Р Е Ш Е Н И Е
№ 2675
Гр. Пловдив, 16.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение,
І състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 294 по
описа за 2019 год. и, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215 и сл.
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалби на А. **П., ЕГН ********** ***, чрез адв.Е.К. и на И.Г.Г., ЕГН **********, чрез адв.Д.М.,***
Заповед № РД-09-86/ 16.01.2019г. на Кмета на Община „**“, с която на основание
чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж,
представляващ “паянтова сграда“ с размери 7,00/4,00м. и с височина 2,20м., изпълнен
в поземлен имот-частна общинска собственост с идентификатор № **по КК и КР на
с.**,Община „**“,област Пловдив,одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК.
В жалбите са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за
постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон .
В жалбата на А.П. се твърди, че сградата, предмет
на обжалваната заповед е построена от жалбоподателката преди повече от 20
години. Строена е съгласно българският държавен стандарт, като години са заплащани
такса смет и сметки за ток и вода. Поддържа се още, че построената през периода
1980г.-1990г. сграда е търпим строеж по смисъла на закона. Сочи се, че в обекта
живее цялата фамилия – три поколения, малки деца и възрастни хора, които нямат
друг жилищен имот или възможност да строят. Твърди се, че с издаването на оспорения
административен акт са допуснати нарушения на изискванията на чл. 8 от
Европейската конвенция за правата на човека, гарантиращ правото на личен и
семеен живот, на неговото жилище и тайна на кореспонденция. Следвало е първо да се предостави на
лицата,обитаващи обособени ромски квартали друг подслон и след това да се
премахват незаконните строежи.
По подробно изложени съображения е
направено искане за отмяна на Заповед № РД-09-86/16.01.2019г. като
незаконосъобразна.
В жалбата на И.Г. се твърди, че с изпълнението на
оспорената заповед ще се нарушат основни човешки права, защитени от ЕКПЧОС,
както и че ще доведе до бездомност на обитателите на строежа ,за които е
единствено жилище. Конкретно се твърди нарушение на чл.8 от ЕКПЧОС и чл.1 от
Протокол Първи към конвенцията. Посочено е, че в случая не е извършена преценка
за справедлив баланс между конкуриращи се индивидуални и публични интереси,
като в тази връзка е цитирано решение на ВАС. Според жалбоподателя в заповедта
не са посочени текстовете на ЗУТ нарушени с изграждането на процесния строеж.
Твърди се нарушение на принципите за съразмерност, последователност и
предвидимост, като е цитирано решение на ЕСПЧ. Сочи се нарушение на чл.34 ал.3
от АПК, както и че съставеният КА от 08.01.2019г. съдържа невярна констатация,
че извършителят на строежа е неизвестен. Според жалбата именно И.Г. е
извършител на строежа. Твърди се и допуснато нарушение на чл.35 от АПК. Според И.Г.,
действията на административния орган са в нарушение на Закона за защита от
дискриминация и по – конкретно дискриминация на етническа основа. Посочено е и
нарушение на чл.15 и ал. от Закона за закрила на детето и Конвенцията за
правата на детето. Направено искане за отмяна на Заповед №
РД-09-86/16.01.2019г. В молба уточнение Г. е посочил, че той е възложител и
изпълнител на процесната сграда, както и че същата е негова собственост и
единствен дом за него и семейството му. Подробни съображения са изложени в
постъпили по делото писмени бележки.
Ответникът – Кметът на община **, чрез процесуалния си
представител юриск.Й., намира жалбите за неоснователни и недоказани, а
издаденият административен акт за законосъобразен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
І.По допустимостта.
Оспорената заповед е обжалвана в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради което жалбите се явяват ДОПУСТИМИ.
Съдът намира, че за
жалбоподателите е налице правен интерес от заявеното оспорване по следните
съображения.
В настоящия случай е налице задължение за
премахване на незаконен строеж, а същото е вменено на извършителя му. В случай,
че същият е неизвестен, отговорността се
възлага на лицата, посочени в чл. 225а, ал. 6 ЗУТ. При положение, че незаконен
строеж е този, за който няма строителни книжа, то самото твърдение на
оспорващите, че са извършители или собственици на строеж, разпореден за
премахване, е достатъчно да обоснове правен интерес. Така те ще бъдат обвързани
от силата на присъдено нещо на съдебния акт и от силата на административния
акт, който ще може да бъде изпълнен принудително за тяхна сметка. ЗУТ допуска
"неизвестност" на нарушителя и посочва как се процедира спрямо
такъв-чл. 225а, ал.2, изр. посл. ЗУТ. Чл. 214, т.1 ЗУТ дефинира като
индивидуални административни актове по смисъла на този закон актовете за
устройство на територията, с които се създават задължения или се засягат права
или законни интереси на отделни физически или юридически лица, "независимо
дали изрично са посочени като адресати". Следователно, непосочването на адресат
на акта, не е съществено нарушение във формата на административния акт по ЗУТ,
което е в отклонение от общото правило за съдържанието на акта по чл. 59, ал.
2, т.3 АПК. Всеки, който е засегнат по смисъла на чл. 147, ал.1 АПК, има правен
интерес да оспори заповед за премахване на незаконен строеж. В този смисъл е Определение № 5578 от
12.04.2019 на Върховния административен съд на Република България - Второ
отделение, постановено по АД №3767/2019г.
Жалбоподателката А.П. твърди в жалбата си, че
сградата, предмет на оспорената заповед, е построена от нея преди повече от 20
години, а жалбоподателят И.Г. твърди в уточняващата си жалба, че е възложител и
изпълнител на процесната сграда, както и че същата е негова собственост.
ІІ.От фактическа страна се установява
следното.
На 08.01.2019г. длъжностни лица при Община „**“ са
извършили проверка на строеж: “паянтова
сграда“,намиращ се в ПИ 17-20 по КК на с.**,община „**“.
В резултат на проверката е съставен Констативен акт № 07/08.01.2019
г./л.12 и сл./, в който е отразено, изпълнение на строежа: тухлена постройка
без колони, греди и плоча; с размери 7,0/4,0 м,Н=2,20 м., дървена покривна
конструкция, покрита с керемиди. Построен е без одобрени проекти и разрешение
за строеж върху поземлен имот – частна общинска собственост с идентификатор **по
КК и КР на с. **, община „**“, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-99 от
12.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК. Отразено е, че строежът е собственост
на неизвестно лице. Установено е, че строежът е пета категория, съгласно чл.
137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30 юли 2003г. на Министерство на регионалното
развитие и благоустройството.
Имотът е общинска собственост, съгласно Акт за
общинска собственост №61 от 15.12.2003г. /л.20 по делото/. Имотът е с № 000017,
НТП – нива -1,633 дка; находящ се в с. **, общ. **, местност Када Пара. Няма
други собственици.
По време на проверката не са представени строителни
книжа: одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж, протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и др. Проверката
е извършена в отсъствие на извършителя на строежа, за който е отразено, че е
неизвестен. Изработена е окомерна скица относно разположението на строежа.
Констативният акт е съобщен по реда на §4, ал.1 от ДР
на ЗУТ, което се установява от Служебна бележка / л. 14 по делото / и Служебни
бележки /л.15 по делото/ относно съобщаване чрез залепване на таблото за
обявления в кметство с. ** и в сградата на община „**“ и на входната врата на
сградата.
Съставен е Протокол от 16.01.2019г./л.18/, подписан от
служители в Община „**“, с който е установено, че съобщението от 08.01.2019г, и КА, не са открити на входната врата на
сградата, където са били залепени на 08.01.2019г. Съставени са протоколи с дата
16.01.2019г. относно свалянето на съобщението от таблото в кметството на с. **
и от таблото в сградата на община „**“ /л. 17 по делото/.
