№ 748
гр. Видин, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Галина В. Герасимова
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело №
20241320100884 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на К. С. К., ЕГН **********,
непълнолетен, действащ със съгласието на неговата майка С. К. Н., ЕГН
**********, чрез пълномощника Адвокатско дружество „Д. и партньори“,
БУЛСТАТ: ************, със съдебен адрес: гр. С, бул. „К А Д – К“ № *, вх. *,
ап. *, чрез адвокат Й Д. от САК, против Сдружение “Н.б.б.а.з.“, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Г И“ №*, ет.*, с
която е предявен иск по чл. 511, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2 от Кодекса за
застраховането.
Твърди се в исковата молба, че на 15.09.2022 г. около 12:45 часа А.М.Д
управлявал лек автомобил „О З" с peг. № ******* по Републикански път II-11
в посока от гр. М към гр. В, като заедно с него пътувал и ищецът К. С. К.. В
същото време и на същото място, в същата посока, турският гражданин Л. А.
управлявал товарен автомобил „М-Б-С" с peг. № *******, регистриран в
Република Т. При км. 7+500, между с. Б и с. С А.М.Д предприел маневра
изпреварване спрямо т.а. „М-Б-С". Водачът на товарния автомобил не се
уверил, че пътят зад и вляво от него е свободен и извършил маневра ляв завой,
при което блъснал изпреварващия го л.а. „О З". При така настъпилото ПТП
пострадал ищецът К. С. К..
1
За настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на
местопроизшествието пристигнал екип на ОДМВР - Видин и екип на Спешна
медицинска помощ. Полицейските служители съставили Констативен
протокол за ПТП № 1803423/15.09.2022 г. и по случая било образувано
досъдебно производство № 192/2022 по описа на ОДМВР - Видин, пр. пр. №
1246/2022 г. по описа на РП-Видин. В исковата молба се твърди, че от
събраните по воденото досъдебно производство писмени и гласни
доказателства по безспорен начин била установена вината на водача Л. А., но
тъй като спрямо него не била взета мярка за процесуална принуда и той
напуснал пределите на Република България непосредствено след
причиняването на ПТП, то производството по делото било спряно с
Постановление на наблюдаващия прокурор.
Ищецът бил откаран в МБАЛ „Света Петка" ЕООД гр. Видин с травма
на лява китка и длан, силни болки в същата област и ограничени движения. В
лечебното заведение бил извършен обстоен медицински преглед и
рентгенография на длан и пръсти с цел установяване на здравословното му
състояние. Констатирана била травма на китката и дланта и пострадалият бил
насочен към домашно лечение.
Две седмици по-късно, на 29.09.2024 г., ищецът постъпил отново в
МБАЛ „Света Петка" ЕООД с оплаквания от главоболие, световъртеж и силни
болки в областта на дясната половина на гръдния кош. Бил извършен
медицински преглед, при който било констатирано отслабване на дишането
вдясно и била направена рентгенография на гръден кош и бял дроб.
Ищецът твърди, че при двете посещения в лечебното заведение били
констатирани следните травматични увреждания:
1. Средна телесна повреда, представляваща фисура в областта на лявата
китка и дланните кости - продължително разстройство на здравето, причинило
физически болки, страдания и двигателни ограничения за срок повече от 30
дни;
2. Телесна повреда, представляваща контузия на гръдния кош -
продължително разстройство на здравето, причинило физически болки,
страдания, двигателни ограничения и отслабено дишане вдясно.
На ищеца била назначена медикаментозна терапия с обезболяващи и
противовъзпалителни препрати и му били дадени насоки за
2
хигиенно[1]двигателен режим, като лявата китка и длан били имобилизирани
за срок от 30 дни.
