№ 167
гр. Стара Загора , 25.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай И. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501320 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл.396, ал.1 ГПК,
във връзка с чл. 390, ал.1 и 2 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 във връзка с
чл.240 и чл.92. от ЗЗД.
Делото е образувано по частна жалба от Х. М. С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, представляван от адвокат М. В. М., член на АК - Стара
Загора, с личен №>********** със Съдебен адрес: *** относно Частно
гражданско дело с № 1950/2021 г. Против: Определение №127 от 27.04.201
год., постановено от Районен съд - гр. Стара Загора, гражданско отделение по
ч. гр. д № 1950/2021 г.
Жалбоподателят Х. М. С., с ЕГН ********** депозирал на 27.04.2021 г.
молба за обезпечение на бъдещ иск на основание чл. 390 от ГПК. Със същата
се излагат твърдения, с които се изразява намерението на доверителя му да
депозира искова молба, с която да предяви кумулативно искове за
неизпълнение на задължение основание чл. 79 във връзка с чл. 240 от ЗЗД
срещу С.И.И., с ЕГН *** и на основание чл. 92 ЗЗД. Цената на бъдещите
искови претенции е BGN 12 000 /дванадесет хиляди лева) - главница по
споразумение от
г. и BGN 1800 /хиляда и осемстотин лева/ - неустойка по смисъла на чл. 3.4 от
споразумението.
1
Предвид обаче значителния размер на вземането и необезпечеността му
към онзи момент, е предприет подходът именно първо да се обезпечат
исковите претенции, а едва след това да се депозира иска.
За пълна изчерпателност следва да се посочи, че междувременно на
29.04.2021 г.. длъжника доброволно заплаща сумата от BGN 1000 /хиляда
лева/ по посочената в споразумението сметка, с което недвусмислено
признава задължението си към г-н С.. Въпреки това обстоятелство, той
продължавал да се намира в неизпълнение по смисъла на чл. 3.1 и 3.2 от
споразумението, защото към 20.04.2021 г. дължи не 1000 /хиляда/, а 3 000 /три
хиляди/ лева на r-и С., като съгласно чл. 3.3. от подписаното между страните
споразумение, при неизпълнение на задължението по чл. 3.2. във връзка с чл.
3.1, вземането става незабавно изискуемо, без да е необходимо изпращането
на уведомление или нотариална покана.
На същия ден, в който е депозирана молба за обезпечение на иска, а
именно 27.04.2021 год. се образувало гражданско дело с №1950 от 2021 г., по
описа на Районен съд - Стара Загора, гражданска колегия. VIII - ми състав. С
нея се желае да бъдат допуснати кумулативното налагане на 2 обезпечителни
мерки, а именно: Възбрана върху 1 (един) недвижим имот, собственост на
задълженото лице, както и запор на банковите сметки на последния, до
размер на дължимата главница по споразумението в размер на BGN 12 000
(дванадесет хиляди лева).
Уважаемият VIІІ-ми състав на СТРС издал Определение с №127 от
27.04.2020 г., с което частнично оставил без уважение молбата за обезпечение
на бъдещ иск. С постановлението си, съдът не уважил искането на
жалбоподателя да бъдат запорирани банковите сметки на длъжника до
размера на главницата поради съображението, че в молбата за обезпечение на
бъдещ иск не е конкретизирано върху кои банкови сметки да бъде наложен
запорът, както и изразява позиция, че възбраната върху имота, ще послужи за
достатъчно обезпечение на вземането.
От името на Х. М. С., с ЕГН **********, в законоустановения срок,
обжалват Определение с №127 от 27.04.2021 г. постановено от Районен съд -
гр. Стара Загора, VIII-ми граждански състав, в производството по частно
гражданско дело №1950 от 2021 г. Считат, че съдебният акт, в
2
отхвърлителната си част е неправилен и незаконосъобразен - постановен в
нарушение на материалния закон и необоснован, поради което, молят, същият
да бъде отменен, като въззивния съд постанови издаване на допълнителна
обезпечителна заповед в полза на Х. М. С..
Съображенията им за това са следните:
I. Досежно мотивите на съда за не конкретизацията на банковите сметки на
С.И.:
1. На първо място, считат, че информацията, която съдът желае да бъде
предоставена е конфиденциална спрямо Х.С. и няма как той да има достъп до
такава. Видно от приложените документи, заемните суми са предавани в брой
на заемателя и никога не е посочвал притежавана от него банкова сметка.
Именно заемодателя е субектът, посочващ банкова сметка, а не заемателя в
настоящото правоотношение. Отделно от това, информацията за налична
сметка на длъжника, в която и да е банка е конфеденциална и последните
данни представляват лична информация no смисъла на Регламент (ЕС)
2016/679 на Европейския Парламент. Тези обстоятелства създавали за
жалбоподателя практическата невъзможност да се сдобие с такава
информация чрез банките, обслужващи С.И.. Поради този факт- доверителят
му нямало как да конкретизира желаната обезпечитслна мярка повече от
начина, по който го е направил.
2. В по-актуалиата съдебна практика преобладавало становището, че
обезпечителната заповед следва запорът на парични вземания по банковите
сметки на бъдещият ответник да се обективира само като изпълнителен
способ, а след образуване на изпълнително дело при съдебният изпълнител на
основание чл. 426 от ГПК, той в качеството си на орган, на който държавата е
делегирала правомощия да изпълнява частни притезания да извърши
Електронна справка към Българската народна банка и да установи в кои
банки ответникът има сметки. В тази връзка било и Определение с № 19571
от 19.08.2019 г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско
отделение, 1-25 състав по гр. д. № 10854 по описа на съда за 2019 г.;
Определение № 3407 от 01.10.2019 г. на САС по в. ч. гр. д. № 4958/2019 г.,
Определение №86 от 02.03.2020 г. на ПАС по в. ч.т. дело №131/2020 г. и
много други.
3
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение в атакуваната му
част е неправилно и незаконосъобразно и като такова моли въззивния
Окръжен съд-Стара Загора да го отмени частично и вместо това да постанови
друго, с което да допусне изцяло исканите от него обезпечителни мерки и
съответно да му бъде издадена обезпечителната Заповед по делото и за
недопуснатите обезпечителни мерки. Подробни съображения са изложени в
частната жалба на жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното, моли Окръжен съд-Стара Загора да
постанови акт, с който да се отмени като неправилно постановеното в
отхвърлителната му част Определение с № 127 от 27.04.2021 г. по частно
гражданско дело №1950 по описа на Районен съд - Стара Загора за 2021 г.,
като съдът да постанови и издаването на допълнителна обезпечителна заповед
в полза на Х. М. С., с която се допуска запорът на парични вземания по
банковите сметки на бъдещият ответник до размера на главницата по
споразумение от 12.02.2021 п , а именно: BGN 12 000 (дванадесет хиляди
лева).
В законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв не е
постъпил от другата заинтересована страна по делото.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и
като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в
частната жалба, депозирана по делото, както и мотивите на
първоинстанционния съд намери за установено следното:
С определението си под №127 от 27.04.2020 г., РС-Стара Загора е
уважил частично искането за обезпечението на молителя, като е оставил без
уважение молбата в останалата й част за обезпечение на бъдещ иск. С
постановлението си, съдът не е уважил искането на жалбоподателя да бъдат
запорирани банковите сметки на длъжника до размера на главницата поради
съображението, че в молбата за обезпечението на бъдещ иск не е
конкретизирано върху кои банкови сметки да бъде наложен запорът, както и
че възбраната върху имота, ще послужи за достатъчно обезпечение на
вземането.
Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима,
4
тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса,
насочена е против съдебен акт който подлежи на въззивен съдебен контрол и
е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 396,
ал.1, предл.1 от ГПК и се явява процесуално допустима.
За да допусне исканото обезпечение, в пълния му обем, съгласно
пълното искане на жалбоподателя, съдът трябва да установи, че молителят
има право на обезпечаване на иска. Такова право ще е налице, когато
предявеният иск е допустим и вероятно основателен и когато е налице пълен
интерес от обезпечението. Съдът, като взе предвид представените по делото
писмени доказателства счита, че са налице изискванията на чл. 391, ал.1, т.1
от ГПК за допускане на исканото обезпечението само по отношение на
първата поискана обезпечителна мярка, която е била допусната и от
първоинстанционния съд. Бъдещите искове са допустими, налице е
обезпечителна нужда, тъй като без наложеното обезпечение за молителя ще
се затрудни осъществяването на правата по едно евентуално съдебно
решение, а също така искът е подкрепен и с убедителни писмени
доказателства относно неговата вероятна основателност.
Но бъдещият ищец е изпълнил само първото изискване на чл. 395 ал. 1
от ГПК, като е посочена цената на бъдещия иск, но не и в конкретика на
обезпечителните мерки и по-точно не са посочени нито банковата сметка,
нито банка, в която да се намира сметката на длъжника.
От друга страна въззивната инстанция намира, че това второ искане на
молителя и жалбподател за допускането на запор на всички банкови сметки
на бъдещия ответник е необосновавано и поради факта, че въпросните сметки
нито се знае в коя банка се намират, нито дали изобщо такива съществуват.
Освен това съдът като орган на съдебната власт на практика е невъзможно
практически и технически да наложи тази втора поискана мярка, тъй не е
налице наличната информация за същите сметки, или най-малкото в коя
банка се намират. Освен това нецелесъобразно с оглед и на бъдещия иск, този
запор да се осъществи именно с налагането му върху неконкретизираното
“всички банкови сметки на длъжника” и без да е уточнено и към кой точно
момент.
За да отхвърли депозираната молба в обжалвана й част РС - Стара
5
Загора се е позовал, че тъй като на първо място съдът счита, че първата мярка
е достатъчна и адекватна, за да обезпечи вземането на ищеца и съответно да
постигне целите на обезпечението. На второ място за да се допусне исканото
обезпечение, съгласно чл.395, ал.1 ГПК, в молбата за обезпечение трябва да
се посочи обезпечителна мярка. За да се наложи запор върху банковите
сметки на ответника по молбата, е необходимо посочване на конкретна
банка/конкретни банки, тъй като изпълнителното основание трябва да бъде
изпълняемо. В молбата на Х. М. С. за допускане на обезпечение липсва
посочване на банки, направено е искане за налагане на запор на банковите
сметки на длъжника, което на практика прави такова обезпечение
неизпълняемо. Това прави невъзможно налагането на исканото обезпечение,
въпреки наличието на предпоставките по чл.391 ал.1 ГПК, тъй като
допускането на обезпечението се извършва именно, за да бъде наложено.
Настоящата инстанция изцяло споделя извода на първоинстанционния
съд, че дори само поради факта, че тази молба следва да е напълно редовна
още при подаването й, като молителя е следвало да конкретизира
обезпечителната си мярка чрез индивидуализиране на вземането на длъжника
към трети лица, с конкретно посочване на тези лица, в случая именно
посочване на банките. Непосочването на конкретни банки, в които да се
наложи запор, прави не само неподходяща, но и неизпълняема посочената от
молителя обезпечителна мярка, тъй като същата няма как да бъде изпълнена
на практика нито от съдебния изпълнител, нито от третите задължени лица.
Същото от своя страна води до извода, че не са налице законовата
възможност и предпоставките за допускането по отношение на бъдещия
ответник на втората поискана с молбата на молителя и жалбподател
обезпечителна мярка по чл.390, ал.1 от ГПК.
На следващо място въззивният съд следва да отбележи, че с
допускането на тази мярка би се стигнало и до свръхобезпеченост, при
положение, че все още безспорно производството е на фаза бъдещ иск и
същият още реално не е заведен или предявен.
С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че не следва да
уважи частната жалба и искането на жалбподателя за допускане на
обезпечение на бъдещия иск на Х. М. С. чрез налагане на посочената
6
обезпечителна мярка, а именно запор върху всички банкови сметки на
длъжника С.И.И..
Независимо, че бъдещият иск е подкрепен с убедителни писмени
доказателства, съдът намира, че не следва да допусне поисканата втора
обезпечителна мярка при условията на чл.391 ал.1 т.2, предл.2 от ГПК, като
съдът следва да потвърди обжалваното определение в атакуваната му част.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна,
а обжалваното Определение на първоинстанционния съд е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено, ведно с всички законни последици от това.
Настоящото определение на въззивния съд не подлежи на касационно
обжалване в едноседмичен срок съгласно чл.396, ал.2, изречение последно от
ГПК пред ВКС на РБ.
Водим от изложеното и на основание чл.390 ГПК във връзка с чл.391
ал.1, т.1 и т.2 и чл.397 ал.1, т.2 от ГПК, съдът
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение с № 127 от 27.04.2021 г. по частно
гражданско дело №1950 по описа на Районен съд - Стара Загора за 2021 г., в
обжалваната му част, с която същият съдът е отказал да допусне поисканото
обезпечение и постанови издаването на обезпечителна заповед в полза на Х.
М. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, представляван от адвокат
М. В. М., член на АК - Стара Загора, с личен № ********** със Съдебен
адрес: ***, с която се иска допускането на запор на паричните вземания по
банковите сметки на бъдещият ответник С.И.И. с ЕГН *** до размера на
главницата по споразумение от 12.02.2021 год. , а именно: BGN 12 000
(дванадесет хиляди лева), като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тази
му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8