М О Т И В И

 

към присъдата по НДОХ № 1636/09 г. по описа на Окръжен съд - Варна

 

         Окръжна прокуратура – Варна е внесла във Окръжен съд – Варна обвинителен акт срещу :

          С.Д.Б. ЕГН ********** – за престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2  и по чл.346 ал.2 т.1 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

         М.С.Д. ЕГН ********** - за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2  и по чл.346 ал.2 т.1 пр.2 и т.2 пр.3 вр. ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.

        

Срещу подсъдимият Б. са възведени  обвинения – за извършени грабежи в съучастие,  като съизвършител с подс. Д. с пострадали К.М.Ж.С., М.П. и ощетено ЮЛ “Петрол” АД – София, както и самостоятелен такъв с пострадал А.К. - Тодорова с обща стойност на инкриминираните вещи 3 205,85 лева.

Срещу подсъдимия Д. са възведени обвинения за извършени при условията на опасен рецидив грабежи в съучастие като съизвършител с подсъдимия Б..

Срещу двамата подсъдими е възведено и обвинение за извършено противозаконно отнемане на МПС от владението на Петър Гочев.

В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа изцяло предявените обвинения, намира ги за доказани по безспорен и категоричен начин и  с оглед на реда по който се провежда съдебното следствие предлага наказанието на подсъдимите бъде определено за подсъдимия Б.  в размер от една година и шест месеца ефективно, а за подсъдимия Д. малко под минималния размер предвиден в закона, като  акцентира върху многократната му съдимост.

Пострадалите  физически лица и ощетеното ЮЛ не предявяват граждански искове срещу подсъдимите и първите не се конституират и като частни обвинители.

Защитата  на подсъдимите в лицето на  адвокатите А.К. и Господин Иванов от АК - Варна заявяват признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подзащитните им, не желаят събирането на нови доказателства  и молят разглеждането на делото да се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” при условията на чл.371 т.2 от НПК. Адв. К. моли съда да  наложи на подзащитния и наказание “Лишаване от свобода” към минималния размер, изпълнението на което на осн. чл.66 от НК да бъде отложено с  подходящ изпитателен срок. Адв. Иванов  счита, че водеща роля в престъпната дейност има другия подсъдим, като моли след приложението на чл.55 от НК наказанието да се определи значително под минималния предвиден в закона размер.

         Подсъдимите С.Б. и М.Д.   след запознаване с правата им по чл. 371 от НПК в съдебно заседание заявяват, че се признават за виновни, признават изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и не желаят събирането на нови доказателства. В последната си дума първия моли за налагане на условно наказание, а втория изразява съжаление за стореното, като счита, че е бил подведен.

        

Съдът като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, както и  с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК намери за установено от фактическа страна следното :

Подсъдимият С.Д.Б. ***. От ромски етнически произход, неженен, осъждан – реабилитиран по право.

Подсъдимият М.С.Д. ***. От ромски етнически произход,   неженен, многократно осъждан. С лоши характеристични данни по местоживеене. С другия подсъдим са братовчеди.

            В края на м. декември  С.Б. ***, където временно пребивавал, в гр.Варна и си наел квартира в близост до управлението на служба «Пожарна и аварийна безопасност”. В началото 2009г. се препитавал като работил по различни строителни обекти в града.

На 14.01.2009г. следобед, Б. отишъл да играе бинго в Бинго „Иберия" в центъра на гр. Варна. Там останал до около 17,30 часа. След като излязъл от бингото, подсъдимият отишъл до ЖП - гара Варна, където в заведение „Планет" изпил едно кафе и около 18.30 часа решил да се прибира. Тръгнал пеш по ул. „Д-р Пискюлиев". Докато вървял по улицата, видял как св. А.К. - Тодорова заключва вратата на магазин за обувки и тръгва по улицата.  Б. решил да тръгне след нея и да издърпа чантата от ръцете й. Свидетелката държала дамската си чанта в свивката на ръката преди лакътя и вървяла към дома на родителите на съпруга си, намиращ се на ул. „Г. Бенковски" № 64. Малко преди да влезе във входа на посочения адрес, Б. я настигнал и я блъснал силно в гърба, в резултат на което  тя паднала на земята на дясната страна на тялото си, с лице към земята. В това време подсъдимия застанал над нея и силно издърпал дамската и чанта от ръцете, след което избягал между блоковете в посока ул. „Д-р Пискюлиев". В чантата си св. А.К. - Тодорова държала следните вещи - собствена лична карта; две лични карти, издадени на имената на Иван Александров Комитов и Пенка Славова А.; парична сума в размер на 570,00 лева ;мобилен телефон марка "Моторола" V -3; сим карта; цифров фотоапарат марка "Виватар"; дебитна карта на "Инвестбанк"; кредитна карта на "Райфайзенбанк; ключове секретни-4 броя ;ключ за блиндирана врата; ключ за пощенска кутия; палитра от сенки на "Ейван"; руж;; спирала за мигли "Ейван"; червила марка "Ейван"-3 броя ;чадър за дъжд ;слънчеви очила марка "Ейван". В съседна улица  Б. се спрял и започна да рови в чантата. От там взел документите, четири портмонета, цифров фотоапарат, мобилен телефон „Моторола" и сумата от 570 лева. След това  оставил чантата върху уличен трансформатор и се прибрал в квартирата си. На следващия ден той отишъл в с. Игнатиево, обл. Варна на гости при сестра си Д.. Още щом пристигнал в селото изхвърлил документите на св. А.К. - Тодорова в градинка, намираща се в централната част на селото. Останал в с. Игнатиево един ден и на следващия се прибрал в с. Хърсово,  където след като си направил снимка с цифровия фотоапарат марка " Виватар", отнет от св. К. - Тодорова го подарил на приятелката си Станислава И..  Б. използвал няколко дни мобилния телефон „Моторола", след което го продал на св. Йордан Русев, докато му гостувал в с. Страшимирово, обл. Варна.

