№ 67
гр. Бургас, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Йорданка Цветанова Дачева-Толева (АП-
Бургас)
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Наказателно дело за
възобновяване № 20212000600188 по описа за 2021 година
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на осъдено лице за престъпление от общ характер за възобновяване на
наказателно дело.
С подаденото искане за възобновяване на наказателно дело, на
основание чл.422, ал.1, т.5, вр. с чл.348, ал.1, т.2 от НПК, осъденият ИВ. Т.
АНГ. твърди, че присъдата на РС - Бургас е незаконосъобразна, тъй като той
не е извършил деянието, за което е осъден и по делото не са събрани
доказателства за упражнено му физическо насилие от органите на полицията
при неговото задържане. Претендира възобновяване на НОХД№ 4819/20г. на
БРС и ВНОХД№1298/20 г. на Бургаския окръжен съд, отмяна на въззивното
решение и присъдата на БРС, и връщане на делото на прокурора за ново
разследване.
По делото е назначен служебен защитник на осъдения на осн. чл.94,
ал.1, т.6 от НПК.
В съдебно заседание защитникът на осъдения А. заявява, че поддържа
направеното от последния искане за възобновяване на наказателното
1
производство, тъй като се претендират допуснати съществени процесуални
нарушения при инстанционното разглеждане на делото, изразяващи се в
несъбиране на доказателства по искане на осъдения, което е довело до
нарушаване правото му на защита. Моли за възобновяване на наказателното
производство.
В личната си защита осъденият А. заявява, че поддържа искането за
възобновяване на наказателното производство по съображенията изложени в
него. Намира, че са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1,
т.2 от НПК. Моли съда да възобнови наказателното дело, да отмени
въззивното решение на БОС и присъдата на БРС, и върне делото на РП -
Бургас за провеждане на ново разследване.
Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас дава становище,
че искането на осъдения А. за възобновяване на наказателното дело е
процесуално допустимо, тъй като е подадено от активно легитимирано лице в
изискуемия по чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок и е насочено срещу
съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред, но разгледано по
същество е неоснователно. По същество намира оплакването за допуснати
съществени процесуални нарушения за неоснователно, тъй като осъденият не
е уточнил, в какво се изразяват същите, а исканията за разпит на трима
свидетели и изискване на записи от частни видеокамери са разгледани от
двете инстанции по същество и са оставени без уважение като неоснователни,
поради това, че делото е било изяснено от фактическа страна. Моли съда да
отхвърли искането за възобновяване като неоснователно.
В последната си дума осъденият А. моли за възобновяване на делото.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
осъдения А., съобрази устно изразените в съдебно заседание становища на
представителя на апелативна прокуратура, служебния защитник на осъденото
лице и провери материалите по делото, установи следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй
като е направено от осъдено лице за престъпление от общ характер и в
изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, поради липсата на
законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на
претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419,
ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК - присъда, непроверена по касационен ред по
2
жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е неоснователно.
С присъда № 260050/16.11.2020 г. постановена по НОХД№ 4819/2020
г. Бургаският районен съд е признал подсъдимия ИВ. Т. АНГ. за виновен в
извършване на престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
поради което на осн. чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК
го осъдил на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален строг режим.
Присъдата е обжалвана пред Бургаският окръжен съд, който с Решение
№ 22/15.02.2021 г. постановено по ВНОХД№1298/20г. е изменил присъдата
на БРС, като е оправдал подс. А. по обвинението, че деянията му са били
съпроводени със съпротива срещу орган на властта- полицейски служители,
изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, намалил е
наложеното наказание от две години на една година и осем месеца лишаване
от свобода и е потвърдил присъдата в останалата й част.
Посоченото от осъдения А. и поддържано от неговия служебен
защитник основание за възобновяване на наказателното производство по
чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК не се подкрепя от данните по
делото, поради което искането е неоснователно.
При извършване на проверката за допуснати съществени процесуални
нарушения апелативният съд установи, че предходните съдебни инстанции не
са допуснали нарушения на процесуалните правила при формиране на
вътрешното си убеждение по основния факт на наказателния процес -
извършване на инкриминираното деяние и авторството на същото. И двете
инстанции подробно и детайлно са обсъдили събраните по делото гласни и
писмени доказателства, поради което укора срещу оценъчната дейност на
съдилищата е напълно неоснователен.
Съдилищата са провели съдебното следствие при спазване
принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на
доказателствения материал, необходимо за правилното решаване на делото и
формиране на вътрешното убеждение въз основа на обективно и всестранно
установени в пълнота факти по делото. На базата на задълбочената преценка
на събраните по делото доказателства решаващите инстанции са изяснили
3
правилно фактите по делото и са квалифицирали престъпната деятелност на
осъдения А.. Настоящата инстанция не установи допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на
подсъдимия. Решаващите съдилища са изпълнили задълженията си по чл.13,
чл.14 и чл.107 от НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото. Изяснени са били всички относими към предмета
на доказване обстоятелства, като са използвани всички възможни и
необходими доказателствени способи. При събирането, проверката и
оценката на доказателствата не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В съответствие с изискванията на чл. 107, ал.5 от
НПК обосновано и при стриктно спазване на принципа по чл.14 от НПК
решаващите съдилища са направили законосъобразен извод, че
кредитираните с доверие доказателства, включително и информацията,
съдържаща се в приложените веществени и писмени доказателства, формират
изискуемата по смисъла на чл.303, ал.2 от НПК несъмнена и категорична
доказателствена обезпеченост, въз основа на която решаващите съдилища
прилагайки правилно материалния закон са го признали за виновен по
повдигнатото обвинение.
Не са допуснати нарушения по установяване на фактите, а приетата за
установена фактическа обстановка е изложена подробно в съдебните актове,
при дължимия доказателствен и правен анализ. Ето защо мотивите на
решаващите инстанции позволяват да бъде установена действителната воля и
вътрешното убеждение на съда. В този смисъл не е допуснато нарушение на
чл.305, ал.3 от НПК. Предвид отрицателния извод за нарушени процесуални
правила, настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение
на решаващите съдилища по фактите от предмета на доказване по чл.102 от
НПК. На базата на задълбочен и прецизен анализ на доказателствената
съвкупност решаващите съдилища са направили обоснован и законосъобразен
извод, че подс.А. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като въззивната
инстанция е изменила присъдата на БРС, оправдала е подс. А. по
обвинението, че деянията му са били съпроводени със съпротива срещу
орган на властта - полицейски служители, изпълняващи задължения по
опазване на обществения ред, намалила е наложеното наказание от две
години на една година и осем месеца лишаване от свобода и е потвърдила
4
присъдата в останалата й част.
Сред предвидените основания за възобновяване на наказателното
производство не е необосноваността на съдебния акт, поради което
апелативната инстанция не дължи отговор на това оплакване.
Решаващите съдилища са изложили задълбочени правни съображения
и досежно обективната и субективната страна на деянието на подс. А..
Правилна е преценката, че от субективна страна деянието е осъществено от
подсъдимия при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието предвид своята възраст.
Предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от
престъплението, но е искал и целял настъпването на противоправния
резултат.
Неоснователни са твърденията на осъдения, че съдът е нарушил
правото му на защита, тъй като не е уважил направените от него
доказателствени искания за разпит на свидетели очевидци и изискване на
записи от камери първоначално пред първата инстанция от отрезвителя и
спешното отделение, пред въззивната инстанция и от сграда на лицето
Николай Филипов гледащи към детската градина и дома на осъдения. Както
първата, така и въззивната инстанция са разгледали посочените искания и
мотивирано са ги оставили без уважение, като са посочили, че по делото са
разпитани свидетели очевидци на събитията, не се налага разпит на други
свидетели, както и че не се сочи какви нови или неизяснени обстоятелства
ще се установяват с тях по делото. И двете инстанции са обсъдили
задълбочено доказателствената съвкупност, като обстойно са анализирали
гласните доказателства – показанията на множество свидетели очевидци
непосредствено възприели непристойните и цинични действията на подс. А.
на 01. и на 03. 11.2020г., с които той е изразил грубо незачитане на
обществения и правов ред и е демонстрирал явното си неуважение към
обществото. Правилно посчените грасни доказателства са ценени като
непротиворечиви, последователни, логични и кореспондиращи помежду си.
Претенцията за разпит на нови свидетели и изискване на записи от камери е
свързана с твърдението на осъдения, че при задържането му е било
упражнено спрямо него физическо насилие от полицейските служители,
което е неотносимо към престъпната му деятелност. Това оплакване за
5
нарушено право на защита е било направено и пред въззивния съд, който се е
произнесъл мотивирано, че А. не е конкретизирал, какви обстоятелства от
значение за предмета на делото ще установява с исканите от него свидетели,
нито кои според него факти, от значение за предмета на доказване, са
останали неизяснени от разпитаните вече свидетели, поради което да се
налага да се разглеждат и видеозаписи на случилото се.
Решаващите съдилища са изяснили обективната истина по делото, като
са установили в пълнота фактите по делото. Преценили са поотделно и в
тяхната съвкупност всички доказателства по делото. Съдебното следствие е
проведено при спазване принципите за обективно, всестранно и пълно
изследване на доказателствения материал, необходимо за правилното
решаване на делото и формиране на вътрешното убеждение въз основа на
обективно и всестранно установени в пълнота факти по делото. Съдилищата
са извършили задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. На базата
на задълбочената преценка на събраните по делото доказателства са изяснени
правилно фактите по делото. Въз основа на прецизен анализ на
доказателствената съвкупност съдилищата са направили обосновани и
законосъобразни правни изводи.
Ето защо настоящата инстанция не споделя доводите на осъдения и
неговата защита в подкрепа на направеното оплакване за допуснати
съществени процесуални нарушения от двете инстанции свързани с
неуважаване на доказателствените му искания, довели до ограничаване
правото му на защита.
С оглед на гореизложеното, Апелативният съд намира, че не е налице
твърдяното основание за възобновяване на наказателното дело по смисъла на
чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Мотивиран от изложените съображения, апелативният съд прие, че
искането за възобновяване на наказателното производство по делото е
неоснователно, поради което на осн. чл.426, ал.1, вр. чл.354, ал.1, т.1 от НПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения ИВ. Т. АНГ. за
възобновяване на НОХД№ 4819/20г. по описа на Бургаския районен съд и
ВНОХД№1298/20 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
6
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7