Въпреки проведеното лечение, дълго време ищецът не усещал
значително подобрение в състоянието си. Заради получените вследствие на
ПТП травми, той дълго време изпитвал редица затруднения в ежедневието си,
породени от двигателните ограничения и затрудненото дишане. Ищецът бил
лишен от възможността да бъде сред своите приятели и да прекарва
пълноценно дните си. Освен това, поради състоянието, в което се намирал и
най-вече поради ограничените възможности за използване на пълния обем от
движения на тялото, той имал нужда от постоянната подкрепа и съдействие на
своите близки за осъществяване на обичайните си и ежедневни нужди от
битов и хигиенен характер. Ищецът се чувствал физически и емоционално
нестабилен. След деня на ПТП, изпитвал страх да пътува с автомобил, в
съзнанието му постоянно изниквали натрапчиви спомени от преживяното.
Страдал от упорито безсъние, а когато успеел да заспи, сънувал кошмари от
преживяното, сякаш го изживявал отново.
В исковата молба се твърди, че описаните физически болки и страдания,
неудобства и затруднения, които ищецът е търпял, се явяват неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото на
15.09.2022 г. ПТП.
Поддържа се, че тъй като към датата на ПТП по отношение на
увреждащия т.а. „М-Б-С" с per. № *******, собственост на „Й Ч Т" в
Република Т, е била налице валидна действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с ANADOLU
SIGORTA, застрахователна полица № TR/004/*********, то НББАЗ се явява
пасивно легитимирано да отговаря по предявената претенция.
Сочи се, че с искане от 25.01.2023 г. е предявена доброволна претенция
пред НББАЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществените вреди, търпени от ищеца, като е регистрирана щета с № BG-
23-TR-00062.
С писмо изх. № 1-0201/17.02.2023 г. от НББАЗ е поискано предоставяне
на допълнителни документи, с които ищецът твърди, че не разполага. Сочи, че
в тримесечен срок от получаване на искането, ответникът нито е изплатил
претендираната сума, нито е отказал изрично да го стори.
3
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Сдружение
„Н.б.б.а.з.“ да заплати на ищеца сумата от 5000,00 (пет хиляди) лева,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на ПТП от 15.09.2022 г., ведно със законната лихва от
15.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който
оспорва изцяло по основание и размер предявения иск и причинната връзка с
процесното ПТП.
Ответникът не оспорва валидността на застрахователното
правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност“, „Зелена карта“ за МПС – товарен
автомобил „М-Б“, модел „С“, турски рег. № *******, валиден към датата на
ПТП.
Ответникът оспорва изцяло отговорността на водача на товарен
автомобил „М-Б“, модел „С“, турски рег. № ******* за настъпилото
произшествие, механизма на реализирането му и причинната връзка между
претендираните вреди и пътния инцидент.
Твърди, че към момента на депозиране на отговора на исковата молба
отговорността на водача на товарен автомобил „М-Б", модел "С", турски per.
№ ******* за реализирането на процесното произшествие не е установена по
надлежния ред с влязъл в законна сила съдебен акт по смисъла на чл. 300 от
ГПК. Посочва, че по делото е представен само Констативен протокол за ПТП,
който няма обвързваща доказателствена сила по отношение на механизма на
ПТП, тъй като съставилите го длъжностни лица не са очевидци на ПТП. При
условията на евентуалност оспорва изключителната отговорност на водача на
товарен автомобил „М-Б", модел "С", турски per. № ******* за реализиране на
произшествието и настъпилите от него последици, предмет на настоящото
производство, като твърди, че ищецът е съпричинил с поведението си
претърпените от него телесни увреждания, като е пътувал без правилно
поставен и технически изправен обезопасителен колан.
Ответникът поддържа, че претендирания от ищеца размер на
обезщетение за неимуществени вреди от 5 000 лева е несъответен на
претърпените вреди и завишен съобразно принципа за справедливост,
произтичащ от разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и
4
договорите, както и съобразно трайната съдебна практика при определяне на
размера на обезщетение за неимуществени вреди по аналогични случаи.
Ответникът оспорва иска за присъждане на законна лихва върху
главницата поради неоснователност на главния иск.
Претендира присъждане на направените по производството разноски.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно, че на 15.09.2022 г. около 12.45 часа при километър 7+500,
между с. Б и с. С е настъпило ПТП между лек автомобил „О З“ с рег № ВН
3843 АМ, управляван от А.М.Д и товарен автомобил „М-Б С“ с рег. № 33 ENE
78, регистриран в Република Т, управляван от турският гражданин Л. А..
За настъпилото ПТП е съставен КП № 1803423/15.09.2022 г., от който е
видно, че водачът на товарния автомобил не се е уверил, че пътят зад и вляво
от него е свободен и извършил маневра ляв завой, при което блъснал
изпреварващия го лек автомобил. „О З“, управляван от А.М.Д.
Образувано е ДП № 192/2022г. по описа на ОДМВР- Видин, пр.пр. №
02430/2022г. по описа на РП – Видин, като наказателното производство е
прекратено поради липса на престъпление от общ характер.
По повод настъпилото ПТП, при ответника е регистрирана щета № BG-
23-TR-00062 въз основа на заявени претенции за изплащане на
застрахователни обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от лицата К. К. и А Д, което е видно от писмо изх. № 1-0201/17.02.2023г.
до тях от НББАЗ, находящо се на л. 14 по делото. В същото, ответникът е
уведомил ищеца, че отказва произнасяне по претенцията до представяне на
посочени в писмото документи.
По делото е представена и претенция от ищеца до ответника с дата
25.01.2023г. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
от настъпилото ПТП, изразяващи се в претърпени от него физически и
психически травми.
От Център за спешна медицинска помощ – Видин са представени по
делото заверени копия от система 150 по мисия 7444/15.09.2022 г. и фиш за
спешна медицинска помощ за мисия № 7444/15.09.2022 г. за пациент К. С. К..
От МБАЛ „Св. Петка“ АД - Видин са представени Заверено копие на
5
лист за преглед на пациент № 013420/15.09.2022 г., Разчитане от дежурен
рентгенолог на направени рентгенографии на пациента, Рентгенография на
длан и пръсти, Диск с направени графии на пациента, Абмулаторен лист №
222727009757 от 29.09.2022 г., Разчитане от дежурен рентгенолог на
направени рентгенографии на пациента, Рентгенография на гръден кош и бял
дроб и Диск с направени графии на пациента.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена по
писмени данни, приета от съда като обективна и компетентно изготвена. От
заключението на същата е видно, че вследствие на ПТП ищецът К. К. е
получил мекотъканни травми на лява длан и пръстите на лява ръка,
мекотъканна травма на гръдния кош, като вещото лице е посочило, че е
налице пряка причинна връзка между реализираното ПТП и описаното
увреждане. Вещото лице е посочило също, че на 15.09.2022 г. няма данни да е
предписвано лечение на ищеца, а на 29.09.2022 г. му е предписано
медикаментозно лечение – диклофенак и аналгин, като не е показана
продължителността, но обикновено такова лечение се изписва за срок от 7 – 10
дни, същото е било адекватно. Посочено е, че е възможно ищецът да е
употребявал обезболяващи в рамките на около 3 седмици, като данни за
изписани такива има след 29.09.2022 г. Няма данни за продължаващо лечение
след 29.09.2022 г., което обстоятелство според вещото лице означава, че
ищецът е възстановен от получените травми. Прогнозата на вещото лице е
изключително благоприятна – настъпва пълно оздравяване без да се очакват
да възникнат усложнения за в бъдеще. Вещото лице е описало в заключението
си, че действието на предпазните колани е при челен удар и при преобръщане,
в случая се касае за страничен удар на лекия автомобил, при поставен
предпазен колан същият ограничава движението на тялото напред и нагоре,
като не ограничава движенията на крайниците, т.е. в конкретния случай не
може да се очаква, че правилно поставен предпазен колан би минимизирал
посочените увреждания, също така в областта на гръдния кош предпазният
колан действа като твърд тъп предмет.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, приета от
съда като обективна и компетентно изготвена. Вещото лице е описало в
заключението си механизма на ПТП, като е посочило, че скоростта на
товарния автомобил в момента на удара е била около 19 км/ч., а скоростта на
движение на лекия автомобил преди ПТП и в момента на удара в мантинелата
6
е била около 68 км/ч. Вещото лице е посочило в заключението си, че
опасността за движението е настъпила от момента, когато товарния автомобил
с предната си част е започнал навлизането в насрещната пътна лента, тази по
която се е движил изпреварващия го лек автомобил. Според заключението,
водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП чрез аварийно спиране дори и при движение с максимално
разрешената скорост от 60 км/ч. Това е така, защото според направените
изчисления отстоянието, на което се е намирал лекия автомобил от мястото на
удара е около 42 метра, а опасната зона за спиране трябва да е по-малка от
отстоянието от 42 метра, т.е. условието за възможност за спиране не е
изпълнено. Вещото лице е посочило, че лекият автомобил „О З“
производствено е оборудван общо с 4 бр. предпазни колани – 2 бр. на предните
и по един брой на задна дясна и задна лява седалка. Посочило е, че
предпазният колан при високи скорости може да придобие качествата на
твърд тъп предмет и да причинява гръдната травма. Посочило е също, че
правилно поставения предпазен колан намалява тежестта на травматичните
увреждания на ползвателя в случай на челен удар и преобръщане през таван
на автомобила. В случай на страничен удар или деформиране на купето,
коланът няма предпазно действие. Според заключението лекият автомобил „О
З“ е произведен през 2000 г. и неговите предпазни колани са с механично, т.е.
инерционно задействане – при рязко издърпване, механизмът се завърта и под
действие на центробежните сили блокира и задържа тялото на ползвателя му.
Според заключението на вещото лице, равнодействащата на ударния импулс
сила, на пътника седящ на задната лява седалка /ищеца/ ще е насочен повече
наляво – към задната лява врата и нейната облицовка и по-малко напред към
облицовката на облегалката на предната лява седалка, както е показано на
схема по-горе, т.е. тялото се е движило наляво и напред, като движението
наляво е било с по-голям интензитет.
По делото е разпитан в качеството на свидетел А.М.Д – баща на ищеца.
Същият установява, че на 15.09.2022 г. е настъпило ПТП, като той, жена му и
трите му деца пътували в колата, вкл. и ищецът в лек автомобил „О З“ от с. А
за гр. В, като свидетелят управлявал автомобила. Твърди, че ищецът седял на
задната седалка от лявата страна зад шофьорското място. Посочва, че пред
него имало микробус и на с. Б до чешмата имало отбивка за спиране, като там
бил спрял шофьорът с турска регистрация без светлини, аварийни или мигач,
7
бил вътре в камиона и нямал колан, бил с угасен двигател. Свидетелят твърди,
че пред него и зад него нямало движение. Сочи, че камионът бил спрял от
неговата страна на пътя. Излага, че се движел с 45 км. в час, подал ляв мигач, а
другият шофьор запалил микробуса – „М С“ и в момента, в който го
заобикалял той го ударил в предна дясна джанта. Свидетелят се опитал да
избегне удара, но той го ударил отново и го хвърлил в канавката. Твърди, че
другият шофьор тръгнал рязко и силно. Посочва, че не е могъл да излезе от
колата 20 минути, било му изкълчено рамото, като ищецът успял да го изкара
от автомобила, отворил предната дясна врата и от там го извадил заедно с
друг шофьор – куриер, който минавал от там, спрял да помогне и в
последствие се обадил на полицията. Излага, че турският шофьор излязъл от
колата и останал докато дошла Бърза помощ, като след това взел ищеца и
жената на свидетеля да ги закара до Видин до болницата. Свидетелят твърди,
че ищецът бил пострадал с черния дроб и лявата му ръка била счупена в
дланта, имал травма на гръдния кош. Сочи, че ищецът и майка му отишли
първо в Бърза помощ. Установили, че ръката му не е счупена, но после
установили, че е счупена, болял го също стомаха. Ръката му била подута и
посиняла и отишли отново в болницата. Гърдите също го болели, отсъствал от
училище около 3 – 4 месеца, лекувал се в къщи. Посочва, че занесли
медицинските документи на личната лекарка на детето и тя му изписала
лекарства, но свидетелят не знае какви са. Твърди, че ищецът се оплаквал от
болки близо месец, като до днес не може да си опъне дланта. Твърди, че
докторите нищо не предприели, вързали го с бинт и му дали обезболяващи,
като жена му също му давала обезболяващи. Ищецът се оплаквал от
затруднено дишане два – три дни, след това бил по-добре, но от време на
време казвал, че се затруднява да диша. Свидетелят твърди, че наскоро му
купувал лекарства, защото му е трудно дишането. Посочва, че ищецът след
случая станал много нервен, не искал да излиза с приятели, страхувал се да се
вози в автомобил. Спрял да ходи и на училище. Свидетелят твърди, че по
време на катастрофата всички в автомобила били с поставени колани.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
По допустимостта на иска:
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Условие за
8
допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес
от воденето му. От твърдяното в исковата молба и приложените по делото
писмени доказателства, се установява активната и пасивната легитимация на
страните в процеса. Ищецът има правен интерес от водене на настоящия иск,
поради което съдът счита, че искът се явява допустим. Налице са
предпоставките на чл. 511, ал. 3 от КЗ поради липса на произнасяне от Бюрото
по заведената застрахователна претенция.
По основателността на иска:
Претенцията е за репариране на вреди при специфичните условия,
визирани в чл. 513, ал. 1 вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането.
Съгласно разпоредбата на чл. 513, ал. 1 КЗ, в случаите на съдебен иск,
произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване
на реда по чл. 511, ал. 3, НББАЗ е единствено процесуално легитимирано пред
компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу
застрахователя на виновния водач. Освен специфичните предпоставки на 513,
ал. 1 КЗ, за да се ангажира отговорността на бюрото, следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован по
международна застраховка "Гражданска отговорност" – да е причинена вреда,
тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
В конкретния случай, процесното ПТП е настъпило на територията на
Република България, като безспорно е установено, че причина за
настъпването му е поведението на водача на товарния автомобил с турска
регистрация. В подкрепа на това са съставения КП за ПТП №
1803423/15.09.2022 г. и приетата по делото САТЕ. Безспорно са установени
участниците в ПТП, механизма на ПТП, характера и вида на нанесените щети.
При наличие на противоправно поведение на извършителя на деликта,
съгласно въведената с чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция, вината се предполага до
доказване на противното. Тежестта за оборването на законовото
предположение е за ответника.
По делото са събрани безспорни доказателства, че водачът на товарния
автомобил е извършил нарушение на разпоредите на ЗДвП, вследствие на
9
което е причинено и процесното ПТП. От приетата САТЕ се установява, че
товарен автомобил „М-Б С“ с рег. № 33 ENE 78, регистриран в Република Т, с
предната си част е започнал навлизането в насрещната пътна лента, тази по
която се е движил изпреварващия го лек автомобил, като не се е уверил, че
пътят зад и вляво от него е свободен, извършил е маневра ляв завой, при което
е блъснал изпреварващия го лек автомобил „О З“. Според вещото лице,
водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП чрез аварийно спиране дори и при движение с максимално
разрешената скорост от 60 км/ч.
От настъпването на ПТП ищецът е претърпял неимуществени вреди,
като от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
следствие на реализираното ПТП ищецът е получил мекотъканни травми на
лява длан и пръстите на лява ръка и мекотъканна травма на гръдния кош.
Налице е причинно-следствена връзка между произшествието и получените от
ищеца травматични увреждания.
Установен е и специфичният елемент на визираната в чл. 513, ал. 1 във
вр. с чл. 511, ал. 1, т. 2 и чл. 506, ал. 2 от КЗ безвиновна отговорност на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи с оглед
безспорното между страните обстоятелство, че е налице действащ към датата
на ПТП застрахователен договор, покриващ риска „Гражданска отговорност"
за процесния товарен автомобил „ М-Б С“ с рег. № 33 ENE 78.
С оглед на това, искът срещу Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи за заплащане на обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди, се явява доказан по основание.
От събраните писмени доказателства безспорно се установява, че
вследствие на претърпяното ПТП по вина на водача на товарния автомобил, на
ищеца е причинено телесно увреждане, което видно от разпита на свидетеля
А.М.Д, му е причинило болки, страдания и затруднено дишане. Същият е
претърпял мекотъканна травми на лява длан и пръстите на лява ръка и
мекотъканна травма на гръдния кош, като видно от заключението на съдебно-
медицинската експертиза няма данни за продължаващо лечение след
29.09.2022 г., което обстоятелство означава, че ищецът е възстановен от
получените травми и прогнозата на вещото лице е изключително
благоприятна – настъпва пълно оздравяване без да се очаква да възникват
10
усложнения в бъдеще.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля А.М.Д в частта, в която
твърди, че доскоро е закупувал лекарства на ищеца, тъй като същият не
посочва какви са били лекарствата, които са изписани от личния лекар. Също
така по делото липсват други доказателства /амбулаторни листове, рецепти от
личния лекар/ в подкрепа на свидетелските показания на Деков в тази насока,
поради което същите не следва да бъдат кредитирани.
Съдебно-медицинската експертиза сочи, че е налице причинно-
следствена връзка между травмите и настъпилото ПТП. От показанията на
разпитания свидетел също се установява, че ръката на ищеца била подута и
посиняла, същият имал замайване, болки в гърдите и затруднено дишане, след
инцидента бил нервен и го било страх да се вози в автомобил.
При определяне на справедливия размер на обезщетението, съдът
преценява както степента на телесните увреждания, а именно, че същите са
отшумели за сравнително кратък период от време, така и психическата травма
от претърпяното ПТП, а именно страх да се вози в автомобил, нервност.
Претърпените вреди са в лека степен, поради което справедливият размер на
обезщетяване на вредите възлиза на 3 000.00 лева, до който размер исковата
претенция следва да се уважи. В останалата част, до пълния претендиран
размер от 5 000.00 лева, исковата претенция ще следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът твърди, че ищецът е съпричинил с поведението си
претърпените телесни увреждания, като е пътувал без правилно поставен,
технически изправен обезопасителен колан.
Възражението намира правното си основание в разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. Същото е своевременно релевирано – с отговора на исковата
молба, и е процесуално допустимо, но разгледано по същество съдът намира
възражението за неоснователно по следните съображения:
Принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото
лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите
или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване
на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице
11
съпричиняване. За съпричиняването е без значение дали пострадалият е
действал виновно. Изводът за съпричиняване не може да бъде изграден върху
предположения (така Решение № 54 от 22.05.2012 г. на ВКС по т. д. №
316/2011 г., II т. о., ТК).
От изложения по-горе механизъм на настъпване на ПТП не може да се
направи извод за наличие на причинно-следствена връзка между поведението
на ищеца като участник в ПТП и настъпилия противоправен резултат. Това е
така, защото в заключението си вещото лице по изготвената и приета САТЕ е
посочило, че процесният автомобил е производствено оборудван общо с 4
броя предпазни колани – 2 бр. на предните и по един брой на задната дясна и
задната лява седалка. Установи се от разпита на свидетеля, че ищецът е седял
на задна лява седалка зад шофьора и е бил с поставен обезопасителен колан.
