Решение по дело №3526/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1307
Дата: 18 декември 2018 г. (в сила от 18 декември 2018 г.)
Съдия: Николай Стоименов Николов
Дело: 20181100603526
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, ………..г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, І-ви въззивен състав, в публично заседание на  шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

         СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

при участието на секретаря  Рени Атанасова и в присъствието на прокурора Наков, като разгледа докладваното от  съдия Николов  в.н.о.х.д. № 3526 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 31.01.2018 г. Софийски районен съд, НО, 100 състав е признал подсъдимата С.С.С. за виновна в извършването на престъпление по чл. 202, ал.1, т.1, вр. чл. 201, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК до размера на сумата от 199, 00 лв. и за НЕВИНОВНА по останалата част от обвинението по чл. 202, ал.1, т.1, вр. чл. 201, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК; съдът е признал подсъдимата Х.П.Г. за виновна по обвинението за извършено престъпление по чл. 201, ал.1, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1 от НК до размера на сумата от 199, 00 лв. и за НЕВИНОВНА по останалата част от обвинението по чл. 201, ал.1, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1 от НК; съдът е признал подсъдимата Н.Н.Д. за НЕВИНОВНА в извършването на престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл. 201, ал.1, вр. чл. 20, ал.4, вр. ал.1 от НК от НК.

            Срещу описания съдебен акт, в оправдателната му част, е подаден протест, както и писмено изложение към него от представител на СРП, в които се излагат доводи, че от събрания в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателствен материал се установява по безспорен и категоричен начин, че с деянието си подсъдимите са осъществили всички елементи от обективна и субективна страна на състава на престъпленията, за които са обвинени и предадени на съд.Моли се присъдата в оправдателната й част да бъде отменена.

Срещу описания съдебен акт е подадена жалба от защитникът на подсъдимата  Х.П.Г. -адв.В.. В жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна, като се моли въззивния съд изцяло да оправдае подс. Г..

В разпоредително заседание на 15.08.2018г. въззивният съд по реда на глава двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа протеста, като моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и подсъдимите да бъдат осъдени за престъпленията, за които са предадени на съд.

Защитникът на подсъдимата Х.П.Г.– адв.В. поддържа жалбата, като пледира, че нейната подсъдима е невиновна.

Защитникът на подсъдимата С.С.С.– адв.М.моли първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимата Н.Н.Д.– адв.Т. излага съображения, че правилно първостепенния съд е оправдал подзащитната й. Моли въззивния съд изцяло да се съобрази с мотивите на първата инстанция, касаещи оправдаването на Д..

Подсъдимата Х.П.Г. в последната си дума моли да бъде оправдана.

Подсъдимата С.С.С. в последната си дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимата Н.Н.Д. в последната си дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в  протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейната отмяна и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане:

По делото първата инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, довели до липсата на надлежно изготвени мотиви, от които да се установи формирал ли е някакво вътрешно убеждение районният съдия, разгледал и решил делото.

Първостепенният съд в мотивите към присъдата е приел за установено от фактическа страна, „че на подсъдимата С. й хрумнало, че може да изнася дрехи от магазина и да ги продава. Споделила за това на подс. Х.Г., подс. Н.Д. и свид. К.Е.. Измислили и схема, по която да става това - докато С. е на работа, да изнася стоки в пробните на магазина, а след това другите да ги изнасят от там в чанти или торби, без да ги заплащат. Всички се съгласили да участват“.

Същият механизъм на осъществяване на изпълнителното деяние от подсъдимите  е описан в обвинителния акт.

На следващо място, от фактическа страна първостепенният съд е приел за установено, че действително са изнасяни вещи от магазина, в който подс. С. е работила като продавач-консултант и то с нейното главно участие, като отново е описал начина за това. За да приеме за изяснено това обстоятелство, първостепенният съд се е обосновал с обясненията на подсъдимата С., дадени от последната пред съдия в досъдебното производство.

Не на последно място, контролираният съд е приел по фактите, че на 15.05.2012г. около 12:30 часа, подсъдимата С. е приготвила за изнасяне от магазина, в който същата била продавач-консултант, на вещи, както следва: два чифта обувки марка „Гес“, едните - тип сандали бели на цвят с метална емблема, изобразяваща буквата „G“ и другите - тип джапанки с панделка между пръстите с цвят червено и бяло каре, тъмна дреха, дамска чанта на розови цветчета върху кафяв фон с кожени кафеви дръжки марка „Гес“, сини дамски дънки с надпис „Guess“ и една бяла дамска блуза с къс ръкав с надпис „So Guess“. Тези вещи, както се вижда, са конкретизирани и индивидуализирани по вид, марка и цвят, които вещи съдът е приел, че са били изнесени подс.   Х.Г. от магазина, без да  бъдат заплатени, която  е задържана с тези вещи извън магазина от полицейски служители.

Такива вещи като вид, марка, модел и цвят, въззивният съд констатира, че са инкриминирани в обвинителния акт.

Също така първостепенният съд е приел от фактическа страна, че при извършени инвентаризации в магазина, в който подс. С. е работила като продавач-консултант, са установени липси на дрехи и обувки.

Дрехи и обувки, като марка, вид и модел, първостепенният съд е посочил от фактическа страна, че са намерени в жилищата, обитавани от подсъдимите.

Така приетата от първостепенният съд фактическа обстановка, касаеща  престъпния механизъм на осъществяване на присвоителните действия от подсъдимата, както и осъщественото в задружната деятелност помагачеството на подсъдимите Х.П.Г. и Н.Н.Д., за въззивният съд остава изцяло неясно приетото от първостепенния съд да оправдае подс. Д. изцяло, а подс. С.С.С. и подс. Х.П.Г. да ги признае за виновни единствено за една единствена вещ.

В тази връзка, въззивният съдът намира за изцяло неправилен подходът на първостепенния съд при анализът на доказателствата и конкретно по отношение на иззетите по делото дрехи и обувки, подхождайки едностранчиво в разсъжденията си, акцентирайки, че на част от иззетите вещи в жилищата на подсъдимите липсвали етикети, на други -цвета им бил различен, на трети-всичко съвпадало, освен определената от магазина цена, приемайки, че всичките иззети вещи, освен една, не можело да се свържат с магазина, в който подсъдимата работила. 

В същото време, въззивният съд не откри в мотивите на първостепенния съд аргументи, от които да следва, че съдът е извършил подробен анализ на всички инкриминирани в обвинителния акт вещи, така както са конкретизирани в процесния акт  по марка, вид, модел, дамски и мъжки артикул, както и правни съображения изясняващи волята му защо не приема, че тези вещи не са били присвоени от подс. С.С.С..

Видно от обвинителния акт, който очертава фактическата и правна рамка на обвинението, касае се до множество вещи, които се твърди че са присвоени от подсъдимата С.,  в съучастие с подсъдимите  Х.Г. и Н.Д., и то по начин, който е приет за установен от първостепенния съд

Тук въззивният съд за необходимо намира да посочи, че в случай, че първостепенния съд е приел, че в обвинителния акт инкриминираните вещи не са били достатъчно индивидуализирани по марка, вид, модел, дамски и мъжки артикул, и стойност, е следвало да върне делото на СРП, а не в мотивите да посочва допълнителни индивидуализиращи белези, каквито липсват в обвинителния акт, подход който въззивният съд намира за изцяло неправилен.

В тази връзка, контролната инстанция приема, че стойността на инкриминираните вещи е необходима да бъде определена, с оглед изясняване на размера на причинените имуществени вреди, когато е елемент от състава на престъплението /каквато е при резултатните престъпления/, но цената на вещта в магазина и реалната й пазарна стойност могат да бъдат различни, поради което е неправилно цената на вещта в магазина да се приема за индивидуализиращ белег.

За яснота, въззивният съд следва да посочи, че с оглед новите изменения на НПК не разполага с възможност да връща делото на прокуратурата за допуснати в досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, а тази възможност принадлежи единствено на първостепенния съд в разпоредително заседание.

Констатираното от въззивната инстанция противоречие между фактите, приети от  първостепенния съд и правните му изводи намира, че СРС е допуснал нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 пр.1, а именно липса на мотиви, което има за своя единствена последица отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

В случай, че въззивният съдебен състав се произнесе по съществото на обвинението, като отмени първоинстанционната присъда и постанови нова, лишава страните от една пълноценна във всякакъв план инстанция по фактите и правото, което е процесуално недопустимо.

С оглед на това, че е налице съответен протест от представител на СРП, първоинстанционният акт следва да бъде отменен и делото върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Въззивният състав е длъжен да отбележи, че в конкретния случай, не може да отстрани допуснатото от СРС нарушение на процесуалните правила, като това нарушение единствено  може да бъде отстранено от СРС, при новото разглеждане на делото.

Не сме изправени и пред хипотезата на  чл.335,ал.3 от НПК, тъй като не са налице повторно условията на чл.335, ал.2 от НПК.

Водим от изложеното и на основание чл.334‚ т.1 от НПК вр. чл.335, ал.2 от НПК‚ Софийски градски съд

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло присъдата от 31.01.2018г., постановена по НОХД № 10519/2014г., по описа на  Софийски Районен съд –Наказателно отделение, 100 състав.

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                

                                                                                              2.