Р Е Ш Е Н И Е
№ 357
06.03.2018 г. гр.Бургас
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХІ-ви ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на шести февруари две хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
Секретар:Марина
Димова,
като разгледа
докладваното от съдия М.Яханаджиян
гр.дело №4769 по описа на БРС за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод исковата молба на „Агенция
за контрол на просрочени задължения» ООД, ЕИК ..........., седалище и адрес на
управление в гр.С., бул.»Х.С.» №...., ....., офис ....., представлявано от Р.Г.А.,
подадена чрез пълномощник – юк.В.Й., съдебен адрес:***»В.Л.» №...., ет...., с
която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено
паричното вземане на ищеца срещу ответника Г.К.А., ЕГН **********, с адрес ***,
в размер на 423,05 лева – главница по Договор за паричен заем №.............../22.03.2016
г., сключен между «И.А.М.» АД, ЕИК ........................... и Г.К.А., 24,07
лева – договорна лихва за периода от 31.03.2016 г. до 18.08.2016 г., 197,26
лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
18,00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, 32,76
лева – лихва за забава върху непогасената главница за периода от 18.08.2016 г.
до 06.04.2017 г., за които суми има издадена Заповед №1574 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.04.2017 г., постановена по ч.гр.д.№2591/2017
г. по описа на РС-Бургас.
В исковата молба се твърди, че между «И.А.М.» АД и
ответника А. има сключен Договор за паричен заем №............./22.03.2016 г.,
по силата на който е отпуснат заем в размер на 600 лева, който ответникът се задължил
да върне ведно с договорна лихва в размер на 52,05 лева на 21 седмични
погасителни вноски, всяка в размер на 31,05 лева. Твърди се още, че със
сключването на договора страните са се съгласили да се рефинансира текущ заем
на ответника по Договор за паричен заем №.............., както и че извършените
от страна на ответника плащания са в общ размер на 330,56 лева и до срока на
договора на 18.08.2016 г., заемът не е изплатен изцяло, поради което и се
претендира ведно с договорна лихва в размер на 24,07 лева за периода от
31.03.2016 г. до 18.08.2016 г., неустойка за неизпълнение в размер на 197,26
лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение в
размер на 18,00 лева.
Според обстоятелствената част на исковата молба, на
30.01.2017 г. е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цессия/ от 30.01.2017 г. и Приложение №1 към него от 01.03.2017 г. между «И.А.М.»
АД и «АКПЗ» ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на «АКПЗ»
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения са
ангажирани доказателства. Претендират се съдебно-деловодни разноски от
заповедното и настоящето исково производство.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява
от надлежно упълномощения си процесуален представител-адв.Н., който поддържа
иска и моли за уважаването му. Представя писмена защита.
В законоустановения едномесечен срок ответникът Г.К.А.,
чрез упълномощения си процесуален представител – адв.К.К. се е възползвал от
правото си на писмен отговор, като е оспорил иска по основание и размер с
твърдението, че сумата от 600,00 лева не му е предоставена. В тази връзка,
оспорва наличието на договор за паричен заем №.............., респективно
извършването на валидно прихващане. Наред с това, ответникът счита, че клаузата,
с която е договорена възнаградителна лихва в размер на 40 % е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, а тази, с която се уговаря неустойка в размер на
295,89 лева за непредставяне на поръчител е нищожна поради невъзможен предмет,
противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, както и че договорената в
чл.4, ал.2 неустойка е прекомерна и нищожна на основание чл.146 от ЗЗП.
Ответникът оспорва дължимостта на сумата от 18,00 лева като такса за
извънсъдебно събиране, твърди, че цесията не му е била съобщена и счита същата
за нищожна или поне, че не е влязла в сила. Ангажира доказателства, претендира
разноски.
В съдебно заседание отговорът на исковата молба се
поддържа от пълномощника на ответната страна, който претендира за отхвърляне на
иска.
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.99, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по
делото писмени доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от
фактическа страна следното:
Приети
като доказателства по делото са Предложение за сключване на договор за паричен
заем от 22.03.2016 г. и Договор за паричен заем №2520017/22.03.2016 г., от
съдържанието, на които се установява, че въз основа на отправено до „И.А.М.” АД предложение от страна на ответника Г.А., на 22.03.2016 г. между тях е бил сключен Договор за
паричен заем с предмет предаване в собственост на Г.А.
