№ 75
гр. Тополовград, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20212320100044 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на
Гаранционен фонд – гр.София, подадена чрез пълномощник адв.С.М. от АК
Пловдив, против К.А. К. от с.************
Твърди се в исковата молба, че на 23.12.2015 г. в с.************ около
18:50 часа ответника управлявайки лек автомобил ********** по път III-5505,
в посока с.В. на десен завой на пътя навлиза в лентата за насрещно движение
и удря правомерно движещия се лек автомобил "***********“ с ДКН:
*********, като така причинява ПТП. Виновен за ПТП-то съгласно влязло в
сила НП е ответника К.А. К., който нямал сключена задължителна
застраховка „ГО“. В следствие на ПТП-то са причинени повреди на
автомобила собственост на З.П.С., който се е обърнал към Гаранционния
фонд за изплащане на обезщетение за имуществени вреди и на който е било
определено и изплатено такова обезщетение на основание чл.557 от КЗ по
щета № 110105/29.01.2016 г., в размер на 977,54 лева. Също така в следствие
на ПТП е пострадала Й.И.С., която е получила травматични увреждания и
която също се е обърнала към Гаранционния фонд за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и на нея е било определено и изплатено
1
обезщетение в размер на 6011,60 лева, от които 6000 лева за неимуществени
вреди и 11,60 лева за свързани имуществени вреди по щета №
210086/16.03.2016 г. На 29.09.2017 г. е изпратена регресна покана, с която е
поканен ответника да възстанови изплатеното от Гаранционния фонд, като се
твърди, че и до настоящия момент лицето не е погасило задълженията си.
Поради което ищецът претендира да бъде постановено решение, с което
да бъде осъден К.А. К. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 6989,14 лв.,
представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета №
110105/29.01.2016 г. и по щета № 210086/16.03.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата, както и направените по делото разноски.
В съдебни заседания ищецът не изпраща представител, но в хода на
производството, преди всяко съдебно заседание са постъпвали писмени
становища от пълномощника адв.М., с които се подържа изцяло исковата
претенция, взема се отношение по извършваните съдопроизводствени
действия и по същество преди последното с.з. в писмено становище се
претендира уважаване на исковата претенция изцяло и присъждане
разноските по делото с оглед приложен списък на разноските по чл.80 от
ГПК.
Ответника К.К. в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от
ГПК е подал писмен отговор в който оспорва допустимостта на иска, като
твърди, че е изтекла давността по чл.110 от ЗЗД, тъй като регресните искове
се погасяват с 5 годишен срок, считано от датата на настъпване на събитието
– 23.12.2015 г. Алтернативно в писмения отговор се оспорва и
основателността на предявения иск, като се твърди, че същия е неоснователен
и недоказан и се претендира неговото отхвърляне. В отговора се оспорват
представените по делото писмени доказателства и се твърди, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат и от водача на другия лек автомобил
„***********“ и последния е допринесъл за причиняване на този резултат,
поради което отговорността не следва да бъде за пълния размер на вредата.
По отношение на възражението за изтекла давност, съдът се е произнесъл с
доклада по делото. Относно другите възражения направени в писмения
отговор по основателността на исковата претенция, ответника не е представил
нито писмени, нито гласни доказателства в подкрепа на възраженията си.
2
В съдебно заседание ответника се явява лично и оспорва изцяло
причинените увреждания на третото лице – пътник в увредения автомобил
Й.И.С., като твърди, че тя не е имала никакви увреждания, а едва ли психични
такива. Поради което претендира да бъде отхвърлен иска в тази му част.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 23.12.2015 г., в с.*******, ответника управлявайки лек автомобил
********** по път III-5505, в посока с.В. на десен завой загубва контрол над
управлението на автомобила и допуска същия да навлезе в насрещната пътна
лента, по която се е движил лек автомобил "***********“ с ДКН: *********,
с водач З.С. при което е осъществен насрещен сблъсък, челно кос, между
двете МПС-та и удара обхваща фронталните леви и лявостранични състави на
лекия автомобил Фолксваген. Последица от настъпилото ПТП са материални
щети по превозните средства и телесни наранявания на пътник от лекия
автомобил Фолксваген. Произшествието е настъпило в условията на нощна
тъмнина, в кривата на десен завой, в очертанията на с.*******. За
произшествието е бил съставен констативен протокол за ПТП, с пострадали
лица номер 8 от 28.12.2015 г., в който са описани ПТП-то, съответно
участниците в него, застрахователните полици за двата автомобила, щетите,
обстоятелствата и причините за ПТП-то. От този протокол и от приложената
по делото справка от базата данни на информационния център към ГФ се
установява, че за автомобила управляван от ответника не е имало сключена
валидна застраховка „ГО“, за този автомобил застраховката е била валидна до
29.09.2015 г. За настъпилото ПТП е взето отношение като е образувано ДП №
223/2015 г. по описа на РУ – Тополовград, по което с Постановление от
14.01.2016 г. на РП-Тополовград е прекратено наказателното производство
поради липса на престъпление по чл.343, ал.1, буква „б“ във вр. с чл.342, ал.1
от НК. На ответника е наложено административно наказание за нарушение по
ЗДвП, като е издадено НП също от 14.01.2016 г. на Началника на РУ –
Тополовград.
В следствие на ПТП-то са причинени повреди на автомобила
собственост на З.П.С., който се е обърнал към Гаранционния фонд за
изплащане на обезщетение за имуществени вреди и на който е било
определено и изплатено такова обезщетение на основание чл.557 от КЗ по
3
щета № 110105/29.01.2016 г., в размер на 977,54 лева. Също така в следствие
на ПТП е пострадала Й.И.С., която е получила травматични увреждания и
която също се е обърнала към Гаранционния фонд за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и на нея е било определено и изплатено
обезщетение в размер на 6011,60 лева, от които 6000 лева за неимуществени
вреди и 11,60 лева за свързани имуществени вреди по щета №
210086/16.03.2016 г.
По делото са назначени и изслушани множество експертизи:
автотехническа, съдебносчетоводна и комплексна – медицинска и
психиатрична експертиза.
От автотехническата експертиза се установява механизма на процесното
ПТП, като описания от вещото лице механизъм съвпада напълно с този
описан в исковата молба. Изрично вещото лице посочва, че е налице
увреждане на автомобила управляван от З.С. и описаните като увредени
части, възли, агрегати и елементи на автомобила кореспондират с механизма
на настъпване на произшествието, характера на сблъсъка между
автомобилите кореспондира с размера и характера на увредените елементи от
лекия автомобил Фолксваген и в тази връзка вещото лице дава заключение, че
е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП-то
и настъпилите увреждания на автомобил ***********. В заключението си
вещото лице посочва подробно и какви са увредените части на автомобила и
съответно сумата която е необходима за пълното възстановяване на
увредения автомобил, която според вещото лице е 985,80 лева с включено
ДДС.
От назначената съдебносчетоводна експертиза се установява, че сумата
която е изплатена от ГФ възлиза на 6989,14 лева, като лицата които са
получили въпросната сума са: съответно З.П.С. в размер на 977,54 лева на
04.04.2016 г. и Адвокатско дружество „Йовчев и Евгениев“, сумата от 6011,60
лева на 13.06.2016 г.
От назначената съдебномедицинска експертиза се установява, че Й.И.С.
в резултат на настъпилото ПТП е получила пет травматични увреждания, а
именно: контузия на главата; контузия на врата; контузия на гръдния кош;
контузия на гръдния сегмент на гръбначния стълб и контузия на левия крак,
като контузиите са описани подробно по своя характер и се посочва, че са
4
били с умерено изразена болезненост и интензитет, които постепенно с
времето са намалявали и отзвучавали в рамките на 10 до 20 дни. Вещото лице
посочва, че в резултат на удар в областта на главата С. е получила
лекостепенно сътресение на мозъка, без пълна загуба на съзнанието до степен
на кома, което съставлява временно разстройство на здравето неопасно за
живота, а останалите увреждания в своята съвкупност са осъществили
смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Вещото лице С. посочва, че
телесните увреждания са в причинноследствена връзка и то пряка и
непосредствена такава с причиненото ПТП. От назначената психиатрична
експертиза се установява, че при С. в резултат на ПТП-то е налице
психиатрична коморбидност, т.е. две психични заболявания: постравматично
стресово разстройство/ПТСР/ и рецидивиращо депресивно
разстройство/РДР/, като едното заболяване тя го е имала повече от 10-15
години, но то се е обострило след ПТП-то и за това е в причинна връзка с
него. Вещото лице в съдебно заседание посочва, че тези психични състояния
могат да бъдат контролирани, но не и излекувани, т.е. с лечение може да бъде
постигната ремисия, но не и пълно излекуване. Също така в съдебно
заседание вещото лице посочва, че лечението на психичните състояния на С.
след ПТП-то е продължило около три-четири месеца.
Така приетата фактическа обстановка се доказва от приложените по
делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като същите са
документи съставени по съответния ред и не оспорени от ответната страна,
включително и от експертните заключения, които са напълно мотивирани,
обективни, подробни, в съответствие с доказателствения материал по делото
на които съдът дава вяра изцяло.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.558 ал.7 от КЗ,
във вр.чл.45 от ЗЗД.
Съдът намира иска за основателен и доказан, поради което същият
следва да се уважи изцяло.
Безспорно е установено по делото, че ищецът е заплатил на увредените
от ПТП лица обезщетения за нанесени имуществени и неимуществени вреди
5
в общ размер на 6989,14 лева, от които на З.П.С. като собственик на
увредения от ПТП-то автомобил по щета № 110105/29.01.2016 г. е заплатено
обезщетение в размер на 977,54 лева и на Й.И.С. като пътник в увредения
автомобил по щета № 210086/16.03.2016 г. е заплатено обезщетение за
причинени вреди в общ размер на 6011,60 лева, от които 6000 лева
неимуществени вреди и 11,60 лева имуществени вреди.
От назначените множество експертизи по делото, безспорно се
установява, че причинените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, също така установява се, че тези вреди са били налице и
определения и изплатен размер на обезщетенията за тях е напълно
справедлив, съответстващ на степента на уврежданията, характера им,
интензитета им и периода за възстановяването.
По отношение на изплатеното обезщетение за увредения автомобил, от
назначената автотехническа експертиза се установява, че дори сумата
необходима за пълното възстановяване на увредения автомобил е малко по-
голяма от тази която е изплатена на собственика на автомобила.
По отношение на изплатеното обезщетение на третото лице – пътник в
увредения автомобил, не може да се приеме възражението на ответника, че на
Йорданка С. не са причинени никакви вреди и не се дължи никакво
обезщетение, напротив от многобройните събрани по делото писмени
доказателства в тази насока безспорно се установява, че С. е имала в резултат
на ПТП-то множество телесни увреждания, включително и психични такива,
чието лечение е продължило повече от три месеца и най-вече установено, че
тези психични заболявания не могат да бъдат напълно излекувани, а може
само да се постигне известна ремисия. За това съдът счита, че изплатеното
обезщетение е напълно справедливо и съответстващо изцяло на степента на
причинените увреждания.
По делото е безспорно установен и другия съществен елемент, а именно
вината за настъпилото ПТП. От събраните по делото доказателства
категорично се установи, че именно ответника виновно е причинил
процесното ПТП, тъй като нарушавайки разпоредбите на ЗДвП и
установените правила за движение, несъобразявайки се с пътните знаци и
маркировка на десен завой пресича пътна маркировка М1 и навлиза в лентата
за насрещно движение, като блъска насрещно движещия се лек автомобил
6
***********, при което са настъпили съответно материалните щети по
превозните средства и телесните наранявания на пътника от лекия автомобил
***********. Установи се също така по безспорен начин, че ответника не е
имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила
който е управлявал. Вината на ответника е установена както от приложените
по делото констативен протокол за ПТП /който е официален свидетелстващ
документ установяващ с обвързваща доказателствена сила извършените от и
пред полицейския служител действия непосредствено след ПТП-то, както и
направените от него констатации/; от заключението по автотехническата
експертиза, така и в рамките на образуваното административнонаказателно
производство/чрез съставяне на АУАН и издаване на НП/ и в рамките на ДП
№ 223/2015 г. по описа на РУ – Тополовград.
В писмения отговор и в съдебно заседание ответника е направил
възражение, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат и от водача
на другия лек автомобил *********** и последния също е допринесъл
съпричиняване на този резултат. Съдът счита, че това възражение е
неоснователно и недоказано и не следва да се взема предвид. По никакъв
начин по делото не е установено да е налице такова съпричиняване, нито от
механизма на извършване на самото ПТП може да се направи такъв извод,
нито пък в последствие ответника е представил някакви доказателства в
подкрепа на това възражение. Напротив, от събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност безспорно се установява, че виновен за
настъпилото ПТП е единствено и само водача на лекия автомобил **********
а именно ответника и той е причинил вредоносния резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 558 ал.7 от КЗ след изплащане на
обезщетението Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за
определянето и изплащането му и съответно има право да претендира за
възстановяване на изплатената сума от виновното лице – в случая ответника.
Затова следва да бъде осъден ответника да заплати претендираната сума,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното
й изплащане.
Относно дължимите разноски по делото – претендира се заплащането на
такива от страна на ищеца. При този изход на делото следва да се присъдят
7
направените от ищеца разноски, които са общо в размер на 1399,07 лева, от
които държавна такса – 279,57 лева; внесени депозити за съдебносчетоводна
експертиза – 80 лева, автотехническа експертиза – 331,50 лева, комплексна
експертиза/медицинска и психиатрична/ - 708 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К.А. К. от с.************ ул.”********** с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на “ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” – София, ул. “Граф Игнатиев”
2, представляван от И.Д. Максим Колев М. и Стефан Георгиев Стоилков,
сумата: 6989,14 лв./шест хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и 14
стотинки/, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение
по щета № 110105/29.01.2016 г. и по щета № 210086/16.03.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от завеждане на исковата молба 23.02.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски
в размер на 1399,07 лв./хиляда триста деветдесет и девет лева и 07
стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
8