О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 162
гр.
Нови пазар, 30.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новопазарският
районен съд, 4
състав, в закритото си съдебно заседание от 30.12.2019 г., като разгледа докладваното от
районен съдия Петина Николова ч.н.д. № 399/2019 г. по описа на НПРС и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
С
постановление на НПРП от 18.11.2019 г. е прекратено наказателното производство
по ДП № 103/2019 г. по описа на РУ гр. К. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1,
във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Срещу
така постановеното постановление на НПРП е постъпила жалба от М.А.В. *** в
качеството й на пострадал от престъплението. В жалбата се твърди, че не е съгласна
с изводите на прокурора за липса на престъпление, а единствено за наличие на
спор на плоскостта на гражданските правоотношения. Твърди, че нито автомобила,
който притежава, нито документите му са в нея, поради което няма как да става
дума за гражданско-правен спор. Счита, че обвиняемия съзнателно се е разпоредил
с чужда движима вещ, която се е намирала в негово владение.
Съдът
в рамките на контролните си правомощия по чл. 243, ал. 5 от НПК по проверка на
обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, след като се запозна с материалите по делото и
мотивите, отразени в постановлението установи следното :
Жалбата
е допустима, подадена е в рамките на
срока по чл. 244, ал. 5 от НПК от лице притежаващо правен интерес.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Видно
от материалите по ДП № 103/2019 г. по описа на РУ гр. К., същото е образувано първоначално
в СДВР като ДП № 3384ЗМК 1105/2018 г., ПП № 331/2018 г. за това, че на
неустановена дата до 15.05.2017 г. в гр. С.с цел да бъде набавена за себе си
или за другиго имотна облага било възбудено и поддържано заблуждение у Б.Ж.Д.,
с което на него и жалбоподателката била причинена имотна вреда – престъпление
по чл. 209, ал. 1 от НК. В последствие делото било изпратено по компетентност
на НПРП и РУ К.. На 15.10.2019 г. е привлечен обвиняем – Р.М.С.с ЕГН **********
за това, че през лятото на 2017 г. в с. Н., обл. Ш.противозаконно присвоил чужда
движима вещ – л.а. марка „***“ с рег. № ***на стойност 1160 лв. от
собствениците й Б.Ж.Д. и М.А.В. ***, която вещ обв. С.владял
– престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
От
събраните по досъдебното производство доказателства се установява, че на
04.03.2009 г. Б.Ж.Д. закупил л.а. марка „***“ с рег. № ***за сумата от 500 лв. На
30.03.2009 г. Б.Ж.Д. продал на тогавашната си приятелка М.А.В. ½ ид.ч. от същия лек автомобил за сумата от 300 лв. Малко
след това двамата се разделили и автомобила останал в Б.Ж.Д..
През
2017 г. Б.Ж.Д. решил да продаде процесния автомобил. За това научил обв. Р.М.С.. Двамата с пострадалия Д.се познавали, защото С.пазарувал
в магазина, в който работел Д.. Тогава С.се представял за лице с двойно
гражданство – ливанско и българско. Разказал на Б.Д., че баща му е ливанец и
има двойно гражданство и съответно две имена – българско и ливанско. Представял
се като Р.А.М.. Обв. С.поискал да купи процесния лек автомобил. Споразумели се за сумата от 800
лв., които обвиняемият трябвало да плати по-късно. Тъй като С.нямал книжка се
наложило Д.да го закара до с. Н. като С.купил горивото и винетка. Там станало
предаването на документите на колата. Уговорили се, че когато цената бъде
платена, ще прехвърлят колата при нотариус.
След
този случай Д.така и не получил парите си. В телефонни разговори С.му обещал,
че ако не събере парите ще му даде друг автомобил, който да замести процесния.
После връзката с телефоните на С.прекъснала. В телевизионно предаване от
началото на м. ноември 2017 г. в телевизионно предаване показали схема за
измама, в която участвал Р.С., Д.го разпознал и сигнализирал органите на МВР. Малко
по-късно Д.срещнал С.на една автобусна спирка в гр. С.и си поискал парите,
възникнал спор, отзовали се органите на МВР. По повод горното телевизионно
предаване С.наистина е бил арестуван и осъден за измама.
Установява
се още, че след като Д.оставил С.в с. Н., лекия автомобил се повредил и не бил
в движение. Това мотивирало обвиняемия да го „продаде“ (без да използва
предвидения в закон ред) на Б.А.М.от с. Н. (познат като „Б.“) за сумата от 550
лв., от които 300 били платени веднага, а за остатъкът се разбрали да бъдат
платени след като С.намери документите на колата, което станало след няколко
дена. От разпита на св. М.се установява, че макар да получил пари за лекия
автомобил, в разговорите си с Д., обв. С.постоянно го
лъжел, че няма средства да му заплати цената, за която са се договорили.
Междувременно св. М.ремонтирал лекия автомобил, но установил, че не е със
задвижване 4х4, както му казал обв. С.и го продал,
отново не по установения по закона ред, на лице, което посочва като Р.от с. Ц..
От
писмените доказателства по делото се установява, че последната сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за този лек автомобил е сключена на 08.08.2017 г. и е прекратена на 23.11.2017 г.
С
обжалваното постановление е прекратено производството по делото на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – приемайки, че няма
данни за извършено престъпление, а за спор за граждански права на плоскостта на
ревандикационния иск.
Съдът
не споделя това мнение на прокурора. За да се прецени дали има извършено
престъпление трябва да се провери дали извършеното покрива елементите на
фактическия състав на престъплението. С чл. 206, ал. 1 от НК законодателят е
разпоредил, че който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или
пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода от една до шест години. Обв. С.е владял процесния
автомобил (владението му е предадено лично от пострадалия по повод преддоговорни отношения за продажба на автомобила),
собствеността обаче още не била прехвърлена, т.е. С.не бил собственик на лекия
автомобил и е знаел това. Той е присвоил автомобила като го е третирал като
свой – разпоредил се е с него. Тук от съществено значение е и един елемент, на
който никой от разследващите не е обърнал внимание – дали обв.
С.въобще е имал намерение да плати уговорената цена някога на св. Д..
Евентуален отрицателен отговор на този въпрос, може да обоснове промяна на квалификацията
на деянието. Доказателства за намерението на С.могат да е съберат чрез разпит
на св. Ирина М., която е била негова приятелка по време на деянието, но въпреки
че същата е разпитвана, тя не питана за това. Единствено казва,ч е след като се
разпоредил с колата и получил пари за нея, С.продължил да лъже Д.не разполага с
пари, за да му плати цената.
Разследващите
са пропуснали и още един съществен елемент. Никой не е направил опит да
проследи автомобила след като св. Б.А.М.от с. Н. (познат като „Б.“) се
разпоредил с него (поне така твърди той). Проверката на неговите твърдения от
разпита му, може да стане чрез установяване на самоличността и разпит на
лицето, което той нарича „Р.от с. Ц.“. Част от целта на наказателното
производство винаги е и установяване на обекта на престъпното деяние – къде се
намира той и какво се е случило с него. В противен случай не може да се твърди,
че е установена обективната истина по делото.
Освен
това съдът намира, че се налага повторен разпит на обвиняемия и на св. М.с цел
установяване на техническото състояние на лекия автомобил към момента, в който С.се
е разпоредил с него, а след това и допълнителна СОЕ, тъй като по делото има
данни, че автомобилът е бил повреден, а това не е взето предвид при изготвената
по делото СОЕ. Стойността на обекта на престъпно посегателство е съществен
елемент от разследването, а в случая е от значение именно стойността на колата
към момента, в който С.я е присвоил като се е разпоредил с нея.
Предвид
това съдът намира, че недоказаност а на обвинението на този етап се дължи на
непълнота на събрания доказателствен материал. В този смисъл съдът намира
постановлението на НПРП за неправилно и незаконосъобразно, поради което същото
следва да бъде отменено.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 5 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановление на НПРП от 18.11.2019 г. е прекратено
наказателното производство по ДП № 103/2019 г. по описа на РУ гр. К. на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Препис
от определението да се изпрати на Районна прокуратура – Нови пазар и
жалбоподателя.
Определението
подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
ПЕТИНА
НИКОЛОВА