Съобразно заключението на съдебно - оценителната експертиза, назначена в хода на досъдебното производство и приета от съда, стойността на отнетото от св. А.К. - Тодорова имущество възлиза на обща стойност 1290.88 / хиляда двеста и деветдесет лева и 88 ст./ лева. След разкриването на Б. като извършител и задържането му било извършено разпознаване при което св. К. – Тодорова го посочила като извършител на престъплението срещу нея. Мобилния телефон и фотоапарата били доброволно предадени от свидетелите Йордан Русев и Станислава И.. На цифровия апарат има запазена снимка която подсъдимия си е направил сам. Че снимката е на Б. се доказва от изготвената по делото и приета от съда фото -портретна експертиза.

Към края на м.януари Б. се срещнал с братовчед си -  М.Д.. На 29.01.2009г.,  гостували на свои близки в с. Игнатиево, обл. Варна и следобед решили да отидат до гр. Варна. Около 16.00 часа те се качили се на автобуса от с. Игнатиево за гр. Варна. След като пристигнали в града, подсъдимите посетили питейно заведение в близост до бингозала „Иберия". Там двамата употребили алкохол. Докато били в заведението,  Д. предложил на  Б. да откраднат от някъде лек автомобил, с който да извършават кражби и да си набавят по този начин пари. Първия имал богат опит в кражбите на автомобили, което се установява от приложената по делото справка за съдимост. Около 20.30 часа двамата излезли от заведението и тръгнали пеш в посока към автогара „Варна". Докато вървели, Б. предложил на  Д. ***, където да извършат кражба на оборота на бензиностанцията в селото. Около 23,00 часа пристигнали в района на автогарата и влезли в уличките около нея за да търсят подходящ автомобил, който да отнемат и  да се придвижат до с.Синдел. На паркинга пред бл. 29 на квартал „Михаил Иванов" видели паркиран лек автомобил „Лада" с рег. № В 49 68 КС. Той бил собственост на Петър Георгиев Гочев. Двамата  преценили, че този автомобил няма да има алармена система и решили да го отнемат.  Д. отишъл до автомобила и отворил с натиск малкото стъкло на  шофьорската врата, след което бръкнал през това прозорче и отворил заключващото устройство на вратата. Влязъл в автомобила и седнал на шофьорското место. Извадил кабелите на контактния ключ, които се намирали под волана, след което ги съединил и успял да запали двигателя на автомобила. През това време  Б. стоял в страни  и наблюдавал да не се появи някой човек. След като  Д. запалил автомобила,  Б. му предложил той да го управлява, тъй като първия бил употребил по-голямо количество алкохол. Той се съгласил и се преместил на съседната седалка.  Б. се качил в автомобила и двамата потеглили в посока към с. Синдел, обл. Варна. Около 01,30 часа на 30.01.2009г. подсъдимите пристигнали в с. Синдел. Минали покрай бензиностанцията и се уверили, че там е на работа само една жена. Те отминали бензиностанцията и спрели автомобила в близост до железопътната линия, след което слезли от

