Решение по дело №412/2018 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 72

 

гр. Тутракан, 17.01.2020 г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ Г.

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 412/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1, и чл. 92 от ЗЗД от страна на ищеца „К.Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, представлявано от  адв. Н. Ш.от АК - София (л. 30), за осъждането на ответника да му заплати:

1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл.  чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор за кредит № **********/13.07.2015 г., сключен между "4ф." ЕООД (В.) и ответника, в размер на 500 лв.;

1.2. такса за експресно разглеждане, дължима на чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД  в размер на 78,16 лв.;

1.3. наказателна лихва, дължима на осн. чл. 92 от ЗЗД съгл. т. 13.3 от Общите условия към договора за кредит за периода: 13.08.2015 г. - 31.01.2018 г., в размер на 632,80 лв.;

1.4. законна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху главницата от подаване на исковата молба (14.08.2018 г. - л. 37) до окончателното изплащане на задължението;

1.5. възнаградителна лихва (искът в тази част е оттеглен - вж. Молба вх. № 5387/17.09.2018 г. - л. 37  и Определение № 627/18.09.2018 г. - л. 42).

1.6. Твърди се, че на 13.07.2015 г. „4ф." ЕООД (В.) било сключило Договор за кредит № **********/13.07.2015 г. от разстояние с К.Р.П., явяващ се втори по ред договор между тях, с който договор дружеството му предоставило кредит в размер на 500 лв., като заявява и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката.

1.7. Договорът за кредит бил сключен в електронна форма. За целта била извършена регистрация в интернет - страницата на кредитодателя с URL: www.vivus.bg. На посочената страница на кредитополучателя можел да се запознае с преддоговорната информация под договора, както и с общите условия на кредитодателя. Чрез електронната система бил подадена заявка, в резултат на която бил генериран проект на договор за кредит. Натискайки бутон „Подпиши” в електронната бланка, кредитополучателят изразил съгласие за сключването на договора и удостоверил, че е запознат със общите условия, които ми били предоставени и във файлов формат „PDF”. 

1.8. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 12.08.2015 г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата е отпусната от кредитодателя на същия ден - 13.07.2015г. Съгласно условията по кредита, към главницата са начислени лихви и такси.

1.9. Твърди се, че с настъпване на падежа по договора - 12.08.2015 г., кредитополучателят е изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 13.08.2015 г., „4ф.“ ЕООД (В.) започнало да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен процент, в конкретния случай - 40,98%, върху неизплатената сума за периода на просрочието.

1.10. Твърди се, че на 01.02.2018г. „4ф.“ ЕООД (В.), в качеството си на цедент, сключили с „К.Б.“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № ВОР-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентьт прехвърлил на цесионера вземанията по договора.  

2. Ответникът К.Р.П., е подала отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез назначеният с Определение № 839 от 14.12.2018 г. Особен представител адв. Д.Г. ***, с който изцяло оспорва иска.

2.1. Оспорва се наличието на валидно сключен договор, в частност наличието на валидно волеизявление от страна на кредитополучателя.

2.2. Оспорва се предоставянето на информацията по чл. 8 от ЗПФУР;

2.3. Направено е възражение, че договора за кредит не предвижда възможност за цедиране на вземането.

2.4. Оспорва се получаването на сумата от ответника;

2.5. Твърди се че ГПР превишава определения в ЗПК размер.

2.6. Уговорената неустойка се оспорва като нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

3. На 13.07.2015 г. е създаден документ, озаглавен „Договор за кредит № **********/13.07.2015 г.” (л. 11).

4. На същата дата генерирано платежно нареждане за извършване на плащане от страна на кредитодателя на кредитополучателя в размер на 503,77 лв. (л. 25).

5. На неустановена дата са създадени документи, озаглавени: „Общи условия на договора за кредит” (л. 12) и „Преддоговорна информация” (л. 71).

6. На 01.02.2018 г. между „4ф.” ЕООД, в качеството му цедент и ищеца, в качеството му на цесионер е сключен Договор за прехвърляне на вземания № BGF -2018-005/01.02.2018 г. (л. 5) като процесния договор е включен в обхвата на цесията, съгл. Приложение № 1 към договора като пореден № 965 (л. 8).

7. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза, която е установила размера на вземанията (л. 86).

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

8. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

 

 

 

II. По основателността   

 

9. Изложените от ищеца фактически твърдения сочат на сключен договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние  по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от (ЗПФУИ).

10. Съгласно чл. 18., ал. 1 от ЗПФУИ при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е:

10.1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;

10.2. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2;

10.3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

11.  Съгласно ал. 2 на същата разпоредба за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).

12. В конкретният случай не е доказано нито едно от обстоятелствата по т. 10. Ищецът е представил документи, озаглавени „Договор за кредит № **********/13.07.2015 г.”, „Общи условия на договора за кредит” и „Преддоговорна информация”. Тези документи не са подписани, като не може да се установи дали съществуват на електронен носител, кой е носителя, от кого са възпроизведени на хартиен носител.

13. Не се установява по какъвто и да е начин ответникът да е запознат с тези документи, а още по - малко да е изразил съгласие да бъде обвързан от условията по договора за кредит.

14. Не са представени и никакви доказателства за заверяването на банковата сметка на ответника със заетата сума (представено е неподписано платежно нареждане, генерирано от системата на „ePay.bg”).

15. С оглед изложеното съдът приема, че не е налице валидно сключен договор за кредит, което налага извода, че процесните вземания не са възникнали за кредитодателя. Следователно те не са преминали и върху ищеца в резултат на сключения договор за цесия.       

16. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради недоказаност исковете, предявени от ищеца „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** *********, срещу ответника К.Р.П., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за осъждането на ответника да заплати: равностойността на заета сума (главница) по Договор за кредит № **********/13.07.2015 г., сключен между "4ф." ЕООД (В.) и ответника, в размер на 500 лв.; такса за експресно разглеждане в размер на 78,16 лв.; наказателна лихва, дължима съгл. т. 13.3 от Общите условия към договора за кредит за периода: 13.08.2015 г. - 31.01.2018 г., в размер на 632,80 лв.; законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба (14.08.2018 г. - л. 37) до окончателното изплащане на задължението.

 

 

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

 

                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: