М
О Т
И В И
По присъда №…../26.06.2015 година по НОХД №663/2015 година
по описа
на Районен съд-град Добрич
Производството е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от ДРП, по
реда на чл.247 от НПК, който е изготвен от държавния
обвинител след запознаване с материалите по досъдебно производство
- №138/2012 година, водено по описа
на Сектор „ПИП” при ОД на МВР - гр.Добрич. С този обвинителен акт срещу
подсъдимата Д.Р.Д. *** е повдигнато
обвинение за извършено престъпление за това, че:
В периода от 20.04.2011 година до 29.04.2011
година в град Добрич, при условията на продължавано престъпление извършила
следните деяния:
- На 20.04.2011 година в гр.Добрич, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудила и поддържала у И.Н.П. *** заблуждение, че ще
му достави селскостопанска машина - зърнокомбайн марка „****”, модел „*****” и с това му причинила имотна
вреда в размер на 10 000 / десет хиляди/ евро и
-
На 29.04.2011 година в гр. Добрич, с цел да набави за себе си имотна облага
поддържала у И.Н.П. *** заблуждение, че ще му достави селскостопанска машина - зърнокомбайн
марка „*****”, модел „****** и с това му причинила имотна вреда в
размер на 9 600 /девет хиляди и
шестстотин/ евро, като общият размер на причинената вреда е в големи размери и
възлиза общо на 19 600 / деветнадесет хиляди и шестстотин / евро –
престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с
чл.209,ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Пострадалото
от престъплението лице-И.Н.П., с ЕГН:********** ***,
редовно призован за съдебното заседание се явява лично и с процесуален
представител - адв. ***** от АК-Добрич, упълномощен в
качеството на повереник и приет от съда. Преди даване ход на съдебното
следствие от страна на „пострадалото лице”, чрез процесуалния представител бе
предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск
в размер на 18 056 евро, съставляващ претендирано
обезщетение за причинени с престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата. В петитума на гр.иск се излага претенция и за заплащане на
сторените разноски по предявяването на иска и осъществено процесуално
представителство в хода на наказателния процес от процесуалния представител в
размер на 2720 лева. Съдът, след като съобрази наличието на визираните в
разпоредбата на чл.84 и сл. от НПК предпоставки,
конституира в качеството на „граждански ищец” пострадалото лице - И.Н.П.. На осн.чл.76 от НПК същият
бе конституиран и в качеството на „частен обвинител”.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на държавното
обвинение, който пледира за признаване на вината на подсъдимата по повдигнатото
й обвинение и постановяване на осъдителна присъда. В обвинителната си реч пред
съда прокурорът изложи аргументирани доводи в насока, че инкриминираното
престъпление, предмет на разглеждане в настоящия наказателен процес се явява
доказано по безсъмнен и категоричен начин. Подчерта, че авторството на
подсъдимата в престъплението се явява доказано не само от депозираното
самопризнание пред съда, послужило като основание за провеждане на съдебното
следствие по диференцираната процедура на глава двадесет и седма от НПК, но
така също и от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. В този
аспект изрази позиция, че в своята доказателствена съвкупност приетите от съда
доказателства се явяват изцяло в подкрепа на застъпената обвинителна теза. В пледоарията
си прокурорът наблегна на обстоятелството, че престъплението е осъществено от
подсъдимата при превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства,
което несъмнено насочва към извода за ниската степен на обществена опасност на дееца.
След като се позова на сравнително по-високата степен на обществена опасност на
престъплението, която се обуславя безспорно най-вече от размера на нанесените
имуществени вреди както и обществената опасност на подсъдимата, прокурорът посочи,
че на Д. следва да бъде наложено на основание чл.54,
ал.1 от НК предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода”, което да се
индивидуализира около самия минимум, но при стриктно спазване процедурата на
чл.58а от НК - в каквато насока е и разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
Предвид чистото съдебно минало на подсъдимата пледира наказанието да бъде
отложено на основание чл.66, ал.1 от
НК с минимален изпитателен срок от три години.
По
отношение на допуснатия за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск прокурорът пледира същият да бъде уважен изцяло в размера,
посочен в петитума на исковата молба от страна на
гражданския ищец. Представляващия държавното обвинени пледира за възлагане на
подсъдимата и на сторените разноски в хода на досъдебното производство и
съдебно производство.
В
съдебно заседание повереникът на частния обвинител и граждански ищец заяви, че
поддържа искането за уважаване изцяло на предявения и допуснат за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск така, както е посочен в петитума на исковата молба пред съда. Поддържа изложената
от прокурора обвинителна теза, позовавайки се на високата степен на обществена
опасност на престъплението, произтичаща от високия размер на нанесената
имуществена щета на пострадалото лице. Пледира за осъждане на подсъдимата,
която да заплати изцяло претендираната в петитума на иска сума от 18056 евро, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и
сторените разноски по предявяването на иска, с оглед осъществено процесуално
представителство в хода на наказателния процес.
Процесуалният
представител на подсъдимата – адв.И. Мирчев / в качеството на договорен защитник/ пледира за
признаване на вината на подсъдимата по повдигнатото й обвинение. В защитната си
реч адвокатът подчерта, че въпросът за участието на подсъдимата в
инкриминираното престъпление и размера на имуществената щета не следва да се
подлага на разглеждане, доколкото е налице провеждане на съдебното следствие по
реда на глава двадесет и седма и депозирано самопризнание от страна на дееца пред
съда, с признание изцяло на фактите изложени в обстоятелствената част на ОА. С
оглед на изтъкнатите правни доводи защитника пледира да бъде обсъден единствено
въпроса за вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимата. След като се позова на факта, че се касае за лице с изключително
ниска обществена опасност, което не е осъждано до момента и няма други
противообществени прояви, адвокатът пледира наказанието да бъде определено от
съда на основание чл. 55 от НК, поради наличието на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. Изрично пледира да се приложи разпоредбата на чл.58а от НК, към която препраща нормата на чл.373, ал.2 от НПК, като в тази насока след
индивидуализиране на наказанието, същото да се намали с една трета. Подчерта,
че с оглед чистото съдебно минало на подсъдимата са налице посочените в
чл.66,ал.1 от НК предпоставки, наказанието да бъде отложено с минимален
изпитателен срок от три години. Прие, че постановената мярка за неотклонение по
отношение на подсъдимата както и мярката за процесуална принуда „Забрана за
напускане пределите на страната”, наложена в досъдебното производство следва да
бъдат отменени. По отношение на предявения и допуснат за разглеждане в
наказателния процес граждански иск защитникът изрази становище, че същият
следва да се уважи изцяло и в размера, посочен в петитума
на исковата молба.
В
предоставената й от съда „последна дума” по реда на чл.297
от НПК подсъдимата Д. призна изцяло своята вина по повдигнатото й обвинение,
като изрази съжаление и заяви, че осъзнава последиците на извършеното престъпление.
Въз
основа на служебно взето решение на съда, съдебното производство бе проведено
по реда глава двадесет и седма от НПК, респ. по тъй нар.„Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция”. Съобразно процесуалните правила на този раздел от НПК, съдът разпореди
„предварително изслушване на страните”, с което прие да не се провеждат разпити
на посочените в обвинителния акт на ДРП свидетели и вещите лица, по назначените
в хода на досъдебното производство технически експертизи.
От проведеното предварително изслушване на
подсъдимата Д. бе установено, че същата признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не
събират доказателства за тези факти. Депозира самопризнание в насока на
повдигнатото й обвинение, като изрази желание производството да се проведе по
реда на глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимата бе запозната с правата си по
чл.371, т.2 от НПК, при което съдът я уведоми изрично, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направени от нея самопризнания по реда 371, т.2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата.
Съдът, след като съобрази становищата на
страните и подложи на анализ и преценка поотделно и в тяхната доказателствена
съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
През 2011 година свидетелят И.Н.П. и двамата му сина
–св.Николай И.П. и св.Младен И.П.
започнали да се занимават със земеделие, като развили
селскостопанска дейност в землищата на с.Каблешково и с.Честименско, които се намират в обл.Добрич. Предвид
осъществяваната селскостопанска дейност и възможността да се ползват от съответни
привилегии във формата на субсидии от ЕС, св.Николай И.П. се регистрирал като „частен
земеделски производител” с произтичащите от това права и задължения. При
разрастване на селскостопанската дейност за св.И.П. и синовете му възникнала остра необходимост от закупуване на
земеделска техника, включително и на зърнокомбайн. Тримата приели, че им е
нужен зърнокомбайн от конкретен клас, с добри технически показатели, но който
същевременно да е на приемлива /изгодна/ за тях цена. Тъй като не разполагали в
момента с необходимите финансови средства за закупуване на нова машина, те се
спрели на варианта да закупят зърнокомбайн „втора ръка” отвън. За тази цел
започнали да се интересуват по какъв начин могат да си внесат нужната селскостопанска
машина. Чрез свой познат от гр.Добрич /назован по име „Миро”/ узнали, че търговското дружество „БУЛИТ” ООД
извършва доставки на употребявани селскостопански машини от Република Италия на
изгодни цени. По този повод И.П. и
двамата му сина осъществили контакт със св.Тодор Райчев
Димитров и подс.Д.Р.Д., които представлявали посоченото търговско
дружество. След като осъществили няколко срещи помежду си и провели нужните
телефонни разговори св.И.П. и свидетелите Н П. и М П. останали с убеждението, че това е открила се за тях
възможност и добър начин да закупят
желания от тях зърнокомбайн. Междувременно, при проведените срещи между св.И.П. и представляващите
търговското дружество, на свидетеля били показани на снимки поместени в интернет,
като оферта на различни модели зърнокомбайни / респ.по
марки и модели/. След като ги разгледал и съобразил дадените технически параметри
от производителя, св.И.П. се
спрял на оферта, отнасяща се за зърнокомбайн марка „***, модел „****”.Цената
на тази селскостопанска машина била около 160 000 евро.
В хода на последвалите разговори и срещи между
св.И.П. и представляващите
търговското дружество „****** била
постигната договорка за доставяне на въпросния зърнокомбайн на цена от
157 000 евро, която следвало да се плати на три вноски. Договорено било
между страните да се заплати капаро от около 19 600 евро, което да бъде дадено
първоначално при сключване на договора, като впоследствие същото се даде на
италианската фирма доставчик, която ще достави зърнокомбайна в България. Тъй като св.И.П. не разполагал в момента с
необходимите финансови средства, той се принудил да рефинансира свои стари
кредити в „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, сключвайки нов „ипотечен” и
„потребителски” кредит. За да бъдат отпуснати необходимите паричните средства в
най-кратък срок, подс.Д.Д. също съдействала на П. пред длъжностните лица на
банката. При изложените обстоятелства на св.И.П. и неговата съпруга
св.Росица Паскова бил отпуснат кредит от банката в размер на 16 700 евро / л.46-том І/.
В
резултат на постигнатата договореност между св.И.П. и представляващите търговското дружество се стигнало на
сключване на договор за поръчка на дата 20.04.2011 година. Като страни по
договора били вписани: св.И.П. в
качеството на „възложител” и подс.Д.Д..
Последната подписала договора от
името на търг. дружество ****** в качеството на „изпълнител”. Предмет на договора
била доставката на употребяван зърнокомбайн марка „*****”, модел „*****” срещу сумата от 157 500.00 / сто петдесет и седем
хиляди и петстотин/ лева, която крайна цена следвало да бъде заплатена на три
лизингови вноски. В раздел втори от договора, като задължение за „възложителя” е
било отразено с ръкописен текст обстоятелството, че „възложителят” И.П. е предоставил на „БУЛИТ” ООД,
чрез Д.Д. сумата от 19 600.00 /деветнадесет хиляди и шестстотин/ евро.Изрично е описано, че сумата е платена
на два пъти – на дата 20.04.2011 година /10 000 евро/ и на дата 29.04.2011 година / 9 600
евро/. В раздел трети от договора е било отразено като задължение на
„изпълнителя”, да предостави селскостопанската машина в срок до 30 дни от
датата на сключване на договора.
В
хода на досъдебното производство от страна на разследващия орган, с оглед
установяване на обстоятелството дали св. И.Н.П. и подс.Д.Р.Д. са попълнили лично договора
от дата 20.04.2011 година, включително и положения ръкописен текст в него с
имена и цифри, е възложено изготвяне на графическа експертиза. От заключението
на вещото лице по нея е видно, че положеният ръкописен текст с имена и цифри в
изследвания „Договор-поръчка” от 20.04.2011 година е изпълнен от подсъдимата Д.Д..
Положеният подпис в графа „възложител” в изследвания „договор-поръчка” е
изпълнен от св.И.Н.П., а положените подписи в графа ”изпълнител” и срещу текста
„задължения на възложителя” са изпълнени от подсъдимата Д.Д..
При
сключване на договора и предхождащите го разговори подс.Д.
действала с пряк умисъл, като с поведението си и направените от нея изявления е
въвела в заблуждение св.И.П., представяйки
се пред него, че тя е лицето, което фактически ще осъществи контакт с
търговското дружество – доставчик от Р.Италия и ще внесе процесния
зърнокомбайн. В този смисъл, тя първоначално е въвела в заблуждение св.И.П., че ще достави зърнокомбайна, предмет на сключения договор, а
впоследствие поддържала това заблуждение у измаменото лице, че в действителност
е влязла в преговори с търговското
дружество от Република Италия за доставката на горепосочената селскостопанска
машина.
Впоследствие
доставката на зърнокомбайна не била извършена, тъй като действията на
подсъдимата били насочени очевидно към набавяне на имотна облага, с оглед
извършване на имуществено разпореждане от страна на въведеното в заблуждение
лице. Подсъдимата не само, че не изпълнила поетото по договора задължение, но
така също отказала да върне полученото от нея „капаро” в размер на 19600 евро,
което св.И.П. дал на два пъти
– първоначално при сключване на договора на дата 20.04.2011 година /10 000
евро/, а впоследствие и на дата 29.04.2011 година /9 600 евро/.
В
хода на досъдебното производство от страна на подсъдимата е поддържана защитната
теза, че сключеният между нея /в качеството й на представляваща търг. дружество”***** и св.И.П. договор касае единствено и
само възникнали гражданско-правни
отношения, а не измамливи действия. В тази връзка на вниманието на разследващия
орган е представена проформа фактура на чужд език /копие на италиански език/. Именно
с това писмено доказателство Д. искала да докаже тезата си, че получената от св.И.П. сума е била предадена на
съответно дружество доставчик в Република Италия, а не е била присвоена от нея /л.19-том
ІІІ/.
Коментираното
писмено доказателство е било обект на изследване по назначената в хода на
досъдебното производство комплексна / графическа и техническа / експертиза. От заключението на
вещото лице по нея става ясно, че в представеното за изследване копие на
фактура подправка, изразяваща се в промяна на цифров текст, указващ модела на
зърнокомбайна, като след подправката е бил придаден вид, че моделът е „****”. Така например, експертът сочи, че в графа „****”
в текста указващ модела на зърнокомбайна „460”, първоначалната , средна
цифра , която вероятно е „7”, саморъчно е преправена на „6”,; в същата графа на
таблицата, в частта с дати: ”04/06/2011” и „01/09/2011”- последната цифра и от двете години първоначално е заличена.
Начина на заличаване, химичен или друг, както и първоначалната цифра на тази
позиция, не е възможно да се установи върху заличеното копие. След заличаването
сочи експертът, че и на двете позиции саморъчно е дописана цифра „1”.
За проверка на лансираната от подсъдимата
защитна теза била отправена молба за правна помощ до властите на прокуратурата
на Р.Италия и конкретно тези, при съда на Мачерата за разпит в качеството на свидетел на
представляващия търговското дружество, сочено от Д. като доставчик на
зърнокомбайн марка „****”, модел „****”.
Следва да се отбележи и това, че в показанията си пред разследващия орган Д.
посочила изрично, че е била в търговски отношения с търговското дружество „****.
В
проведения разпит и депозирани показания пред разследващите органи на 31.10.2014
година, представляващият търговското дружество г-н ***** *****
категорично отрекъл, да му е известно нещо във връзка с доставката на
употребяван зърнокомбайн марка „*****”, модел „*********” на лице с имена И.Н.П. от България. В показанията си /л.13-18 от том ІІ/ представляващият отрекъл категорично и твърдяното от подсъдимата обстоятелство, че е получил
парична сума като капаро за доставката на посочения по марка и модел зърнокомбайн
от Д.Р.Д.. При това заявил недвусмислено, че
запознанството му с Д. датира едва от месец април на 2012 година, т.е. около
година след сключването на договора за поръчка между св.И.П.
и „***** за доставка на зърнокомбайн. Очевидно е, че с
изявлението си г-н ***** е компрометирал изцяло
твърдението на подсъдимата Д. и застъпената от нея защитна теза, за съществуваши договорни отношения между двете дружества „*****”ООД
и „**** към
дата 20.04.2011 година. За да удостовери изложените от него обстоятелства, представляващият „*****”ООД депозирал на вниманието на
разпитващите органи съответните документи, съдържащи нужната информация в тази
насока.
След
като подсъдимата Д. не осъществила посредством представляваното от нея
търговско дружество „***** доставката на зърнокомбайн
марка „*****”, модел „*********”, тъй като действала с изначална липса на
намерение да изпълни задължението по договора, св.И.П.
поискал да му бъде върната дадената от него като
капаро сума в размер на 19600 евро. Вместо да стори това лично, подсъдимата чрез
св.Т и лицето Г Т Р. внесла по банковата сметка на
кредитополучателя - св. И.Н.П. в
СЖ ”Експресбанк” АД обща сума в размер на 3020 лева
/три хиляди и двадесет/ лева. С внесената сума тя възстановила една
незначителна част от причинените имуществени вреди на пострадалото от
престъплението лице. Сумата била внесена на няколко вноски: на дата 11.04.2012
година, на дата 20.04.2012 година, на
дата 23.05.2012 година, на дата 11.07.2012 година и последната на 02.08.2012
година. В този смисъл, невъзстановените имуществени вреди от извършеното от
подсъдимата престъпление възлизат в размер на 18 056 евро.
Описаната
и възприета от съда фактическа обстановка се установява от самопризнанието на
подсъдимата Д.Д., показанията на свидетелите И.Н.П., Ни И.П., М И.П., Р И. П, ТРД, г-н С
***** от Реп.Италия, изготвената гафическа експертиза, технически експертизи, приложеното по
делото веществено доказателства / магнитен носител на информация на л.91, том ІІ по делото/ както и всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства, които съдът прие за безспорно установени,
съобразно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК.
За
да формира вътрешното си убеждение на основание чл.14
от НПК въз основа на приобщените в хода на съдебното следствие доказателства, съдът взе предвид следното:
На
първо място от значение за разкриване на обективната истина по делото се явява
направеното от подсъдимата пред съда самопризнание, в което тя заяви, че изцяло
признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Депозираното самопризнание
съдът прие, като форма на осъзнато чувство за вина и последвало разкаяние от
страна на дееца. Ето защо, същото не бива да се приема единствено като начин за
постигане на по-леко и благоприятно наказание, предвид възможността
наказателното производство да се проведе по реда на диференцираната процедура
на глава двадесет и седма от НПК, респ. тъй нар.”съкратено съд.следствие”, а
като изразена позиция на осъзната вина и последвало разкаяние от страна на
подсъдимата за извършеното от нея престъпление.
На
следващо място от правно значение за съда, при разкриване на обективната истина
по делото се явяват показанията на пострадалото от престъплението лице - св.И.Н.П., които по своята същност
и насока се явяват константни, логични и обстоятелствени. От тях научаваме с
подробности и в детайли за обстоятелствата, при които свидетелят е бил въведен първоначално
в заблуждение от страна на подсъдимата, съдейки по нейното поведение и направени
изявления, че тя е лицето, което ще осъществи контакт с дружеството доставчик
от Италия. В този смисъл свидетелят сочи, че е бил въведен съзнателно в
заблуждение относно обективни факти от действителността, по отношение на които
той е взел своето решение за имуществено разпореждане първоначално в размер на
10 000 евро, респ. че ще бъде осъществена доставка на зърнокомбайн от конкретна
марка и модел от страна на подсъдимата. В показанията си свидетелят
недвусмислено сочи, че впоследствие тази първоначална заблуда е била поддържана
съзнателно от подсъдимата с нейното поведение, в резултат на което той е
извършил и последващо имуществено разпореждане, след като е дал на дееца на 29.04.2011
година още една сума от 9600 евро. От показанията на пострадалия и
представените доказателства по делото е видно, че причинените вреди от
престъплението не са възстановени от подсъдимата, а единствено незначителна
част от тях. Ето защо, към момента на постановяване на настоящата присъда
нанесените и невъзстановени вреди на пострадалото лице възлизат в размер на
18056 евро. Съгласно установената трайна практика на ВС на Р.България
причинената имотна вреда е в „големи размери”- в каквато насока е и правната
квалификация на престъплението дадена в обвинителния акт.
На
по-заден план от правна гледна точка, но също в подкрепа на обвинителната теза се
явяват показанията на свидетелите Младен И.П., Николай
И.П., Росица И. Паскова. Същите изцяло подкрепят изложените факти от
пострадалото лице, че същото е било въведено в заблуждение съзнателно от страна
на подсъдимата, която впоследствие съзнателно е поддържала това заблуждение у
измамения с изявления, че ще достави посочената в договора селскостопанска
машина. В показанията си свидетелите безпротиворечиво
насочват към определени релевантни обстоятелства, отнасящи се до извършените от
пострадалия разпоредителни действия с парични средства /валута в евро/. И тук
следва да се подчертае ясно, че показанията на посочените свидетели не следва
да се подлагат на преценка и анализ самостоятелно и изолирано, а единствено на
фона на останалите събраните по делото писмени доказателства и гласни такива,
доказващи по несъмнен начин осъщественото от дееца престъпление.
За
съда от особено съществено правно значение за разкриване на цялостната и
обективна истина по делото се явяват показанията на разпитания по делегация г-н ***** *****, който е представляващ търговското дружество „*****”ООД.
Именно тези гласни доказателства насочват към извода за несъстоятелност на
лансираната в хода на досъдебното производство защитна теза от подсъдимата, като
я компрометират изцяло. От показанията на ***** научаваме,
че подсъдимата, в качеството си на представляваща „***** не е имала установени
договорни отношения с посоченото търговско дружество към дата 20.04.2011 година
във връзка с доставка на зърнокомбайн от марка „*****”, модел „*********”, предмет
на сключения договор за поръчка между св.И.П. /„възложител”/
и подсъдимата като /„изпълнител”/. С показанията си св.***** *****
опровергава изцяло и друго твърдение на подсъдимата, поддържано от нея пред
разследващите органи, че сумата от 19600 евро, която св.И.Н.П.
е предал при сключването на договора за поръчка е предадена на дружеството доставчик ”*****”ООД
от Р.Италия, за да бъде доставен въпросния зърнокомбайн.
А
колкото до показанията на св.**** / близък родственик-брат на
подсъдимата/ може да се посочи, че същите следва да бъдат възприети пестеливо и
избирателно и то само в онази част, в която свидетелят сочи доказателствени
факти, които са безспорно установени в хода на съдебното производство. В
останалата си част показанията на Т* Р* следва да се отхвърлят като неприемливи и
несъстоятелни, доколкото същите се компрометират от приложените по делото
писмени и гласни доказателства, от които съдим за липсата на установени
договорни отношения между дружеството доставчик „*****”ООД
и търг.дружество „***** към датата на сключване на договора за поръчка - 20.04.2011
година.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че приобщи по предвидения процесуален ред
събраните писмени доказателствени средства и доказателства като намери, че
същите са съобразени и изготвени при предвидените в НПК процесуални изисквания.
В тази връзка може да се приеме, че не се наблюдават процесуални нарушения при
събирането на доказателствата, които да налагат изключването на част от
доказателствения материал на това правно основание.
В обобщение може да се посочи, че събраните в
хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства установяват по
несъмнен и категоричен начин застъпената от прокурора обвинителна теза.
Встъпвайки на общата доказателствена плоскост на описаната
и възприета от съда фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимата Д.Р.Д. е извършител на престъплението,
вменено й във вина от
ДРП с обвинителния акт, поради което същата бе
призната за виновна в това, че:
В периода от 20.04.2011 година до
29.04.2011 година в град Добрич, при условията на продължавано престъпление
извършила следните деяния:
- На 20.04.2011 година в гр.Добрич, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудила и поддържала у И.Н.П. *** заблуждение, че ще
му достави селскостопанска машина - зърнокомбайн марка „*****”, модел „*********” и с това му причинила имотна
вреда в размер на 10 000 / десет хиляди/ евро и
-
На 29.04.2011 година в гр. Добрич, с цел да набави за себе си имотна облага
поддържала у И.Н.П. *** заблуждение, че ще му достави селскостопанска машина - зърнокомбайн
марка „*****”, модел „********* и с това му причинила имотна вреда в размер на
9 600 /девет хиляди и шестстотин/
евро, като общият размер на причинената вреда е в големи размери и възлиза на
сумата от 19 600 / деветнадесет хиляди и шестстотин / евро, поради което и
на основание чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209,ал.1,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
От
обективна страна с престъпните деяния на 20.04.2011 година и 29.04.2011 година
подсъдимата нарушила е реализирала конкретни действия, насочени към въвеждане в
заблуждение и поддържане на заблуда у пострадалия И.Н.П.,
сключвайки договора за поръчка за доставка на
селскостопанска машина – зърнокомбайн марка „*****”, модел „*********”. По силата
на съдържаща се в договора клауза, вещта е следвало да бъде доставена в срок до
30 дни от датата на сключването на договора. Поради изложената причина, след
като е бил въведен в заблуждение относно съществуването на обективни факти от
действителността, имащи отношение за това дали да бъде извършено имуществено
разпореждане, пострадалият още при сключване на договора за поръчка на
20.04.2011 година се разпоредил, като предал като капаро сумата от 10 000 евро.
Впоследствие, с оглед съзнателно поддържаното заблуждение от страна на подсъдимата,
произтичащо от измамливото й поведение и направени изявления, че именно тя ще
осъществи контакт с фирмата доставчик от Италия, измаменият на последваща дата -
29.04.2011 година предал нова сума от 9600 евро за доставката на процесната вещ, предмет на вече сключения договор за поръчка.
Така общият размер на дадената от пострадалото лице сума като капаро по
договора за поръчка възлиза общо на 19 600 евро. Очевидно е ,че още при
сключването на договора за поръчка на 20.04.2011 година подсъдимата изначално е
действала с липсата на намерение, да изпълни поетото задължение от страна на
представляваното от нея търг.дружество ”БУЛИТ” ООД и да не достави въпросния
зърнокомбайн. В този смисъл, деецът е действал с пряк умисъл за постигане на
конкретна цел- извличане на лична облага от измамата.
Предмет на престъплението по чл.209 /измама/ са конкретните движими и недвижими вещи или
други имуществени интереси във връзка с които възникват тези правоотношения, в
конкретния случай се касае за парични средства в големи размери на стойност
19600 евро, собственост на пострадалото лице И.Н.П.. За
наличието на осъществено престъпление по текста на чл.209
от НК следва да са налице два обективни признака в кумулативна даденост – облагодетелствано
лице , получило имуществена облага и нанесена щета на измамения. Имуществото, с
което е извършено разпореждане следва да се намира във фактическа разпоредителна власт
на измамения върху когото деецът упражнява своето пряко и непосредствено
въздействие. Изпълнителното деяние на извършеното престъпление по чл.210 от НК, залегнало в ОА на РП-Добрич е осъществено чрез
действия - въвеждане и поддържане на
заблуда от едно лице към друго, в случая от страна на подсъдимата Д.Д. към
пострадалото лице И.П.. Всъщност самото противоправно мотивиране на измамения, да извърши с
притежаваното от него имущество акт на фактическо разпореждане, може да се
приеме като пряка причина, за настъпването на негативните последици в патримониума на пострадалото лице. А това е така, тъй като
самото заблуждение представлява във всички случаи невярна представа относно
такива обстоятелства в действителността, свързани с основанието или условията,
при които се осъществява имущественото разпореждане. Вследствие на създадената
невярна представа по отношение на тези обстоятелства от действителността,
въведеният в заблуждение решава да извърши имуществено разпореждане. В
конкретния случай подсъдимата е въвела в заблуждение пострадалия И.П., като е създала в неговото
съзнание невярна представа относно обстоятелството, че между представляваното
от нея и св.Тодор Райчев търг.дружество
„***** и търг.дружество „*****”ООД - представлявано от
г-н ***** ***** съществуват договорни отношения за доставка на селскостопанска
техника към датата на сключване на договора за поръчка. При това с изявлението
си подсъдимата е създала невярна представа в съзнанието на св.П.,
че единствено тя може да му достави въпросния зърнокомбайн, на приемливи цени и
при договорените условия. По този начин тя го е въвела в заблуждение.
Впоследствие, същата поддържала това заблуждение с активното си поведение и
действия, мотивирайки измаменото лице да предаде нова сума като капаро в размер
на 9600 евро, освен първоначално дадената при сключването на договора за
поръчка в размер на 10 000 евро.
Извършеното
от подсъдимата престъпление е в „големи размери”, тъй като общият размер на
нанесените щети от 19 600 евро надвишава 70 минимални работни заплати в Р.България, приети като оценъчен критерий, към датата на
извършване на престъплението /периода 20.04.2011 година 29.04.2011 година.
Изцяло в тази насока е и Тълк.решение №1 от
30.10.1998 година на ВКС по тълк.н.д.№1/98 година на
ОСНК.
Съдът
намира за необходимо да коментира и по отношение на възникналите
гражданско-правни отношения между пострадалото лице И.П.
и търг.дружество „*****, представлявано в случая от
подсъдимата Д.. Сам по себе си факта на възникнали гражданско-правни отношения между
страните не изключва осъществяването на престъпния състав по чл.209
от НК. За да е налице съставомерно деяние по този
текст от НК е необходимо деецът да въведен в заблуждение от измаменото лице, с
цел формиране на неправилна представа у него относно определени факти от
действителността, които могат да се отнасят до всички обстоятелства, свързани с
основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане.
Мотивиран от създадената в неговото съзнание неправилна представа, относно
определени факти от действителността, пострадалият извършва акт на фактическо
или юридическо разпореждане с имуществения предмет. В този смисъл е напълно
възможно договорни отношения между двама контрагенти да бъдат използвани като
способ за измама. В случая, от представените материали по делото е видно, че
пострадалият е сключил договора за поръчка, като е дал на два пъти обща сума в
размер на 19 600 евро с ясното съзнание, че зърнокомбайна ще му бъде
доставен в срок и съобразно договорните клаузи на договора /при това вещта е
била индивидуализирана по технически параметри и цена/. Имущественото
разпореждане се прави от измамения след като е бил въведен в заблуждение от
подсъдимата и това заблуждение впоследствие е било съзнателно поддържано от нея.
От своя страна Д., в качеството си на представляваща „***** е
подписала въпросният договор с измаменото лице, като е действала изначално с
ясно намерение, да не изпълни задължението по доставката на вещта, произтичащо
от сключения договор. При тези обстоятелства съдът приема, че подс.Д. е осъществила състава на престъплението по чл.210,
ал.1, т.5 от НК с пряк умисъл.
Подсъдимата
е действала и в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, тъй като е извършила две отделни деяния, които осъществяват поотделно
състав на едно и също престъпление. Същите при това са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вина, при което последващото деяние се явява от обективна и суб.страна продължение
на предшестващото деяние, поради което е налице квалифициращия елемент
по чл.26 от НК , т.е. налице е осъществено „продължавано престъпление”,
съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимата
Д.Р.Д. е наказателно отговорен субект, пълнолетен,
който към момента на извършване на инкриминираната престъпна проява е разбирала
свойството и значението на извършеното от нея и е могла да ръководи постъпките
си. В този смисъл тя е извършила престъплението като вменяем
субект. В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, от
които да съдим за наличието на определени психични заболявания, които да
изключват наказателната отговорност на дееца. В контекста на изложеното се
явява и факта, че тя е участвала активно в хода на досъдебното производство, с
оглед дадените от нея обяснения в насока повдигнатото обвинение и представени
писмени доказателства.
От
субективна страна може да се приеме, че продължаваното престъпление е
осъществено от дееца при условията на пряк умисъл по смисъла на 11, ал.2, пр.1
от НК. Същият е съзнавал общественоопасния характер на
извършените от нея противоправни деяния, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от тези
свои действия, като е искал пряко настъпването на целените противоправни
последици. Престъплението е осъществено с конкретна цел - извличане на имотна
облага. В конкретния случай извлечената имотна облага е в размер на 18056 евро.
Като
причини за извършване на престъплението от страна на подсъдимата могат да се
посочат - стремежът за извличане на имотна облага, респ. парични средства по
лек и неправомерен начин както и неспазването на установения в страната правов
ред.
При
определяне на наказанието и неговата индивидуализация:
Подсъдимата
Д.Р.Д. е 44-годишна българска гражданка
, българка, неомъжена, със средно образование, безработна, неосъждана. Представените по делото характеристични данни
по местоживеене сочат на това, че подсъдимата Д. се ползва с добра репутация
сред обществото. Спрямо нея не са постъпвали сигнали за други противообществени
прояви и жалби за нарушаване на обществения ред. По делото липсват данни за образувани
и водени други наказателни производства по регистъра на ОСлО
към ОП-Добрич срещу Д.. Изложеното налага извода, че
настоящата противообществена проява се явява инцидентна в поведението на дееца.
Съобразявайки
приложените по делото писмени доказателства, съдът прие, че процесното
престъпление е осъществено от подсъдимата при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. В тази връзка като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие
чистото съдебно минало на дееца, добрите характеристични данни по местоживеене,
липсата на други водени ДП в информационния масив на МВР и ОСлО
към ОП-Добрич, както и последвалото разкаяние от престъплението. За отегчаващо
вината обстоятелство може да се приеме обстоятелството, че нанесените
имуществени вреди не са възстановени изцяло на пострадалото от престъплението
лице. От изложените обстоятелства следва, че прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК в случая се явява неуместно, предвид липсата на
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства по отношение на
дееца.
Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и предвид обстоятелството, че бе проведено
„съкратено съдебно следствие” пред настоящата съдебна инстанция по реда
на чл.371,т.2 , във вр. с чл.372, ал.4 от НПК съдът прие,
че следва да определи размера
на предвиденото в НК наказание „лишаване от свобода” на
основание чл.54, ал.1 от НК,
ръководейки се от разпоредбите
на Общата част на НК, след
което да го намали с една
трета, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Предвиденото наказание за извършеното
от дееца престъпление по чл.210,ал.1,т.5 във вр.
с чл.209,ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК е „лишаване от свобода„ за
срок от една
до осем години.
Съдът, след като съобрази ниската
степен на обществена опасност на дееца и сравнително
по-високата степен на обществена опасност
на престъплението, носещо съответния квалифициращ признак /измама в ”големи
размери”/, подбудите за неговото извършване
и наличието наличните смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, на основание чл.54, ал.1 от НК индивидуализира размера на наказанието
„лишаване от свобода” в самия специален минимум, а именно – една година.
По горните съображения и на основание разпоредбата
на чл.373, ал.2, която установява със силата на императива
за съда, определяне на наказанието
при условията на чл.58а от НК настоящият съдебен състав намали така
определеното наказание с една трета, при
което постанови подс.Д. да изтърпи наказание „лишаване от свобода„
за срок от
осем месеца. С оглед чистото й съдебно минало
съдът отложи изпълнението на наказанието с минимален изпитателен срок от три
години.
С отлагане изпълнението на
наказанието назад във времето съдът счете, че на подсъдимата ще се
предостави реална възможност да докаже
с поведението си, дали желае да
се поправи и превъзпита в спазване на законите и добрите
нрави или обратното. При това същата няма да бъде откъсвана от обичайната си домашна
среда, което всъщност би
спомогнало и за неговото по-бързо
и ефективно превъзпитаване и поправяне. Наред с реализиране на целта на тъй нар.”специална
превенция” на закона съдът прие, че налагането на това по
вид и размер наказание ще въздейства възпитателно и предупредително
по отношение и на останалите членове на обществото, да се въздържат от подобни
противообществени прояви, като с това се постигнат целите и на генералната превенция, очертана в нормата на чл.36 от НК.
/По
отношение на предявения граждански иск /
В
настоящото наказателно производство беше допуснат и приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от пострадалото лице /по смисъла на чл.74 от НПК/ - св. И.Н.П. ***, с
ЕГН:**********. Пострадалото лице бе конституирано в качеството на „граждански
ищец” на основание чл.84 и сл. от НПК, с оглед
предявената от него претенция за обезщетение на причинени имуществени вреди, в
резултат на извършеното от подсъдимата Д.Р.Д.
престъпление. В петитума на гражданския иск ищецът е посочил , че претендира обезщетение за нанесени имуществени
вреди в размер на 18056 /осемнадесет
хиляди и петдесет и шест/ евро, ведно със законната лихва от деня на
увреждането 29.04.2011 година, до окончателното изплащане на сумата.
Съдът прие, че гражданският иск черпи правното
си основание от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД.
Безспорно от събраните по делото обстоятелства в хода на съдебното следствие бе
установено, че извършеното в периода 20.04.2011 година-29.04.2011 година
престъпление от подсъдимата Д., се намира в причинна следствена връзка с
нанесените имуществени вреди на пострадалото лице – св.И.Н.П..
Ето защо, съдът счете, че имуществените щети причинени на ищеца са
именно вследствие на вредоносната деятелност на подсъдимата - факт, който бе
доказан по безсъмнен и категоричен начин в хода на съдебното следствие.
Подсъдимата с активните си действия и измамливо поведение е увредила по
недопустим и незаконен начин патримониума на
пострадалото лице, след като го е мотивирала при въвеждането му в заблуждение и
поддържане на същото, да се разпореди имуществено със сумата от 19600 евро.
Посочената сума е предадена от измамения като „капаро” във връзка със сключения
договор за поръчка, за доставката на зърнокомбайн от Реп.Италия.
При
изложените обстоятелства съдът прие, че посочения в петитума
на иска размер от 18 056 /осемнадесет хиляди и петдесет и шест/ евро е
съобразен с действително нанесените имуществени вреди на пострадалото лице,
вследствие на осъществената спрямо него измама. При това същият е съобразен и с
приложените към делото писмени доказателства, доказващи за действия от страна
на дееца по частично репариране на причинените
имуществени вреди. След като съобрази обстоятелството, че в хода на съдебното
следствие, което бе проведено по реда на глава 27 от НПК /тъй нар. „съкратено
съдебно следствие”/, посоченият от ищеца размер на имуществените вреди не бе
оспорен по предвидения ред от страните, съдът уважи изцяло ищцовата
претенция , като осъди подсъдимата да заплати на гр.ищец сумата от 18 056 /осемнадесет хиляди и петдесет и шест/ евро.
Воден
от изложените правни съображения, съдът осъди подсъдимата Д.Р.Д.
да заплати на гражданския ищец И.Н.П., с ЕГН:********** *** сумата от 18 056 /осемнадесет хиляди и петдесет и шест/ евро,
ведно със законната лихва от деня на увреждането –29.04.2011 година, до
окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за причинени с престъплението имуществени
вреди, предмет на предявения граждански иск.
С
настоящата присъда съдът постанови подс. Д.Р.Д. да заплати и сумата от 2720 / две хиляди седемстотин
и двадесет/ лева, представляваща сторени разноски с оглед предявяването на гр.иск и осъществено процесуално представителство в хода на досъдебното
и съдебно производство от повереника-адв.Орлин Боянов от АК-Добрич.
С присъдата си съдът осъди подсъдимата
Д.Р.Д. да заплати и сумата от 1413.00 /хиляда четиристотин и
тринадесет/ лева по сметка на Добричкия районен съд, съставляваща 4% държавна
такса, определена върху уважената част от предявения граждански иск.
Съдът се произнесе и по въпроса
за приложеното по делото веществено доказателство, иззето в хода на досъдебното
производство от разследващия орган /магнитен носител на информация -
диск/, като постанови същото да бъде унищожено, след влизане в сила на
настоящата присъда.
На осн. чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимата Д.Р.Д. да заплати сторените разноски в хода на
досъдебното производство в размер на 396.45 лв. /триста
деветдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/ по сметка на ОД на МВР -
гр.Добрич.
По
горните съображения съдът постанови настоящата присъда.
Съдия: