О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260099 09.09.2020г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на девети септември две
хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА
КЪРПИЧЕВА-ЦИНЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
търговско дело № 10 по описа на БОС за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е постановено решение, като срещу него е постъпила въззивна жалба от ищеца с рег. № 5937/30.03.2020г.
След изпращането на делото на Бургаския апелативен съд за произнасяне по въззивната жалба, е постановено определение № 486 от 25.08.2020г. по в. т. дело № 147/2020г., с което въззивната инстанция е счела, че във въззивната жалба се съдържа искане за изменение на решението на БОС в частта за разноските. С оглед на което производството пред Бургаския апелативен съд е прекратено и делото е изпратено за произнасяне на БОС по искането с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, е в срок, тъй като се съдържа във въззивната жалба, която е подадена в срок. Съдът намира, че е спазена процедурата по чл. 248, ал. 2 от ГПК, тъй като въззивната жалба е връчена на ответниците.
По искането с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът намира следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ********* срещу ответниците „РТЛ-ЕСТЕЙТ“ ЕООД, с ЕИК *********, „РУСМЕДИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********* и И.Б., ЕГН **********,***.
Съдът е счел за дължими част от претендираните по делото суми и е отхвърлил претенцията за установяване на дължимост на следните суми: сумите за нотариални разноски за периода от 11.09.2017г. до 03.06.2018г. в размер на 990,52 лева и за суми за застраховки за периода от 10.07.2017г. до 03.06.2018г. в размер на 122,07 евро.
По делото от страна на ищеца е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК от които е видно, че ищецът е направил такива в размер на 3 413,67 лева, в това число 2 713,67 лева-платена държавна такса, 300 лева-възнаграждение за особен представител и 400 лева-възнаграждение за вещо лице.
Съобразно така представения списък на разноските, с оглед уважената част на претенцията и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът е изчислил, че по исковото производство се дължат разноски в размер на 3 382,67 лева и в заповедното дело такива в размер на 5 739,49 лева. Разноските са изчислени с оглед предявения общ размер на претенцията от 135 683,46 лева и уважения размер от 134 454,20 лева.
За да е основателно искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, следва да е налице пропуск от съда да се произнесе по някоя от направените разноски, което би се коригирало с допълване на решението чрез определението по разноските. В настоящия случай няма твърдения и съдът не констатира да е пропуснал да се произнесе по направените от ищеца разноски. Съдът е взел предвид изцяло представения от ищеца списък по чл. 80 от ГПК.
Възможно е съдът да допуснал техническа грешка в изчисленията на разноските, което да се поправи с определението по чл. 248, ал. 3 от ГПК. Няма твърдения да е налице такава хипотеза.
Възможно е съдът погрешно да е приложил закона при определяне на разноските, което да е довело до неправилно определени такива. Както вече беше споменато по-горе съдът счита, че съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно уважената част на претенцията на ищеца е направил коректно изчисление на дължимите разноски в исковото и в заповедното дело. Ако оплакването на ищеца касае изплатената от съда разноска за особен представител следва да бъде отбелязано, че ищецът не е имал възражение по така изплатеното възнаграждение за назначен особен представител на ответника И.Б.. Самият ищец, в списъка си по чл. 80 от ГПК, е посочил като направена от него разноска платеното възнаграждение за особен представител в размер на 300 лева. Във въззивната жалба ищецът за първи път заявява, че счита за неправилно, че такова възнаграждение е било изплатено, защото особеният представител не е участвал в производството и е депозирал отговора извън законовия срок за това. Действително съдът е назначил на ответника И.Б. особен представител, тъй като същият е бил призован по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Съдът е назначил посочения от Адвокатска колегия-Бургас адвокат С.М.. Назначеният особен представител е депозирал отговор на исковата молба, извън срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, поради което и не се стигнало до двойна размяна на книжата по търговското дело. В първото по делото заседание, за всички ответници се явила упълномощения адвокат К., поради което и съдът е прекратил процесуалното представителство на ответника И.Б. от особения представител. За свършената от адв. М. работа съдът е определил възнаграждение от 300 лева от общо заплатената от ищеца разноска за особен представител в размер на 4 220 лева, като остатъкът е възстановен на ищеца.
При така изложената фактология съдът намира, че не следва да ревизира решението си относно присъдените на ищеца разноски, тъй като същите са правилно определени, включително относно заплатеното възнаграждение за особен представител. Действително особеният представител не е продължил да представлява ответника, но същият се е запознал с делото, депозирал е отговор на исковата молба и се явил в първото по делото заседание с готовност да защитава страната, която представлява. По обективни причини-поява на упълномощен адвокат от страната, не се стигнало до представляване на страната от особения представител в откритите съдебни заседания. Действително, депозираният от адв. М. отговор не е бил с срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, но това не се равнява на липса на отговор, респективно на липса на свършена от адвоката работа. Обстоятелството, че адвокатът е внесъл отговора извън срока, носи като последица лишаването на страната от известни процесуални права, описани по чл. 370 от ГПК. Пропускането на срока обаче, не лишава ответника от възможността да вземе становище по исковете и по-късно. Видно от отговора на особеният представител, налице са обосновани и подробно изложени съображения за неоснователност на предявената претенция. Следователно е налице свършена от особения представител работа, която съдът съгласно Наредбата за минималното адвокатско възнаграждение съдът е определил на 300 лева и е признал същото като разноска на ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК *********, съдържащо се във въззивна жалба с рег. № 5937/30.03.2020г., за изменение на постановеното от съда решение № 46 от 02.03.2020г. по търговско дело № 10 по описа на БОС за 2019г., в частта за присъдените разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от получаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: