№ 45
гр. Търговище , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20213500500142 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника „Трънчев“ ООД-гр.Шумен,
ЕИК *********, действащ чрез процесуалния си представител адв.С.К. от
АК-Шумен против решение №75/22.02. 2021г., постановено по гр.д.
№1172/20209г. на Районен съд-Търго-вище, с което на осн.чл.344, ал.1, т.1 и 3
от КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата С.И.
Стоянова от гр.Търговище със Заповед №3031/29. 07.2020г. на Управителя на
дружеството, с която е прекратено трудовото й правоотношение, считано от
30.07.2020г., на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.5 от КТ,
поради налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ със Заповед №
90/29.07.2020г. на Управителя на дружеството, като й е присъдено
обезщетение по чл.225, ал.1-2 от КТ в размер на 735.43 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 24.09.2020г. до окончателното
изплащане на задължението; трудовото възнаграждение за м.юли 2020г. в
размер на 789.65 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
24.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението както и
направените по делото разноски в размер на 610 лв., а по сметка на РС-
Търговище държавна такса в размер на 130 лв.С доводи за нарушения на
закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за
отхвър-ляне на предявените искове.
С писмен отговор по реда на 263, ал.1 от ГПК процесуалният
1
представител на въззиваемата страна-адв.Р.М. от АК-Търговище оспорва
основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и 3 от КТ са обосновани с
обстоятелствата, че дисциплинарното уволнение по чл.330, ал.2, т.6 от КТ във
вр. с чл.190, ал.1, т.5 от КТ на ищцата със Заповед №3031/29. 07.2020г. на
Управителя на дружеството, считано от 30.07.2020г., е извършено в
нарушение на закона, част от изложените в заповедта обстоятелства не
съответстват на действителността, както и наложеното наказание е
несъразмерно тежко с посочените нарушения на трудовата дисциплина,
обуславящо признаване на уволнението за незаконно и присъждане на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 29.07.2020 год. на Управителя
на дружеството, обуславящо присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от
КТ в размер на 735.43 лв. и неизплатеното трудовото възнаграждение за
м.юли 2020г. в размер на 789.65 лв., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 24.09.2020г. до окончателното изплащане на задълженията.
С писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът оспорва
исковете с възражения, че заповедта за дисциплинарно уволнение е
съобразена с всички изисквания на закона.
Ищцата е заемала длъжността “касиер“ в магазин „Бул Маг“ в
гр.Търговище, бул.“Сюрен“№1, като с обжалваната Заповед №3031/29.
07.2020г. на Управителя на ответното дружество трудовото й
правоотношение е прекратено, поради дисциплинарно уволнение по чл.330,
ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.5 от КТ, което наказание е наложено с
отделна Заповед № 90/29.07.2020г.-за ощетяване на клиенти, чрез измама,
като на 16.06.2020г., 24.07.2020г. и 29.07.2020г. при плащане от клиенти с
дебитни карти е въвеждала ръчно и теглила по-големи суми, като подробно са
описани транзакциите-в общ размер на 9 лв.
С оглед разпоредбите на чл.195, ал.1 и чл.193, ал.1 от КТ,
2
дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена заповед- с
посочване на нарушителя и нарушението, кога е извършено, наказанието и
законния текст за налагането му, след предварително изслушване на
работника или приемане на писмените му обяснения.Посочените
материалноправни норми са императивни по своя характер и за тяхното
спазване съдът има задължението да следи служебно, без да е необходимо
изрично навеждане на доводи в тази насока от страна на работника или
служителя.
В конкретния случай, посочените две заповеди са връчени на ищцата в
деня на налагане на наказанието-29.07.2020г., без да са удостоверени неин
отказ за даване на обяснения, часа на връчване на заповедите, нито часа на
тяхното постановяване, поставящо в невъзможност съдът да прецени дали е
налице изслушване на работника, предхождащо налагането на
дисциплинарното наказание.При тези обстоятелства, следва да се приеме, че
работникът е бил лишен от предвидената в закона възможност и това е довело
до накърняване правото му на защита в дисциплинарното производство.Още
повече, работодателят има задължението да предостави срок, достатъчен по
времетраене работникът да изложи всички свои доводи по посочените в
заповедта обстоятелства, а в случая се касае за нарушения в рамките на месец
и половина преди това, и то на различни дати, което задължение не е
изпълнено.Едва в съдебното производство ищцата е успяла да оспори част от
обстоятелствата, както и изцяло умисъла в поведението си и нарушението по
чл.193, ал.1 от КТ води до невъзможност съдът да провери релевантните за
спора факти, респективно правилно ли е прекратено трудовото
правоотношение на съответното основание по чл.330, ал.2, т.6 КТ, в частност-
съобразил ли е работодателят всички обстоятелства, от които зависи
налагането на дисциплинарно наказание и вида на това
наказание.Неизпълнението на посоченото задължение е довело и до
неравнопоставено положение на страните в рамките на съдебния процес,
предвид ограничаване възможността на ищцата за адекватна съдебна защита.
С оглед на това, както и според утвърдената съдебна практика, така
накърненото право на съдебна защита само по себе си е достатъчно за
признаване на уволнението за незаконно и предявените искове по чл.344,
ал.1, т.1 и 3 от КТ следва да се приемат за доказани по основание, а искът по
3
чл.225, ал.1-2 от КТ-и в претендирания размер от 735.43 лв. за времето от
30.07.2020г. до 29.01.2021г., както и иска по чл.228 от КТ за неизплатеното
трудовото възнаграж-дение за м.юли 2020г. в размер на 789.65 лв., съобразно
заключението на вещото лице.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено
в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено в посочените части, като с оглед неоснователността на въззивната
жалба, на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото
във въззивното производство разноски в размер на 610 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №75/22.02.2021г., постановено по гр.д.
№1172/20209г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн. чл.271, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Трънчев“ ООД-гр.Шумен, ЕИК ********* да заплати на
С.И. Стоянова от гр.Търговище, ЕГН:********** направените по делото във
въззивното производство разноски в размер на 610 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4