Въпреки това обаче според заключението на вещото лице по назначената и
приета по делото САТЕ в случай на страничен удар /какъвто е налице в
настоящия случай/ или деформиране на купето, коланът няма обезопасително
действие, също така предпазният колан при високи скорости може да
придобие качествата на твърд тъп предмет и да причинява гръдната травма.
Видно от заключението на назначената и приета по делото СМЕ действието на
предпазните колани е при челен удар и при преобръщане, в случая вещото
лице е посочило, че се касае за страничен удар на лекия автомобил и при
поставен предпазен колан същият ограничава движението на тялото напред и
нагоре, като не ограничава движенията на крайниците, т.е. в конкретния
случай не може да се очаква, че правилно поставен предпазен колан би
минимизирал посочените увреждания, също така в областта на гръдния кош
предпазният колан действа като твърд и тъп предмет. Следователно, с оглед
гореизложеното, не е налице основание за намаляване на размера на
определеното по –горе обезщетение от съда.
Относно претенцията за присъждане на законна лихва за забава:
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за имуществени
вреди от дата 15.04.2023г. – датата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от
КЗ. Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят, респ. бюрото, дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
12
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, с писмо
изх. № 1-0201/17.02.2023г. бюрото е поискало допълнителни документи от
ищеца. Със същото писмо е поискано и представяне на удостоверение за
банковата сметка на ищеца. Данни дали исканите документи са представени и
на коя дата, липсват по делото. Липсват данни също дали ищецът е представил
банковата си сметка, която е изискана от ответника с писмото. При това
положение, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ
- непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1
има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409.
Предвид изложеното, върху определеното обезщетение ще следва да се
присъди лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба в съда –
16.04.2024г.
По разноските:
С определение № 906/17.05.2024 г. и Определение № 1889/29.09.2024 г.
съдът е освободил ищеца от заплащане на държавна такса и внасяне на
разноски по подадената искова молба.
С оглед горното и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да заплати по сметка на Районен съд – Видин държавна такса в размер на
120,00 лева, както и направените разноски за вещи лица от бюджета на съда
съобразно уважената част от иска /60 %/ в размер на 110,00 лева (ответникът е
внесъл депозит за възнаграждение на вещите лица в общ размер на 250,00
лева).
В полза на адвокат П. З. П. на основание чл. 38 от ЗАдв. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ на ищеца.
Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от
кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
13
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати.
Изрично в представения и приложен по делото договор за правна защита
и съдействие (л. 72 по делото) е обективирано изявление на страните по
мандатното правоотношение, че адвокатската защита се осъществява на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата
от 600,00 лева – адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска /40 %/ в
размер на 384,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Н.б.б.а.з.“, ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. „Г И“ №*, ет.*, да заплати на К. С. К., ЕГН
**********, действащ със съгласието на неговата майка С. К. Н., ЕГН
**********, сумата в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева – главница,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от настъпило на 15.09.2022г. пътно-транспортно произшествие, ведно
със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда –
16.04.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.б.б.а.з.“, ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. „Г И“ №*, ет.*, да заплати по сметка на
Районен съд – Видин сумата в размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева –
държавна такса по производството и сумата в размер на 110,00 /сто и десет/
лева - разноски за вещи лица.
14
ОСЪЖДА Сдружение „Н.б.б.а.з.“, ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. „Г И“ №*, ет.*, да заплати на адвокат П. З. П.,
със съдебен адрес: гр. С,, бул. „К.А.Д“ № *, вх. *, ап. *, сумата в размер на
600,00 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
определено съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА К. С. К., ЕГН **********, действащ със съгласието на
неговата майка С. К. Н., ЕГН **********, да заплати на Сдружение
„Н.б.б.а.з.“, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.
„Г И“ №*, ет.*, сумата в размер на 384,00 /триста осемдесет и четири/ лева -
разноски за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
15