В Становище на
Главния архитект на Община „**“ /л.9/се посочва, че строежът, описан в КА № 07/08.01.2019г
е реализиран в ПИ с идентификатор № **по КК и не е нанесен като сграда в КК на
с.**. В администрацията на община „**“ не са представени документи, удостоверяващи
законността на строежа, не са налице данни за започнало и неприключило
производство по реда на §16 от ПР на ЗУТ и § 184 от ПЗР на ЗУТ в предвидените
срокове. Няма депозирано заявление за узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ. Няма постъпила молба или заявление за узаконяване на строежа.
Съгласно ОУП на община „**“ имотът попада в зона 427-Смесена многофункционална
устройствена зона.
На 15.01.2019г. е постъпило възражение от А.Д.П. срещу
съставения констативен акт №7/08.01.2019г., в което се сочи, че не е нарушено
законодателството, строежът е извършен преди повече от 30-40 години и като
такъв е търпим строеж. Твърди се, че при извършване на строителството е спазено
законодателството и БДС, жилището е масивно, здраво и с хигиенни санитарни
помещения. Същата не представлява опасност за живущите в нея и преминаващите
наоколо. Възразява се и срещу начина на уведомяване.
В отговор на възражението е издадена оспорената
Заповед № РД-09-86/16.01.2019г.на Кмета
на Община „**“, с която на основание
чл.225а, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.
225, ал.2, т.2 и чл. 223, ал.1, т.8 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/ във вр. с чл. 59, ал.1 и ал.2 от АПК, е разпоредено премахването на
незаконен строеж, представляващ “паянтова сграда“ с размери 7,00/4,00м., изпълнен
в поземлен имот-частна общинска собственост с идентификатор № **по КК и КР на
с.**,Община „**“,област Пловдив,одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК.
Административният орган е посочил, че строежът не може
да се характеризира като търпим по смисъла на §16 и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ. Посочено е, че за строежа не са налице данни за започнало и неприключило
производство по узаконяване по реда на §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, както и че не
е депозирано заявление за узаконяване по реда на §127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ.
Органът е приел възраженията на А.П. за неоснователни,
като е посочено, че същите са бланкетни. За неоснователно и недоказано е прието
и възражението, че строежът е търпим.
В
хода на съдебното производство са събраните следните писмени доказателства:
Писмо
вх. № 6966/09.04.2019 г. от ТД на НАП – Пловдив /л.156 и сл./ относно 5 броя
регистрирани трудови договори за А.Д.П., в периода 2017г.-2019г., от която е
видно, че последния трудов договор е сключен на 15.01.2019г.
Писмо
вх. № 6301/01.04.2019 г. от АГКК - Пловдив, ведно с приложена скица на поземлен
имот и извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти /л.158 и сл./.
В
писмо с вх. № 6184 от 29.03.2019г. на „В
и К“ ЕООД е посочено, че на името на А. **П. с адрес: *** няма разкрита партида
/лист 166/.
От
писмо с вх. № 6208/29.03.2019 г. е видно, че А. **П. не е клиент на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД /л.167/.
От
писмо вх. № 6106/28.03.2019 год. /л.169/ от Дирекция „Социално подпомагане“ – **
е видно, че А. **П. няма малолетни или непълнолетни деца и не е родител на
дете, фигуриращо в списъка цитиран в писменото уведомление на Кмета на община **
с изх.№92-01-9/14.01.2019г.
Писмо
вх. № 5967/27.03.2019 г. /л.170/ от Агенция за социално подпомагане – ДСП **, в
което е посочено, че А. **П. не фигурира в Интегрираната информационна система на
АСП, както и че същата не е получавала и не получава семейни помощи за деца.
Писмо
с вх. № 5886/26.03.2019г. /л.171 и сл./ от Общинска служба по земеделие „**“,
ведно с картен материал за поземлен имот с идентификатор 11845.17.20.
Писмо вх. № 17494/30.09.2019 г. /л.187/ от Агенция
за социално подпомагане – ДПС **, относно изплащаните помощи на И.Г.Г..
От
писмо с вх. № 17662/02.10.2019 г. е видно, че няма данни в клиентската база
данни на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за клиент Илиян Г.Г. /л.189/.
Писмо
вх. № 17700/02.10.2019 г. от ТД на НАП – Пловдив /л.191 и сл./ относно 9 броя
регистрирани трудови договори за И.Г.Г., в периода 2015г.-2019г., от която е
видно, че последния трудов договор е сключен на 24.09.2019г.
Писмо
с вх. № 17764/03.10.2019 /л.194 и сл./ от Общинска служба по земеделие „**“,
ведно с картен материал за поземлен имот с идентификатор 11845.17.20.
В
писмо с вх. № 17843 от 04.10.2019г. на
„В и К“ ЕООД е посочено, че лицето И.Г.Г. с ЕГН ********** няма разкрити
партиди /лист 202/.
Писмо
вх. № 17848/04.10.2019 г. от АГКК - Пловдив, ведно с приложена скица на
поземлен имот и извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти /л.203 и
сл./.
Писмо
вх. № 17920/07.10.2019 год. /л.210/ от Дирекция „Социално подпомагане“ – **.
По
делото като част от административната преписка са представени: удостоверение за постоянен адрес на А. **П. ***
удостоверение за настоящ адрес на А. **П. /лист 36/, от което е установява, че
същият е в с.Слатина, община Карлово, област Пловдив, ул.“6-та“ №019.
От
страна на ответника в хода на съдебното производство са представени:
Удостоверение за родствени връзки /лист 88/, от което се установява, че
жалбоподателят И.Г.Г. е едноутробен брат на жалбоподателката А.Д.П.; Справка от
дирекция „Местни приходи“ община ** /лист 91/; Решение № 48/09.03.2004г. на
Общински съвет ** /лист 93/; Обявление на кметство с.** /лист 94/; Протокол от
кметски съвет /лист 95/; Молба от Н.И.П. /лист 99/; становище от главния
архитект на Община ** /лист 102/, в
което е посочено, че ПИ с идентификатор № **като начин на трайно ползване е
земеделска земя нива и се намира извън границите на населеното място с.**.
По
делото е постъпило писмо с вх. № 18338/11.10.2019г. от Държавна агенция за
закрила на детето, с което се предоставят данни за предприетите мерки за
закрила.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи
следните правни изводи:
Заповед № РД-09-86/16.01.2019 г. е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, а именно
Кмет на Община „**“, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на
незаконни строежи от четвърта до шеста категория.
В конкретния
случай процесният строеж е от пета
категория, съгласно чл. 137, ал.1 т.5 от ЗУТ.
Заповедта е
издадена в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените
правила. В нея са посочени фактическите /извършен строеж паянтова сграда/ и
правни основания /разпоредбата на чл.137, ал.3 от ЗУТ чл. 148, ал.1
от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си.
Съдържа се описание на характеристиките и местонахождението на строежа,
позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му. Тези констатации са илюстрирани в графичен вид, посредством
окомерна скица на разположението на строежа в имота,както и с посочване на
размерите на същия.
Констативният
акт, на който се основава процесната заповед, е съставен от длъжностни лица, с
необходимата материална компетентност, установена от чл. 223, ал.2 от ЗУТ, да
констатират незаконни строежи.
Констатациите в КА, отразени и в оспорената заповед,
се ползват с доказателствена сила и истинност по смисъла на чл.171 ал.1 АПК и
подлежат на опровергаване в съдебната фаза на производството от жалбоподателите
с посочените в ал.2, чл.171 АПК доказателствени средства. В случая
констатациите на административния орган не се обориха в хода на съдебното
производство.
При издаването на обжалваната заповед не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, дадена е пълна възможност на
оспорващата страна да участва пълноценно в административното производство.
Уведомяване е извършено своевременно за всички действия по движението на
преписката, констативният акт е надлежно съобщен по реда на §4, ал.1 от ДР на
ЗУТ. Проведената процедура от
администрацията на Община „**“ е изцяло в съгласие с предписанията на закона -
извършени са всички действия за събиране
необходимия за произнасяне по същество доказателствен материал - извършени са
проверки на място, съставен е констативен акт в режима на чл. 225а, ал. ал. 2
от ЗУТ.
Разгледана по същество, жалбите се явяват НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен
строеж или част от него от четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а
по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато
се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план (ПУП); без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение
за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по
чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни продукти,
несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се
отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е
невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;
или без съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на
чл.125, ал.5 от закона- за недвижими културни ценности и за строежи в техните
граници и охранителните им зони; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване
на акт по чл.142, ал.5, т.8; в нарушение на изискванията за строителство в
територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна
устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.
Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона
даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само
на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган.
Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие
с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при
условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).
Законът въвежда и някои изключения от общия режим,
като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква
одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а
разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно
изброени в чл.151, ал.1 от закона.
Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и
адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.
От посочената
правна уредба, съотнесена към настоящия случай, съдът намира за безспорно, че процесният строеж представлява паянтова сграда,
без колони, греди и плоча, с размери 7,0/4,0 м,Н=2,20 м., дървена покривна
конструкция, покрита с керемиди, V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1,
т. 5, от ЗУТ.
Както вече се посочи, нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ
забранява съществуването на строежи, които не са разрешени съобразно изискванията
на закона. Наличието на предвидените по закон строителни книжа е абсолютна
предпоставка за законността на един строеж.
Безспорно се установи, че процесният строеж е построен
без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот – частна общинска
собственост с идентификатор **по КК и КР на с. **, община „**“, обл. Пловдив.
Доказателства за законността на строежа, които да
опровергаят констатациите в съставените актове, въз основа на които е издадена
обжалваната заповед, не са представени от страна на жалбоподателите. Липсват
дори и твърдения за наличието на такива. А строежи, осъществени без одобрени
инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж, са незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
След като процесният строеж е незаконен, за да подлежи
същият на премахване, следва да бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР
на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от ПР на
ЗУТ. Съгласно §127 ал.9 от ЗУТ времето за извършване на незаконния строеж се
установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския
процесуален кодекс, включително и с декларации. За вписване на неверни данни в
декларациите лицата носят наказателна отговорност.
Не се ангажираха доказателства в съдебното
производство относно годината на извършване на строителството. Следва да се
отбележи, че в жалбата на А.П. се твърди ,че сградата е построена от нея в
периода 1980-1990г., както и че е на повече от 20 години. От друга страна в
жалбата на И.Г. се твърди, че именно той е възложител и изпълнител на
процесната сграда, както и че същата е негова собственост, без да сочи година
на извършване на строителството, като доказателства в тази насока не са
ангажирани от страна на жалбоподателите.
Нещо повече, жалбоподателите не приложиха
доказателства за период на електрозахранване и водоснабдяване или за начален
момент на захранване с ел.енергия и вода. „В и К“ ЕООД, Пловдив отговори, че на
името на А.П. и И.Г. няма открити партиди
за адрес: ***, а според отговора на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД жалбоподателите
не са техни клиенти.
Следва да се отбележи, че годината на изпълнение
рефлектира върху изследването на режима за търпимост на строежа.
Административният орган е приел, че в случая извършеното строителство не попада
в хипотезата на §16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ и на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ.
Действително съгласно приетите
доказателства по делото липсват основания за прилагане на § 16 ал.2 и ал.3 ПР
ЗУТ, както и на §127 ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ /Д.В. бр.82 от 2012г. Действалата към
момента на влизане в сила на ЗУТ /01.03.2001г./ Наредба № 2/1998г./ отм./,
допуска застрояване в земеделски земи без промяна на тяхното предназначение на
едноетажни стопански постройки със застроена площ до 35 кв. м. за съхранение на
селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване,
при имоти с площ до 10 дка /чл. 2, ал.1, т.1 от Наредба № 2/1998г., отм. - при
имоти с площ до 10 дка - на едноетажни стопански постройки със застроена площ
до 35 кв. м за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число
и помещение за обитаване, които нямат траен статут и не се заплащат при
отчуждаване и комасация на земята /. Ясно е, че жилищните сгради не попадат в
обхвата на разрешението с цитираната наредба, вкл. и в обхвата на Наредба №
19/2012г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им,
а както жалбоподателите са посочили в своите жалби процесният строеж е единственото
им жилище, т.е. няма съмнение, че се касае за жилищна сграда.
Не са налице условията за застрояване в
имота, с оглед на това, че същият е общинска
частна собственост и извършеното строителство
от жалбоподателите не е свързано с ползване на земеделска земя, а е за
обитаване лично и на тяхното семейство, както се твърди в жалбите. Освен това
ПИ, където е извършено строителството е общинска частна собственост съгласно
приетият по делото Акт за общинска собственост №61 от 15.12.2003г. и не е
учредено право на строеж.
Съгласно регламента на чл.2, ал.1 от Наредба №
19/25.10.2012г. без промяна
предназначението на земеделска земя е разрешено строителство, свързано с
ползването на земеделските земи, чиито функции са съвместими с предназначението
на земята /т.1 – при имоти до 10 дка – едноетажни селскостопански постройки за
съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за
обитаване в тях/. Според Скица на ПИ /л.21/, ОУП, Становище на Гл. архитект, ПИ
** попада в зона 427-Смесена мнофункционална устройствена зова, следователно не
е предназначен за производство на селскостопанска продукция и функциите на
построените в същия имот постройки не
отговаря на предназначението на земята,
следователно не са допустими строежи по изискванията на Наредба № 19.
Не се ангажираха доказателства за
осъществени процедури по § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ. Не се представиха доказателства и
за висяща процедура по заявление за узаконяване по реда на §127 ал.2 ПЗР ЗИД
ЗУТ. Строежът е безспорно извършен върху земеделска земя - частна общинска
собственост. Няма ангажирани доказателства за предоставяне право на ползване на
жалбоподателката по реда на някой от нормативните актове, изброени в § 4 ПЗР
ЗСПЗЗ. Няма данни по делото предназначението на земята да е променено. Сградата
е изградена в земеделска земя, чужда собственост, без да има одобрен ПУП и без
да е променено предназначението й.
С оглед горното съдът достига до извода, че процесният обект, имащ характер на строеж по
смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, осъществен е без строителни книжа.
За процесния обект не са налице предпоставките, водещи до приложимостта
на § 127 ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ.
Относно възраженията на жалбоподателите за нарушение
на Европейската Конвенция за правата на човека и основаните свободи, съдът
счита следното:
Член 8 от Конвенцията защитава и гарантира правото на
личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Всеки човек има
правото на неприкосновеност на жилището му, но правата по ЕКЗПЧОС не са
абсолютни и търпят ограничения. Тези права могат да бъдат ограничавани при
наличие на предпоставките в ал. 2, а именно - ограничението да е предвидено в
закона, да е необходимо в едно демократично общество и да преследва една от
изброените цели - да е в интерес на националната и обществената сигурност или
на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици
или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
В случая с издаването на процесната заповед за премахване на незаконен строеж
се държи сметка и за правата на останалите членове на обществото да живеят в
благоустроена среда.
От значение за служебната преценка на съразмерност на
оспорената заповед /по същност и последици – принудителна административна
мярка/ по критериите на чл. 6 ал.5 АПК, е липсата на убедителни доказателства
по твърденията за нарушени права – такива не са представени както с жалбата,
така и в хода на съдебното производство. По делото е представено удостоверение
за постоянен адрес на А. **П. ***, но видно от представеното удостоверение за
настоящ адрес на А. **П. /лист 36/, от което е установява, че същият е в
с.Слатина, община Карлово, област Пловдив, ул.“6-та“ №019. Що се отнася до И.Г.,
видно от приложеното по делото заверено копие на лична карта /на лист 47-48/,
същият е с постоянен адрес ***, като жалбоподателят не е ангажирал
доказателства за настоящ адрес.
Не са ангажирани
доказателства и за твърденията на А.П. за живущи в сградата три поколения, сред
които малки деца и възрастни хора, както и за твърденията на И.А.за живущи в
сградата Г.О.Й. /с която твърди, че живее на семейни начала/ и 6 деца. Нещо
повече, в представеното по делото писмо вх. № 17920/07.10.2019 год. /л.210/ от
Дирекция „Социално подпомагане“ – **, за 17 малолетни и непълнолетни деца
регистрирани в съборените незаконни постройки и предприемане на действия за
установяване на местонахождението им с цел защита на интересите им, в поименни
списък не фигурират децата на жалбоподателя И.Г..
Не са установени обективни факти за обитаване на
сградата в дълъг период – не са представи данни за партидни номера при
консумирана вода и електроенергия или дори само документация, удостоверяваща
начален период на потреблението им или за период на заплащана такса смет.
Следва извод за това, че не са налице живущи в обекта
уязвими членове – деца, възрастни хора. Отделно от това, не се твърди да е поискана
и отказана социална помощ на жалбоподателите.
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателите на
делото "Й. и други срещу България" и делото „Иванова и Черкезов срещу
България“ на Европейския съд по правата на човека, доколкото тези дела касаят проблеми,
различни от настоящите.
В съдебното производство не са представени данни за
подадено заявление за узаконяване на сградата, което е един от алтернативните
способи, посочени по делото „Й. и други
срещу България“. Конкретните доказателства не сочат идентитет с фактите по
случая в община Гърмен, като самият закон е предвидил възможност за узаконяване
по см. на предложените от СЕС алтернативи – в случая не се твърди да са
положени усилия за обитаване на законно основание дори за известен период от
време. Още повече, че съгласно определението дадено в решението на ЕСПЧ по
делото „Й. и други срещу България“ намесата се счита за „необходима в едно
демократично общество“, ако отговаря на „ належаща обществена нужда“ и
по-специално ако е пропорционална на преследваната законова цел. Доколкото
целта на закона е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство,
което изначално представлява заплаха за живота и здравето на своите собственици
и ползватели, както и за неограничен брой други лица, намесата на общината в
случая не противоречи на целта.
На следващо място, безспорно в случая намесата на
ответния орган в упражняването на правото на неприкосновеност на жилището на
жалбоподателите е законна. Оспорената заповед съдържа правното основание на
чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ и целта е от една страна да се защита живота и здравето на
обитателите, предвид разрешителния режим на строежите, който е създаден с оглед
осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите, а от друга
страна да се възстанови върховенството на закона, което може да се смята като
попадащо в определението за насърчаване на “икономическото състояние на
страната“ /Решението на ЕСПЧ по делото „Иванова и Черкезов срещу България“ /.
По тези съображения, съдът намира, че Заповед №РД-09-86/16.01.2019
год., издадена от Кмета Община „**“, е издадена от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, при спазване на материалния закон, при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
съответствие с целта на закона. По изложените съображения същата е
законосъобразна, а жалбите на А.Д.П. и И.Г.Г. като неоснователни следва да се
отхвърлят.
При този изход на делото, искането на ответника за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, в
тежест на жалбоподателите следва да бъде възложено заплащането на
възнаграждение за осъществената от юрист правна защита на административния
орган, определено в размер на 100лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ
бр. 8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 Закон за правната помощ ЗПП/ и
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд, Първо отделение ,I състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбите на А.Д.П. ,ЕГН ********** ***, чрез адв.Е.К.
и на И.Г.Г., ЕГН **********, чрез адв.Д.М.,***
Заповед № РД-09-86/ 16.01.2019г. на Кмета на Община „**“
ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН ********** и И.Г.Г., ЕГН********** ***
сумата в размер на 100лв. /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му с препис за
страните.
СЪДИЯ: