Р Е
Ш Е Н
И Е
No 130
гр. Б., 28.08.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря Х.К., като разгледа
докладваното от съдия С. гражданско дело No 6 по описа на съда за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 372, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 367 от ТЗ във
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ.
Ищецът- “А. ***, чрез пълномощника си
твърди, че през 2013 г. с ответното дружество осъществяват търговски контакти,
като ответникът “****” ЕООД, гр. Б. възлага, а ищецът изпълнява извършването на
транспортни услуги. Сочи, че отношенията са документирани чрез издаването на
счетоводни документи – фактури, надлежно изпратени на ответното дружество, в
които изрично е посочено, че плащането следва да бъде извършено по банков път
по изписаната сметка на ищеца. Излага, че въпреки многократни разговори между
управителите на дружествата, от страна на ответника задълженията не са погасени.
Твърди, че ответникът дължи плащане за предоставена транспортна услуга, за
което е издадена фактура с No ***/*** г. на стойност 2520.00 лв. Сочи, че
поради изключителното му забавяне ответникът следва да му заплати и мораторна
лихва върху главницата, считано от 5 дни след издаването на фактурата до датата
на предявяване на вземането, както и законната лихва върху главницата. По
подадено от ищеца заявление по реда на чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. No
***/***г. на РС- Б., по което е издадена заповед за изпълнение, като длъжникът
е подал възражение в определения за това срок. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което
признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата от
2520.00 лв., представляваща дължима и незаплатена стойност за извършена
транспортна услуга, за която е съставена
фактура No ***/***г., както и сумата от 769.20 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от ***г. до ***г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски.
Ответникът- “****” ЕООД, гр. Б. в
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че между страните няма сключен писмен договор за
извършване на транспортни услуги /превоз/ и няма реално извършена транспортна
услуга от ищеца по нареждане и в ползва на ответника, която да удостоверява
наличието на неформален договор. Сочи, че ищецът не твърди извършването на
конкретна транспортна услуга в полза на ответника, индивидуализирана по вид на
транспорта /автомобилен, въздушен, морски/, вид на товара /хора, стоки и др./,
начална и крайна дестинация и други – дължимо навло, срок за плащане и пр.
Твърди, че ако плащането на превозното възнаграждение не е извършено
предварително, след превоза то вече се дължи на изпълнителя от получателя на
товара, а не от товародателя. Поддържа, че от процесната фактура не става ясно
каква е транспортната услуга, като в същата е посочено като описание на
услугата “транспортна услуга”.
В допълнително подадена молба-уточнение
от ищеца “А. ***, чрез пълномощника му, същият заявява, че през 2013 г.
ищцовото и ответното дружество осъществяват търговски контакти, като “****”
ЕООД възлага, а „***” ЕООД извършва автомобилен превоз на битум. Сочи, че в
случая от ответното дружество е възложено на ищеца доставка на битум от гр. С.,
Р.Г. и до Асфалтовата база с. С., собственост на възложителя. Получателят на
стоката е ответникът “****” ЕООД, гр. Б., който дължи заплащането на
транспортната услуга. Конкретната фактура No ***/*** г. е издадена за извършен
превоз с товарен автомобил “Волво” с рег. No ****и прикачено към него ремарке с
рег. No ****. Излага, че превозното средство е отпътувало на ****г. в 16 ч. от
гр. С. и на ****г. в 9.40 ч. е пристигнало до базата в гр. С., където е
натоварило 23.250 т. битум, които доставя на същата дата на възложителя “****”
ЕООД. За превоза са издадени пътен лист и международна товарителница.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото заверено
копие на ч. гр. д. No ***/***г. по описа на БРС, по заявление на ищеца от ****г.,
подадено по поща с клеймо от ****г., съдът е издал заповед No ****/****г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника “****”ЕООД, гр. Б.. С разпореждането за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати
на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата-главница
от 2520.00 лв., представляваща неизплатено задължение за извършване на
транспортна услуга по фактура No ***/***г., сумата от 923.49 лв., представляваха лихва за забава за периода
от ****г. до ***г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – ****г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата общо от 427.14
лв. разноски по делото, от които 77.14 лв. за държавна такса и 350.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
В предвидения за това срок ответникът е
подал писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е
предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които
е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото не е спорно между страните –
търговски дружества, че същите са имали трайни търговски правоотношения във
връзка с извършване на транспортни услуги като ответникът възлагал, а ищецът
извършвал възложените му транспортни услуги. За извършените транспортни услуги
ищецът е издавал счетоводни фактури за цената на услугите, платими по банков
път по посочена във фактурите сметка на ищеца.
Видно и от заверено копие на фактура No ***/*** г., същата е издадена от ищцовото дружество като изпълнител за извършени на
ответника като получател транспортни услуги, на стойност 2100.00 лв., с
начислено ДДС в размер на 420.00 лв., или обща стойност на услугата в размер 2520.00
лв. с включен ДДС. Във фактурата е
посочен начин на плащане – по банков път.
По делото са представени от ищеца
заверени копия на пътен лист No **** от ****г. за товарен автомобил, извършващ
международен превоз на “***” – за товарен автомобил “Волво” с рег. No ****и
полуремарке “PRK” рег. No ****, и международна товарителница /CMR/ от ****г. с
превозвач “***” , от които се установява, че ищцовото дружество е осъществило
на ****г. международен превоз на товар - битум 23.250 т. от гр. С., р. Г. до
А.Б. /Асфалтова база/ С., като посочените в пътния лист товарен автомобил и
полуремарке са тръгнали от гр. С. (България) на ****г., от гр. С. (Г.) на ****г.
и от гр. Б. (България), като стоките са получени в А.Б. /Асфалтова база/ на
същата дата – ****г. Товарителницата е подписана за получател от посочено в
същата физическо лице, като за изпращач и превозвач са положени печати на
дружествата (за превозвач на ***) и подписи.
По делото е изслушано заключението на
вещото лице М.Б. по съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че
процесната фактура No ***/*** г. е осчетоводена в счетоводството от ответното
дружество в сметки Дебит “Услуги”, подсметка “Транспортни услуги” – 2100.00 лв.
и ДДС – 420.00 лв., и в сметка Кредит “Доставчици”, подсметка “***” – 2520.00
лв., и е включена в дневника му за
покупки за м. 04.2013 г., и в справка-декларация за ДДС за същия месец. От
заключението се установява, че по процесната фактура няма извършено частично
или пълно плащане, а по сметка “Доставчици”, подсметка “***” на ответника към ***г.
се води задължение към ищеца по тази фактура в размер на 2520.00 лв. Съгласно
заключението, законната лихва върху главница в размер 2520.00 лв. за периода ***г.
до ****г. е в размер на 769.20 лв. Съдът
приема заключението като компетентно, пълно и обективно дадено.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове
по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземания на ищеца към ответника,
за които вземания е издадена заповед No ****/****г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. No ***/***г. по описа на БРС.
Съдът намира, че така предявените искове са основателни по следните
съображения:
Между страните е сключен договор за
международен автомобилен превоз на стоки, които правоотношения се регулират от
разпоредбите на чл. 367 и сл. от ТЗ и от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, като последната се прилага
съгласно чл. 1 от същата, предвиждащ приложението й за всеки договор за
автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото
на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така
както са посочени в договора, се намират в две различни държави. В случая мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на
доставянето й се намират в две различни държави, като на ****г. ищецът в
качеството си на превозвач е извършил автомобилен превоз на товар – битум, от
гр. С., Р. Г., до Асфалтова база на ответника в с. С., общ. Б., Р. България,
получена от последния.
Договорът за международен превоз на
стоки е неформален, консенсуален договор, като същият се счита за сключен с
факта на постигнатото съгласие между страните. Съгласно
чл. 9, т. 1 от Конвенцията товарителницата удостоверява до доказване на
противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача, а
съгласно чл. 4 договорът за превоз се установява със самата товарителница, но липсата,
нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването,
нито действието на договора за превоз.
Страните по делото не спорят, че през
2013 г. са имали търговски отношения във връзка с превоз на товари, по които
ответното дружество е възлагало, а ищцовото дружество, в качеството му на
превозвач, е извършвало превозите на товари на ответника.
Съдът намира за установено от събраните
по делото писмени доказателства – пътен лист за товарен автомобил, извършващ
международен превоз от ****г., международна товарителница CMR от ****г. и
фактура от ***г., в съвкупност с приетото заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, че между страните е сключен договор за международен автомобилен
превози на стоки, за който е съставена представената по делото фактура No ***/***
г., и по който договор ищецът, в качеството на превозвач, е извършил по
възлагане на ответника международен превоз на стоки – 23.250 т. битум, като
ответникът е получил стоката. Съгласно отразеното в посочената фактура, превозното
възнаграждение на ищеца, като цена за извършената транспортна услуга, е в
размер на 2520.00 лв. с включен ДДС.
От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза безспорно се установява, че процесната фактура
е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество, включена е в годишния
му счетоводен баланс, като същата е вписана и в дневника за покупки на ответника,
като към ***г. по сметка “доставчици”, подсметка “***” на ответника се води
задължение към ищеца в размер на 2520.00 лв. по същата фактура. Съгласно
заключението, ответникът е включил процесната фактура в справката му декларация
за ДДС. Безспорно се установява, че по същата фактура няма извършено пълно или
частично плащане. Съгласно задължителната практика на ВКС, формирана в
постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения, включването на фактурата в
дневника на покупките на купувача, както и фактът, че същият е ползвал данъчен
кредит по нея, представляват недвусмислено признание както за съществуването на
правоотношение по договор за търговска продажба, респ. услуги, така и за
доставката на същите или извършване на услугите. При това дори фактурата да не
съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, включително да
липсва подпис на купувача, или да е оспорена в процеса, съдът преценява
доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички
останали доказателства по делото, каквито са и извънсъдебното признание на
оспорващата страна, за каквото следва да се счита вписването й в дневниците за
покупки, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит. Поради това и при категорично установените по
делото обстоятелства, относими към процесното договорно правоотношение, и
представляващи извънсъдебно признание за съществуването му, включително и за
изпълнение на задължението на превозвача за извършване на превоза на товара
23.250 т. битум до базата на ответника в с. С. и получаване на същата от
ответника, то съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
липсата на индивидуализация на конкретната услуга по процесната фактура, с
оглед наличието на множество извършвани такива от ищеца на ответника. Следва да
се посочи, че по делото ответникът не е оспорил твърдението на ищеца, че по
възлагане на ответника ищецът е извършил посочения от него автомобилен превоз
на товар – битум от гр. С. до Асфалтовата база на ответника в с. С., а
възраженията му са свързани единствено с липсата на индивидуализация на
конкретната транспортна услуга във фактурата и нередовности в реквизитите на
международната товарителница за извършения от ищеца превоз на товар. Доколкото,
обаче, договорът за автомобилен превоз на товари не е формален, а консенсуален,
като съгласно чл. 4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки /CMR/ липсата, нередовността
или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието
на договора за превоз, то с оглед събраните по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза съдът
намира за доказано наличието на валидно възникнало между страните договорно
правоотношение по договор за международен превоз на товари, за което е издадена
процесната фактура, и изпълнението на задължението на ищеца по него – в
качеството му на превозвач.
Следва да се посочи, че доколкото и
двете страни по договора са търговци, то приложение намира и разпоредбата на
чл. 301 от Търговския закон, според която когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията му, ако не се противопостави веднага след узнаването му. След като
процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ответника, включена е в дневника
за покупките му и в справките-декларации по ЗДДС в същия месец, в който е
издадена, то към този момент ответникът несъмнено е узнал за процесните сделки,
за които е издадена фактурата. Предвид факта, че не се установява наличие на
противопоставяне от негова страна, то по силата на чл. 301 от ТЗ следва да се
приеме, че същият е потвърдил действията по сключване на сделката, по която е
издадена фактурата.
С оглед изложеното съдът приема за
установено наличието на сключен между страните по делото договор за
международен автомобилен превоз на товари, за който е съставена представената
по делото фактура No ***/*** г. на стойност 2520.00 лв. Ответникът не твърди и
не представя доказателства да е изпълнил насрещното си задължение по договора
за плащане на превозното възнаграждение на ищеца, поради което същият му дължи
процесната сума от 2520.00 лв. Предвид това съдът намира така предявения иск
основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
По иска за заплащане на обезщетение за забава по чл.
422 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ.
По делото няма данни страните да са уговорили падеж на
задължението за плащане на възнаграждението за извършените транспортни услуги,
поради което като такъв следва да се приеме предвиденият в закона падеж на
задължението – датата на приемане на стоката от получателя, която в случая е ****г.
В процесната фактура също не е посочен падеж на задължението. Поради това съдът
намира, че ответникът е изпаднал в забава след посочения падеж, а именно считано
от ***г. След направено от ищеца изменение на иска претендираното обезщетение
за забава е за периода от ***г. до ***г. Съгласно заключението на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза, обезщетението за забавено плащане на
сумата-главница от 2520.00 лв. за посочения период е в размер на 769.20 лв., за която сума е предявен искът след
допуснатото изменение. Поради това искът се явява основателен и следва да бъде
изцяло уважен.
Възражението на ответника за
частично погасяване на това задължение по давност е неоснователно, като същото
е направено с отговора на исковата молба, като впоследствие ищецът е предприел
изменение на иска и периодът на претендираното обезщетение за забава е намален
до периода, за който задължението не е погасено по давност – заявлението по чл.
410 от ГПК на ищеца е подадено на ****г., а претендираното обезщетение за
забава е за периода от ***г. до подаване на заявлението.
С оглед изхода на спора и направеното
искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от последния разноски в настоящото производство в размер на 695.40
лв., от които 75.40 лв. за държавна такса, 150.00 лв. за възнаграждение за вещо
лице и 470.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Съгласно т. 12
от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото производство
и предприетото намаляване на размера на единия иск, то направените от ищеца
разноски в заповедното производство се явяват дължими от ответника, както
следва: разноски за държавна такса в размер на 75.40 лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 350.00 лв., или общо разноски в заповедното
производство в размер на 425.40 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземанията на “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., обл. Б., ул. “****” No **, представлявано
от управителя Н.Д.А., към “****” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Б., бул. “*****” No **, представлявано
от управителя Т. Н. Н., за които е издадена Заповед No ****/****г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ***/***г. по описа на РС-Б., както следва: за
сумата-главница от 2520.00 лв. /две хиляди петстотин и двадесет
лева/, представляваща незаплатено превозно възнаграждение за извършен
международен автомобилен превоз на товари, за което е издадена фактура No ***/***
г., сумата от 769.20 лв. /седемстотин шестдесет и девет
лева и двадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от ***г. до ***г.
вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано ****г. /датата
на подаване на заявлението в съда/ до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “****” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., бул.
“****” No **, представлявано от управителя Т. Н. Н., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да заплати на “***” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., обл. Б., ул. “****” No **, представлявано от управителя Н.Д.А.,
сумата от 695.40 лв. /шестстотин деветдесет и пет лева и
четиридесет стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото
производство, и сумата от 425.40 лв.
/четиристотин двадесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляваща
направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No ***/***г. по описа на РС-Б..
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :