РЕШЕНИЕ

 

Номер  2633                          Година  2020                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             ХІХ граждански състав

 

На 27.07                                                                                        Година 2020

 

В публично заседание на 25.06.2020 г. в следния състав:

 

                                               Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  13228  по описа за   2018         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 1 059, 62 лева – главница, представляваща незаплатени суми за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 16.05.2013 г. - 13.04.2018 г. за обект, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *, ап.*; сумата 193, 89 лева – лихва за периода 31.07.2013 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2018 г. до изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4366/14.05.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 7689/2018 г. по описа на ПРС – ХІХ гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответникът М.Щ.Д. ***, оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца за периода 16.05.2013 г. – 11.05.2015 г. Претендира разноски – включително и адвокатско възнаграждение на пълномощника й при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4366/14.05.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 7689/2018 г. по описа на ПРС – ХІХ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 1 059, 62 лева – главница, представляваща незаплатени суми за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 16.05.2013 г. - 13.04.2018 г. за обект, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *, ап.*; сумата 193, 89 лева – лихва за периода 31.07.2013 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които 25, 07 лева – държавна такса и 300 лева без ДДС – адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК от ответника е било подадено възражение против Заповедта и на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК той е подал исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело, с оглед на което съдът намира, че искът се явява допустим.

От събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитания по делото свидетел Д.Е.и заключенията от 31.01.2019 г. и допълнителното такова от 12.04.2019 г., и двете на вещото лице по ССЕ ***и от 05.02.2020 г. на вещото лице по СТЕ ***, се установява, че действително през процесния период на посочения имот (собственост на ОП „Жилфонд“, в който имот ответникът е бил настанен като наемател на ОП „Жилфонд“), е била доставяна питейна и отвеждана канална вода, но тъй като ответникът не е осигурявала достъп до имота за проверка на реално консумираните количества вода, месечното количество на изразходваната вода в имота е било определяно съгласно Общите условия на ищцовото дружество, действащи през процесния период (като от посочените заключения се установява, че размерът на неплатените от ответника задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за процесния период, определени съгласно Тарифата на ищеца, е в размер общо на 1 059, 62 лева, а лихвата върху тази сума за горепосочения период- в размер общо на 193, 89 лева) – с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените доводи от ответника за неоснователност на иска поради липсата на регулярно отчитане на показанията на водомера в обекта, обитаван от ответника, нередовност на представените карнети и липсата на фактури за задълженията на ответника.

Същевременно, както вече бе посочено, със Заповедта за изпълнение е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца стойността на консумираната питейна и отведена канална вода за периода 16.05.2013 г. – 13.04.2018 г. и лихва върху главницата за периода 31.07.2013 г. – 30.04.2018 г., а Заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение е било подадено от ищеца в съда на 11.05.2018 г. – към който момент действително по отношение на вземанията на ищеца за периода 16.05.2013 г. – 11.05.2015 г. е бил изтекъл приложимия в конкретния случай тригодишен давностен срок по чл.111, б.В от ЗЗД. Както се установява от събраните по делото писмени доказателства обаче, със Споразумение за разсрочено плащане № ***/09.11.2016 г., подписано между страните, ответникът е признал и се е съгласил да погаси доброволно задълженията си към ищеца за периода 18.07.2008 г. – 13.10.2016 г. – с което, предвид разпоредбата на чл.116, б.А от ЗЗД, давността е била прекъсната и от датата на подписване на Споразумението – 09.11.2016 г., с оглед разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗЗД, е започнала да тече нова давност, която не е изтекла нито към момента на подаване на Заявлението – 11.05.2018 г., нито към момента на подаване на исковата молба – 13.08.2018 г., поради което съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ответника за периода 16.05.2013 г. – 11.05.2015 г.

При така установената фактическа обстановка, доколкото сумите, които е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповедта за изпълнение съвпадат с установените от събраните по делото доказателства действително дължими, и предвид неоснователността на възражението на ответника за погасяване по давност на част от претенциите на ищеца, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по настоящето и по посоченото частно гражданско дело в размер общо на 660, 07 лева – платени държавни такси за двете дела, депозити за ССЕ и за СТЕ и адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както и 150 лева юрисконсултско възнаграждение за производството по настоящето дело.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА М.Щ.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв. Е.И., ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от *****, сумата 1 059, 62 лева – главница, представляваща незаплатени суми за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 16.05.2013 г. - 13.04.2018 г. за обект, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, ап.*; сумата 193, 89 лева – лихва за периода 31.07.2013 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2018 г. до изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4366/14.05.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 7689/2018 г. по описа на ПРС – ХІХ гр. състав.

ОСЪЖДА М.Щ.Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, направените разноски за производството по делото И ПО ч. гр. дело 7689/2018 г. по описа на ПРС – ХІХ гр. състав, В РАЗМЕР НА 660, 07 лева, КАКТО И 150 лева юрисконсултско възнаграждение за производството по настоящето дело.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХІХ гр. състав ч. гр. дело № 7689/2018 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.                                                                     

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Павел Павлов

 

Вярно с оригинала: Ц.В.