в качеството й на заемател на сума в размер на 600,00
лева срещу задължението й да я върне на заемателя „И.А.М.” АД на 21 седмични вноски, считано за периода от
31.03.2016 г. до 18.08.2016 г., всяка в размер на 31,05 лева, при фиксиран
годишен лихвен процент – 40 % и годишен процент на разходите на заема – 47,56
%.
Приети
като доказателства по делото са още Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 30.01.2017 г., сключен между „И.А.М.”
АД и „АКПЗ” ООД и Приложение №1/01.03.2017 г., от съдържанието, на които става
ясно, че вземането на „И.А.М.” АД към ответника А. по
Договор за паричен заем №.........../22.03.2017 г., е било прехвърлено на „АКПЗ” ООД.
Към
исковата молба са приложени като доказателства пълномощно, по силата, на което
„И.А.М.” АД е упълномощило „АКПЗ” ООД с правото да
уведоми длъжниците по цедираните съгласно Рамковия
договор от 30.01.2017 г. вземания и уведомлението на „АКПЗ” ООД до длъжника А..
По делото
е приложено като доказателство ч.гр.д.№2591/2017 г. по
описа на БРС, видно от което за процесните суми „АКПЗ” ООД се е снабдило срещу
длъжника А. със Заповед №1574 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.410 от ГПК от 12.04.2017 г. за следните суми:423,05
лева – главница по договор за паричен заем №2520017/22.03.2016 г., 24,07 лева –
договорна лихва за периода от 31.03.2016 г. до 18.08.2016 г., 197,26 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, сумата
от 18,00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на задължението и сумата от
32,76 лева – мораторна лихва в размер на законната за периода от 05.08.2016 г.
до 06.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 11.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 75,00 лева, представляваща
направени по делото разноски.
По делото
е изготвено от в.л.Т.Д.
и прието като неоспорено от страните заключение по
допусната от съда съдебно-счетоводна експертиза, от което става ясно, че
съгласно представената „И.А.М.” АД счетоводна
информация, в периода 31.03.2016 г. – 18.08.2016 г. по договора за заем са
начислени задължения в общ размер на 947,94 лева, по видове и задължения, както
следва: главница в размер на 600,00 лева и договорни лихви в размер на 52,05
лева, неустойка в размер на 295,89 лева, чийто общ размер възлиза на 947,94
лева, от които в периода 22.03.2016 г. – 05.08.2016 г. са платени суми в общ
размер на 303,56 лева, като са погасени главница в размер на 176,95 лева,
договорна лихва в размер на 27,98 лева и неустойка в размер на 98,63 лева.
Според вещото лице налице е остатък в общ размер на 644,38 лева, от който главница
по вноски с дати на падеж 12.05.2016 г. – 18.08.2016 г. в размер на 423,05
лева, договорна лихва по вноски с дати на падеж 19.05.2016 г. – 18.08.2016 г. в
общ размер на 24,07 лева и неустойки за периода 19.05.2016 г. – 18.08.2016 г. в
размер на 197,26 лева. Начислени са и разходи за събиране на вземането в общ
размер на 45,00 лева, от които са платени 27,00 лева и е налице остатък в
размер на 18,00 лева.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът констатира, че исковата
молба, по повод на която е образувано производството
по гражданско дело №4769 по описа на Бургаски районен съд за 2017 г., против
длъжника в заповедното производство Г.А. е
подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415
от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 27.04.2017 г., от лице, легитимирано да предяви иск, предвид договора за
цесия от 30.01.2017 г., поради което и искът се явява
допустим.
Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че на
22.03.2016 г. е сключил с „И.А.М.” АД договор за
паричен заем №.................., но оспорва
валидността му с твърдението, че заемната сума от 600 лева не му е предавана,
т.е. главният спорен въпрос е налице ли е валидно облигационно правоотношение
между страните по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.240
от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят са задължава да върне заетата сума
или вещи в същия вид, количество и качество.
Анализът на цитираната разпоредба сочи, че договорът е
реален и постигането на съгласие за сключването му не е достатъчно условие,
т.е. същият се счита за сключен едва с предаването на договорената сума, като
тежестта за доказване на този факт пада върху ищеца.
Видно от текстовете на чл.2 и
чл.3 от сключения между страните договор за паричен заем, същите са договорили,
че с предадената в собственост на заемателя сума в
размер от 600 лева се рефинансира негов предходен заем №2436512 и същият се
счита за погасен в размер до 402,20 лева, а заемателят
ще получи остатъка от сумата, като договорът има силата на разписка.
Въпреки направеното с отговора на исковата молба
оспорване, ищецът не представи като доказателство наличието на сключен с
ответната страна договор за паричен заем №2436512 в размер на 402,20 лева,
поради което и по делото не се установи наличието на друго, подлежащо на
изпълнение вземане на „И.А.М.” АД спрямо ответника А.,
което да бъде прихванато със заемната сума по договора от 22.03.2016 г., поради
което и изводът, който се налага е, че процесният договор за паричен заем удостоверява
единствено получаването от страна на ответника А. на заемна сума в размер на
197,80 лева, като за същата не е необходимо прилагането на каквито и да е
документи.
Установи се по делото, че в периода 22.03.2016 г. –
05.08.2016 г. са били извършени от ответника плащания в общ размер на 303,56
лева, с които са погасени при заемодателя „И.А.М.” АД
главница в размер на 176,95 лева, договорна лихва в размер на 27,98 лева и
неустойка в размер на 98,63 лева.
Това от своя страна налага разглеждането и на
останалите направени от ответната страна възражения, сред които и възражението
за недействителност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави.
Съдът приема това възражение за
основателно, а мотивите му за това почиват на критериите, съдържащи се в
Тълкувателно решение №1/2009 г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е
неустойка, която е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Видно от текста на чл.4 от
сключения между страните договор, заемателят се е задължил в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемателя едно от
следните обезпечения: две физически лица – поръчители или банкова гаранция с
бенефициер-заемодателя, като неизпълнението на това зазължение е санкционирано
със задължение за плащане на неустойка в размер на 295,89 лева. Анализът на
цитираната разпоредба сочи, че така уговорената между страните неустойка е
предназначена да санкционира заемателя за виновно неспазване на договорното
задължение за преодставяне на обезпечение, поради което и съдът приема, че клаузата
за неустойка действително противоречи на добрите нрави, тъй като служи като
санкция за неизпълнение на задължение на заемополучателя за
предоставяне на обезпечение.
Дотолкова, доколкото недействителността на отделни
клаузи от договора не води до недействителност на целия договор, на основание чл.26 вр.ал.4 от ЗЗД е налице частична негова
недействителност, а именно в частта за неустойката договорът от 22.03.2016 г. не
е породил правно действие, поради което и съдът приема, че ответникът се явява изцяло
погасил дължимата от него главница в размер на 197,80 лева, поради което и не дължи
връщане на други суми по договора.
Предвид на изложеното,
предявеният от ищцовото дружество иск по чл.422 от ГПК се явява неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да се
възложат направените от ответната страна разноски в размер на 300,00 лева –
платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен по реда на чл.422 от ГПК от ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения» ООД, ЕИК .................., седалище и адрес на управление в гр.С.,
бул.»Х.С.» №...., ........., офис ....., представлявано от Р.Г.А., съдебен
адрес:***»В.Л.» №....., ет......., против ответника Г.К.А., ЕГН **********, с
адрес ***, съдебен адрес:***»Ц.С. ...» №......, ........, чрез адв.Кр.К., за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 423,05 лева (четиристотин двадесет и три лева и пет стотинки) – главница по
Договор за паричен заем №.............../22.03.2016 г., сключен между «И.А.М.»
АД, ЕИК ................. и Г.К.А., 24,07 лева (двадесет и четири лева и седем
стотинки) – договорна лихва за периода от 31.03.2016 г. до 18.08.2016 г.,
197,26 лева (сто деветдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки) –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 18,00 лева (осемнадесет
лева) – разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, 32,76 лева (тридесет
и два лева и седемдесет и шест стотинки) – лихва за забава върху непогасената
главница за периода от 18.08.2016 г. до 06.04.2017 г., за които суми има издадена
Заповед №1574 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
12.04.2017 г., постановена по ч.гр.д.№2591/2017 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „Агенция
за контрол на просрочени задължения» ООД, ЕИК ................., седалище и
адрес на управление в гр.С., бул.»Х. С.» №...., ....., офис .....,
представлявано от Р.Г.А., съдебен адрес:***»В.Л.» №......, ет........, да
заплати на ответника Г.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***»Ц.С.
...» №....., .........., чрез адв.Кр.К., сумата от 300,00 лева (триста лева),
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.