автомобила. Наличието на автомобила до линията било възприето от св. Благовест Д., който бил на смяна като дежурен охранител в базата на “Държавен резерв” в с. Синдел.  Тъй като  Б. се познавал с жената, която работи в бензиностанцията - св. К.А.М., двамата се уговорили той да се скрие в близост до бензиностанцията, а  Д. да отиде до бензиностанцията и да зареди бензин в бутилка като по този начин разучи обстановката - да види къде жената ще остави парите, какво е разположението вътре в сградата. След като съставили своя план, двамата подсъдими тръгнали пеш по пряк път към бензиностанцията. Докато вървели, намерили пластмасова бутилка, която да използват за горивото в съответствие с намисления план. Като пристигнали на около двадесет метра от бензиностанцията се спрели. Видели, че наоколо няма хора и се разделили, като  Б. се скрил в храстите, а  Д. продължил към бензиностанцията. Придържайки се към предварително уговорения план,  Д. отишъл до бензиностанцията и пожелал за зареди гориво в бутилката за два лева. След като свидетелката М. му напълнила гориво в бутилката  си тръгнал.  Б. изчакал служителката да се прибере отново в помещението, след което излязъл от храстите и по обратния път се върнал обратно при автомобила, като по пътя се срещнал с  Д. и продължили заедно. След като отишли при автомобила, се опитали да изсипят горивото от бутилката в резервоара на автомобила, но на същия капачката била заключена и след като не могли да я отключат излели горивото на земята. Тръгнали обратно пеш за бензиностанцията, като  Д. носел със себе си същата  бутилка вече празна. След като наближили, отново се разделили. Д. продължил към бензиностанцията, а  Б. се скрил в храстите отзад. Докато  Д. се приближавал до помещението на бензиностанцията, бил видян от св. М.. Тя излязла вън от сградата на бензиностанцията и затворила вратата след себе си. През това време  Д. бил вече до нея и и казал, че е с кола, която много гори и пак трябва да зареди. Той тръгнал след  М., като се движел откъм лявата й страна. Като се изравнил с нея, хванал я за грейката и я повалил на бордюра с лице към земята. Докато  Д. събарял св. М., тя няколко пъти извикала за помощ. Подсъдимия седнал върху нея и затиснал главата й с ръка. Натискал я така, че лицето и да бъде опряно в земята и казал „Няма да викаш, ще ти отрежа главата, ако викаш!".  М. го попитала какво иска.  Д. я попитал

къде са парите. Тя му отговорила, че са в чекмеджето. Той продължил да я държи в същото положение, което не позволявало тя да има видимост към входа на сградата на бензиностанцията. През това време  Б., който бил скрит в близост до тях и чул разговора им, влязъл в помещението на бензиностанцията. За да не остави отпечатъци, подсъдимия свалил надолу ръкавите на фланелата си, така че да закрият дланите му и отворил чекмеджето. Видял, че вътре има пари и монетник с монети от по един лев и стотинки. Той сложил парите си в джоба, а монетника взел в ръка. Огледал се наоколо и видял мобилен телефон „Нокия" поставен на бюрото до компютъра. Б. взел телефона и го поставил в джоба на дънките си. След това той влязъл във вътрешна стая, където видял дамската чанта на свидетелката, поставена на дървен шкаф. Взел и  чантата и излязъл от бензиностанцията. Д. изчакал съучастника му да се отдалечи на около десетина метра. След като Б. се скрил от полезрението му, Д. казал на  М. да стои още две минути на земята, след което бягайки се отдалечил. По пътя обратно  двама подсъдими се срещнали отново и заедно отишли до автомобила, като Б. изхвърлил монетника. Двамата  се качили се в автомобила и тръгнали в посока към гр. Варна. Пристигнали в кв. Аспарухово, гр. Варна около 03,00 часа. Паркирали автомобила на паркинга пред блок № 42 на ул."Кирил и Методий" в кв. Аспарухово и го изоставили там. Отдалечили се от паркинга и тогава отворили чантата на М., за да видят какво има в нея. След като претърсили чантата, двамата подсъдими взели намерените в нея вещи - сумата от осемнадесет лева, кутия с цигари и две дебитни карти заедно с листче, на което били изписани ПИН кодовете на картите. Чантата изхвърлили докато вървели пеш към центъра на кв. Аспарухово. От там подсъдимите взели такси, което да ги закара до дома на Д. ***. След като пристигнали в кв. „Повеляново", двама  отишли до банкомат, монтиран на Младежкия дом, който се намирал в централната част на квартала.  Б. проверил чрез банкомата, ползвайки записаните на листче ПИН - кодове, каква сума има в двете дебитни карти. Като установил, че в едната карта има шест лева, а в другата около петдесет стотинки, обвиняемият хвърлил картите в кошче за

боклук, което се намирало до самия банкомат. На този банкомат имало монтирано записващо устройство, което записало ползването на устройството от Б., установено от заключението на  назначената по делото и приета от съда фото - портретната експертиза. Около 04,30 часа двамата  се прибрали в квартирата на  Д.. Там след като преброили парите, които били отнели от бензиностанцията, двамата подсъдими направили разпределение на „плячката" като Д. взел мобилния телефон „Нокия" на св. М., а  Б. - парите. Последния извадил СИМ - картата от телефона на М.  и я поставил на своя телефон. Двамата  установили, че картата на св. М. се зарежда с ваучер и в момента има около 5,60 лева сума за разговори. От този телефон  Д. провел разговор със своя позната. След това  легнали да спят.

Съобразно заключението на съдебно - оценителната експертиза назначена в хода на досъдебното производство и приета от съда, стойността на отнетото от владението на св. К.М. имущество възлиза на обща стойност 708,57 (седемстотин и осем лева и 57 ст.) лева.

На следващия ден свидетелката Маринка Атанасова живуща *** намерила изхвърлената от подсъдимите чанта на св. М. и я предала ведно с намиращите се в нея вещи в ІV-то РУ при ОД на МВР – Варна.

В хода на разследването било извършено разпознаване, при което св. М. посочила подс. Д. като извършител на нападението над нея.

На следващия ден - 31.01.2009г., двамата подсъдими решили да отидат в гр. Варна и да извършат нов грабеж. Пристигнали в гр. Варна с автобус около 19,30 часа. Слезли  в близост до Македонския дом и тръгнали да се разхождат по улиците в района. Решили да извършат грабеж от някой магазин, в който да няма хора които да пазаруват. Подсъдимите видели магазин за хранителни стоки, който се намирал на ул. „Кап. Петко Войвода" № 18 - 20 и се обслужвал само от една продавачка. Около 20,00 часа двамата  влезли в  магазина. По това време продавачката, св. Марияна П., стояла зад дървения плот на магазина до касовия апарат. След като двама подсъдими влезли вътре,  Д. поискал от продавачката  една бутилка ракия „Пещера", лютеница, бутилка вино и кутия цигари. След като св. П. сумирала цените на продуктите и му казала колко дължи, двамата  казали, че нямат толкова пари да платят и върнали част от покупките. Другата част платили и излезли от магазина. Притеснена от поведението на двамата подсъдими св. П. взела мобилния си телефон с намерението да се обади на съпруга си. В този момент двамата  отново влезли в магазина и започнали да се оглеждат. На въпроса на св. П. да не би да са забравили нещо,  Д. поискал една кутия цигари. Св. П. взела кутията с цигари и в това време Д. преминал покрай дървения плот и отишъл до нея. Хванал я за врата отзад и блъснал главата й в дървения плот с думите „Мълчи, защото ще извадя ножа!", като продължил да я притиска към плота. Докато я натискал по този начин, той се присегнал и издърпал от ръката й мобилния телефон марка „Нокия". В това време  Б. също минал зад плота и отишъл до касовия апарат. Той отворил и претърсил чекмеджето на касата, откъдето взел петдесет лева. След това той отворил и съседно на касата чекмедже, където намерил и взел сумата от 130 лева, която била от продажбата на ваучери. След като  Б. взел парите и телефона,  Д. пуснал св. П.. Излизайки от магазина, пътьом той взел една кутия с цигари „Горна Джумая" от рафта и на бегом с Б. напуснали магазина. Двамата отишли до „Синия пазар", от където взели такси до автогарата. Мобилния телефон на св. П.  Д. задържал за себе си и по-късно предал доброволно на органите на полицията.  Същият в протокола саморъчно записал, че го е купил от гарата в гр. Белослав.

Съобразно заключението на съдебно - оценителната експертиза назначена в хода на досъдебното производство и приета от съда, стойността на отнетото от владението на св. П. имущество възлиза на обща стойност 452.40 / четиристотин петдесет и два лева и 40 ст./ лева.

В хода на досъдебното производство били извършени разпознавания на лица при които свидетелката П. посочила като извършители на престъплението двамата подсъдими.

Около 20,40 часа на същата вечер, двамата подсъдими вървели по ул. „Цанко Дюстабанов" в гр.Варна. На № 4 видели, че има магазин за ядки, който работел и се обслужвал от една продавачка - св. Ж.С.. Двамата  решили да извършат нов обир и от този магазин по вече отработения начин.  Д. влязъл в магазина и сграбчил св. С. откъм гърба като я повлякъл към дъното на магазина. Той я съборил на земята като й запушил устата с ръка и я заплашил, че ще я намушка с нож. Със заповеден тон и наредил да не мърда и да не вика. През това време  Б. минал зад щанда. Там намерил една кутия, в която бил поставен дневния оборот в размер общо на 350 лева, от които двеста и петдесет лева в банкноти и сто лева в монети. Намерил и взел ваучери за различни мобилни оператори на обща стойност 210 лева (двеста и десет лева), както и мобилния телефон „Сони Ериксон", собственост на св. С.. След като взели посочените по-горе вещи, двамата избягали от магазина. Те се придвижили пеш до автогарата в гр. Варна, откъдето се качили на автобус и се прибрали в квартирата на  Д. ***. Там подсъдимите разпределили помежду си отнетите вещи и пари.  Б. взел мобилния телефон на св. П., поставил в него своя СИМ карта и го използвал.

От заключението на съдебно - оценителната експертиза, назначена в хода на досъдебното производство и приета от съда се установява, че стойността на отнетото от св. Ж.С. имущество възлиза на  754,00 (седемстотин петдесет и четири лева) лева.

В хода на досъдебното производство били извършени разпознавания на лица при които свидетелката С. посочила като извършители на престъплението двамата подсъдими.

 

Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни доказателствени средства – самопризнанията на подсъдимите  в съдебно заседание дадени при условията на чл. 371, т .2 от НПК, които напълно се подкрепят от   показанията на свидетелите А.К. – Тодорова, К.М., Д.С., Иван Ангелов, Благовест Д., Маринка Атанасова, Атанас Атанасов, Петър Гочев, М.П. и Ж.С., както и от писмените доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествие с приложени към тях фотоалбуми,  фото портретни експертизи, протокол за претърсване и изземване, протоколи за разпознавания на лица, съдебно -оценителни експертизи, протоколи за доброволно предаване, справки за съдимост, с характеристични данни, справки от банка и мобилни оператори,  прочетени и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Съдът изцяло приема горепосочените доказателства, от които безспорно се установява авторството, времето и механизма на извършване на престъпленията, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и създават у съда убеждение за достоверност. По делото не е налично нито едно доказателство, което да разколебава убеждението на състава досежно изложената фактическа обстановка и участието на подсъдимите в нея.

Гореизложените установени обстоятелства водят до следните правни изводи:

         След преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимият С.Д.Б.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на  следните престъпления :

1.Наказуемо по чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК – като за периода 14.01.2009 год. - 31.01.2009 год. в с. Синдел, обл. Варна и гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи - дамска кожена чанта, парична сума в размер на 570.00 лева, мобилен телефон марка "Моторола" V-3, цифров фотоапарат марка "Виватар", ключове секретни - 4 броя, ключ за блиндирана врата, ключ за пощенска кутия, палитра от сенки на "Ейван", руж, спирала за мигли "Ейван", червила марка "Ейван"-3 броя, чадър за дъжд, слънчеви очила марка "Ейван" от владението на А.И.К. - Тодорова и в съучастие като  съизвършител с М.С.Д., отнел чужди движими вещи - шушлекова чанта черна на цвят, портмоне марка "Ейван", парична сума в размер на 15 лева, зарядно устройство за мобилен телефон, цигари марка "Ева" - две кутии, крем за ръце, ръкавици, черни на цвят - два чифта, несесер дамски с нокторезачка, парфюм дамски, мобилен телефон марка "Нокия", ключове една връзка от владението на К.А.М., монетник и парична сума в размер на 505.00 лева от владението на Д.С.С. и собственост на Петрол АД, мобилен телефон марка "Нокия" 6300, цигари "ГД"синя кутия, парична сума в размер на 180.00 лева от владението на Марияна Г.П., ваучери на "МТел" тринадесет броя, ваучери на "Глобул" четири броя, ваучери на "Вивател" тринадесет броя, мобилен телефон марка "Сони Ериксон" Z -530, парична сума в размер на 350.00 лева от владението на Ж.А.С., всичко на обща стойност 3118.85 /три хиляди сто и осемнадесет и 85 ст./ лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

         Доколкото са налице 5 отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление – грабеж, извършени са през непродължителен период от време – по-малко от 20 дни, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите деянията са извършени при условията на продължавано престъпление.       С оглед на обстоятелството, че  и двамата подсъдими са взели активно участие в изпълнителното деяние на престъплението грабеж – отнемане на чужди движими вещи с употреба на сила, налице е задружна престъпна дейност под формата на съизвършителство по смисъла на чл.20 ал.2 от НК.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.

         Изпълнителното деяние е изпълнено чрез действие и е двуактно – упражнена е принуда под формата на приложена сила срещу пострадалите и наред с това са отнети вещите от владението им с намерение за противозаконното им присвояване.

         Накърнени са обществените отношения, свързани с нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи, като са засегнати и тези свързани със свободното формиране на воля у всеки гражданин, както и личния му избор на поведение

         От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

         Причина за извършване на деянието е ниската правна култура на подсъдимия С.Б., незачитане на правото на собственост, стремеж за  бързо обогатяване по неправомерен начин, което се извежда от изключителния интензитет на престъпните деяния.

         За да наложи наказание на подсъдимия удовлетворяващо целите на чл.36 от НК съдът съобрази конкретните особености на престъпното посегателство и неговия извършител, както и мотивиралите осъществяването му подбуди.

