяма сила в съчетание с намалената устойчивост на тялото от предшестващото блъскане върху снагата.
Обект на престъплението по чл. 130 от НК е телесната
неприкосновеност, телесна цялост и нормалното функциониране на човешкия
организъм. Престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК се характеризира с висока
обществена опасност с оглед негативното му въздействие върху анатомичната
цялост и физиологичните функции на организма.
При определяне на наказанието на подсъдимия за деянието, районният съд правилно е анализирал всички относими смекчаващи и липсата на отегчаващи вината обстоятелства по отношение на извършеното от подсъдимия престъпление, обществената опасност, на деянието и на дееца, факта, че подсъдимият е неосъждан, липсата на значителни вредни последици, както и на отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което за нанесената на С.Д. телесна повреда наложил наказание в неговия минимум, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в санкцията на чл. 78а НК, като правилно е преценил, че са налице законовите предпоставки за приложението на тази нормативна разпоредба.
Така наложеното на подсъдимия наказание е годно за
постигане на целите на личната и генералната превенция, предвидени в чл. 36, ал. 1 НК и според настоящия
съдебен състав.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал, че с действията си може да причини увреждания на тъжителката и е искал настъпването на престъпния резултат.
Не
са посочени конкретни оплаквания от присъдата в гражданско- осъдителната й
част, а въззивната инстанция също не намери основания за изменение на присъдата
в тази й част. Присъдената сума от РС сума в размер на 300лв. представлява справедливо обезщетение за така
претърпените от тях неимуществени вреди, поради което не следва да бъде
коригирана присъдата и в тази част.
С оглед на така изложените съображения обжалваната присъда следва да се потвърди, а въззивната жалба – да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК, съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Присъда № 260011/ 26.10.2020г., постановена от Районен съд – Хасково по НЧХД № 982/ 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест
Председател: Членове: 1.
2.