№ 1597
гр. София, 15.04.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело №
20241100901339 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Национална агенция за приходите
(НАП) иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ за установяване съществуването
на публично вземане в размер на 3126.84 лева за неплатен данък върху недвижим
имот, деклариран от ответника по ЗМДТ, и такса битови отпадъци за него, срещу „Д.
67“ ЕООД (н), ЕИК *******, което вземане е било включено в списъка на неприетите
вземания и за което съдът по несъстоятелността е приел, че направеното по реда на
чл.690 ТЗ възражение е неоснователно.
Ищецът НАП твърди, че с решение от 18.05.2010г. по т. д. № 756/2010г. на СГС,
VI-13 състав, е било открито производство по несъстоятелност по отношение на „Д.
67“ ЕООД, което е вписано в ТРРЮЛНЦ на 21.05.2021г. Посочва, че с молба от
07.08.2020г. е предявил публични вземания в общ размер на 3126.84 лева за неплатен
данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци, установени с актове за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-7969/21.09.2016г. и №
МД-АУ-4348-1/10.05.2018г. на Община Варна. Уточнява, че така заявеното пред съда
по несъстоятелността вземане е било включено в списъка на неприетите вземания,
обявено по партидата на дружеството на 09.12.2020г., поради което и в срока по чл.690
ТЗ е депозирал възражение, разгледано в открито съдебно заседание на 29.01.2021г.,
като с определение от същата дата съдът по несъстоятелността го е оставил без
уважение. Сочи, че определението на съда е публикувано в ТРРЮЛНЦ на 12.06.2024г.,
поради което и в срока по чл.694, ал.6 ТЗ предявява настоящата претенция.
Ответникът не е депозирал отговор.
Постъпило е становище от синдика на „Д. 67“ ЕООД /н/, с който вземането се
оспорва с твърдение, че недвижимият имот, за който е начислен данък и ТБО,
1
съответно закъснителни лихви, не е собствен на дружеството в несъстоятелност.
Претендира се съдът да признае за установено, че ответникът дължи на НАП
сумата от 3126.84 лева, установени с влезли в сила актове за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-7969/21.09.2016г. и № МД-АУ-4348-
1/10.05.2018г. на Община Варна, от които 2156.70 лева главница и 970.14 лева
мораторна лихва.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
От служебно извършена справка по партидата на „Д. 67“ ЕООД (н) се
установява, че с решение от 18.05.2010г. по т.д. № 756/2010г. на СГС, VI-13 състав, е
открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, което е
вписано в ТРРЮЛНЦ на 21.05.2021г., а с решение от 11.11.2016г. по чл.710 ТЗ
дружеството е обявено в несъстоятелност.
Видно от молба на НАП от 07.08.2020г., л.15 от делото, ищецът е предявил
процесното вземане по т.д.№ 756/2010г., като към молбата е приложил описаните по-
горе актове на общинската администрация, декларацията по чл.14 ЗМДТ, подадена от
ответника, както и постановление от 05.06.2006г. на държавен съдебен изпълнител по
изп.д.№ 4102/2003г. на СИС при РС-Варна, с което на „Д. 67“ ЕООД е бил възложен
имота, за който е начислено задължението. Възлагателното постановление е влязло в
сила на 13.06.2006г.
Установява се, че на 02.12.2020г. синдикът на дружеството в несъстоятелност е
включил предявеното вземане в списъка на неприетите вземания, който списък е бил
обявен по партида на дружеството на 09.12.2020г.
Видно от представените от ищеца в открито съдебно заседание два броя
товарителници, на 15.12.2020г. НАП е подал възражение по чл.690 ТЗ, което
обстоятелство не се оспорва, като с тази дата е и изходящия номер на възражението,
представено от НАП.
С протоколно определение от 29.01.2021г. по т.д.№ 756/2010г. на СГС (л.31 от
делото) и на основание чл.692 ТЗ съдът по несъстоятелността е оставил без уважение
възражението на НАП.
Видно от вписване по партидата на дружеството, определението на съда от
29.01.2021г. е било вписано в ТРРЮЛНЦ на 12.06.2024г., а на 26.06.2024г. НАП е
депозирал по поща исковата молба, по която е образувано настоящото производство и
с която заявява положителен установителен иск по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ.
С молба от 31.03.2025г., докладвана в открито заседание на 09.04.2025г.,
ответникът е заявил, че е погасил вземането на НАП – предмет на установителния иск,
като е представил доказателства, че сумата от 3126.84 лева е погасена чрез плащане,
2
осъществено на 18.03.2025г. В тази връзка е представил и е прието като доказателство
удостоверение от Дирекция „МД“ при Община Варна от същата дата, видно от което
„Д. 67“ ЕООД – в несъстоятелност няма непогасени задължения за местни данъци и
такси.
Софийският градски съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, обосновава
следните правни изводи:
Съгласно чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ кредитор с неприето вземане може да предяви
иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако е направил възражение
по чл.690, ал.1, но съдът е оставил възражението му без уважение, като искът се
предявява в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на
определението на съда по чл.692, ал.4 от ТЗ. Предпоставките за предявяване на иска
подлежат на самостоятелна проверка от съда в настоящото производство и наличието
им се установява от приложените документи, вкл. спазване на преклузивния срок за
предявяване на иска.
Независимо от това, производството по делото следва да се прекрати, поради
недопустимост на исковата претенция, произтичаща от настъпил в хода на
производството релевантен към допустимостта факт – извършено от ответника
плащане на процесното вземане, който факт следва да се отчете при условията на
чл.235, ал.3 ГПК.
Цел на така предявения иск е да се установи в отношенията кредитор с
неприето вземане и длъжник, както и по отношение на останалите кредитори на
несъстоятелния длъжник, съществуването на вземането на кредитора ищец, за да може
същото да бъде взето предвид при разпределение. Съществуването на вземането се
преценява към датата на постановяване на съдебното решение. С плащане на
вземането, предмет на делото, освен, че ответникът признава съществуването му, за
ищеца вече не съществува правен интерес от поддържане на установителния иск, тъй
като вземането му е удовлетворено, т.е. целта е постигната. Предвид изложеното,
производството по делото следва да се прекрати.
По разноските:
Разноските следва да тежат за ответника, който е дал повод за завеждане на
делото, отричайки вземането на ищеца преди подаване на исковата молба и в хода на
процеса, но признавайки го с извършеното на 18.03.2025г. плащане на същото.
Разходите възлизат на 50.00 лева дължима по чл.694, ал.7 ТЗ държавна такса, както и
150.00 лева дължимо на ищеца юрисконсултско възнаграждение, определено по реда
на НЗПП.
Така мотивиран, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 09.04.2025г., с което е даден ход по
съществото на спора и възобновява производството.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№1339/2024г. по описа на СГС, ТО, VI-11
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.694, ал.7 ТЗ, „Д. 67“ ЕООД (н), ЕИК *******, да
заплати от масата на несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на 50.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Д. 67“ ЕООД (н), ЕИК *******, да
заплати от масата на несъстоятелността на НАП сумата от 150.00 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
Препис от определението да се връчи на страните, както и на синдика Г. Я. К..
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4