         Степента на обществена опасност на деянието е висока – законодателят е предвидил налагане на наказание “Лишаване от свобода” за срок от три до десет години и стойността на отнетите вещи е значителна.

         Степента на обществена опасност на дееца е сравнително висока – макар и неосъждан към датата на инкриминираното деяние противоправната деятелност на същия е била интензивна видно от приложената справка за съдимост.         

Съдът определяйки  вида и размера на наказанието при условията на  чл. 58А вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК – съобразно императивната  разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК – без да са налице многобройни, или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства като смекчаващи такива отчете :

-         доброто процесуално поведение на подсъдимия в хода на наказателното производство

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете :

-         наличие на предходна съдимост, по която е реабилитиран по право и две престъпления срещу транспорта по които е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78А, които обстоятелства състава цени като характеристични данни.

-         наличие на самостоятелно извършен грабеж  и обстоятелството, че е инициатор на първия грабеж извършен от престъпния тандем 

-         изключителния интензитет и бруталност при осъществяване на престъпната дейност – извършени са 6 отделни деяния  - 5 грабежа и едно ПЗО на МПС в рамките 16 дни

С оглед на гореизложеното настоящият състав счита, че всякаква проява на снизходителност е неуместна  и размера на наложеното наказание следва да бъде към максималния възможен  след приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като подсъдимия трябва да бъде изолиран от обществото за продължителен период от време. Като подходящ такъв размер съдът намери лишаване от свобода за срок от две години и десет месеца. Не са налице условията за отлагане на изпълнението на наказанието. Край на престъпната “кариера” на Б. е сложило единствено и само обстоятелството, че е бил разкрит като извършител на престъпните деяния. Постигане на целите на наказанието – и на генералната и най - вече на личната превенция биха се осъществили с настаняване на подсъдимия в местата за лишаване от свобода.

Като съобрази, че подсъдимият С.Б. е осъден за първи път с наложено наказание “Лишаване от свобода” под 5 години и на осн. чл.61т.3 вр. чл.59 ал.1 от ЗИНЗС съдът постанови изпълнението на наказанието за започне при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

Съдът като съобрази указанията в ТР № 116/25.11.1983г. на ОСНК на ВС намери, че отнетите лични карти, дебитни и кредитни карти и рецептурна книжка от владението на А.К. – Тодорова и К.М. представляват официални удостоверителни знаци и  като такива могат да бъдат предмет на престъпление по чл.276 ал.3 от НК, но не и по чл.198 от НК оправда частично подсъдимия в тази част на обвинението.

2. Наказуемо по чл.346 ал.2т.1 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК  тъй като за периода от 20.01.2009г. до 01.02.2009 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с М.С.Д., противозаконно отнел чуждо МПС марка "ВАЗ 21061" с рег.№ В 4968 КС от владението на Петър Георгиев Гочев, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като го е изоставил без надзор.

Деянието е квалифицирано по т.1 на ал.2 на чл.346 от НК, тъй като превозното средство е изоставено без надзор в кв.”Аспарухово” на гр. Варна, което се установява от протокола за оглед на местопроизшествие и приложения фотоалбум – л.36-42 по д.п.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.

            Изпълнителното деяние е осъществено чрез извършване на  действия изразили се в отнемане на автомобил от владението на собственика му. Било е прекъснато старото владение на собственика Гочев и Б. е установил свое такова. И двамата подсъдими са взели участие – подс. Д. е проникнал в автомобила и е запалил двигателя, а Б. е пазил да не ги заловят и след това е управлявал автомобила.

            Накърнени са обществените отношения, чрез които се гарантира сигурността при осъществяване на транспортната дейност.

            От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

            Причина за извършване на деянието е  желанието му заедно със съучастника си да си набавят транспортно средство с което да извършват предварително намислените престъпления.

            Като съобрази смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства изведени по – горе, при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК настоящия състав наложи наказание          “Лишаване от свобода” за срок от 10 месеца.

На осн. чл.61 т.3 вр. чл.59 ал.1 от ЗИНЗС съдът постанови изпълнението на наказанието за започне при първоначален  общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

Като взе предвид, че двете деяния са извършени при условията на реална съвкупност и на осн. чл.23 ал.1 от НК съдът ги групира, като определи подсъдимия да изтърпи най- тежкото от наложените наказания , а именно наказание “Лишаване от свобода” за срок от 2 години и 10 месеца изпълнението на което следва да започне при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. С оглед на тежестта  и размера на всяко едно от деянията в групата настоящия състав намери, че за постигане на целите на наказанието не е необходимо да бъде увеличавано общо най-тежкото наказание по реда на чл.24 от НК.

На осн. чл.59 ал.1 т.1 от НК съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия  Б. считано от 25.02.2009г.

Съдът намира, че така определения размер на наказанието ще спомогне подсъдимият да се поправи и превъзпита към спазване на законите, ще се въздейства предупредително върху него и ще въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1 от НК.

 

След преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимият М.С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на следните  престъпления

1. Наказуемо по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, тъй като   за периода 29.01.2009 год. - 31.01.2009 год. в с. Синдел, обл. Варна и гр. Варна, в условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител със С.Д.Б., отнел чужди движими вещи - шушлекова черна чанта, портмоне марка "Ейван", парична сума в размер на 15 лева, зарядно устройство за мобилен телефон, 2 кутии цигари марка "Ева", крем за ръце, 2 чифта черни ръкавици, дамски несесер, дамски парфюм, мобилен телефон марка "Нокия", 1 връзка ключове, от владението на К.А.М., монетник и парична сума в размер на 505.00 лева от владението на Д.С.С. и собственост на Петрол АД, мобилен телефон марка "Нокия" 6300, цигари "ГД", парична сума в размер на 180.00 лева, от владението на Марияна Г.П., 13 бр. ваучери на "МТел", 4 бр. ваучери на "Глобул", 13 бр. ваучери на "Вивател", мобилен телефон марка "Сони Ериксон" Z-530, парична сума в размер на 350.00 лева от владението на Ж.А.С., всичко на обща стойност 1885.97 /хиляда осемстотин осемдесет и пет и 97 ст. /лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

Квалификацията на деянието по чл.199 ал.1 т.4 от НК се обуславя обстоятелството, че към датата на инкриминираното деяние подсъдимият М.Д. е осъждан общо осем пъти,  като по две от присъдите – по НОХД № 269/06г.  и НОХД № 316/06г. на РС – Девня наказанията са ефективно изтърпени в местата за лишаване от свобода. Настоящето деяние се явява извършено при условията на опасен рецидив съобразно разпоредбата на чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК.

Доколкото са налице 4 отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление – грабеж, извършени са през непродължителен период от време – в рамките на 3 дни, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите деянията са извършени при условията на продължавано престъпление.       С оглед на обстоятелството, че  и двамата подсъдими са взели активно участие в изпълнителното деяние на престъплението грабеж – отнемане на чужди движими вещи с употреба на сила, налице е задружна престъпна дейност под формата на съизвършителство по смисъла на чл.20 ал.2 от НК.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, многократно осъждано физическо лице.

         Изпълнителното деяние е изпълнено чрез действие и е двуактно – упражнена е принуда под формата на приложена сила срещу пострадалите и наред с това са отнети вещите от владението им с намерение за противозаконното им присвояване.

         Накърнени са обществените отношения, свързани с нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи, като са засегнати и тези свързани със свободното формиране на воля у всеки гражданин, както и личния му избор на поведение

         От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

         Причина за извършване на деянието е ниската правна култура на подсъдимия М.Д., незачитане на правото на собственост, стремеж за  бързо обогатяване по неправомерен начин, трайно установен начин на престъпен живот.

         За да наложи наказание на подсъдимия удовлетворяващо целите на чл.36 от НК съдът съобрази конкретните особености на престъпното посегателство и неговия извършител, както и мотивиралите осъществяването му подбуди.

         Степента на обществена опасност на деянието е висока – законодателят е предвидил налагане на наказание “Лишаване от свобода” за срок от пет до петнадесет години и стойността на отнетите вещи е значителна.

         Степента на обществена опасност на дееца е изключително  висока – осъждан е общо 8 пъти за извършени престъпления срещу собствеността и транспорта. Очевидно е, че извършването на престъпления се е превърнало в начин на живот на подсъдимия.

Съдът определяйки  вида и размера на наказанието при условията на  чл. 58А вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК – съобразно императивната  разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК – без да са налице многобройни, или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства  отчете :

Като отегчаващи отговорността обстоятелства  :

-         наличие на предходна съдимост – по НОХД № 179/97г.,НОХД № 281/97г. и НОХД № 332/97г. – всички на Районен съд – Девня, не влияещи на правната квалификация на настоящето деяние

-         обстоятелството, че е бил водеща фигура и при четирите грабежа – прилагал е сила и е елиминирал съпротивата на пострадалите, докато Б. е прибирал парите от търговските обекти 

-         изключителния интензитет и бруталност при осъществяване на престъпната дейност – извършени са 5 отделни деяния  - 4 грабежа и едно ПЗО на МПС в рамките 10 дни

-         лоши характеристични данни по местоживеене

Смекчаващи отговорността обстоятелства не бяха отчетени. В хода на досъдебното производство подсъдимия Д. не е признавал вината си и не е оказал съдействие на  органите на разследването. Формалното му волеизявление по чл.371 т.2 от НПК с което е признал фактите по обвинителния акт, не може да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на санкцията. Благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона – чл. 373 ал.2 от НПК, поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.

С оглед на гореизложеното настоящият състав счита, че всякаква проява на снизходителност е неуместна  и размера на наложеното наказание следва да бъде към максималния възможен  след приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като подсъдимия трябва да бъде изолиран от обществото за максимално възможния период от време. Като подходящ такъв размер съдът намери лишаване от свобода за срок от четири години и единадесет месеца. Постигане на целите на наказанието – и на личната и  и най - вече на генералната превенция биха се осъществили с настаняване на подсъдимия за продължителен период от време в местата за лишаване от свобода.

Като съобрази, че подсъдимият М.Д. е рецидивист по смисъла на Параграф 3 ал.1 т.1 и т.2 от допълнителните разпоредби на ЗИНЗС и на осн. чл.61 т.2 от същия закон съдът постанови изпълнението на наказанието за започне при първоначален  строг режим в затвор.

Съдът като съобрази указанията в ТР № 116/25.11.1983г. на ОСНК на ВС намери, че отнетите лична карта, дебитна и кредитна карта и рецептурна книжка от владението на  К.М. представляват официални удостоверителни знаци и  като такива могат да бъдат предмет на престъпление по чл.276 ал.3 от НК, но не и по чл.198 от НК оправда частично подсъдимия в тази част на обвинението.

 

2. Наказуемо по чл.346 ал.2т.1 пр.2 и т.2 пр.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК – тъй като за периода от 20.01.2009 г. до 01.02.2009 г.в гр. Варна, в съучастие като съизвършител със С.Д.Б., противозаконно отнел чуждо МПС марка "ВАЗ 21061" с рег.№ В4968 КС от владението на Петър Георгиев Гочев, без негово съгласие с намерение да го ползва, като го е изоставил без надзор и деянието е извършено повторно.

Деянието е квалифицирано по т.1 на ал.2 на чл.346 от НК, тъй като превозното средство е изоставено без надзор в кв.”Аспарухово” на гр. Варна, което се установява от протокола за оглед на местопроизшествие и приложения фотоалбум – л.36-42 по д.п.

Деянието е квалифицирано  и по т.2 на ал.2 на чл.346 от НК, като извършено в условията на повторност, тъй като подсъдимият Д. е осъждан да извършени ПЗО на МПС с влезли в сила присъди по НОХД № 269/2006г.  и НОХД № 318/2006г. на РС – Девня. Доколкото не са изтекли сроковете по чл.30 ал.1 от НК, горепосочената квалификация е налице.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, многократно осъждано физическо лице.

            Изпълнителното деяние е осъществено чрез извършване на  действия изразили се в отнемане на автомобил от владението на собственика му. Било е прекъснато старото владение на собственика Гочев и Д. е установил свое такова. И двамата подсъдими са взели участие – подс. Д. благодарение на специалните си умения е проникнал в автомобила и е запалил двигателя, а Б. е пазил да не ги заловят и след това е управлявал автомобила.

            Накърнени са обществените отношения, чрез които се гарантира сигурността при осъществяване на транспортната дейност.

            От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

            Причина за извършване на деянието е  желанието му заедно със съучастника си да си набавят транспортно средство с което да извършват предварително намислените престъпления.

            Като съобрази  отегчаващите отговорността обстоятелства изведени по – горе, при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК настоящия състав наложи на Д.  наказание “Лишаване от свобода” за срок от 11 месеца.

На осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът постанови изпълнението на наказанието за започне при първоначален  строг режим в затвор.

Като взе предвид, че двете деяния са извършени при условията на реална съвкупност  на осн. чл.23 ал.1 от НК съдът ги групира, като определи подсъдимия да изтърпи най- тежкото от наложените наказания , а именно наказание “Лишаване от свобода” за срок от 4 години и 11 месеца изпълнението на което следва да започне при първоначален строг режим в затвор. С оглед на вида и размера на всяко едно от деянията в групата настоящия състав намери, че за постигане на целите на наказанието не е необходимо да бъде увеличавано определеното общо най-тежко наказание по реда на чл.24 от НК.

Съдът намира, че така определения размер на наказанието ще спомогне подсъдимият да се поправи и превъзпита към спазване на законите, ще се въздейства предупредително върху него и ще въздейства възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1 от НК.

На осн. чл.59 ал.1 т.1 от НК съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия Д. считано от 11.02.2009г.

На осн. чл.53 ал.1 б.”А” от НК съдът постанови вещите принадлежали на подсъдимите и послужили за извършване на престъпление да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

На осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи съдебните и деловодни разноски в тежест на подсъдимите.

         По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                 

                                                                 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :