Решение по дело №80/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1156
Дата: 15 август 2024 г.
Съдия: Райна Стефанова
Дело: 20241100900080
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1156
гр. София, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Райна Стефанова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело №
20241100900080 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Националната агенция за
приходите срещу „Н.Б. 21“ ЕООД /в несъстоятелност/,ЕИК *******, с която са
предявени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 694,
ал. 2, т. 1, вр. ал. 6 ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на приети в производството по несъстоятелност с
определение № 4537 от 28.12.2023 година, постановено по т.д. № 1064/2023
година на СГС, публични държавни вземания за данъци и задължителни
осигурителни вноски в общ размер на 18 978,97 лева, от които главници –
16 014,06 лева (8370,45 лева за данъци и 7643,61 лева за задължителни
осигурителни вноски), и лихви общо в размер на 2964,91 лева към 20.09.2023
година, от които 1655,55 лева върху главницата за данъци и 1309,36 лева върху
главницата за задължителни осигурителни вноски, като обезпечени с
постановление за налагане на обезпечителни мерки, издадено по реда на
ДОПК, вписани в ЦРОЗ под № 2022100640187.
В исковата молба ищецът – НАП, посочва, че с решение № 969 от
27.07.2023 г., постановено по т.д. № 1064 по описа за 2023 г. на Софийски
градски съд, ТО, 16-и състав, е обявена на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ
неплатежоспособността на „Н.Б. 21“ ЕООД, определена е началната й дата,
открито е производството по несъстоятелност на дружеството и същото е
1
спряно. Сочи, че решението е вписано в ТР по партидата на длъжника на под №
20230801170312.
Поддържа че с решение № 1103 от 18.09.2023 г. производството по
несъстоятелност било възобновено на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ, като
решението е вписано в ТРРЮЛНЦ на 19.09.2023 година. Сочи, че с молба изх.
№ М-24-28-2135/22#10/19.10.2023 г. НАП е предявила публични вземания за
данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 23 372,15 лева.
Твърди, че част от посочените вземания (за данъци и задължителни
осигурителни вноски) в общ размер на 18 978,97 лева, от които главници –
16 014,06 лева и начислени лихви към 20.09.2023 г. в размер на 2 964,91 лева, са
претендирани от НАП в производството по несъстоятелност с поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1 , т. 1 от ТЗ като обезпечени с издадено по реда
на ДОПК постановление за налагане на обезпечителни мерки, подробно
индивидуализирано в исковата молба.
Сочи, че в ТРРЮЛНЦ под № 20231108140213 са обявени изготвени от
синдика на дружеството списък на приетите от синдика вземания на кредитори
на дружеството, съставен на основание чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ и списък на
неприетите вземания, съставен на основание чл. 686, ал. 1, т. 3 от ТЗ. В списъка
на приетите вземания били включени изцяло като размер публични вземания,
предявени от Националната агенция за приходите в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ
с молба изх.№ М-24-28-2135/22#10 от 19.10.2023 година.
Твърди, че в списъка на приетите вземания, съставен на основание
чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ не е предвидена поредност на удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т. 1 ТЗ за индивидуализираните обезпечени публични вземания. Поради
изложеното, в срока по чл. 690 ТЗ Националната агенция за приходите е
депозирала възражение срещу предвидената поредност на удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ за посочените публични вземания.
Сочи, че с определение № 4537 от 28.12.2023 г., постановено по т. д. №
1064/2023 г. по описа на Софийски градски съд, подаденото възражение от
ищеца е оставено без уважение относно претендираната поредност на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Определението е обявено по
партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20231229110314.
Излага, че с постановеното по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ определение съдът
по несъстоятелността е приел, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ,
2
предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземания, обезпечени със
запор или възбрана, вписани по реда на Закон за особените залози, се нуждае от
корективно тълкуване, като вписването на запора в ЦРОЗ цели да осигури
действие на запора спрямо заложен кредитор, когато двамата обезпечени
кредитори - със залог и запор върху едно и също имущество, се конкурират; че
вписаните по ЗОЗ запори по своя характер не са обезпечения, а обезпечителни
мерки и затова свързаните с тях последици са различни от тези на
обезпеченията /залог и ипотека/; че с налагането на обезпечителните мерки
/запор или възбрана/ се забранява на длъжника извършване на разпоредителни
действия с определено имущество, но не възниква право на предпочтително
удовлетворяване на кредитора при осребряване на имуществото, върху което е
наложена и вписана обезпечителна мярка.
Предвид изложеното, намира, че за Националната агенция за приходите
наличието на наложени по реда на ДОПК обезпечителни мерки, вписани в
ЦРОЗ, й дава право като кредитор да удовлетвори вземанията си, за
обезпечаването на които са наложени обезпечителни мерки при разпределение
на суми, получени от реализацията на обезпеченото имущество, което
безспорно създавало привилегия за държавата спрямо останалите кредиторите
на несъстоятелността. Сочи, че волята на законодателя е напълно ясно изразена
като граматическото и систематическото тълкуване на разпоредбата на чл. 722,
ал. 1, т. 1 от ТЗ налага извода, че нормативно регламентираната привилегия на
вземанията, обезпечени със запор, се отнася единствено и само до
предпочтителното удовлетворяване на вземания от получена сума/и при
реализация на обезпечение в конкретно производство по несъстоятелност.
Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Закон за нормативните
актове разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им
смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на
други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото
на Република България, а в настоящия случай точният смисъл на нормата е
напълно ясен е не подлежи на тълкуване.
Твърди, че заемане на становище, че една норма не следва да бъде
прилагана, не обосновава корективно нейно тълкуване, а отказ тя да бъде
спазвана - като в този смисъл по аналогичен правен спор било постановено
решение № 235 от 21.06.2023 г. по в.т.д. № 179/2023 г. по описа на Апелативен
съд - Пловдив, 3-и граждански състав.
3
Посочва, че е несъмнено, че нормата на чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗОЗ е
предвиждала и предвижда, че на вписване подлежи запор (независимо от реда
по който е наложен) върху имущество по чл. 4 ЗОЗ, т.е. несъмнено е, че запор
по реда на ЗОЗ е следвало да се впише, поради което не можело да се каже, че
нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, уреждаща случая на привилегията на вземане,
обезпечено със запор, вписан по реда на ЗОЗ, е лишена от съдържание. Също
така, правната уредба в ГПК и ДОПК относно привилегиите на вземания,
обезпечени със запор, не можело да се приема за надлежен аргумент нормата
на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ да не бъде прилагана, тъй като тя несъмнено е
специална, създадена от законодателя за целите и в рамките на производствата
по несъстоятелност.
Обобщава, че с оглед гореизложеното, направените изводи от съда по
несъстоятелността са неправилни и не съответстват на смисъла и
съдържанието на разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, която е императивна и
неподлежаща на стеснително тълкуване.
Моли исковете да бъдат уважени и да му се присъдят всички направени
по делото разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правна помощ, във
връзка с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Представя писмени
доказателства.
Ответната страна – „Н.Б. 21“ ЕООД / в несъстоятелност/ , в срока по чл.
367 ГПК не е упражнила правото си на отговор по предявения срещу нея иск.
Постоянният синдик -адв. В. М., на длъжника – ответник в настоящото
производство - „Н.Б. 21“ ЕООД /н/ и конституиран в производството като
страна на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, е подал отговор по ИМ, като изразява
становище че искът е допустим, но неоснователен.
Твърди, че в конкретния случай към молбата за предявяване на вземания
не са били представени доказателства за налагане на запора и вписването му в
ЦРОЗ и синдикът не е зачел претендираната привилегия по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.
Сочи, че дори и да са били представени такива, трайната съдебната практика
приема, че с тази поредност могат да се удовлетворяват само вземания,
обезпечени със залог и ипотека, което е съобразил и съдът по
несъстоятелността, като е оставил възражението без уважение.
4
Позовава се на съдебна практика и излага доводи, че процесните
вземания следва да бъдат включени в списъка с приетите вземания с поредност
на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ.
Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Не възразява да
бъдат приетите приложените с исковата молба доказателства. Представя
копие на решение № 50112 от 15.03.2024 година на ВКС, ТК, постановено по
т.д.№ 1602/2022 година в производство по чл.290 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от вписванията в търговския регистър при АВ по партидата на
„Н.Б. 21“ ЕООД (н), ЕИК *******, с решение № 969 от 27.07.2023 г.,
постановено по т.д. № 1064 по описа за 2023 г. на Софийски градски съд, ТО,
VI-16 състав, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността
и е открито производство по несъстоятелност на дружеството, като
производството е спряно. Решението е вписано в ТР под № 20230801170312. С
решение № 1103 от 18.09.2023 г., вписано в ТР на 19.09.2023 година,
производството по несъстоятелност е възобновено на основание чл. 632, ал. 2
от ТЗ.
По делото не се спори и се установява от събраните доказателства, че с
молба с изх. № М-24-28-2135/22#10/19.10.2023 г. ищецът НАП е предявил
публични вземания в производството по несъстоятелност на „Н.Б. 21“ ЕООД
(н) в общ размер на 23 372,15 лева. За част от вземанията - в размер на 18
978,97 лева, от които главници 16 014,06 лева и начислени лихви към
20.09.2023 г. в размер на 2964,91 лева, е поискано да бъдат приети с поредност
на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ с оглед наложени
обезпечителни мерки, вписани в ЦРОЗ.
Видно от събраните по делото доказателства и служебно извършена
справка в търговския регистър, в списъка на приетите вземания на
кредиторите на „Н.Б. 21“ ЕООД (н), предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ,
вписан в ТР на 08.11.2023 г., са включени изцяло предявените вземания на
ищеца НАП в общ размер на 23 372,15 лева, като не е уважено искането част
от тях да са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като,
съгласно списъка, не са представени доказателства за налагане на запора и
5
вписването му в ЦРОЗ. Предвидената поредност на удовлетворяване за
посочените публични вземания е по чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ.
С определение № 4537 от 28.12.2023 г., постановено по т. д. №
1064/2023 г. по описа на Софийски градски съд, VI-16 с-в, възражението с вх.
№ 106469/16.11.2023 г., депозирано от ищеца НАП, е оставено без уважение
относно претендираната поредност на удовлетворяване на публични вземания
в размер на 18 978,97 лева по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, с оглед наложен по реда на
ДОПК запор. Определението е обявено по партидата на длъжника в
търговския регистър на 29.12.2023 година.
Не се оспорва между страните по делото, а и от ищеца НАП са
представени писмени доказателства, съгласно които се е легитимирал като
кредитор в производството по несъстоятелност на ответника „Н.Б. 21“ ЕООД
(н), а именно: декларации, подадени от дружеството по реда на Закона за
данъка върху добавената стойност, декларации образец 6 по Закона за
данъците върху доходите на физически лица и годишни данъчни декларации
по Закона за корпоративното подоходно облагане.
Не се оспорва, че за събирането на процесните публични вземания от
НАП е образувано изпълнително дело.
Към исковата молба е приложено постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С220022-022-0066612 от 29.09.2022 г. (л.66) по
изп. дело № *********/2022 г. на гл. публичен изпълнител към ТД на НАП -
София, вписано в ЦРОЗ под № 2022100640187, за сумата от 17 167,30 лева, от
които 16 014,06 лева – главница и 1153,24 лева – лихва. С постановлението е
бил наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и
депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите,
както и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и
постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни
услуги в „Ю. България“ АД и „П.И.Б.“ АД.
Видно от издаденото удостоверение № 20230929140136 от 29.09.2023
година за вписвания за определен период (л.67), в ЦРОЗ е извършено вписване
№ 2022100640187 на запор на имущество по чл. 4 ЗОЗ на „Н.Б. 21“ ЕООД -
вписано на 06.10.2022 година. Запорирано е имуществото, върху което е
наложен запор по реда на ДОПК, описано в постановление от 29.09.2022
година.
6

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
На основание чл. 694, ал.2, т.1 ТЗ кредитор с неприето вземане може да
предяви иск за установяване съществуването на вземането, ако е направил
възражение по чл. 690, ал.1 от ТЗ, но съдът е оставил възражението му без
уважение. Искът се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен
срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда
по чл. 692, ал. 4 и се разглеждат от друг състав. Предмет на иска може да бъде
и само обезпечението или привилегията на вземането (чл. 694, ал. 6 от ТЗ).
Настоящият специален положителен установителен иск, предявен по
реда на чл. 694 ТЗ, има за предмет установяване на поредност за
удовлетворяване съобразно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в производството по
несъстоятелност на вземания на НАП в общ размер на 18 978,97 лева, от които
главници 16 014,06 лева и начислени лихви към 20.09.2023 г. в размер на
2964,91 лева, обезпечени с наложен запор по реда на ДОПК и вписани в
ЦРОЗ. В случая с иска се цели установяване съществуването на привилегията
на приетото с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ вземане.
Исковата молба с вх. № 3801/12.01.2024 г., въз основа на която е
образувано настоящото производство, е подадена по пощата на 11.01.2024 г. в
преклузивния 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на
определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ (29.12.2023 г.), поради което съдът
намира, че е спазен законоустановеният срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ.
По делото не се оспорва и се установява от събраните доказателства и
справка в търговския регистър по партидата на ответника „Н.Б. 21“ ЕООД (н),
че е налице процесуална легитимация на страните по предявения положителен
установителен иск по чл. чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ. Ищецът НАП е кредитор,
предявил процесните вземания в едномесечния срок след възобновяване на
спряното производство по несъстоятелност на длъжника „Н.Б. 21“ ЕООД (н).
Вземанията му са включени в списъка от 08.11.2023 г. на приетите вземания на
кредиторите на „Н.Б. 21“ ЕООД (н), предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
Срещу списъка в частта, в която са включени негови вземания с различна от
заявената поредност на удовлетворяване, НАП е подал възражение по чл. 690,
ал. 1 ТЗ. Възражението е оставено без уважение от съда с определението по
чл. 692, ал. 4 от ТЗ и съдът е одобрил съставения от синдика списък на
приетите вземания.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява
допустим.
Предявеният иск от кредитора НАП за установяване на различна от
приетата поредност за удовлетворяване в производството по несъстоятелност
на вземанията му, обезпечени с наложени запори по реда на ДОПК, които са
вписани в ЦРОЗ, е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ при извършване на
разпределение на осребреното имущество вземанията, обезпечени със залог
или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, се ползват с
7
право на предпочтително удовлетворение от получената сума при
реализацията на обезпечението.
Видно от цитирания текст, от привилегията на този ред се ползва
запорът, вписан по реда на ЗОЗ. Процесната обезпечителна мярка - запор, е
наложена с постановление на публичния изпълнител при ТД НАП - София по
реда на ДОПК на 29.09.2022 г. - преди датата на решението на съда за
откриване на производството по несъстоятелност /27.07.2023 година/ и е бил
вписан в ЦРОЗ на 06.10.2022 година, видно от приложеното удостоверение №
20230929140136 от 29.09.2023 година.
Съгласно решение № 827 от 03.04.2024 г. по т.д. № 1804/2023 г. по описа
на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, ВКС е приел, че
разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се тълкува корективно, като
вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в
ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху
предмета на запора. Подобен извод е възприет и с определение № 155 от
28.03.2022 г., постановено по т. д. № 979/2021 г. по описа на ВКС, І т.о. и
определение № 295 от 21.05.2021 г., постановено по т. д. № 1585/2020 г. по
описа на ВКС, ІI т.о.
Настоящият състав напълно споделя посочената съдебна практика,
съгласно която е налице необходимост от корективно тълкуване на чл.722,
ал.1, т.1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на
вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ.
Целта на вписването на запор е да се създаде противопоставимост на правата
на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден
по-късно особен залог върху запорираното имущество. В случай на
принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на
хирографарен, а не на обезпечен. Вписването на запора не дава право на
взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е
учреден залога, поради което такова право не следва да е налице и за
кредитора с прието вземане в производството по несъстоятелност.
Следователно, целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не
е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при
конкуренция на различните способи на принудително реализиране на
заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително
изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение
от страна на заложния кредитор /чл.32а ЗОЗ/. Като се имат предвид
разпоредбите, уреждащи действието на запора и възбраната, взискателят,
ползващ се от обезпечението, няма предимство при удовлетворяването си
спрямо конкуриращи кредитори (чл.459, ал.1, вр. чл.457, ал.1 и чл.460 ГПК,
т.7 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, чл.217,
ал.1 и 3 и чл.194, ал.5 ДОПК).
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 638, ал. 6 ТЗ, съгласно
която наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са
непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността.
Не на последно място следва да се отчете специално предвиденият ред
за зачитане на привилегия с отделна сметка за разпределение по чл. 724 ТЗ на
цена на заложена или ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху която има
8
право на задържане, но не и на възбранена или запорирана вещ.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че право на
предпочтително удовлетворяване не възниква за НАП по отношение на
процесните публични вземания, като е без значение дали същите са
обезпечени със запор, вписан в ЦРОЗ, върху имущество на несъстоятелния
длъжник. Посочените вземания подлежат на удовлетворяване в
производството по несъстоятелност така, както са приети от синдика - по чл.
722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ.
Следователно искът за установяване на поредност за удовлетворяване на
публичните вземания по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.

На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ при предявяване на иска не се внася
предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за
сметка на ищеца.
В случая предмет на иска е установяване на привилегия на публични
държавни вземания и на основание чл. 84, т.1 ГПК ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Националната агенция за приходите, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******, представлявана от
С.Х. – директор на дирекция „Държавни вземания“ искове с правно основание
чл.694, ал. 2, т.1 ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722,
ал.1, т.1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 18 978,97 лева, от които
главници – 16 014,06 лева (8370,45 лева за данъци и 7643,61 лева за
задължителни осигурителни вноски), и лихви общо в размер на 2964,91 лева
към 20.09.2023 година, от които 1655,55 лева върху главницата за данъци и
1309,36 лева върху главницата за задължителни осигурителни вноски,
включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приетите
вземания на кредиторите на „Н.Б. 21“ ЕООД (н), ЕИК *******, в срока по
чл.685 ал.1 ТЗ, като обезпечени с постановление за налагане на обезпечителни
мерки, издадено по реда на ДОПК, вписани в ЦРОЗ под № 2022100640187.
Решението е постановено при участието на синдика на „Н.Б. 21“ ЕООД
(в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „*******, на основание чл. 694, ал. 4, изр. първо от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
9
двуседмичен срок от връчването му на страните, както и на синдика на
ответното дружество.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10