М О Т
И В И
към присъда по НОХД №420/2019г.
по описа на Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимата
И.М.М., родена на ***г***, българин, български
гражданин, със средно образование, пенсионер, вдовица, с постоянен и настоящ
адрес ***, неосъждана, с ЕГН **********, е предадена на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3,
б.“а“, вр. ал.1,
б.”б”, вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на 23.05.2018 г. в гр.Б., обл.Софийска, в
района на входа на паркинг при МБАЛ Б., на ул.„Божко Божилов“ при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „С. И.“ с рег.номер **
** ** **нарушила правилата за движение по пътищата визирани в чл.5, ал.1, т.1 и
ал.2, т.1, чл.25, ал.1 и чл.40, ал.1 от Закона за движение по пътищата (чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП: „ Всеки участник в движението по пътищата с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ ; чл.5,
ал.2, т.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства; чл.25, ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“; чл.40,
ал.1 от ЗДвП : „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението“) и това, визирано в разпоредбата на чл.94, ал.1 от Правилник за
прилагане на Закона за движение по пътищата (чл.94, ал.1 от ППЗДвП:
„ Преди потегляне назад водачът е длъжен да се убеди, че тази маневра няма да
създаде затруднения за останалите участници в движението и ще бъде безопасна“)
като е предприела маневра движение на заден ход с управлявания от нея
горепосочен лек автомобил със скорост от около 4 км/час без да се огледа на
лявата си страна за наличие на пешеходци в непосредствена близост и без да се
убеди, че с маневрата си няма да застраши другите участници в пътя, като по
този начин е повлякла и бутнала с лявата си странична част на автомобила
намиращата се в непосредствена близост до същия И.К.Н. и по непредпазливост
причинила средна телесна повреда на И.К.Н. ЕГН ********** ***, изразяваща се в:
счупване на типично място на лъчевата кост на дясната ръка /малко над гривнената става/, което увреждане е причинило на
пострадалата „трайно затрудняване движенията на десния горен крайник“ за повече
от 30 дни и счупване на вътрешния и външния глезен на левия крак, което
увреждане е причинило на пострадалата „трайно затрудняване движенията на левия
долен крайник“ за повече от 30 дни, като деецът – И.М.М.,
е избягала от местопроизшествието.
В съдебно заседание, представителя на Б.ска
районна прокуратура поддържа обвинението спрямо подсъдимата М., така както е
предявено с обвинителния акт и внесено в БРС за разглеждане. Прокурорът счита, че
са налице достатъчно доказателства, сочещи, че М. е извършила престъплението, за което е
привлечена към наказателна отговорност и че за същото следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода около средния
предвиден размер, чието изтърпяване да бъде отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК, както и лишаване от право да управлява
МПС.
В
съдебно заседание, повереника на частния обвинител -
адвокат Ив. Ж. от САК пледира за това, подсъдимата
да бъде призната за виновна по
повдигнатото й обвинение и да й се наложи наказание лишаване от свобода три години, и изтърпяването му да бъде отложено на основание чл.66 от НК,
както и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година и половина.
В съдебно заседание, защитникът - адвокат С.Ц. от САК и
подсъдимата пледират за оправдателна
присъда. Адв.Ц. излага доводи, че не са налице
доказателства, подкрепящи обвинителната теза.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Св.Р.М.Р. е брат на подс.И.М.М.. Св. Р. е собственик на лек автомобил м.„С. И.“ с рег.№
СО 61 61 СВ, зелен на цвят, който често предоставял
за ползване на подсъдимата.
На 23.05.2018г.
около 07.20ч. подс.М. паркирала управлявания от нея
лек автомобил м.„С. И.“ с рег.№ ** ** ** **непосредствено до входа на паркинга
на МБАЛ – Б., на ул.“Божко Божилов“ в гр.Б., като същият бил с предната част към
здравното заведение. Подс. М. влязла в болницата, а в
автомобила на предната дясна седалка останала нейната приятелка св.В.П.Д.. Около
07.25ч. подс.М. се върнала при управлявания от нея
автомобил, влязла в него и потеглила назад със скорост 0.5км/ч. В този момент в непосредствена близост до лявата част на автомобила, управляван
от подс.М. се намирала св.И.К.Н. – която ходела бавно, подкрепяща се с дървен бастун в дясната ръка, в посока от
болницата към ул.“Божко Божилов“. В същото време от ул.“Божко Божилов“ към паркинга на МБАЛ-Б.
започнал да навлиза с маневра завиване на дясно неустановен по делото лек автомобил
м.“Рено“, червен на цвят, който преминал в близост до задната лява част на
лекия автомобил м.„С. И.“ с рег.№ ** ** ** **и продължил към паркинга, като св.Н.
се озовала между двата разминаващи се автомобила. Св. Н. загубила равновесие и
паднала на земята, като след като автомобила м.“Рено“ преминал изцяло покрай
автомобила, тя се намирала седнала до предната лява гума на автомобила,
управляван от подсъдимата, с крака, сочещи към ул.“Божко Божилов. Св. Н.
усетила силна болка в областта на китката на дясната ръка и в глезена на левия крак и
извикала от болка, при което подс.М. излязла от автомобила
и започнала да й помага, за да се изправи, като съдействие за това й оказал св.Д.Н.Д.,
като двамата я прикрепяли от двете й страни до близкото заведение, където свидетелката седнала на един от столовете там. Подсъдимата
казала на св.Н., че й няма нищо, след което потеглила с автомобила м“Сеат“ в поска към гр.Правец, а св.Д. се качил в управлявания от него таксиметров автомобил
и също се отдалечил от района на МБАЛ-Б..
Св.Н. се обадила по телефона на дъщеря си – св.Й.М.С., като й съобщила, че един
автомобил я е бутнал и е пострадала. Малко след това св.С. пристигнала при
майка си и след като видяла състоянието на левия й глезен и дясната ръка
извикала съпруга си св.В.В.С., с помощта на когото я
придвижили за преглед във ФСМП-Б., а след това св.Н. била прегледана и в МБАЛ – Етрополе, където било установено, че
при последната е налице типично счупване на лъчевата кост на дясната ръка и
счупване на вътрешния и външен глезен на левия крак.
За случилото се било съобщено в РУ – Б., и същия
ден района на паркинга пред МБАЛ-Б. бил
посетен от полицейските служители - свидетелите В. Ц.И. и М.Х.П., които провели беседа със св.Д.Н.Д. и
св. И.Б.К., които им дали описание на подсъдимата и управлявания от нея
автомобил. Малко след това подсъдимата била установена от полицейските
служители и изпробвана за наличие на алкохол в кръвта й с техническо средство,
при което апарата показал отрицателен резултат. С протокол за доброволно
предаване, лекия автомобил м.„С. И.“ с рег.№ ** ** ** **бил приобщен като
веществено доказателство и му е извършен оглед. От разследващ полицай бил
извършен оглед на местопроизшествието и съставен протокол и изготвен фотоалбум.
По назначената на досъдебното производство и
приобщената по делото съдебно-автотехническа
експертиза, вещото лице П. е приело, че пешеходката – св.Н., е преминавала
покрай лявата странична част на
автомобила м.„С. И.“, спряла е по
средата на лявата му странична част, но при преминаването на червения
автомобил, тя се е притиснала в него, за да се предпази от последния и е била прегазена по левия крак с предното ляво колело от потеглящия назад лек
автомобил м.„С. И.“, вследствие на което е паднала, както и че същият се е
движил назад около 1.5м. със скорост от 4км/ч., след което водача му е спрял
и се е върнал на първоначалното си място.
От заключението по
приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза е видно, че на св.И.Н. са причинени следните
наранявания: 1. Счупване на типично място на лъчевата кост на дясната ръка
/малко над гривнената става, което е причинило трайно
затруднение движението на десния горен крайник за повече от 30дни; 2.Счупване
на вътрешния и външния глезен на левия крак с последица трайно затруднение
движенията на левия долен крайник за повече от 30дни. Вещото лице сочи, че
констатираните травматични увреждания при св.Н. са получени при следния
механизъм: - счупване на лъчевата кост на дясната ръка е получено при падане
върху дланта на китката при изопнат лакът, а счупването на двата глезена на
левия крак е получено при фиксирано стъпало и завъртане или навеждане на подбедрицата навън или навътре – т.н. стъпване на криво.
Вещото лице сочи и че от медицинска гледна точка е възможно описаните травми да се получат и при падане от собствен
ръст без придадена външна кинетична енергия на тялото, т.е загуба на равновесие
по някаква причина и следващо падане. Вещото лице е категорично, че от
медицинска гледна точка не може да се приеме, че е налице прегазване, тъй като
при такова щяха да се получат увреждания на меките тъкани – размачкване,
охлузвания, рани, каквито в конкретния случай липсват.
В
съдебно заседание вещото лице П. сочи, че след като се е запознал със
заключението по съдебно-медицинската експертиза се отказва от заключението си в
частта, в която се сочи, че св.Н. е била прегазена от предната лява гума на процесния автомобил м.“Сеат“.
От
служител Дирекция сигурност и обществен ред при Община Б. е предаден на оптичен диск със видеозапис от
охранителната камера в района на МБАЛ-Б. от 23.05.2018г., за което е бил
съставен съответен протокол. Този запис е бил изследван и изготвена
съдебно-видео-техническа експертиза, при което вещото лице П. е посочил в
заключението си, че в оптичния диск се установява наличие на 1бр. видеофайл, по
същия няма извършен монтаж или друга намеса, същият не е годен за идентификация
на лица.
При
предявяване на разследването на 11.03.2019г. адв.Ц. е
предал по делото оптичен диск и флаш памет,
предоставени му от община Б., съдържащ
горепосочения видеозапис. Те са били изследвани от вещото лице Н. Ж., в рамките
на назначената му видеотехническа експертиза, при
което е установено, че и на диска и на флаш паметта
се съдържа един и същи запис – от охранителната камера, заснемаща кръстовище
със светофарна уредба и пространството около него, като в заключението си
се по същия няма извършен монтаж или
друга намеса. Вещото лице сочи, че видеозаписа обхваща периода от 07.25.22часа
до 07.26.24часа на 23.05.2018г. и е с с качество, което не позволява отграничаване
на частни и част от общи признаци, характеризиращи заснетите МПС, поради
ниската разделителна способност, както и от ъгъла, под който са заснети. На
същите в съдебно заседание са били извършени огледи и описани движението на
разминаващите се тъмен/зелен и червен автомобил.
В
съдебното следствие е назначена и приета допълнителна комплексна автотехничска и видеотехническа
експертиза, от заключението на която е видно, че след изследване на описания
видеозапис с периода от 07.25.22часа до 07.26.24часа на 23.05.2018г. се
установява, че зеленият автомобил при извършване на движение назад е изминал
разстояние около 1.30м. от първоначалното си положение, в което е показан в
началото на видеозаписа, със скорост на движение 0.5км/ч., както и че не може
да се определи какво е било разстоянието между този автомобил и преминаващия
покрай него червен автомобил, в момента на преминаването му. При анализа на
видеозаписа вещите лица установяват, че в 07.25.28ч. червеното Рено навлиза в
дясната улица, като към този момент женския крак, който в 07.25.22ч. се е намирал
около средната колонка на купето на
зеления автомобил, вече е закрит от клона на дървото и че дамата или
пада или се придвижва в посока към задната част на зеления автомобил, който се
е бил придвижил вече с около 0.40м., а в 07.5.32ч. червеният автомобил вече
открива видимост към предната ос на зеления и се вижда, непосредствено до
предното ляво колело на зеления автомобил два най-вероятно дамски крака, обути
в черни обувки на легнало на терена тяло, което от таза нагоре е закрито от
клоните на дървото, но може да се каже че главата е разположена в посока на
движението на червеното Рено.
Така приетата от съда
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства –
частично от показанията на И.К.Н., показанията на Д.Н.Д., дадени по същото дело
на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1
т.2 от НПК, И.Б.К., приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281 ал.1 т.1 и
т.2 от НПК, на Й.М.С., В.В.С., Р.М.Р., на В.
Ц.И., дадени по същото дело на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК,
и
М.Х.П., дадени по същото дело на досъдебното производство и приобщени
към доказателствения материал по делото по реда на
чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК, частично и от тези на В.П.Д.,
както и частично от обясненията на подсъдимата, от видеотехническите–
експертизи и допуснатата и приета комплексна автотехническа
и видеотехническа - експертиза, съдебно-медицинска
експертиза, талон за изследване № 0020008 на И.М.М.; протокол за оглед на местопроизшествие от 23.05.2018г.
и албум; протокол за оглед на местопроизшествие от 23.05.2018г. и албум;
протокол за доброволно предаване от 23.05.2018г.; протокол за доброволно
предаване от 23.05.2018г.; протокол за доброволно предаване от 23.05.2018г.;
справка за нарушител/водач на И.М.М.; справка за
нарушител/водач на Р.М.Р.;справка от централна база КАТ;протокол от извършен
периодичен преглед на техническа изправност на ППС;епикриза
на И.К.Н.; ИЗ №1517/112 на И.К.Н. от МБАЛ „Д-р А. Герчев“ Етрополе ЕООД от л.
30 до л.59 в том ІІ от ДП и от л. 62 до л.82 на том ІІ от ДП, молба от
„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД; протокол за връщане на веществено доказателство от
17.10.2018г.;писмо от „ДЗИ-Общо
застраховане“ до И.К.Н.;справка за съдимост № 118/05.02.2019г. на И.М.М.; декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на И.М.М.; декларация–съгласие от И.М. ***.
Съдът не кредитира показанията на св.Н., по
отношение на разположението на тялото й непосредствено преди падането й, респ.
по отношение на причината тя да загуби равновесие, в резултат на което да си
счупи вътрешния и външния глезен на левия крак, след което да падне и да си
счупи лъчевата кост на дясната ръка. Това е така с оглед на това, че
показанията на св.Н. в частта им, в която сочи мястото и начина, където се е подпряла на
автомобила, управляван от подсъдимата и въобще
самото падане са неясни,
противоречиви и нелогични. Св Н. заявява в
показанията си, дадени пред съда и по
реда на чл.223 от НПК, приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК, че се е
подпряла с гръб в предната част на автомобила м.“Сеат“,
до гумата, което обаче противоречи на установеното от комплексна автотехническа
и видеотехническа експертиза, в която експертите са
установили, че в 07.25.28ч. червеното Рено навлиза в дясната улица, като към
този момент женския крак, който в 07.25.22ч. се е намирал около средната
колонка на купето на зеления автомобил, който
вече е закрит от клона на дървото и че дамата или пада или се придвижва в
посока към задната част на зеления автомобил, който вече се е бил придвижил назад с около 0.40м. Т.е. така установеното от вещите лица, навежда на
извод, че св.Н. не само, че при навлизането на червения автомобил не се е
подпряла в предната лява част на процесния л.а. м.“Сеат“, но ако се е подпряла, то тя го е направила при вече
движещ се назад автомобил, управляван от подсъдимата. От друга страна извън
всякаква житейска и формална логика е след като св.Н. заявява, че се е облегнала по гръб на автомобила,
управляван от подс.М. и при движение назад на същия,
тя да падне без да се завърта, без да залита, а както казва с оглед на това, че
се е била отпуснала да падне по гръб и то с краката по посока на движението на
л.а. м.“Сеат“. На следващо място, съдът не кредитира
показанията на св.Н., в частта им относно причината за загубването на
равновесие, с оглед на това, че те не се
подкрепят от други доказателства, остават изолирани, както и с оглед на това,
че същата като страна по делото е
заинтересована от изхода му, предвид евентуални последващи
претенции за обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди. Още
повече, че вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза е категоричен,
че от медицинска гледна точка е възможно
описаните травми да се получат и при
падане от собствен ръст без придадена външна кинетична енергия на тялото, т.е
загуба на равновесие по някаква причина и следващо падане, което с оглед на
напредналата й възраст /около 84години/, както и с оглед на движещите се в
близост до нея два автомобила в две различни посоки е много вероятно да се е
случило. На следващо място, съдът намира противоречие в показанията на св.Н. и по отношение на механизма на
причиняването и на телесната повреда на долния ляв крайник, като сочи, че предната гума на автомобила, управлявано от подс.М. е преминал през крака й, което се опровергава от
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза.
Съдът не приема като обосновано и
точно заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза с оглед на това, че същото е изготвено не по обективни находки, а по
твърденията на св.Н.. Това особено проличава в приемането от вещото лице, че е
налице прегазване на крака на св.Н., без
обективно това да е подкрепено от
някакви други доказателства, освен нейните показания. Без да налице категорични доказателства за това, вещото лице е приело , че
е налице ПТП. Съдът намира, че задачите към експертизите са били поставени
тенденциозно, приемайки от разследващият полицай, че е налице ПТП. Самите
въпроси съдържат констатация за наличие на ПТП, без да са били налице
категорични доказателства за това. Именно предвид така поставените въпроси,
експерта е отговорил, че има настъпило ПТП и е налице виновно поведение на подс.М..
Съдът кредитира заключенията на вещите лица
по изслушаните и приетите по делото
съдебно видеотехническите– експертизи и допуснатата и
приета комплексна автотехническа и видеотехническа - експертиза, съдебно-медицинска
експертиза, като конкретни, обосновани, точни и изготвени от лица, които
притежават съответните специални знания.
Съдът
кредитира изцяло показанията на св.Р.Р., в които единствено се установява, че той е собственик
на автомобила м.“Сеат“ и че го е предоставял на
сестра си да го ползва.
Съдът
кредитира частично и обясненията на подс.М., като
счита за противоречиви и неподкрепени от други доказателства единствено в
частта им, че при движението си назад не е привела в движение двигателя на автомобила
и че вратата й тогава дори не е била
затворена, с оглед на това, че същите твърдение противоречат на установеното от
вещите лица по приета комплексна автотехническа
и видеотехническа – експертиза.
Съдът
кредитира изцяло и показанията на св. Й.М.С. и св. В.В.С.,
въпреки, че като близки на пострадалата са заинтересовани по делото. Съдът взе
предвид техните показания единствено с оглед установяване на фактите по
отношение на причинените телесни увреди на св.Н. и последващите
лечения, и като намери, че същите не са очевидци на самото причиняване,
констатира, че те само преповтарят твърденията на пострадалата, че е била
бутната от един автомобил.
Съдът
кредитира частично показанията, дадени
от св.В.П.Д., като не даде вяра на
същите в частта им относно това, че св.Н., когато е паднала е била пред
автомобила, а подсъдимата тогава не е била влязла в същия, което противоречи на
установеното в приетата комплексна автотехническа и видеотехническа – експертиза.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите Д.Н.Д. и И.Б.К.,
дадени по същото дело на досъдебното производство, като отчита, че е напълно
възможно с оглед изминалия продължителен период от време те да не си спомнят случилото
се тогава. Съдът кредитира частично показанията на свидетелите М.Х.П. и В.
Ц.И., дадени по същото дело на досъдебното производство, като отчита, че
е напълно възможно с оглед изминалия продължителен период от време те да не си
спомнят някои факти. Съдът намира, че с техните показания не се установяват
конкретни факти, от които да може се
установи, виновно поведение от страна на подсъдимата, довело до причиняване на
описаните по-горе телесни увреждания на
св.Н.. В разпита си по реда на чл.223 от НПК, св.К. е категоричен, че не е
видял подсъдимата да удря с автомобила св.Н., не е видял че е блъсната както и
последната да е стояла в близост до този автомобил. В показанията си и св.Д. заявява, че не е видял
подсъдимата да удря с автомобила св.Н., а е видял само че, подс.М.
помага на последната да се изправи и че същата е била отстрани на лекия
автомобил м.“Сеат“.
Съдът не кредитира показанията на св.М.П. и
св.В.И., дадени по досъдебното производство в частта им в която, се сочи, че на
23.05.2018г. св.И.К. им е казал, че е очевидец на това, че лек автомобил м.“С.
И.“ зелен на цвят движейки се назад е ударил с предната си лява част възрастна
пешеходка. В тази им част показанията
на свидетелите П. и И.
противоречат на тези, дадени от самия св.К., който е категоричен, че
тогава не е видял удар между автомобил и св.Н. и въобще
не е имал възможност да забележи какво
се е случило с пострадалата, с оглед на това,
че е бил на далечно разстояние от другата страна на автомобила, до който е била
паднала тя. Съмнения и относно коректността на показанията на двамата
полицейски служители в тази им част буди и идентичността на думите им и въобще
на отразеното в протоколите за разпит на двамата свидетели и в този смисъл съдът не ги кредитира в
посочената част.
При
така приетата за установена фактическа обстановка от правна страна съдът
намира, че обвинението остана изцяло недоказано. От събраните по делото доказателства настоящата инстанция счита, че
обвинението срещу И.М. за престъпление
по чл.343,
ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.”б”, вр. чл.342,
ал.1 от НК не е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Съдът счита, че не се доказа по делото дали изобщо да е имало
удар или съприкосновение между
управлявания от подсъдимата лек
автомобил и свидетелката Н., вследствие на който удар или съприкосновение на
последната да е причинена средната телесна повреда, посочена в диспозитива на обвинението. От друга страна по делото не се
събраха и безспорни доказателства, че такъв „контакт“ е бил осъществен с
автомобила, управляван от подс.М. преди да потегли
назад с него, а напротив бяха събрани такива, от които е по-вероятно по време
на движението на същия св.Н. да се е подпряла по някакъв начин с него, и
вследствие на това да е загубила равновесие,
което не може да бъде вменено във виновно поведение на водача му, още
повече като нарушение на правилата за движение по пътищата визирани в
чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, чл.25, ал.1 и чл.40, ал.1 от Закона за движение по
пътищата и чл.94, ал.1 от Правилник за
прилагане на Закона за движение по пътищата.
Разпоредбата
на чл.303, ал.2 от НПК задължава съда да признае подсъдимия за виновен едва
когато събраните гласни и писмени доказателства, предварително пресеяни и
претеглени през вътрешното му убеждение доказват извършването на престъплението
от него по несъмнен начин. Съдът приема,
че обвинението не е доказано по такъв начин, а доказателствената
основа, на която представителите на държавното обвинение са базирали
обвинителната си теза след приключване на досъдебното производство и отстоявали
същата в хода на съдебното следствие се изразява единствено в твърденията на
самата пострадала, които обаче съдът счита че,
не са категорични и логични, съдържат противоречия и сами по себе си
не са достатъчни за признаване
виновността на подс.М. в извършването на
престъплението по чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.”б”, вр. чл.342, ал.1 от НК .
Следователно по делото по категоричен начин
липсват доказателства, водещи до извод, още по-малко несъмнен за участие на
подсъдимата в престъплението, предмет на повдигнатото обвинение. По тези
съображения съдът намира, че деянието, за което подсъдимата е предадена на съд
не е осъществено от нея, поради което я оправда по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, вр.
ал.1, б.”б”, вр.
чл.342, ал.1 от НК.
С присъдата съдът постанови
веществените доказателства по делото -
диск със записи от охранителна камера и флаш памет със същите записи, да останат по делото в срока на съхранението
му, след което да бъдат унищожени като вещи без стойност
При
този изход на процеса и на основание чл.190, ал.1 от НПК съдебно-деловодните
разноски остават за сметка на държавата.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си по НОХД №420/2019г. по
описа на Б.ски районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :