Р Е Ш Е Н И Е
№……………
………………...,
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ХХV
състав в открито съдебно заседание, проведено на двадесети април през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря ПЕНКА МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното адм. д. № 376/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 26,
ал. 5 от Закона за гарантиране вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).
Образувано
е по жалба на Г.М.С. ***, подадена чрез адв. Т.Ч., против Разпореждане № 4506-40-11
от 14.01.2021 г. на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите", с което е отказано на оспорващия изплащането на гарантирано
вземане.
С
жалбата и с писмена защита се настоява, че оспорваният акт е незаконосъобразен,
неправилен и необоснован като постановен при допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон. Аргументите на оспорващия се състоят в
следното: Проверката по чл. 5, ал. 1 от
Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за
отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на
работодателя (наричана по нататък Наредбата) не е била извършена поради
бездействие на административния орган. Не става ясно колко опита са направени
за връчване на задължителните предписания, през какъв период от време и на кои
адреси. Задължението за представяне на справка по образец съгласно приложение №
1 по чл. 4, ал. 1 от Наредбата е на работодателя и не следва неизпълнението на
задължението на работодателя да влече неблагоприятни правни последици за лицето
с прекратено трудово правоотношение. Не са давани на оспорващия указания за
представяне на допълнителни документи. Допуснато е нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК. Разпореждането е в противоречие с чл. 26, ал. 3 ЗГВРСНР, тъй като
изплащането на гарантираното вземане е отказано не защото условията по закона
не са изпълнени, а поради липсата на документи, въз основа на които да се
извърши преценка относно правото на заявителя, а и не са изложени мотиви по
какъв начин невъзможността да се извърши проверка отнема гарантираното от
закона право на оспорващия на такова обезщетение. В случай на отказ за
изплащане на гарантирано вземане, в тежест на административния орган е да
посочи доказателства, че претендираните суми са вече изплатени. Липсват данни
за резултатите от извършена проверка в Регистъра на осигурените лица и
Регистъра на трудовите договори, а и не е спазено изискването по чл. 9, ал. 1
от Наредбата за разглеждане на подаденото заявление-декларация и приложените
към него документи на база съпоставяне на данните от констативния протокол и
посочените регистри. Гарантираното вземане се изплаща въз основа на
разпореждане на директора на фонда, а не въз основа на съдебен акт, с който да
е осъден работодателя да заплати трудови възнаграждения и/или парични
обезщетения, респ. изпълнителен лист. Искането е да се отмени оспорваният акт и да се
върне преписката на административния орган за произнасяне по искането за
изплащане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР. Претендира се присъждане на
разноски по представен списък.
Ответникът
по жалбата - Директорът на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ („ГВРС“), чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Е. Л. ,
поддържа становище за неоснователност на жалбата, като се позовава на мотивите
на оспорваното разпореждане и на молбата от 16.03.2021 г. Настоява се, че
оспорваният акт е правилен и законосъобразен, мотивиран и обоснован. Изтъква
се, че са взети предвид всички доказателства, с оглед установяването на точния
размер на начислените и неизплатени дължими суми на работниците, но същите не
могат да бъдат безспорно установени, поради което е постановен отказът.
Съобразявайки
посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и
предвид фактите, които се извеждат от приетите по делото доказателства, както и
с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната
проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
С
оспорваното Разпореждане № 4506-40-11 от 14.01.2021 г. на Директора на Фонд „ГВРС",
на основание чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР, във вр. чл. 10, ал. 1 от Наредбата за
реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и
изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, е
отказано на оспорващия изплащането на гарантирано вземане.
Като
фактически основания за постановяване на отказа е посочено следното: 1/ поради
непредставяне на изискуемата за проверката счетоводна информация, поименни
справки за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения и
остатъци за изплащане, не може да бъде извършена проверка, установяваща размера
на неизплатените възнаграждения и/или остатъци за изплащане; 2/ Г.М.С. не е представила справка от работодателя
за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични
обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни
актове, Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредбата, която справка като
официален документ да удостоверява начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения. Справката е задължителна и без нея не
може да се удостовери наличието на такива; 3/ доказателства за размера на
начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения,
дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове не могат
да бъдат извлечени от наличните данни в НОИ, тъй като те съдържат информация за
осигурителния доход, броя отработени дни, но не дават отговор на въпроса – начислени
ли са и изплатени ли са трудовите възнаграждения и парични обезщетения, дължими
от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни актове, на работниците и
служителите, които са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2
ЗГВРСНР – „А.Х.“ ЕООД, ЕИК ****; 4/ не е представено и влязло в сила съдебно
решение, с което работодателят е осъден да заплати трудови възнаграждения и/или
парични обезщетения (респ. изпълнителен лист, издаден въз основа на това
съдебно решение. Направен е краен извод, че не може да бъде извършена проверка
при работодателя и да бъде направена преценка за правото на гарантирано вземане
на Г.М.С..
Производството
по издаване на оспорвания акт е започнато на 28.08.2020 г. по подаденото до
Директора на ТП на НОИ Варна Заявление-декларация за отпускане на гарантирано
вземане по ЗГВРСНР от Г.М.С., като е декларирано, че С. е работила в "А.Х."
ЕООД, от 10.04.2019 г. на длъжност „главен готвач“, като трудовото правоотношение
е прекратено на 1.10.2019 г. (л. 11-12 от адм. пр.). Към заявлението не е
посочено, че се прилагат документи.
С Решение №
260159 от 04.08.2020 г. по търг. дело № 512/2020 г. на Окръжен съд – Варна (л.
110-114 от адм. пр.), образувано по молба на ИА "Главна инспекция по
труда" е обявена неплатежоспособността на "А.Х."
ЕООД с начална дата 23.06.2019 г., открито е производство по несъстоятелност на
дружеството, прекратена е дейността му, обявено е в несъстоятелност дружеството
и е спряно производството. Съдебното решение е вписано в търговския регистър на
06.08.2020 г. (справка от ТР – л. 122 от адм. пр.)
Управителят
на „А.Х.“ – Д. Б. Б. е депозирал уведомление по чл. 141, ал. 5 от Търговския
закон, адресирано до управителя на същото дружество, с което е заявено желание Б.
да бъде освободен от длъжността управител на дружеството, с отразено получаване
на 11.11.2019 г. (л. 117 от адм. пр.)
Със
Задължителни предписания № ЗД-1-03-00814225/23.09.2020 г. на контролен орган на
ТП на НОИ до "А.Х." ЕООД са изискани съдебно решение за откриване на
производство по несъстоятелност, удостоверение за актуално състояние, копие от
обявата по чл. 3 от Наредбата, ГФО за 2019 г., първични счетоводни документи,
поименни справки за размера на начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения, декларация за осъществяване на дейност най-малко 12 месеца
преди началната дата на неплатежоспособност, списък на лицата по чл. 7 от
ЗГВРСНР, справка за изплатени частично трудови възнаграждения, ведомости за
заплати за периода 01.2019 г. – 10.2019 г., досиета на наети лица, дневник за
издадени болнични листи. Определен е 3-дневен срок за представяне на посочените
документи, считано от получаване на предписанията.
Задължителните
предписания, изпратени до управителя на едноличния собственик на капитала на „А.Х.“
ЕООД - "Риджънт кепитал" АД, са получени на 25.09.2020 г. от Н. -
представляващ дружеството, предвид приложеното известие за доставяне (л.
130-133 от адм. пр.) Предписанията са изпратени и до „А.Х.“ ЕООД на адрес КК
"Чайка", хотел "О.", но пратката се е върнала с отбелязване
„непотърсена“ (л. 137-139 от адм. пр.)
На
30.10.2020 г. е изготвен Констативен протокол № КВ-5-03-00833854 от служители
на ТП - Варна на НОИ (л. 148-149 от адм. пр.), в който е посочено, че е
извършена проверка във връзка с постъпили 18 заявления-декларации за отпускане
на гарантирано вземане в периода м. август - м. септември 2020 г. и влязло в
сила решение на ВОС, като са издадени заповед за извършване на проверка за
начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими
от работодателя и заповед за извършване на ревизия по разходите на ДОО за
периода от вписване на "А.Х." ЕООД в ТР до 4.08.2020 г. Процесният
протокол съдържа следните констатации:
При извършена справка в регистъра е установено, че дружеството е вписано
в ТР със седалище гр. София и управител Л. В.. На 14.11.2017 г. дружеството е
преобразувано в ЕООД, със седалище гр. Варна, КК "Чайка", хотел
"О.". Съгласно Решение на
ВОС № 260159/4.08.2020 г. производството е по реда на чл. 625 от КТ и е
образувано по молба на ИА "Главна инспекция по труда", за откриване
на производство по несъстоятелност. Съгласно протокол № ПР1930225/16.10.2019 г. на
Инспекцията по труда 87% от служителите в дружеството са с неизплатени трудови
възнаграждения за м.08.2019 г. В жалба
от 3.09.2020 г., депозирана от Л. С. се сочи, че не и е изплатено трудово
възнаграждение за м.08 и м.09.2019 г.
Съгласно справка "Трудови договори" към 1.08.2019 г. в
дружеството има 32 броя лица с непрекратени трудови правоотношения. Последно
прекратените трудови договори са с дата 28.10.2019 г. - 6 бр. На 23.09.2020 г. са издадени задължителни
предписания, изпратени до седалището на "А.Х." ЕООД - в
несъстоятелност и до едноличния собственик на капитала на дружеството
"Риджънт кепитал" АД, като са изискани представяне на съдебното
решение за откриване на производство по несъстоятелност, удостоверение за
актуално състояние, копие от обявата по чл. 3 от НРНИРСОПГВНР, годишни данъчни
декларации по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. ГФО, първични счетоводни документи
удостоверяващи най-малко 12 месечно осъществяване на дейност при началната дата
на неплатежоспособността 23.06.2019 г., удостоверения от банки за финансова
активност, справка до кога са изплатени трудовите възнаграждения, счетоводни
документи. Изисканите документи не са представени. На
24.09.2020 г. е извършена проверка по седалище на дружеството, гр. Варна, КК
"Чайка-3", хотел "О.", установено е, че хотелът не работи. Проведен е телефонен разговор с главния
счетоводител, който заявил, че е предал всички ведомости и счетоводни документи
на бившия управител. Изискано от ИА
"Инспекция по труда" представяне на копие от протокол за извършена
проверка и събраните в хода документи. На 30.09.2020 г. е предоставена информация
от ИА "Инспекция по труда" - протокол за проверка от 16.10.2019 г.,
графици за работа за м.08.2019 г., отчетна форма за работа за м.08.2019 г.,
ведомост за м.08.2019 г., 4 бр. копия на разходни ордери за изплатени работни
заплати за м.08.2019 г. на А. К., С. К, Р. Х. и С. Е.. На 2.10.2019 г. главният счетоводител на
"А.Х." ЕООД е представил копия на разплащателни ведомости за м.08,
09, 10.2019 г., в които липсват положени подписи на осигурените лица, на
управителя на дружеството и печат. Представени са разпечатки от счетоводен
програмен продукт без положени подписи и печати, на справките от аналитичен и
хронологичен регистър на сметка каса за м.08.2019 г. , аналитичен регистър от
сметка банка за м.08.2019 г., копия от РКО без заверка за извършени плащания на
аванс и изплатени заплати за м.07.2019 г., през м.08.2019 г., справка разход
каса за м.08.2019 г., аналитичен регистър на сметка банка за м.09.2019 г., от
които е констатирано, че има изплатени заплати. Представени
са копия от РКО от м.09.2019 г., от които се установява, че на 7 лица са
изплатени заплати за м.08.2019 г., а 10 лица са получили аванси за м.08.2019 г.
Аналитичният регистър от сметка банка за м.10.2019 г. е с последно движение на
17.10.2019 г., без извършени плащания на персонала. Констатирано е разминаване от представените
РКО, в които на 2 лица са изплатени авансови плащания за м.08.2019 г., които
надвишават брутните им месечни възнаграждения. Друга счетоводна документация не
е представена. "А.Х." ЕООД има публикуван ГФО за
2018 г., съгласно който дружеството е с печалба в размер на 61 935.48 лв. За
2019 г. няма публикуван ГФО. Налице е
подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г., като не е подавана такава за
2019 г. При тези установявания е посочено, че поради
непредставяне на изискуемата за проверка счетоводна документация, поименни
справки за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения и
остатъци за плащане, не може да бъде извършена проверка, установяваща размера
на неизплатените възнаграждения и остатъци.
От
справка от НОИ - Регистър на трудовите договори (л. 19 от адм. пр.) за
осигурителя "А.Х." ЕООД съдът установява, че се съдържат данни, че Г.М.С.
е сключил трудов договор на 10.04.2019 г., който е прекратен на 01.10.2019 г.
Според
представената по делото Разчетно-платежна ведомост за м.08.2019 г. (л. 154-155
от адм. пр.), подписана от гл. счетоводител, но не и от управител, Г.М.С. е с
основна заплата 649 лв., с начислени надбавки – 180 лв., ДОО за УПФ, ДЗПО, ЗО и
данък, а като сума за получаване е посочено 443,28 лв. В Разчетно-платежна
ведомост за м.09.2019 г. (л. 195-196 от адм. пр.), също подписана само от гл.
счетоводител, сумата за получаване от Г.М.С. е 848,58 лв.
Към административната преписка са приложени и
представени по делото множество заявления-декларации за отпускане на
гарантирано вземане и от други лица, работили в "А.Х." ЕООД, ведно със
справки от Регистъра на осигурените лица за 2019 г., аналитичен регистър на
сметка 501 Каса в левове за м. 08.2019 г., хронологичен регистър за м.08.2019
г., аналитичен регистър сметка 503/1 Банка в левове за м. 08 и м. 09.2019 г., справка
разход каса за м. 08.2019 г., оборотни ведомости за м. 08 и м. 09.2019 г., както
и издадени от работодателя РКО за м.08.2019 г. на различни лица, с посочване в
част от РКО, че това са аванси, а в други - заплата м.07.2019 г. Така
представените документи са подписани от гл. счетоводител на дружеството.
Приложен е и РКО от 14.08.2019 г. за изплатена сума 200 лв., изплатена на Г.С.,
с посочване, че е аванс за м. 07.2019 г. – л. 166 от адм. пр. Според РКО от
30.08.2019 г. (л. 179 от адм. пр.) на Г.С. е изплатена сумата в размер на 2000
лв. – заплата за м. 07.2019 г.
Представени
са и РКО за м.09.2019 г. с идентични основания като посочените по отношение на
РКО за м.08.2019 г. Според РКО от 17.09.2019 г. (л. 199 от адм. пр.) на Г.С. е
изплатена сумата в размер на 1000 лв. – служебен аванс. Приложена са и
разчетно-платежни ведомости за м. 08.2019 г. и за м.09.2019 г., подписани само
от главен счетоводител, оборотни ведомости, аналитичен регистър - неподписани.
При така установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи:
Оспорваният
акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, поради което не е
нищожен. По аргумент от чл. 26 ал. 3 ЗГВРСНР именно Директорът на фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите" разполага с
правомощието да отказва изплащането на гарантираното вземане с разпореждане.
Спазена
е и изискуемата форма за издаване на оспорвания административен акт. Същият е
писмен, а от посочените в него фактически и правни основания стават ясни
юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично право.
Не
е налице обаче съобразяване с административнопроизводствените правила и
съответствие на акта с материалния закон, респ. и с целта на закона.
Гарантираните
вземания по ЗГВРСНР се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец,
подадена от работника или служителя до ТП на НОИ по седалището на работодателя
в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския
работодател за обстоятелството, че е открито
производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава
– чл. 25 ЗГВРСНР.
Съгласно
чл. 3 ЗГВРСНР, гарантирани вземания на работниците и служителите са начислени и
неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни
трудови договори, както и парични обезщетения, дължими от работодателя по
силата на нормативен акт.
Разпоредбата
на чл. 4, ал. 1 ЗГВРСНР определя лицата, които имат право на гарантирани
вземания по ЗГВРСНР - работници и служители, които са или са били в трудово
правоотношение с работодателя по чл. 2, а втората алинея на чл. 4 ЗГВРСНР
въвежда условие за ползване на правото на гарантирани вземания права по този
закон - работодателят да е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата
на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по
чл. 6.
ЗГВРС е
приложим за всички физически и юридически лица, които наемат лица по трудово
правоотношение и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност
по реда на Търговския закон или по реда на специални закони – чл. 2 ЗГВРСНР.
Правото на
гарантирани вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, според разпоредбата на чл. 6 ЗГВРСНР, възниква от датата на вписване в
търговския регистър на съдебното решение за: 1.
откриване на производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по
несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на
производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на
предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на
производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските
по производството.
На
основание чл. 29 ЗГВРСНР е приета Наредбата за реда и начина за информиране на
работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания
при несъстоятелност на работодателя.
Нормата
на чл. 3, ал. 1 от Наредбата регламентира задължение работодателят да информира работниците и
служителите си за датата на вписването в търговския регистър на съдебното
решение по чл. 6 ЗГВРСНР (във връзка с откритото производство по
несъстоятелността) и за реда за получаване на гарантираните вземания по ЗГВРСНР
и то в 14-дневен срок от вписване на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР в
търговския регистър. В случаите, в които трудовото правоотношение на работника
или служителят е прекратено през месеца на вписване в търговския регистър на
решението по чл. 6 от закона или през
последните 36 предходни календарни месеца,
информирането се извършва чрез изпращане на съобщение с обратна разписка на
всеки работник и служител – чл. 3, ал. 2 от Наредбата.
Следващата
разпоредба от Наредбата – чл. 4, задължава работодателя да изготви за всяко
правоимащо лице справка по образец съгласно приложение № 1, в срок от 21 дни от
вписване на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР в ТР. Изисква се справката да се
изготви в 3 екземпляра - за лицето, за ТП на НОИ и за работодателя, като екземплярът
за правоимащия работник или служител се връчва лично или се изпраща чрез
лицензиран пощенски оператор с обратна разписка. Наредбата предвижда и
извършване на проверка от страна на контролните органи на НОИ, по реда на
Инструкция № 1 от 3 април 2015 г., както и възможност работниците и служителите
да оспорят данните в справката по чл. 4, като подадат възражение.
Безспорно
се установява от съда, че оспорващият е бил в трудово
правоотношение с „А.Х.“ ЕООД от 10.04.2019 г. до 01.10.2019 г., когато
правоотношението е било прекратено (предвид данните от Регистъра на трудовите
договори за осигурителя). Не е спорно между страните
и че е открито производство по несъстоятелност на дружеството-работодател, постановено
е прекратяване на дейността му, обявена е несъстоятелността му и е спряно
производството – Решение № 260159 от 04.08.2020 г. по търг. дело № 512/2020 г.
на Окръжен съд – Варна, който съдебен акт е вписан в търговския регистър на
06.08.2020 г. Подаденото от Г.М.С. заявление-декларация за отпускане на
гарантирано вземане до ТП на НОИ Варна (по седалището на работодателя) е в
тримесечния срок от датата на вписване на решението по чл. 6.
Така
установеното обосновава извод, че по аргумент от чл. 4, ал. 1 и чл. 6 ЗГВРСНР е
възникнало твърдяното от оспорващия негово право на гарантирано вземане, което
право е заявено в срока по чл. 25 от с.з.
По
делото не се установява, а и не се твърди работодателят да е изпълнил
процедурата, разписана в Наредбата по отношение информирането на работниците за
правата им по ЗГВРСНР и издаването на справки съгласно приложение №1.
В
случая, доколкото към 06.08.2020 г. - момента на вписване в търговския регистър
на Решение № 260159 от 04.08.2020 г. по търг. дело № 512/2020 г. на Окръжен съд
– Варна, трудовото правоотношение на оспорващия е прекратено на 01.10.2019 г.,
не се установява работодателят да е изпратил съобщение до Г.М.С. за информирането
й за датата на вписването в търговския регистър на съдебното решение по чл. 6
ЗГВРСНР и за реда за получаване на гарантираните вземания по ЗГВРСНР, както
изисква нормата на чл. 3, ал. 1 ЗГВРСНР. Не са налице и данни работодателят в
съответствие с чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата да е изготвил справка съгласно
приложение 1 и да я е връчил или изпратил на оспорващия.
Не
се установява изпълнение и на задължението по чл. 632, ал. 6, във вр. с ал. 1
от Търговския закона в едномесечен срок от вписването на решението за обявяване
на несъстоятелността „А.Х.“ ЕООД да изпълни процедурата за информиране на
работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на
гарантирани вземания съгласно ЗТВРСНР и нормативните актове по прилагането му и
да предаде ведомостите в съответното ТП на НОИ.
От
събраните по делото доказателства се установява, че от работници в дружеството
са подадени жалби и сигнали до ИА "Главна инспекция по труда ", което
е наложило извършване на проверки, при които са дадени задължителни предписания
за изплащане на трудови възнаграждения на работници, съставени са и АУАН
(протокол за извършена проверка – л. 223 от адм. пр.) и именно ИА "Главна
инспекция по труда " е депозирала и молба пред ВОС за обявяване
несъстоятелността на дружеството "А.Х." ЕООД. От приложените справки
е видно, че Д. Б. още при извършване на проверките от ДИТ - Варна - м.11.2019
г. е депозирал молба да бъде освободен от длъжността управител на "А.Х."
ЕООД, а представляващ дружеството не е намерен на вписания в ТР адрес на
управление.
Не
се установява по делото работодателят да е подал декларация по образец съгласно
приложение № 2 за удостоверяване упражняването на дейност, както и да е
представил данъчните си декларации, счетоводни отчети, сключени търговски
сделки, удостоверение от банките за финансова активност, както изисква нормата
на чл. 5, ал. 2 от Наредбата.
Предвид
изложеното възраженията на оспорващия за неизпълнение от страна на работодателя
на задълженията му по чл. 3, ал. 1 и ал. 2, т. 2, чл. 4, ал. 1 и ал. 2, както и
по чл. 5, ал. 2 от Наредбата се явяват основателни и обуславят извод за
обективна невъзможност на Г.С. да представи изискуемата справка по чл. 4 от
Наредбата в производството по ЗГВРСНР, което я поставя в неблагоприятно
положение, но не по нейна вина.
Оспорващият
не е приложил към заявлението-декларация за отпускане на гарантирано вземане,
изискуемата съгласно чл. 8 от Наредбата, справка по чл. 4, като се установява и
че липсват данни такава въобще да е изготвена от работодателя. По аргумент от чл.
8, ал. 3 от Наредбата, при приемане на заявлението-декларация с нередовности
или липсващи документи ТП на НОИ уведомява лицето в тридневен срок и му дава
необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите.
По
делото, въпреки изрично указаната от съда доказателствена тежест на ответника, не
са представени доказателства, че на заявителя – Г.С., са дадени указания да
представи допълнителни документи, съгласно изискванията на Наредбата, но
въпреки това ответникът е мотивирал отказа си с факта, че Г.С. не е представила
справка от работодателя за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и
парични обезщетения. За обективираното в молбата на ответника от 16.03.2021 г.
твърдение, че при подаване на заявлението е било обяснено, че следва да приложи
справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения, както
и други трудово-правни документи, не са представени доказателства. С даването
на указания при приемането на заявлението не отпада задължението на органа
писмено да укаже на заявителя и да му даде възможност да представи изискуемите
и необходими документи. Произнасяйки се без да е дадена възможност за
отстраняване на нередовността на заявлението или за представяне на липсващи
документи, административният орган е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила. Въпреки, че Г.С. не би могла да представи изискуемата
справка, пред органа биха могли да бъдат представени други документи,
удостоверяващи размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и
парични обезщетения или да се направи искане до органа такива доказателства да
бъдат събрани от преписката на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна или от
търговското дело във връзка с обявяване несъстоятелността на „А.Х.“ ЕООД или по
друг начин, така че директорът на фонда да достигне до друго решение по
заявлението на Г.С..
На
следващо място, следва да се посочи, че непредставянето от заявителя на
справката по чл. 4 от Наредбата въобще не представлява предвидено от
нормативните актове, регламентиращи процесните правоотношения основание за
отказ за изплащане на гарантираното вземане на работника. Напротив, съгласно нормата
на чл. 8, ал. 3 от Наредбата, ако в седмодневен срок от уведомяването
нередовностите не бъдат отстранени, ТП на НОИ прави съответната преценка въз
основа на наличните документи.
Според
чл. 26, ал. 3 ЗГВРСНР директорът отказва изплащането на гарантираното вземане,
когато не са изпълнени условията на ЗГВРСНР. Същевременно законодателят изрично
посочва в чл. 26, ал. 2 ЗГВРСНР, че директорът на фонда следва да спре
производството, когато: 1. са налице доказателства, които могат да
доведат до издаване на разпореждане за отказ; 2. не могат да бъдат събрани доказателства
за определяне на правото и размера на гарантираното вземане.
Отнасянето
на установяващите се по делото факти към правото обосновава извод, че
неправилно ответникът приема, че непредставянето от оспорващия на справката по
чл. 4 от Наредбата представлява основание за отказ за изплащане на
гарантираното вземане на оспорващия. Както се посочи, Г.С. изначало е в
обективна невъзможност да представи процесната справка, доколкото такава
справка по чл. 4 от Наредбата въобще не е изготвена от задълженото за това лице.
Именно защото не следва Г.С. да понася негативни последици от неправомерното
поведение на бившия си работодател, законодателят изрично регламентира в такива
случаи ТП на НОИ да направи съответната преценка въз основа на наличните
документи – чл. 8, ал. 3 от Наредбата. Предвид последно посоченото, неправилно
ответникът приема, че без въпросната справка за начислени, но неизплатени
трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя, не може
да се удостовери наличието на такива.
Неправилно
административният орган обосновава отказа си за отпускане на гарантираното
вземане с невъзможността за извършване на проверка, установяваща размера на
неизплатените възнаграждения и/или остатъци за изплащане, предвид
непредставянето от работодателя на изискваните със задължителни предписания на
ТП на НОИ документи - счетоводна
документация, поименни справки за начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения и остатъци за изплащане. Нормата на чл. 9 от
Наредбата задължава ТП на НОИ да разглежда подаденото заявление-декларация и
приложените към него документи, като ги съпоставя с данните от констативния
протокол, от Регистъра на осигурените лица и от Регистър "Трудови
договори", като въз основа на преценката изготвя проект за разпореждане.
С
основание оспорващият сочи, че липсват данни за извършена проверка в Регистъра
на осигурените лица, която да се съпостави с извеждащата се информация от
Регистъра на трудовите договори и с данните от констативния протокол.
В
случая административният орган не е изложил мотиви по какъв начин
невъзможността да се извърши проверка по определен нормативен ред отнема
правото на оспорващия да му бъде изплатено гарантираното вземане (в този смисъл
е и многобройната трайна съдебната практика на ВАС).
Същевременно
се установява, че в съставения от органите на Дирекция „Инспекция на труда“ –
Протокол за извършена проверка на „А.Х.“ ЕООД № ПР1930225/16.10.2019 г. (л.
223-234 от адм. пр.), е посочена констатацията (т. 8), че дружеството в
качеството си на работодател, предвид представената разчетно-платежна ведомост
за месец август 2019 г. не е изплатило договореното трудово възнаграждение за
извършена работа през месец август 2019 г. на лицето Г.М.С., като е дадено
предписание да се изплати процесното трудово възнаграждение в срок до
21.11.2019 г.
Задължения
към персонал - неизплатени заплати по ведомост за м. август 2019 г., които
възлизат на 16 935,40 лв. към 31 лица, заети по трудово правоотношение към
31.08.2019 г. са установени и по търг. дело № 512/2020 г. на Окръжен съд – Варна.
В хода на посоченото съдебното производство по търговското дело са представени
счетоводни документи, въз основа на които вещото лице е установило наличието на
неизплатени заплати на работници, вкл. за м.08.2019 г. (предвид мотивите на
Решение № 260159 от 04.08.2020 г. по търг. дело № 512/2020 г. на Окръжен съд –
Варна). Т.е. налице е индиция за начислени трудови възнаграждения за м.08.2019
г. от страна на работодателя.
Тези
факти не са обсъдени от административния орган при постановяване на оспорвания
акт. Не са обсъдени и Регистърът на осигурените лица и от Регистърът
"Трудови договори". В
констативния протокол съставен от служители на ТП НОИ - Варна е
посочено, че е налице разминаване, т.к. е установено, че на 7 лица са изплатени
заплати за м.08.2019 г., а 10 лица са получили аванси. Констатирани са
разминавания в РКО, като на 2 лица са извършени авансови плащания за м.08.2019
г., които надвишават брутните им заплати, без да се посочва кои са тези лица.
От приложените по делото РКО съдът установява съставени 3 бр. РКО за получени
от Г.С. суми, както следва: на 14.08.2019 г. (л. 166 от адм. пр.) – 200 лв. –
аванс за м.07.2019 г.; на 30.08.2019 г.
(л. 179 от адм. пр.) - 2000 лв. – заплата за м.07.2019 г.; на 17.09.2019 г. (л.
199 от адм. пр.) - 1000 лв. – служебен аванс.
Безспорно
както посоченият протокол от проверката на Дирекция „Инспекция на труда“ и
събраните от дирекцията доказателства, така и търговското дело на Окръжен съд –
Варна, са източник на информация относно непогасените задължения на
дружеството, включително и към работниците – чл. 608, ал. 1, т. 4 от Търговския
закон.
От
друга страна, задължение на юридическото лице в несъстоятелност, а не на
неговите работници и служители, е да предостави своя архив, ведомости и книжа
пред НОИ. Неизпълнението на това задължение не следва да бъде вменено в тежест
на трети правоимащи лица, каквито са неговите работници и служители.
Констативният
протокол № КВ-5-03-00833854/30.10.2020 г., съставен от контролен орган на ТП на
НОИ Варна е във връзка с подадени 18 броя заявления-декларации от работници на
„А.Х.“ ЕООД за отпускане на гарантирани вземания и не съдържа никакви конкретни
констатации по отношение на заявителя Г.С..
Директорът
на фонда не е съобразил необосноваността на процесния протокол, който не
обективира извършването на задълбочена проверка по отношение релевантните факти
за начисляването и неизплащането на трудово възнаграждение и парично
обезщетение на Г.С.. При извършването на проверката контролните органи на ТП на
НОИ са длъжни да се запознаят с относимите за проверката документи и да
установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите от
извършването й – чл. 31, ал. 2 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и
начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на Националния осигурителен институт.
Доколкото
ЗГВРСНР транспонира Директива 2008/94/ЕО, то правилното приложение на закона от
страна на административния орган в случая следва да е подчинено и на принципите
и правата, прогласени в европейското право и в частност в Хартата на основните
права на Европейския съюз. Според ХОПЕС правото на добра администрация в случая
изисква произнасянето на органа да е предшествано от пълно изясняване на
релевантните факти и обстоятелства, каквото изясняване в случая не е налице. Принципът
на процесуална автономия на държавите-членки, очертан от принципите на
равностойност, ефективност и пропорционалност в контекста на преследваната с чл. 151 и чл. 153 от ДФЕС и Директива 2008/94/ЕО
социална цел, са въведени с оглед осигуряване от държавата на закрила на
работника и служителя (Решение № 159 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. №
7822/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила С.).
Съдът
намира, че оспорваният акт е постановен в нарушение на изискванията на чл. 35 АПК, тъй като не са изяснени всички факти и обстоятелства, релевантни за
случая. Установява се и несъобразяване с нормата на чл. 36 АПК, регламентираща
задължения за административния орган по отношение събирането на доказателства. Не е спазено изискването по чл. 9,
ал. 1 от Наредбата за
разглеждане на подаденото заявление-декларация и приложените към него документи
на база съпоставяне на данните от констативния протокол, Регистъра на
осигурените лица и Регистър "Трудови договори". По
този начин административният орган е нарушил основния принцип по чл. 9, ал.2 АПК - да се събират всички необходими доказателства, независимо дали има искане
от страните за това. (Решение № 67 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. №
7826/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев)
Предвид
изложеното оспорваният акт се явява издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, което се явява основание за отмяната
му – чл. 146, т. 3 АПК.
Доколкото в случая основанието за
отказа е не липсата на условията, посочени в закона, а невъзможността да се
извърши преценка за правото на заявителя, поради непредставянето на
необходимите документи, оспорваният акт се явява постановен при неправилно
приложение на материалния закон, т.е. налице е и основанието за отмяна,
посочено в чл. 146, ал. 4 АПК. Както се посочи, невъзможността за извършване на
преценка за правото на гарантирано вземане на заявителя предвид липсата на
събрани доказателства за определяне на правото и размера на гарантираното
вземане, по аргумент от чл. 26, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗГВРСНР, не
представлява основание за отказ за изплащането на гарантираното вземане. Разпореждането
на директора на фонда е в противоречие с нормата на чл. 26, ал. 2, т. 2
ЗГВРСНР, съгласно която, когато не могат да бъдат събрани доказателства за
определяне на правото и размера на гарантираното вземане, следва да спре
производството. Произнасяйки се с отказ по заявлението за отпускане на
гарантирано вземане по посочените в разпореждането фактически и правни
основания, ответникът в противоречие с материалноправните норми е постановил
незаконосъобразен акт.
Другото
посочено от ответника основание за постановяване на отказа е, че не е
представено влязло в сила съдебно решение, с което работодателят да е осъден да
заплати трудово възнаграждение на Г.С.. Наличие на влязло в сила съдебно
решение не представлява законоустановена предпоставка според чл. 3 и чл. 4 от
ЗГВРСНР за правото на гарантирано вземане.
Оспорваното
разпореждане на Директора на Фонд „ГВРС“ – София следва да бъде отменено като незаконосъобразно
- постановено в нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие
с материалноправни разпоредби. Актът се явява в несъответствие и с целта на
закона – закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност
на работодателя, за да им се осигури минимално ниво на защита, в частност за да
се гарантира изплащането на дължимите им вземания. Оспорваният акт не е
съобразен със социалната цел на Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и
служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател. Тоест налице
е и посоченото в чл. 146, т. 5 АПК основание за отмяна на процесното
разпореждане.
Доколкото
естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, същото следва да
се изпрати като преписка на Директора на Фонд „ГВРС“ – София за ново
произнасяне по заявлението на Г.С., при съобразяване с мотивите на настоящото
решение.
При
новото разглеждане на преписката административният орган следва да изпълни
задълженията си съгласно Наредбата, да изиска необходимите документи от Г.С.
(например трудов договор и други данни за начисляване и изплащане на
задълженията на работодателя за положения от оспорващи труд), а ако не са
налице такива, да изиска евентуално уточнение от заявителя какви суми и за кои
периоди се претендират и да извърши анализ на данните, находящи се в НАП/НОИ за
подавани декларации от страна на осигурителя и информацията от регистрите на
трудовите договори и на осигурените лица, да изиска и извърши анализ на всички
събрани в хода на производството по несъстоятелността доказателства и в
производството пред Дирекция „Инспекция по труда“, отнасящи се до начислени, но
неизплатени вземания на Г.С., вкл. РКО, ведомости и др., да вземе предвид и
възможността по чл. 31 ЗГВРСНР за налагане глоба на работодателя, да спре
производството в хипотезата на чл. 26, ал. 2, т. 2 ЗГВРСНР, ако са налице
основания за това, след което да се произнесе по заявлението на оспорващия.
С
оглед изхода на спора претендираните от оспорващия разноски в размер на 510 лв.
за платената държавна такса и за платеното адвокатско възнаграждение, следва се
присъдят на основание чл. 143, ал. 1 АПК в негова полза. За разноските следва
да се осъди юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и
функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява
НОИ.
На
основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане
№ 4506-40-11 от 14.01.2021 г. на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите", с което е отказано на Г.М.С. *** изплащането
на гарантирано вземане.
ИЗПРАЩА
административната
преписка на Директор на Фонд „ГВРС“ - София за постановяване на административен
акт по заявление с вх. № 4502-03-9/28.08.2020 г. от Г.М.С., съобразно дадените
в мотивите на настоящото съдебно решение указания по тълкуването и прилагането
на закона.
ОСЪЖДА Националния
осигурителен институт да заплати на Г.М.С. с ЕГН ********** ***, сумата в
размер на 510 (петстотин и десет) лева, представляващи разноски по адм. дело №
376/2021 г. на АдмС – Варна за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: