Решение по дело №450/2024 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Арда Тур“ ЕООД, [населено място], подадена чрез Управителя С. И. И., против Решение №69/02.04.2024г. на Районен съд – Хасково, постановено по а.н.д. № 149/2024г.

В касационната жалба се твърди, че решението е немотивирано, тъй като районният съд се произнесъл само по вътрешно убеждение, без това да кореспондирало със събраните по делото доказателства и закона, поради което било незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. В него липсвали мотиви. Нямало доказателства за приетото от съда за безспорно установено извършване на превоз по линията [населено място] - [населено място], за която да имало маршрутно разписание и договор с Община Хасково. Такива доказателства липсвали в корицата на делото и незнайно от къде съдебният състав достигнал до този извод, както и до извода, че на 12.07.2023г. дружеството извършило превоз по тази линия, като не спазило предвидения в маршрутното разписание час на тръгване от Автогара Кърджали – 15.30 ч., а превозното средство тръгнало по-късно. Този извод на съда не кореспондирал със събраните в административнонаказателното производство доказателства, а нито в АУАН, нито НП се твърдяло по-късно тръгване. Нарушението не било доказано и не било извършено виновно. Счита се, че наказателното постановление е било издадено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът - И.Д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 43-0001832 от 18.12.2023г., издадено от И. Д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, с което за нарушение на чл.19, ал.4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП, на „Арда Тур“ ЕООД, [населено място], е било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 200 лева.

За да постанови този краен резултат, районният съд е приел, че не са налице нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Административното нарушение било правилно правно квалифицирано, като отразеното в АУАН и в наказателното постановление отговаряло на хипотезата на правната норма. Безспорно по делото се установило, че „Арда Тур“ ЕООД извършвало превоз по линията [населено място] – [населено място], за която имало маршрутно разписание и договор с Община Хасково. На 12.07.2023г. обаче, за извършване на превоза по линията автобусът на дружеството отпътувал по-късно от предвидения в разписанието час 15.30. По този начин маршрутното разписание не било спазено. Съдът формирал мотиви, че при това положение описаното в АУАН и НП нарушение било установено, поради което правилно било наложеното наказанието „Имуществена санкция“, което било предвидено в закона във фиксиран размер, без възможност за индивидуализация.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗАвтП, превозвачите са длъжни да изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в съответствие с изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата, подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с възложителя. Според чл.104, ал.1 от ЗАвтП, за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.

Настоящият касационен състав намира, че при постановяване на съдебното решение въззивният съд не е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който да осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело и оттук да мотивира надлежно акта си съобразно така установеното. В изпълнение на императивното процесуално правило по чл.84 от ЗАНН вр. с чл. 13 от НПК, съдът следва да събере всички допустими, относими и необходими посочени от страните доказателства, по предвидените в кодекса способи, с цел разкриване на обективната истина.

В случая административнонаказателната отговорност на „Арда Тур“ ЕООД е била ангажирана за това, че на 12.07.2023г. като превозвач не изпълнил възложената му междуселищна автобусна линия Кърджали – Хасково, конкретно с час на тръгване 15.30, като това било видно от Маршрутно разписание 26108 и направената справка от Дневник-извлечение на курсовете в Автогара Кърджали. Тези фактически обстоятелства са описани в АУАН и в издаденото въз основа на него НП. Заверено копие на визираното маршрутно разписание е налично в административнонаказателната преписка.

Следва обаче да се има предвид, че същото е неподписано от представител на касационния жалбоподел и неясно остава за настоящата инстанция дали може да се счита за актуално и към 2023г., тъй като по делото не са налични доказателства за това, дали към датата на съставяне на АУАН санкционираното дружество е имало задължение да го спазва, а ако е следвало да се спазва – от какво е произтичало това задължение. Във връзка с горното следва да се отбележи, че от представения Дневник за изпълнение на курсовете от Автогара „21 век“ за 12.07.2023г. не се установява в 15.30 часа на посочения ден да е била предвидена за изпълнение линията Кърджали – Хасково. Отбелязано е единствено, че автобусна линия е следвало да се изпълнява за времето от 16.00ч.

При наличието на горецитираните противоречиви писмени доказателства по делото и при твърденията на наказаното лице, че такава линия не му е възлагана, то районният съд е следвало да събере други доказателства, от които да установи по несъмнен начин възложено ли е било на „Арда Тур“ЕООД, [населено място] да изпълнява междуселищна автобусна линия Хасково-Кърджали, с час на тръгване 15.30 ч. от АГ“XXI“, [населено място], кога, от кого, с какъв акт и в кои дни от седмицата е следвало да бъде изпълнявана тази автобусна линия. Вместо това съдът е приел, че такава е възложена по договор с Община Хасково, като възложител, както и че автобусът на Арда Тур ЕООД е отпътувал на 12.07.2023г. от АГ“XXI“ , [населено място], но по - късно от часа предвиден в маршрутното разписание. Тези изводи на съда са необосновани и не почиват на събрания доказателствен материал, тъй като в кориците на делото договор възлагащ осъществяване на процесната междуселищната автобусна линия не е наличен, а нито от показанията на разпитаните по делото свидетели, нито от маршрутното разписание и дневника – извлечение на курсовете от автогара Кърджали може да се направи извода, че осъществяване на съответния курс е извършено, макар и в по - късен момент. Мотивите са писмени съображения, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение, въз основа на които е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитива на решението. Позоваване на несъдържащи се по делото доказателства, опорочава правните изводи на съда и води до ненадлежно мотивиран съдебен акт.

При наличието на забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, липсата на изводи, основани на относимия доказателствен материал, възпрепятства извършването на касационна проверка по чл.218, ал.2 от АПК за съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, с оглед разпоредбата на чл.220 от АПК и въведеното с нея изискване преценката за прилагането на материалния закон да се извършва въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Предвид изложеното се налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на друг състав на Районен съд – Хасково за събиране на доказателства за изясняване на делото от фактическа страна и разкриване на обективната истина.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №69 от 02.04.2024г. на Районен съд – Хасково, постановено по а.н.д. № 149/2024г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Хасково, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

Решението е окончателно.