Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

31.07.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

02.07.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

161

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Производството е образувано по жалба на Ю.А.Ю. от ***, против Решение № Ц2153-08-3/06.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Излага съображения, че не следва да възстановява неоснователно заплатената на Ф. Б. М., с ЕГН **********, явяваща се негова майка, сума в размер на *** лв., представляваща пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г., тъй като тази сума не била получена от него, за което административният орган разполагал с доказателства. Отделно от това и независимо от възприетият солидарен принцип при възстановяване на задължението, въведен в мотивите на процесното решение, претенцията била отправена единствено към него.

Въвежда доводи, че преди издаване на оспорения акт органът не бил обсъдили в цялост всички негови възражения и всички относими към случая факти и обстоятелства, поради което постановил решението при неизяснена фактическа обстановка. Горното било в противоречие с нормата на чл. 35 от АПК и се явявало самостоятелно основание за отмяната на решението.

Процесната сума, предмет на разпореждането за възстановяване, била получена от другия наследник на неговата майка, а не от него, поради което неправилно било въведено задължението му за възстановяване на сумата.

В заключение сочи, че административният орган не е преценил всички релевантни обстоятелства, при което е достигнал до неправилни изводи и е издал необосновано и незаконосъобразно решение.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № Ц2153-08-3/06.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали.

В съдебно заседание чрез адв.Д.Х. поддържа жалбата, по изложените в нея доводи. Излага доводи, че от събраните в производството доказателства не се установявало по категоричен начин, че жалбоподателят е единственият наследник на Ф. Б. М. С оглед приетото от административния орган обстоятелство, че наследникът М. Я. била починала, то предвид направена забележка в удостоверението за наследници, следвало ТП на НОИ – Кърджали да извърши необходимите справки за установяване на това обстоятелство. Тъй като в случая липсвал представен акт за смърт, то не следвало автоматично да се приеме, че лицето М. А. е починала, като отделно от това неясно било кои са нейните наследници, ако тя имала такива. В случая, при положение, че евентуално М. А. била починала и тя имала наследници в ***, неоснователно получената сума не следвало да се възстанови изцяло от Ю.А.Ю. На следващо сочи, че доказателствата по делото удостоверявали обстоятелството, че именно М. Я. е притежавала банкова карта на Ф. М. и е изтеглила средствата от банковата сметка на своята майка, включително и след смъртта й, а за периода на теглене на сумите жалбоподателя нямал влизания и излизания от страната. Съгласно представеното по административната преписка нотариално заверено пълномощно от 28.08.2014 г., М. А. единствена разполага с правомощията да тегли и да извършва всякакъв вид действия, във връзка с пенсията на Ф. М. В този смисъл изложените мотиви в оспорения акт, че никъде не се споменавало за упълномощено лице, на което е предоставена възможност да се разпорежда със сметката на титуляра-пенсионер, се явявали необосновани. По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да отхвърлите обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като незаконосъобразно, като присъди направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата се представлява от юрк. Д. Я., който оспорва изцяло подадената жалба. Твърди, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Счита, че наличните доказателства по преписката, по никакъв начин не давали безспорен отговор на въпроса, кое е лицето, което е изтеглило сумите и съответно е получило спорните суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст на починалата Ф. Б. М., след нейната смърт. Предвид това и в съответствие с разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от КСО, било разпоредено да бъде възстановена сумата солидарно от наследниците на починалата, като безспорен наследник на същата се явявал жалбоподателят и на него било вменено задължение за възстановяване на дължимата сума на принципа на солидарната отговорност. Безспорно, било налице пълномощно за М. А., която по някакъв начин имала правомощие да получи дебитна карта, да смени ПИН-кода, но това било индиция, че е държала картата, но не доказвала безспорния факт, че тя реално е теглила сумите.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Разпореждане № 011402/05.05.1992 г./л. 80/, издадено от ТП на НОИ – Кърджали, на Ф. Я. Я./Ф. Б. М./, с ЕГН **********, е била отпусната лична пенсия за изслужено време и старост по реда на действащия към този момент Закон за пенсиите (отм.). Пенсията на лицето е многократно осъвременявана с разпореждания на длъжностни лица в ТП на НОИ – Кърджали, като последното изменение е считано от 18.09.2014 г., постановено с разпореждане на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ/л. 30/. Със Заявление № ***/*** г./л. 25/ Ф. Б. е поискала пенсията й да се превежда по сметка в Банка „ДСК“.

С Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали/л. 23/, е прекратена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавката по чл. 84 от КСО, отпусната на Ф. Б. М., считано от 30.04.2019 г. В разпореждането са изложени мотиви, че на 21.01.2020 г. е получена информация от НБД „Население, че лицето е починало, за което има съставен Акт за смърт № ***/*** г.

Съгласно справка „данни за УП10“/л. 22/, за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г. по банковата сметка на Ф. Б. в Банка „ДСК“ е преведена общо сумата в размер на *** лв. Видно от изготвеното и представено от банката уведомление от 27.01.2020 г./вх. № *** от *** г. – л. 19/, в личната банкова сметка на Б. е налице сума за възстановяване в размер на *** лв., като недостатъчната наличност е в размер на *** лв. Посочено е, че сумата е изтеглена чрез АТМ в чужбина на следните дати: 08.05.2019 г., 27.10.2019 г., 28.10.2019 г. и 08.11.2019 г.

От Удостоверение за наследници № ***/*** г./л. 18, стр. 2-ра/, се установява,  че Ф. Б. М., с ЕГН **********, е починала на *** г., за което има съставен Акт за смърт № ***/*** г., с наследници, както следва: Ю.А.Ю., М. Я. и А. А. Я. – починала на *** г. В удостоверението е отразена забележка, изпълнена с ръкописен текст, че М. А. също е починала, но няма съставен акт за смърт и удостоверение за наследници.

С Разпореждане № ***/*** г./л. 15/, е разпоредено на Ю.А.Ю., с ЕГН **********, в качеството му на низходящ, да възстанови неоснователно изплатената на Ф. Б. М., с ЕГН **********, зе периода след смъртта й сума в размер на *** лв., от които *** лв., представляващи главница и *** лв., представляващи лихви за забава за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г. Изложени са мотиви, че в качеството си на наследник, Ю.А. не е изпълнил изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 70, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и не е декларирал в ТП на НОИ – Кърджали, в едномесечен срок от смъртта на пенсионера Ф. Б. М., необходимостта от прекратяване на пенсията й. Посочено е, че в резултат на това са били нанесени щети на държавното обществено осигуряване, произтичащи от неоснователно преведена пенсия по сметка на лицето за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г. в размер на *** лв., от които Банка „ДСК“ е възстановила наличната по сметката на лицето сума в размер на *** лв. Разпореждането е връчено на адресата на 21.02.2020 г./ известие за доставяне – л. 16/.

Ю.А.Ю. е обжалвал така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „д“ от КЗ. Изложил е съображения, че неоснователно получената сума е била изтеглена от сестра му в ***, като той нямал никакво отношение към получаването на пенсията на покойната му майка. В подкрепа на доводите си, че на датите, на които е осъществено тегленето на сумите не е бил извън Република България, за което е представил е заверено копие от задграничния си паспорт. Въвел е възражение, че не е единствения наследник на Ф. Б. М., поради което не следвало той да възстановява целия размер на сумата. Жалбата е била разгледана от директора на ТП на НОИ – Кърджали и с Решение № Ц2153-08-3/06.04.2020 г./л. 6 – л. 7/, същата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че на Ф. Б. М., с ЕГН **********, е била отпусната лична пенсия за изслужено време и старост по реда на действащия към този момент Закон за пенсиите (отм.). Пенсията на лицето била многократно осъвременявана с разпореждания на длъжностни лица в ТП на НОИ – Кърджали, като последното изменение е считано от 18.09.2014 г.  Ф. Б. М., с ЕГН ********** била починала на *** г., за което имало съставен Акт за смърт № ***/*** г., с наследници, както следва: Ю.А.Ю., М. Я. и А. А. Я. – починала на *** г. Посочено, че от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г. по банковата сметка на Ф. Б. в Банка „ДСК“ е преведена общо сумата в размер на *** лв. Банка „ДСК“ възстановила на ТП на НОИ - Кърджали сумата в размер на *** лв., като недостатъчната наличност била в размер на *** лв., която сума била изтеглена чрез АТМ в чужбина на следните дати: 08.05.2019 г., 27.10.2019 г., 28.10.2019 г. и 08.11.2019 г. Издателят на оспореното решение е изложил мотиви, че Ю.А. се явявал единствен наследник на починалата Ф. Б., тъй като в удостоверението на лицето било отразено със забележка от кмета на ***, че наследникът М. Я. също била починала. По силата на чл. 14 от Наредбата за пенсиите и осигурителния, Ю.А.Ю. и (евентуално) неговата сестра приживе, следвало да съобщят на пенсионния орган всички факти и обстоятелства, имащи значение за прекратяването на пенсията, в едномесечен срок от настъпване на съответното обстоятелство. Тъй като това задължение не било изпълнено от жалбоподателя, то следвало същият да възстанови неоснователно получената сума, ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. Административният орган е изложил съображения, че по преписката не били налице безспорни доказателства, че именно сестрата Ю. е разполагала с дебитната карта на своята майка и е изтеглила неоснователно получената сума. Дори и сумата да не била получена от жалбоподателя, то същият дължал връщането й в качеството на наследник.

По делото е разпитана като свидетел Х. Х. Ю. – *** на жалбоподателя. В показанията си свидетелката твърди, че Ф. М. и дъщеря й М. Я. живеели в ***. Последната разполагала с пълномощно от своята майка да тегли пенсията й, в съответствие с което и тъй като физически държала дебитната карта, периодично теглела пенсията на Ф. Ю.А. не разполагал нито с пълномощно от майка си Ф. Б., нито с дебитната й карта. Сумите били изтегляни от банкомати в *** и жалбоподателят няма никакво отношение към получаването на пенсията на майка си. При едно от посещенията си в България, лично М. била споделила на свидетелката, че е теглила пенсията на Ф. Св.Х. сочи, че семейството й не разполагало с информация дали М. Я. е починала. Дебитната карта била издадена от Банка „ДСК“ и единствено М. се разпореждала с нея.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е незаконосъобразен като издаден при нарушение на административно производствени правила и на материалния закон, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и  т. 4 от АПК, по следните съображения:

По силата на чл. 114, ал . 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.

Съгласно чл. 114, ал. 4 от КСО, суми за пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото лице, се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците.

Аналогична е и нормата на чл. 85, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, която предвижда, че неоснователно получените суми за пенсия след смъртта на пенсионера се възстановяват от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците заедно с лихвата по чл. 113 КСО.

В чл. 14, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, е въведено задължението за пенсионерите, техните наследници и законните им представители, да съобщават на органите по пенсионно осигуряване в едномесечен срок от узнаването или настъпването на всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменяне на пенсията, както и адреса си при промяна. В ал. 2 на нормата, е регламентирано, че лицата по ал. 1, които не съобщят в едномесечния срок за настъпилите изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на пенсията или върху размера й, и продължават да я получават, връщат неправилно получената сума с лихвата по чл. 113 КСО.

От доказателствата по делото се установява, че през 1992 г. на Ф. Б. М., с ЕГН **********, е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, която пенсия, считано от септември 2017 г., е била превеждана по сметка на лицето в Банка „ДСК“. Ф. Б. М., с ЕГН **********, е починала на *** г., за което има съставен Акт за смърт № ***/*** г. Лицето е оставила наследници по закон, както следва: Ю.А.Ю., М. Я. и А. А. Я. – починала на *** г. В производството не е спорно, че  за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г. по банковата сметка на Ф. Б. в Банка „ДСК“ е превеждана пенсия на лицето, общо в размер на *** лв. Банка „ДСК“ възстановила на ТП на НОИ - Кърджали наличният остатък по сметката в размер на *** лв., като недостатъчната наличност се явява в размер на *** лв., която сума е била изтеглена чрез АТМ в чужбина на следните дати: 08.05.2019 г., 27.10.2019 г., 28.10.2019 г. и 08.11.2019 г. Видно от приетото по делото извлечение от сметка в Банка „ДСК“ с титуляр Ф. Б. М./л. 10 – л. 11/, за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г., превежданата от НОИ пенсия на лицето, е била теглена от АТМ в ***, ***.

Спорният въпрос по делото е, по отношение на Ю.А.Ю. от ***, налице ли са предпоставките, за да възстанови неоснователно получени суми, произтичащи от преведени на наследодателя му суми за пенсии, след неговата смърт.

Материалният закон – чл. 114, ал. 4 от КСО във вр. с чл. 85, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, предвижда две хипотези – възстановяване от получило ги лице или от наследниците. При всички случаи, респ. при която и да е от хипотезите, административният орган следва да изследват обстоятелствата относно фактическия получател на неоснователно получената сума. В производството, както вече бе посочено по-горе, са налице безспорни данни, че неоснователно получените суми, произтичащи от преведена по банкова сметка пенсия на Ф. Б. М., след смъртта й, са били теглени регулярно от АТМ в ***, при което е налице е ясното и за периода на теглене на сумите. При така наличните данни и независимо от въведените от жалбоподателя възражения в хода на производството пред административния орган, че тегленето е осъществявано от неговата сестра и той не посещавал *** в дните, когато е осъществено съответното изтегляне, административният орган неоправдано не е изследвал въпроса относно фактическият получател на съответната сума. В оспореното решение липсват мотиви относно това, кое е лицето, получило неоснователно процесната сума, дали това лице е наследник на починалата или трето лице. На стр. 3 от решението е посочено: „Дори и жалбоподателят да не е получил процесните суми, то същият ги дължи в качеството му на наследник, а това му качество е безспорно и именно в това му качество, ръководителя на контрола по разходите на ДОО е поискал от него да ги възстанови“. Задоволил се е да посочи, че по преписката нямало безспорни данни, че за процесния период е дебитната карта е била държана от сестрата на Ю. – М. Я. С оглед изясняване на тези обстоятелства е могло най-малко да се изиска справка от ОДМВР-Кърджали за процесния период относно евентуални пътувания на жалбоподателя и неговата сестра от РБългария към *** и обратно, което съпоставимо с датите на които е осъществено всяко едно теглене в чужбина, ще внесе яснота дали фактическият получател на сумите би могъл да бъде Ю.А.Ю. или не.

На следващо място, според съда, съвсем безкритично и без наличието на безспорни доказателства, директорът на ТП на НОИ-Кърджали е приел, че единствен наследник на Ф. Б. М. е  Ю.А.Ю. В този смисъл действително в Удостоверение за наследници № ***/*** г. е отразена забележка, изпълнена с ръкописен текст, че М. Я. също е починала, като няма съставен акт за смърт и удостоверение за наследници, но неясно е, след като няма съставени такива, по какъв начин на лицето, изпълнило ръкописния текст, е станал известен този факт и доколко същият отговаря на обективната действителност. В тази връзка следва да се отбележи, че в административната преписка се съдържат две удостоверения за наследници на Ф. Б. М., едното от които горепосоченото Удостоверение за наследници № ***/*** г./л. 18, стр. 2/, а другото Удостоверение за наследници № ***/*** г./л. 12/.  В последното, макар и издадено след 14 дни след първото и от същото длъжностно лице – кмет на ***, не се съдържа забележка, че М. Я. е починала. Горното обосновава извода за наличието на противоречива и неясна информация относно лицето М. Я., което обстоятелство по никакъв начин не е обсъдено и изяснено от административния орган.

Предвид горното, съдът намира, че при издаване на обжалваното решение административният орган не е изпълнил задълженията си, визирани в разпоредбата на чл. 35 от АПК и чл. 36 от ал. 1 от АПК, а именно да издаде административният акт едва след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди възраженията на заинтересованите граждани и организации, както и да събере служебно всички относими доказателства. Няма данни за проучване на фактите във връзка с държането на дебитната карта на починалата Ф. М. и фактическия получател на процесната сума, независимо от въведените от жалбоподателя възражения в тази насока, подкрепени с конкретни доводи и доказателства. Едва в случай, че такива факти не биха могли да бъдат събрани или същите биха били с ниска степен на достоверност, то следва да се насочи събирането на неоснователно изплатените суми солидарно от наследниците, за което се извършат всички необходими действия за уточняване на действителните наследници на Ф. Б. М., включително и това налице ли са неоспорими данни за кончината на дъщеря й М. Я., кога и къде е починало лицето и кои факти удостоверяват това обстоятелство.

Нито в производството по извършената проверка от служителите на ТП на НОИ – Кърджали, нито в съдебното производство са представени и приети доказателства, установяващи, че Ю.А.Ю. е ползвал дебитната карта на покойната си майка, след нейната смърт, респ. такива, че жалбоподателят е получил/изтеглил процесната сума чрез АТМ в чужбина. Не са налице и неоспорими доказателства, които да установяват обстоятелството, че Ю.А.Ю. е единственият наследник на Ф. Б. М., с ЕГН **********, починала на *** г.

По изложените съображения съдът намира, че в настоящия процес ответникът не е провел при условията на главно и пълно доказване в съответствие с разпределението на доказателствената тежест, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК,  да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, поради което следва обжалваното Решение № Ц2153-08-3/06.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, да бъдат отменени като незаконосъобразни.  Същите са издадени в противоречие с нормите на чл. 114, ал. 4 от КСО във вр. с чл. 85, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, явяващо се отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, като в случая органите на ТП на НОИ – Кърджали, не са изпълнили и задълженията си по чл. 35 и 36, ал. 1 от АПК, респ. налице и отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК и тъй като в случая са налице доказателства за наличието на неоснователно получени суми по смисъла на чл. 114, ал. 4 от КСО и чл. 85, ал. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, административната преписка следва да бъде изпратена на ТП на НОИ – Кърджали, за изясняване на обстоятелствата, кой е държателят на дебитната карта на починалата Ф. М. и фактическият получател на процесната сума, като в случай, че такива факти не биха могли да бъдат събрани или същите биха били с ниска степен на достоверност, то да насочи събирането на неоснователно изплатените суми солидарно от наследниците, за което да извърши всички необходими действия за уточняване на действителните наследници на Ф. Б. М.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждането на разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на Ю.А.Ю. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна и защита и съдействие от 30.06.2020 г./л. 91, стр. 2/, заплатено в брой от жалбоподателя при сключването на договора.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № Ц2153-08-3/06.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали  и потвърденото с него Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, като незаконосъобразни. 

ИЗПРАЩА  административната преписка на директора на ТП на НОИ – Кърджали, за изпълнение на въведените в мотивите на настоящето решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.            

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, да заплати на Ю.А.Ю. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 400 лв. 

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението че е изготвено.

 

                                                                              Председател: