№ 267
гр. Стара Загора, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20245500500419 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.267- 273 и чл.341- 344 от ГПК във вр. с
чл.34, ал.1 от ЗС и чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД.
Въззивното дело е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок
по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 6626/10.05.2024г. от ищцата –
съделителка /пълнолетната българска гражданка/ П. П. Д. от С.З. против
негативното за нея първоинстанционно Решение № 190/09.04.2024г. по
висящото делбено гр.д.№ 835/2022г. по описа на РС- гр.Казанлък,
обл.Старозагорска, с което са били отхвърлени исковете й за обявяване
нищожност на 4 бр. сделки относно 4 бр. отделни недвижими имоти,
находящи се в землището на с.Л.р., *** и за допускане до делба на същите при
квоти по ½ ид. части за всеки от съделителите. Твърди, че в обжалваното
първоинстанционно Решение по допускане на исканата делба било
постановено в противоречие с материалния закон, при несъобразяване с
доказателствата по делото, при съществено нарушение на процесуалните
правила и било необосновано, като излага подробно своите фактически и
правни аргументи в тази насока. Моли настоящия въззивен ОС- Ст.Загора да
отмени изцяло атакуваното Решение и вместо него да постановите ново
Решение по същество на спора, с което да обяви нищожността на процесните
4 бр. нотариални актове за покупко- продажби на 4 бр. отделни недвижими
имоти, и да ги до пусне до делба с ответната страна при съответните им квоти
от по ½ ид. части за всеки от двамата съделители, със законните последици от
това. Счита, че РС в противоречие със събраните пред него писмени и гласни
1
доказателства в съдебното производство и при нарушение на процесуалните
правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса е приел за
установена фактическа обстановка, която противоречала на събраните пред
него доказателства. Въззивницата няма свои нови доказателствени искания.
Има претенции за разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъл
е и пледоарията й пред настоящия въззивен съд.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор на в.жалба вх.№ 10148/16.07.2024г. от другата страна ответника -
съделител /също пълнолетния български гражданин/ А. Н. А. от гр.С., който
оспорва изцяло подадената въззивна жалба и считат, че атакуваното
първоинстанционно Решение е напълно законосъобразно, обосновано и
правилно, тъй като за да достигне до постановяване му, РС бил взел предвид
всички събрани по делото доказателства, като ги е обсъдил в тяхната
съвкупност и поотделно, изводите му били мотивирани при обсъждане на
направените твърдения и възражения, съпоставени със събраните
доказателства, действащите законови разпоредби и съдебната практика.
Счита, че РС е обсъдил всички събрани писмени и гласни доказателства в
тяхната съвкупност, приел е мотивирано кои от тях следва да бъдат
кредитирани и кои не, и е достигнал до своя правилен и законосъобразен
фактически и правен извод, като по никакъв начин не бил нарушен принципа
на доказателствената тежест в процеса. Предвид гореизложеното моли
настоящия въззивен ОС- Ст.Загора да остави изцяло без уважение подадената
въззивна жалба, като неоснователна и недоказана, и да потвърдите напълно
атакуваното първоинстанционно Решение, като мотивирано, законосъобразно
и правилно, със законните последици от това. Няма свои нови
доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
Претендира да му бъдат присъдени направените разноски за възнаграждение
на един пълномощник- адвокат пред въззивния ОС- Ст.Загора. В този смисъл
е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат.
Въззивният съд, след като се запозна с изложените във в.жалба
оплаквания, със становището в Отговора на ИМ, със събраните от РС
доказателства и с приложимите материалноправни и процесуални норми,
счита, че въззивната жалба е процесуално допустима, родово и местно
подсъдна на настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, тъй като е подадена в
надлежния първоинстанционен РС, постановил атакуваното
първоинстанционно Решение, подадена е в законния 2- седмичен срок по
чл.259, ал.1 от ГПК, от правно-легитимираната страна, имаща правен интерес
от въззивно обжалване на това първоинстанционно съдебно Решението,
засягащо нейните права и законни интереси. Съгласно правилата на чл.269 от
ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта му- в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото във въззивната жалба. В конкретния случай
въззивният съд намира, че обжалваното Решение е процесуално допустимо, и
следва да се произнесе по материалноправната му същност, с оглед
2
направените във въззивната жалба оплаквания, като съобрази, че никоя от
страните няма свои нови доказателствени искания пред въззивния съд. Поради
което съдът следва да се произнесе по направените във в.жалба фактически и
правни оплаквания в кръга на своята законова компетентност, въз основа на
събраните от РС доказателства в първоинстанционния граждански процес.
Въззивният ОС- Ст.Загора, като прецени събраните по делото пред
първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства, по свое
убеждение и съобразно разпоредбите на чл.12 от ГПК, във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания първоинстанционен
съдебен акт, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин
по делото следното :
Основният спорен фактически и правен момент във въззивното
обжалване е, дали съдът е задължен да следи служебно при делбата участват
ли всички собственици и всички участници ли са съсобственици на процесния
делбен недвижим имот- терен и сгради в него.
Видно от нот.акт № 200, том III, дело № 765/1993г. на П. К./съдия при
РС- гр.Казанлък/ изрично е посочено, че прехвърлителят П.К.П. е собственик
на продаваемите имоти. Безспорно е установено пред РС, че нотариуса първо е
признал П.П. за техен собственик, а след това е изповядал прехвърлителната
сделката за продажбата на процесните недвижими имоти. Посочената обратна
поредна номерация на нотариалните актове е само едно дребно техническо
нарушение, където първият акт за обстоятелствена проверка е по нот.дело №
766, а втория акт за продажба е бил заведен под нотариално дело с по- ранен
пореден № 765. Това обаче по никакъв фактически и правен начин не
означава, ответникът/въззиваем/- купувача, нямал годно правно основание да
придобие пълното вещно право върху застроеното дворно място от 600 кв.м. и
жилищна сграда и навес, така, както били описани в нотариалните актове.
Съгласно приложимата по казуса редакция на Правилника за
вписванията/ПВ/ от 1951г. към датата на съставяне на процесните 2 бр. нот.
актове, констативните нотариални актове тогава не са подлежали на вписване,
а са се завеждали в отделен том и отделна книга. Като много по- късно,
считано от 01.01.2021г. съгласно изменение на ПВ, констативните нотариални
актове се вписват, както и всички други нотариални актове свързани с
разпоредителни сделки. Следователно към датата на изповядване на двата нот.
акта преди повече от 30 г./на ***г./, констативните нотариални актове не са
подлежали на вписване, а са се завеждали в отделен том и нотариално дело.
Предвид което, видно от нотариален акт № 200, том III, дело № 765/***г. на
нотариус П. К. при РС- Казанлък, в който е инкорпориран договора за
покупко-продажба на процесиите недвижими имоти, същият е подреден в том
3, нот.дело 765, а видно от нотариален акт № 154, том I, дело № 766/***г. на
същия нотариус, същият е подреден в том I, нот.дело № 766/***г.
Следователно, дори и да е била допусната грешка при поредната номерация на
двете нотариални дела, това са изключително незначителни административни
пропуски, за които вина носи администрацията на тогавашната СВ при РС-
3
Казанлък, а не приобретателя и той не може само заради това да бъде лишаван
от своята собственост. Наред с това и в двата процесни нотариални акта
/констативния и прехвърлителния/ изрично е посочена една и съща скица №
82/18.09.1992г., което означава, че нотариусът е издал първо нотариалния акт
по обстоятелствена проверка, а след като се е уверил, че прехвърлителят
П.К.П. вече е собственик на продаваемите недвижими имоти, и е изповядал
втория договор за покупко-продажбата им с нот.акт № 200, том III, дело №
765/1993г.
Следователно напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е
приел, че липсващото отбелязване на номера на посочения в нотариален акт
№ 200, том III, дело № 765/1993г. удостоверителен документ/нотариален акт
от 1993г. по описа на РС- Казанлък, не опорочава нотариалната форма на
сключения втори по ред договор за покупко- продажба, който очевидно има
съдържанието, изисквано по чл.476 от ГПК- 1951г./отм/- годината, месеца,
деня и мястото на извършването му; името на нотариуса, който го извършва;
името, бащиното и фамилното име на лицата, участващи в производството, а
така също и местожителството им; съдържанието на акта; кратко обозначение
на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл.482, ал.1
от ГПК- 1951г./отм./, и подписите на страните по договора и на нотариуса. Не
се спори по делото, че прехвърлителният нотариален акт е прочетен на
страните и след тяхното одобрение е бил подписан от тях и от нотариуса,
изповядал сделката. Поради което оспореният нотариален акт за покупко-
продажба се явява официален удостоверителен документ, като в него ясно и
недвусмислено е отразено, че нотариусът се е уверил, че продавачът е
собственик на имота и че покупно- продажната цена е платена, както и че са
изпълнени особените изисквания на закона, след което актът е съставен,
прочетен на страните и след одобрението му е подписан от него и страните.
Законовата хипотеза за нищожност на нотариален акт поради нарушение
на чл.580 от ГПК /2008г./ е идентична с нормата на чл.476 от ГПК-
1951г./отм./ и се отнася до евентуалната липса на елементи от съдържанието
на нотариален акт, предвидени в чл.580 от ГПК, с изключение на името на
нотариуса и обозначение на документите, въз основа на които е извършена
проверка на собствеността по чл.586 от ГПК. В конкретния процесен случай
един и същи нотариус/районния съдия П. К. при РС- Казанлък, изпълняваща
тази длъжност през 1993г./ е издала първо нотариалния акт по обстоятелствена
проверка, а след това и втория нотариален акт за покупко- продажба на
процесните недвижими имоти, след като се е убедила, че продавачът П.К.П. е
техен собственик. Поради което липсата на обозначение на документите, въз
основа на която е извършена проверка на собствеността не прави нотариалния
акт само по себе си автоматично нищожен.
Безспорно е установено от РС, че в процесното дворно място, освен
жилищната сграда и навеса, предмет на нотариалния акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 200, том III, дело № 765/1993г. няма никакви надеждни
данни да е имало тогава две къщи/стара и нова/, и навес. Поради което и с
4
атакуваното първоинстанционно Решение № 190/09.04.2024г. по гр.д.№
835/2022г. по описа на РС- Казанлък са отхвърлени, като неоснователни
предявените от въззивницата /ищца/ П. П. Д. иск за нищожност на договора,
обективиран в нотариален акт № 200, том III, дело № 765/1993г., поради
противоречие със закона, с правно осн. по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, иска за
нищожност на договора, обективиран в нотариален акт № 200, том III, дело №
765/1993г. поради невъзможен предмет с правно осн. по чл.26, ал.2, пр.1 от
ЗЗД, иск за нищожност на договора, обективиран в нотариален акт № 200, том
III, дело № 765/1993г., поради липса на форма, с правно осн. по чл.26, ал.2,
предл.З от ЗЗД; 4. иск за нищожност на договора, обективиран в нотариален
акт № 200, том III, дело № 765/1993г., поради липса на основание, с правно
осн. по чл,26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, иск за делба на поземлен имот с
идентификатор 44776.501.69, с адрес на поземления имот: с.Л.р., ***, при
съответните съседи и граници, с площ от 586 кв.м., предназначен за трайно
ползване, с предназначение на територията/урбанизирана/ и сградите, които
попадат в поземления имот- съответно сграда 44776.501.69.1, жилищна
сграда- еднофамилна, на 2 ет., със застроена площ от 33 кв.м., сграда
44776.501.69.2, предназначена за допълващо застрояване, на 1 ет., със
застроена площ от 46 кв.м., сграда 44776.501.69.3, с предназначение жилищна
сграда/еднофамилна/, на 1 етаж, със застроена площ от 36 кв.м., и сграда
44776.501.69.4 с функционално предназначение постройка на допълващо
застрояване, на 1 етаж, със застроена площ от 26 кв.м.
РС в атакуваното му първоинстанционно Решение по евентуалното
допускане на делбата се е произнесъл по отношение на абсолютно всички
процесни недвижими имоти/предмет на исковете за делба/, като мотивирано,
законосъобразно и правилно е приел, че те не се явяват съсобствени между
двете страни по делото/двамата съделители/, и при спазване на материално-
правните законови предпоставки правилно и законосъобразно е отхвърлил
предявения пред него иск за делбата на имотите, със законните последици.
В дългогодишната, еднопосочна и неизменна практика по аналогични
казуси ВКС- София приема, че при прехвърляне на земята купувачът
придобива и подобренията, и сградите върху нея, щом същите не са
изключени изрично от предмета на нотариалната сделка, и за да бъде запазена
собствеността върху сградата отделно от земята, това трябва да е изрично
уговорено в нотариалния акт, за да се смята надлежно оборена законовата
презумпция по чл.92 от ЗС. Като действителната воля на страните по сделката
трябва да се извлича чрез тълкуване, както на текста на самия нотариален акт,
така и на изявленията и поведението на страните при сключване на договора
пред нотариуса /изповядващ сделката/, на фактите около сключването на
самия договор, както и относно евентуални други сделки между същите
страни или с други, трети лица. Следователно, щом наличните в поземления
имот постройки не са изрично изключени при прехвърляне собствеността на
дворното място /какъвто е процесния случай/, съгласно необорената по делото
оборима законова презумпция по чл.92 от ЗС, постройките също са
5
прехвърлени, освен ако изрично не е доказано друго /както е и в този случай/.
В тази връзка, видно от текста на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 200, том III, дело № 765/1993г. на нотариус П. К. при РС-
Казанлък, прехвърлителят П.К.П. е продал на дъщеря си Д.П.Н. /майка на
въззиваемия ответник/ застроено дворно място от около 600 кв.м., находящо
се в с.Л.р., *** при посочени в нотариалния акт съседи и граници, заедно с
построените в имота жилищна сграда и навес. Като останалите евентуални
налични тогава постройки в имота не са изключени изрично при прехвърляне
на собствеността, поради което, по силата на необореното правило на чл.92 от
ЗС, същите следва да се считат също за надлежно прехвърлени с процесната
нотариална сделка. Следователно въззиваемият /ответник/ е наследил по
силата на ЗН от своята майка Д. Н.а след нейната смърт 1/2 ид.ч. от дворното
място, заедно с всички сгради, построени в него, а след смъртта на баща си Н.
А. Н., б.ж. на гр.Г., починал на 31.07.2014г., и останалите ½ ид.ч. от
процесните имоти - терен и всички постройки в него, с което той още към
31.07.2014г. е станал еднолично собственик на всички процесни недвижими
имоти, със законните последици от това.
Видно от задължителната за съдилищата и за страните по делото
съгласно императивната норма на чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на ВКС-
София, в ТР № 11/21.03.2013г. по т.д.№ 11/2012г. на ОСГК на ВКС- София,
явявайки се резултат на специално уредено от закона производство за
проверка и признаване съществуването на правото на собственост,
констативният нотариален акт по смисъла на чл.587 от сегашния ГПК (както
междувпрочем и нотариалният акт за сделка) притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат
за безспорен факта, че посоченото в акта конкретно лице е собственик на
описания в него недвижим имота, в което се изразява правно- легитимиращото
действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. В
тази връзка правният извод на изповядващия двете сделки нотариус за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с
влязло в законна сила съдебно решение, като така соченото легитимиращо
действие е свързано пряко и непоследствено с издаването на първия
констативен нотариален акт за собственост върху процесните недвижим
имоти. Следователно предвиденото в нормата на чл.112, б.„а“ от ЗС вписване
има оповестително действие и е неотносимо към легитимиращото действие на
нотариалния акт, освен в изрицчно описаната хипотеза на чл.113 от ЗС,
уреждаща конкуренцията на актове за придобиване на собствеността на един и
същ имот от един и същ праводател, когато легитимиращото действие се
свързва с първия вписан акт, което обаче не е налице по настоящия правен
казус. Предвид което невписания първи по време констативен нотариален акт
се явява напълно годно доказателствено средство за удостовереното от
нотариуса придобивно основание относно правото на собственост на
прехвърлителя върху процесните недвижими имоти. Същевременно предвид
друго относимо по казуса задължително ТР № 1/2013г., постановено по т.д.№
6
1/2013г. по описа на ОСГК на ВКС- София, настоящата въззивна съдебна
инстанция извършва служебна проверка на правилността на атакуваното пред
нея първоинстанционно решение. При извършването на тази въззивна
служебна проверка настоящия въззивен ОС- Ст.Загора констатира, че
атакуваното пред него първоинстанционно Решение на РС- Казанлък се явява
изцяло правилно и законосъобразно по отношение на всички отхвърлените
обективно и субективно съединени искове, свързани с исканията за
прогласяване на нищожност на нотариалния акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 200, том 3, дело 765/1993г., поради противоречие със
закона по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради невъзможен предмет по чл.26, ал.2,
пр.1 от ЗЗД, поради липса на форма по чл.26, ал.2, пр.З от ЗЗД и поради липса
на основание по чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, както и свързания обективно и
субективно с тях друг предявен иск за допускане до делба на процесния
недвижим имот.
В тази връзка мотивирано, законосъобразно и правилно РС- Казанлък е
приел, че процесният нотариален акт за покупко- продажба на недвижимия
имот не се явява нищожен поради твърдяното му противоречие със закона,
заради което и е отхвърлил, като напълно неоснователен този иск, понеже
твърдяното противоречие със закона е твърде бланкетно и общо основание, и
на практика винаги следва да се свързва с конкретна правна норма, която
евентуално да е била нарушена. Правното основание за нищожност по
смисъла на чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД предполага от самосебе си евентуално
изначално противоречие на договора с конкретна правна норма от
императивен характер. В проведеното пред РС- Казанлък открито съдебно
заседание на 02.02.2023г. процесуалният представител- адвокат на
въззивницата /ищца/ е уточнил, че тази сделка противоречала на закона, тъй
като е била продадена чужда вещ/недвижим имот/, поради което бил нарушен
НК. Това нейно фактическо и правно твърдение е очевидно неоснователно и
недоказано, тъй като евентуалната продажба на чужда вещ/в конкретния
случай на недвижим имот/ не е нищожна, а отношенията между купувача и
продавача се уреждат по облигационен ред съгласно законовите норми на
чл.188- 192 от ЗЗД.
Изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, при пълно спазване
на действащия материален закон, в мотивите си РС- Казанлък е приел, че
процесният нотариален акт не е нищожен поради липса на форма и е
отхвърлил като неоснователен предявения иск в тази му част, понеже
твърдяната липса на форма по смисъла на чл.26, ал.2, пр.З от ЗЗД предполага
изначално неспазване на предписана от закона форма, която в конкретния
случай е тази по чл.18 от ЗЗД. Безспорно е било установено и доказано пред
РС, че процесният втори по ред договор за покупко-продажба на недвижимия
имот, инкорпориран в нот. акт № 200, том 3, дело № 765/1993г. на нотариус П.
К. при РС- Казанлък е бил съставен в изискуемата от закона нотариална
форма- под формата нотариален акт. А направените във в.жалба оплаквания,
че в него било липсвало точно описание и индивидуализация на недвижимия
7
имот, понеже не били посочени граници точните му граници и съседи, няма
никакво фактическо и правно отношение към наличната официална законова
нотариална форма на самия вещно- прехвърлителен договора за покупко-
продажба.
Настоящия въззивен съд служебно констатира и установи, че напълно
мотивирано, законосъобразно и правилно РС е отхвърлил изцяло предявения
пред него иск за допускане на делба с правно основание по чл.26, ал.2, пр.4 от
ЗЗД, като е приел, че нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 200, том 3, дело № 765/1993г. не се явява сключен при твърдяната от
ищцата /въззивница/ липса на основание, понеже в конкретния процесен
случай предмет на покупко-продажбата се явява недвижим имот,
индивидуализиран със своите граници. Същевременно безспорно е било
налице изричното съгласие между страните по договора за покупко- продажба
/продавач и купувач/, по отношение на неговия предмет относно процесиите
недвижими имоти. Наред с това е била безспорно постигната и целената от
страните по сделката правна последица- прехвърляне собствеността върху
продадените недвижими имоти, подробно описани в процесния нотариален
акт, която пряко и непосредствено, в пълен обем да премине върху купувача
им.
Също така атакуваният нотариалент акт има минималното изискуемо
законово съдържание съгласно тогава действалия чл.476 от ГПК- 1951г. /отм./,
тъй като служебно известно е на съдилищата и е ноторно известно на
адвокатите- пълномощници на страните по делото, че до влизане в сила на
кадастралната карта през 2010г. и на Плана за регулация на с.Л.р., *** през
2020г., няма предходни кадастрални и регулационни планове на това населено
място/село/ и за този процесен недвижим имот. Следователно към датата на
издаването на нотариалния акт/***г./ не е имало действащи кадастрални и
регулационни планове, като недвижимите имоти не са имали кадастрални
номера или други специфични свои идентификатори. Поради което, както и
всички други недвижими имоти тогава и там, процесния недвижим имот е бил
описан без какъвто и да е планоснимачен номер и без свой идентификатор, а
сградите не са описани с идентификатори, тъй като такива не са съществували
за тях в правния мир. Горното се доказва и от приетото като официално
писмено доказателство от РС Удостоверение изх.№ К-3500#1/16.11.2022 г. от
Община - гр.Г., ***, съгласно което до влизане на кадастралната карта през
2010г. и на Плана за регулация на с.Л.р., *** през 2020г. не е имало предходни
кадастрални и регулационни планове. От което следва съответно, че към
датата на издаване на нотариалния акт /***г./ не е имало действащи
кадастрални и регулационни планове, а имотите не са имали каквито и да са
свои планоснимачни номера или други техни идентификатори, а е имало само
Скица за имота, въз основа на която същият е бил и подробно описан. А
съгласно първия по време издаден констативен нотариален акт
прехвърлителят П.К.П. се е легитимирал, като пълен едноличен собственик на
продавания от него недвижими имот.
8
Наред с това съгласно събраните, обсъдени и изцяло кредитирани от РС
показания на разпитаните пред него 2 бр. свидетели /Д.Д. и В.К./ е било
установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че считано от 1993г.
майката и бащата на въззиваемия/ответник/ са владели процесните
недвижими имоти несмущавано, с пълното съзнанието, че се явяват изцяло
тяхна собственост. Имотите са били стопанисвали от Д. и Н. Н.и, като същите
са правили ремонти в тях, обработвали са двора, направили са ограда,
плащали са данъците, а след тяхната смърт това е вършил и въззиваемия
/ответник/, като в продължение на повече от 30 г. по делото не са събрани
каквито и да са преки доказателства или каквито и да са косвени данни, че
някой е бил оспорвал по какъвто и да е начин собствеността им, до
предявяване на процесния иска за делба пред РС- Казанлък от ищцата
/въззивница/ - съделителката П. П. Д..
Видно от приетите, като писмени доказателства пред РС Декларации по
чл.14 от ЗМДТ, процесните недвижими имоти са били декларирани съответно
на 19.05.1998г. от Д.П.Н. с подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. №
**********/04.01.2013г., въз основа на придобиването на процесните имоти с
нот. акт за покупко-продажба от ***г. С Декларация по чл.14 от ЗМДД Н. А.
Н., след смъртта на съпругата си Д. Н.а, е декларирал притежаваните от него и
от въззваемия /ответник/ идеални части от процесните недвижими имоти.И
впоследствие с Декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ **********/09.10.2014г.
самият А. Н. А. е декларирал, че е единствен собственик на процесните
недвижими имоти след смъртта на баща си - праводателя Н. А. Н.. Наред с
това от РС са били приети, като писмени доказателства по делото писмени
документи за платени дължими данъци- данък смет и данък сгради за
процесните недвижими имоти от въззиваемия /ответник/ за периода от 2013г.
до 2023г. включително.
Поради което и въз основа на събраните писмени и гласни доказателства
по делото пред РС, е било установено и доказано по несъмнен и безспорен
фактически и правен начин, че договорът за покупко-продажба на недвижими
имоти № 200, том 3, дело № 765/1993г. на нотариус П. К. /при РС-
гр.Казанлък/ не е нищожен на нито едно от посочените от въззивницата
/ищца/ правни основания по чл.26 от ЗЗД, което напълно мотивирано,
законосъобразно и правилно е било обсъдено и прието от решаващия РС.
Следователно не е налице никаква съсобственост между страните по делото
относно процесните недвижими имоти, тъй като са придобити от майката и
бащата на въззиваемия /ответник/ ми при условията на СИО чрез договор за
продажба, инкорпориран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 200, том 3, дело № 765/1993г. на нотариус П. К. /при РС-
гр.Казанлък/, а след настъпване на смъртта на всеки един от тях двамата, по
силата на наследствено правоприемство съгласно ЗН те са преминали изцяло в
еднолична собственост на сина им – въззиваемия /ответник/.
Също така, при условията на евентуалност по делото е било установено
и доказано по несъмнен и безспорен начин, че въззиваемият /ответник/ е
9
придобил правото на собственост върху всички процесни недвижимите
имоти/дворно място с абсолютно всички постройки в него/ въз основа на
доказано законово давностно владение, понеже и двамата му родители са
владели добросъвестно процесните недвижими имоти от датата, на която П.П.
ги е продал на дъщеря си Д. Н.а /***г./ до смъртта си, след което същите
продължили да се владеят от въззиваемия /ответник/ А., и през целия този
период от време от близо двадесет и девет години, владението е било
непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено.
Следователно направените във в.жалба фактически и правни
оплаквания се явяват изцяло неоснователни и недоказани, атакуваното
първоинстанционно Решение се явява напълно мотивирано, законосъобразно
и правилно, същото има подробни и ясни мотиви, изградени въз основа на
всички събраните по делото от РС писмени доказателства и е съобразено с
постановените, относими по казуса ТР на ВКС и Решение на КС на РБ по
спорните въпроси на делото. Поради което постановеното с атакуваното
Решение на РС цялостно отхвърляне на предявения от въззивницата - ищца
иск за допускане и извършване на съдебна делба между страните на
процесния недвижим имот, находящ се в с.Л.р., ***, ведно с постройките в
него по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗС, следва да се потвърди напълно, ведно със
законните последици от това.
С оглед изхода на спора пред настоящата въззивна съдебна инстанция и
предвид разпоредбите на чл.271 във вр. с чл.78, ал.3, чл.80 и чл.81 от ГПК,
въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените
от него разноски пред ОС- Ст.Загора за възнаграждение на един
пълномощник- адвокат в размер на 1 100 лв., съобразно представеното по
делото доказателство/писмен Договор за правна защита и съдействие №
0250411/03.07.2024г./ и Списъка му по чл.80 от ГПК за пред въззивната
инстанция.
Това въззивно съдебно Решение може да се обжалва съгласно чл.280,
ал.3, т.1, пр.3 от ГПК в законния 1- месечен срок от връчването му на всяка от
страните, чрез настоящия въззивния ОС- гр.Ст.Загора пред ВКС на Република
България - гр.София.
Ето защо предвид всички гореизложеното и на осн. чл.267- 273 и чл.341-
344 от ГПК във вр. с чл.34, ал.1 от ЗС и чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД, въззивният ОС-
Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 190/09.04.2024г. по гр.д.№
835/2022г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска.
ОСЪЖДА П. П. Д., ЕГН ********** от гр.С.З., *** да заплати на А. Н.
А., ЕГН ********** от гр.С., *** на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените
по делото разноски в размер на 1 100 лв. /хиляда и сто лева/ за адвокатско
10
възнаграждение на един пълномощник - адвокат пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от датата на
връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11