№ 877
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000501041 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата пред първата съдебна
инстанция – Л. М. К., с която се обжалва решение № 4334/17.07.2024 г. по гр.
д. № 8570 по описа за 2023 г. на СГС, ГО, I – 2 състав, с което решение е бил
уважен предявеният срещу въззивницата-ответник иск по чл. 422 ГПК, вр. чл.
535 ТЗ и в нейна тежест са били възложени разноските.
Излагат се доводи, че не били налице предпоставките чл. 535 ТЗ за
уважаване на ищцовата претенция, тъй като записът на заповед бил издаден от
Л. М. К., но не бил посочен нейно ЕГН. Освен това процесният запис на
заповед не бил предявен на издателя/ответник.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Не се претендират разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред първата
съдебна инстанция- „Сити Билд Студио“ ООД, в който отговор се излага
1
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
пръвоинстанционното решение. Същото било постановено в съответствие със
събраните по делото доказателства, както и било съобразено със съдебната
практика на ВКС. Намира доводите на въззивницата за неоснователни, тъй
като видно било от ценната книга, че ответницата собственоръчно е изписала
своето ЕГН. Наред с това ответницата не била подала отговор на исковата
молба поради което възраженията й по арг. от чл.133 ГПК били преклудирани.
Сочи, че за първи път с въззивната жалба се прави възражение, че записа на
заповед не бил предявен. Дори да се приемело, че възражението й следва да
бъде разгледано, то било неоснователно, тъй като видно от ценната книга,
същата била предявена на издателя/ответницата. Приложение намирало и
приетото в ТР №1 от 28.12.2005 г. по тълк.д.№ 1/2004 г., т.3 на ОСГТК на
ВКС.
По допустимостта на въззивната жалба:
Обжалваното решение е връчено на въззивницата на 30. 09.2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 11.10.2024 г./по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване – предявените срещу
ответницата-въззивник, искове по реда на чл.422 ГПК вр. с чл.535 ТЗ и чл.86,
ал.1 ЗЗД искове са били уважени.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СГС е приел, че по
делото не се спори, че ответницата не е заплатила сумата в размер на
27 170,88 лв. по записа на заповед от 22.12.2022 г., която К. била издала в
полза на ищеца „Сити Билд Студио“ ООД. Падежът бил определен на
31.01.2023 г., в който ден и ценната книга била предявена на К. за плащане. На
2
23.02.2023 г. „Сити Билд Студио“ ООД подал заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК и СРС издал такава заповед;
издаден бил изпълнителен лист за главницата по записа на заповед в размер на
27 170,88 лв., законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 23.02.2023 г. до окончателното плащане държавна такса в
размер на 543,45 лв- и адв.възнаграждение в размер на 1 950 лв. Длъжникът
подала възражение в срока по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение,
поради което от страна на „Сити Билд Студио“ ООД била депозирана исковата
молба за установяване на вземанията. В производството по чл.422, ал.1 ГПК
ответницата не била подала отговор по исковата молба. Затова нямало
твърдения на Л. К., които да трябва да бъдат докладвани. С оглед събраните по
делото доказателства, налице били предпоставките за уважаване на така
предявения иск- ответницата била издател на процесния запис на заповед;
ценната книга била валидна, както и издателя/ответник не бил платил сумата
по ценната книга на ищцовото дружество.
Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция, като
обсъди доводите и възраженията на страните, както и събраните
доказателства пред първата съдебна инстанция, приема следното:
При предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК предмет на
делото е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. В
производството по установителния иск ищецът - кредитор доказва вземането
си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна
страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
Действително, в срока по чл.131 ГПК от страна на ответницата не е бил
подаден отговор по исковата молба, но производството се развива по реда на
чл.422, ал.1 ГПК при подадено възражение по чл.414 ГПК. В тази хипотеза
така подаденото възражение представлява своеобразно „оспорване“ на
ищцовата претенция, виж в този смисъл т. 11.а от ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 18.06.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2013 Г., ОСГТК НА ВКС.
Съдът следва да разгледа в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК
само обоснованите във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания на
вземането на кредитора, като например: на основанието, от което произтича
3
вземането; за недействителност на това основание; за погасяване на
вземането; за неистинност на документа, въз основа на който е издадена
заповедта за изпълнение. Такива в случай с възражението по чл.414 ГПК не са
направени; оспорването е бланкетно.
В случая, обаче, доводите на въззивницата/ответник са и неоснователни:
издадената ценна книга съдържа всички необходими реквизити по чл.535 ТЗ.
Записът на заповед от 12.12.2022 г. е редовен от външна страна, доколкото
съдържа съществените реквизити по чл. 535 ТЗ - наименованието "запис на
заповед" в текста на документа, безусловно обещание да се плати посочената
в него парична сума, името на поемателя- лицето, на което или на заповедта на
което трябва да се плати, дата и място на издаването и подпис на издателя.
Посочен е и факултативен реквизит от съдържанието му- падежът на
задължението за плащане-31.01.2023 г.
Следва да отбележим и, че ЕГН не е реквизит по чл.535 ТЗ. Противно на
соченото във въззивната жалба издателят е иднетифициран, вкл. и по ЕГН.
Предявяването на ценната книга е сторено на 31.01.2023 г. като е скрепено с
името /индивидуализацията/ на авалиста /ответницата/, подписа на същата,
както и е налице собственоръчно изписване на трите й имена. Авторството на
ценната книга не е оспорено в срока по чл.131 ГПК поради което по арг. от
чл.133 ГПК такова възражение е преклудирано.
По делото нито се твърди, нито се установява от страна на ответницата
да е направено плащане на задължението поето със записа на заповед.
Налага се извод, че първоинстанционния съд правилно е приел, че са
налице предпоставките на чл.422, ал.1 ГПК за признаване в полза на ищеца на
предявеното за установяване вземане по издадената заповед № 7143 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№ 9750 по описа за 2023 г. на СРС, 30-ти състав.
Първоинстанционното решение е съобразено с разясненията дадени в ТР
№1 от 28.12.2005 г. по тълк.д.№ 1/2004 г., т.3 на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е правилно и като такова ще следва да бъде
потвърдено.
Пред първата съдебна инстанция:
Във въззивната жалба се съдържа искане от страна на ответницата пред
4
първата съдебна инстанция за изменение на решението в частта за разноските.
Искането е разгледано от първоинстанционния съд и с определение №
1669 от 23.01.2025 г. е отхвърлено като неоснователно. Срещу това
определение не е постъпила частна жалба в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При този изход на спора решението е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски не се следват поради което не ще й бъдат
присъдени.
Въззиваемият претендира разноски и такива е сторил в размер на 3600
лв. /с ДДС/ - за адв.възнаграждениет и затова се присъждат.
Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решение № 4334/17.07.2024 г. по гр. д. № 8570 по
описа за 2023 г. на СГС, ГО, I – 2 състав, изцяло.
ОСЪЖДА Л. М. К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Сити
Билд Студио“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 131, АТМ Център, ет.3, ап.327, съдебен
адрес: гр.София, ул.“Бачо Киро“ № 30, ет.1, Платинум Бизнес Център- адвокат
С. А.-С., сумата в размер на 3 600 лв. /с ДДС/, представляваща разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба при условията
на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6