№ 207
гр. Попово, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Илияна Д. Белчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20213520100295 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 50, вр. чл. 51 от ЗЗД.
Ищцата – Р. ИЛ. ИЛ. от гр. П., действаща чрез адв. Д. Д. – САК, твърди в исковата си
молба, че на 22.11.2020г. в резултат на внезапно изскочило на пътното платно диво прасе
възникнало ПТП, на път II - 51 между с. Д. и с. Г.Н., с лек автомобил „Фиат Купе" с рег. №
*****, управляван от С.С. Д..
Ищцата твърди, че при настъпване на ПТП била пасажер на предната дясна седалка.
Територията на която настъпило ПТП се управлявала и стопанисвала от ТП ДЛС "Ч.л."- П..
В следствие на настъпилото ПТП, ищцата получила увреждания , изразяващи се в
охлузвания и кръвонасядания в дясната челна област и по дясната буза и сътресение на
мозъка.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства, се моли за решение, с
което да бъде признато за установено, че ТП ДЛС "Ч.л."- П. дължи на ищеца обезщетение в
размер на 2000.00лв. за причинените му неимуществени вреди вследствие на претърпяно
ПТП на 22.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2020г.,
до изплащане на задължението. Претендират се разноски.
Редовно призован за с.з. се явява процесуален представите, който поддържа
предявеният иск, и по същество пледира за присъждане на исканото обезщетение.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника ТП ДЛС "Ч.л." - П., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага
твърдения, че въпреки, че дивечът е частна държавна собственост, съгласно разпоредбите на
чл. 2 от ЗЛОД държавата не може да носи отговорност, тъй като не е във възможност да го
надзирава и контролира, нито да предотвратява нанесените от него вреди /щети/ поради
дивото му състояние.
Оспорват се твърденията на ищеца, че вредата е настъпила единствено и само поради
появата на диво животно. Нямало данни каква е била скоростта на водача, каква е била
разрешената скорост в участъка на ПТП. Нямало експертиза за причинените вреди, както и
данни било ли е извършено плащане от страна на застраховател. Нямало данни за механизма
1
на ПТП, както и за това да ли пострадалият е бил с предпазен колан.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства, се моли за решение, с
което исковата претенция да бъде отхвърлена.
В.с.з. се явява упълномощен представител-адв.С.И. от ШАК, който по същество
пледира за отхвърляне на предявеният иск.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. №139/2021г. по описа на ПпРС, по подадено от ищеца
заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №133/01.03.2021г., за сумата 2000.00лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие на претърпяно ПТП на 22.11.2020г., ведно
със законната лихва от дата на увреждането-22.11.2020г. до окончателното изплащане на
вземането.
В срока по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение било подадено
възражение от ответника, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване
на иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
От приложения протокол за ПТП № 1713038/27.11.2020г., изд. от ОД на МВР, сектор
ПП – Търговище, се установява, че на 22.11.2020г., около 18.10ч., на път II - 51 между с. Д.
и с. Г.Н., с лек автомобил „Фиат Купе“ с рег. № ****, управляван от св.С.Д. възникнало
ПТП. В посочения протокол е записано, че причината за настъпването на ПТП е
изскочилото внезапно на пътя диво прасе. В резултат на това ПТП по лекия автомобил са
настъпили материални щети.
От приложения по делото протокол за ПТП № 1713039/27.11.2020г., съставен от ОД
на МВР Сектор ПП-Търговище; се установява, че на същия пътен участък, по същото време,
с друг автомобил също е настъпил ПТП, причинено от диво животно (прасе).
По делото е назначена и изготвена съдебно-автотехническа експертиза, от която се
установява, че причината за настъпилото на 22.11.2020 г. ПТП, на път II-51 между с Д. и с.
Г.Н. е внезапната поява на диво прасе на пътното платно. Вещото лице посочва, че
механизмът на настъпилото ПТП е следният: когато водача на л.а. „Фиат Купе“ с рег. №
****, който се движел правомерно по пътя, на пътното платно внезапно излязло дивото
прасе, вследствие на което настъпва ПТП, с пострадало лице и материални щети. От
заключението още се установява, че на процесния пътен пътен участък от Републикански
път II-51, а именно между с. Д. и с. Г.Н., към датата на ПТП не са налични пътни знаци от:
Група А - Предупредителни пътни знаци за опасност и конкретно: А22 -възможна е поява на
диви животни и Група В - Пътни знаци за въвеждане на забрана и отменяне на въведена
забрана и конкретно В26 - забранено е движение със скорост, по-висока от означената.
Механизма на ПТП се установява и от показанията на разпитания по делото св.В.Д.,
който е и съставител на протокола за ПТП. От показанията му се установи, че на място
посетил ПТП, и там установил два доста смачкани автомобила, като единия се движел в
посока Т.-П., а другия в посока П.-Т.. И двата автомобила се движели правомерно, т.е. в
пътното си платно, като причината за ПТП била внезапно изскочилото диво прасе, което
било на пътното платно, когато свидетеля посетил инцидента По негови данни и двата
автомобила не можели да се придвижат на собствен ход.
Същото се установява и от показанията на св.С.Д., който към този момент управлявал
л.а. „Фиат Купе", а до него се возила ищцата Р.И.. По негови данни, когато пътували към
гр.Т., между с.Д. и с.Г.Н., пред тях изскочило стадо диви прасета, като едно от тях се
ударило в техния автомобил. На пътя имало и друга кола, която също блъснала прасето. По
данни на свидетеля, в момента на инцидента на Р.И. й прилошало. Тъй като били с колани,
2
веднага след удара, ги махнали, като първи излязъл св.Д., след което помогнал и на И. да
излезе от колата. След инцидента, от нея разбрал, че не се чувства добре от произшествието,
като я боляла главата и повръщала. По-късно посетила и лекар, като възстановяването й
продължило дълго време.
От представения амбулаторен лист, приложен на л.22 от делото, се установява, че
ищцата, на 15.12.2020г. посетила лекар, който след преглед установил мозъчно сътресение.
При прегледа били установени и екскориации (охлузвания) в областта на дясна буза и
петехии ( кръвонасядания) в същата област. Установени са и болезнени флексии и
палапторни болки в областта на шията. Във връзка с това заболяване на ищцата е
предписана и терапия с медикаменти.
Въз основа на този амбулаторен лист, на 18.12.2020г. е издадена и
съдебномедицинска консултация №132/2020г., от съдебен лекар при МБАЛ „Св.И.Р.“ гр.Р.,
който е направил заключение, че ищцата при настъпилото ПТП на 22.11.2020г. е получила
охлузвания и кръвонасядания в дясната челна област и по дясната буза и сътресение на
мозъка. Така посочените увреждания обуславяли временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
От ответната страна е представен и договор за предоставяне на стопанисването на
дивеча на ловните сдружения по чл.30 от ЗЛОД, от 07.08.2009г., от който се установява, че
землището на с.Г.Н. и с.Д. попадат в ЛСР „Г.Н.“-т.1.1.8. и „Р.“-т.1.1.37. Съгласно чл.1 от
този договор възложителят -ДЛС „Ч.л.” възлага, а изпълнителя – СЛР приема да извършва
стопанисването и ползването на дивеча в посочените ЛСР, сред които и посочените, за срок
до 2024г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 50, вр. чл. 51 от ЗЗД.
По силата на чл. 50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са
причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е
изгубило. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД, носят солидарно собственикът на животното и
лицето, под чийто надзор се намира то, за вредите – пряка и непосредствена последица от
увреждането. При наличие на доказана вреда и причинна връзка между нея и действието на
животното, както и при доказано качество на ответника – на собственик, респ. лице, под
чийто надзор се намира животното, отговорността на това лице/лица, се ангажира.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна /безвиновна/ и е израз на принципа, че
рискът за вреди от вещи се носи солидарно от собственика и упражняващия дейността,
свързана с тези вещи.
Или за да се ангажира отговорността на ответника , на основание чл. 50 от ЗЗД, е
необходимо да се установи, че ответникът е собственик на животното, или същото се
намира под негов надзор, че са нанесени неимуществени вреди на ищеца, както и че
животното е причина за тези вреди.
Категорично доказано е в настоящия процес, посредством събраните гласни и
писмени доказателства, че на 22.11.2020 г., в резултат на внезапно изскочило на пътното
платно диво прасе възникнало ПТП, на път II - 51 между с. Д. и с. Г.Н., с л.а. „Фиат Купе“ с
рег. № ****, в който се е возела ищцата.
Безспорно в процеса се установи и доказа, че ищцата, вследствие на това ПТП е
претърпял вреда. От представените доказателства-съдебно медицинско удостоверение и
показанията на св.С.Д., се установи, че при настъпилото ПТП на 22.11.2020г. ищцата е
получила увреждания, изразяващи се охлузвания и кръвонасядания в дясната челна област и
3
по дясната буза и сътресение на мозъка. По данни на свидетеля още при инцидента на
ищцата й прилошало, нуждаела се от помощ да излезе от колата. По-късно разбрал че има
главоболие и повръщане, т.е. като цяло не се чувствала добре. Така установените
увреждания обуславяли временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което от
правна страна съставлява лека телесна повреда.
Съдът приема за доказан и факта, че вредата е нанесена от диво животно –прасе,
което се намира под негов надзор.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, дивечът в
Република България е частна държавна собственост, а според чл. 34, ал.1, т. 1 от ЗЛОД
дивечът в страната се стопанисва от държавните ловни стопанства.
От приложените по делото писмено доказателство - Договор за предоставяне на
стопанисване на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД от 07.08.2009г,, се
установява, че „Сдружение на ловците и риболовците в П.” е приело да извършва дейности
по стопанисване и ползване на дивеча в посочените в договора стопански райони.
В случая обаче ПТП е настъпило, респ. вредите са причинени на път II - 51 между с.
Д. и с. Г.Н., а не в рамките на конкретен стопански район, предоставен за ползван на
„Сдружение на ловците и риболовците в П.”, в който случай би отговаряло сдружението по
силата на чл. 34, ал. 1, т. 4 от ЗЛОД. В този смисъл съда не приема възражението на
ответника, че не той, а СЛР гр.П., на когото били предоставили стопанисването на дивеча в
тези ЛСР следва да отговарят по предявения иск.
Налице е и причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
ответника и настъпилата вреда. Следва да се отбележи, че съдебната практика приема, че
при този вид отговорност формата на вината е “противоправно бездействие”. По правило
противоправното бездействие е съставомерно, само когато съществува задължение за
действие, или казано по друг начин, когато е налице въздържане да се извърши определено
дължимо действие. Особеното при отговорността за вреди от вещи/животни е това, че
вредата презумира, както причинната връзка, така и вината. След като е настъпила вредата,
така както посочи и по-гори съда, то означава, че собственика на вещта/животното
противоправно е бездействал, освен ако не докаже друго. Това означава, че ответника не е
осъществил необходимия надзор и не е положил достатъчно грижи, така че
вещта/животното му да не уврежда другиго. Именно ответника следваше да докаже, че не е
бездействал, че е извършил всички необходими действия, и е положил всички необходими
грижи, за да не увреди неговата вещ/ животно другиго. От събраните по делото
доказателства, съдът намира, че лицето под чийто надзор се намира дивото животно не
обори презумпцията за вина. Поради което съда прави извод, че причинените вреди са в
пряка причинна връзка с бездействието на ответника, който не е положил дължимата грижа
и не е осъществил необходимият надзор над животните, за които отговаря.
Предвид изложеното съдът приема, че искът е доказан по основание.Съдът намира,
че същия е доказан и по размер.
Съгласно гражданския закон – чл. 51 от ЗЗД виновният за непозволеното увреждане
дължи пълна обезвреда за щетите, вкл. неимуществени, причинени на пострадалия.
Последните съставляват промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на
човека, представляващи негови права, телесна цялост и здраве. По делото се установи по
категоричен и безспорен начин, че на ищцата е причинено телесно увреждане-охлузвания,
кръвонасядания и мозъчно сътресение. Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. В процесния случай, за да
определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав съобрази, че по
същество, както посочи и по-горе това представлява лека телесна повреда. Съдът, като
отчете вида и характера на настъпилите вреди, интензитета на претърпените болки и
4
страдания и тяхната продължителност намира, че адекватен и справедлив размер на
обезщетението за тях е в размер на 2000.00лв. , толкова, колкото се и претендира, поради
което иска следва да бъде уважен изцяло.
Въз основа на изложеното съдът намира предявения иск за изцяло доказан по
основание и размер, и следва да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 2000.00 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди,
вследствие на претърпяно ПТП на 22.11.2020г., причинено от диво животно ( прасе).
Предвид основателността на главният иск, основателен се явява и акцесорния такъв за
присъждане на лихва за забава от деня на увреждането. При вреди от непозволено
увреждане лихвата за забава не е мораторна, а компесаторна и се дължи от датата на деликта
до окончателното изплащане на сумата. По този въпрос съдебната практика константна.
Приема се, че лихвата е компесаторна, тъй като при непозволено увреждане длъжника се
смята в забава и без покана, съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД. Приема се, че макар и компесаторна,
размера на лихвата се определя по правилото на чл. 86 ЗЗД - в размера на законната лихва,
тъй като вземането е парично. Ето защо съдът намира, че тъй като вземането от непозволено
увреждане е изискуемо от деня на установяване на вредата -22.11.2020г., и следва да бъде
признато за установено по делото, че ответника дължи на ищеца и лихви за забава именно
от този момент до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД.
При този изход на делото, съдът следва да се произнесе и по направените разноски,
както в заповедното производство, така и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да заплати на ищцата направените по
делото разноски. По отношение на размера съдът намира, че възражението на ответната
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно.
При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от
представените от ищцовата страна писмени доказателства във връзка с депозираното
заявление по реда на чл.410 от ГПК е било заплатено възнаграждение в размер на 600.00
лв., а във връзка с предявения иск е било заплатено възнаграждение в размер на 740.00 лв.
Имайки предвид естеството на иска, неговата фактическа и правна сложност, както и
правилата за определяне на съответното минимално адвокатско възнаграждение, визирани в
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
настоящият състав намира, че възнагражденията са определени в размер над минималните
размери, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.7 и чл.7, ал.2, т.2 от същата наредба. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че размерът на дължимото възнаграждение за
проведеното заповедно производство изчислен по реда, указан в разпоредбата на чл.7, ал.7
от Наредба №1/09.07.2004г. следва да бъде в размер на 300.00 лв., а по отношение на
предявения установителен иск адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер на
350.00 лв. , изчислен по реда, указан в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. Доколкото заплатените и претендирани от страната възнаграждения са в
размер на 600.00 лв., респ. 740.00 лв.се налага извода, че същите е прекомерно, поради което
и възражението за тяхното намаляване, на осн. разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК следва да
бъде уважено.
Предвид изложеното ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 340.00лв.,
представляващи разноски по ч.гр.д. № 139/2021г., както и сумата от 590.00лв.,
представляващи разноски в настоящото производство за заплатена д.т., възнаграждение за
вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Териториално поделение –Държавно ловно
стопанство „Ч.л.“, ЕИК *****, с адрес на управление-гр.П., обл.Т., ул.“******,
представлявано от П. П.-директор ДЪЛЖИ НА Р. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, от гр.П.,
обл.Т., ул.“Г.*****, СУМАТА 2000.00лв. (две хиляди лева и 00ст.), представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на претърпяно ПТП на
22.11.2020г., причинено от диво животно (прасе), ведно със законната лихва от дата на
увреждането-22.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането , за което вземане има
издадена заповед изпълнение на парично задължение №133/01.03.2021г. по ч.гр.д.
№139/2021г. по описа на ПпРС.
ОСЪЖДА Териториално поделение –Държавно ловно стопанство „Ч.л.“, ЕИК
*****, с адрес на управление-гр.П., обл.Т., ул.“******, представлявано от П. П.-директор
ДА ЗАПЛАТИ на Р. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, от гр.П., обл.Т., ул.“Г.*****, СУМАТА
340.00лв. (триста и четиридесет лева и 00ст.) – разноски по ч.гр.д. №139/2021г., както и
СУМАТА 590.00лв. (петстотин и деветдесет лева и 00ст.), представляваща разноски по
настоящото дело, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
6