№ 151
гр. Велико Търново, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ИЛИЯНА ПОПОВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500407 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 192 от 15.07.2021г. по гр.д. № 145/2021г. по описа на ОС-
Плевен е осъден А. П. М. от с.Буковлък, обл.Плевен, да заплати на осн.чл.79
ал.1 ЗЗД вр.чл.240 ЗЗД на Р. Р. Х. от гр.Плевен сумата 29500лв.-частично от
общо дължимата сума от 60000 лв., по договор за заем от 27.09.2017г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 23.02.2018г. до окончателното
й изплащане, както и разноски по делото в размер на 2954 лв. С решение №
223 от 10.08.2021г. по делото е допусната на осн.чл.247 ГПК поправка на
очевидна фактическа грешка в горецитираното решение, като вместо
„считано от 23.02.2018г.“, за дата от която се дължи законната лихва върху
сумата 29500 лв. да се чете „считано от 23.02.2021г.“.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от А.М. от
с.Буковлък, обл.Плевен, срещу решението на ОС-Плевен. Счита решението за
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, необосновано, по
1
изложени за това доводи. Счита, че неправилно решението се базирало на
показанията на св.Н. К. и на представени от ищеца документи-договор за
паричен заем от 04.04.2018г., извлечение от разкрита разплащателна сметка
от 04.04.2018г. и запис на заповед от същата дата с падеж 05.06.2034г., които
документи не са му били предоставени от съда, за да изрази становище по
тях, били му неизвестни, и по този начин му било нарушено правото на
защита. Навежда възражения, че никога не е подписвал такъв договор за
паричен заем от 04.04.2018г. между него и Н. К., не е притежавал и запис на
заповед от тази дата. Първоинстанционният съд допуснал съществено
процесуално нарушение и като не му определил депозита за графологичната
експертиза, който трябвало да внесе, и срока за това. Показанията на св.К. не
кореспондирали с действителния характер на техните взаимоотношения, той
имал финансови взаимоотношения само с ищеца Р.Х.. Неправилно
първоинстанционният съд бил приел от показанията на свидетеля К., че
сметките в Банка ДСК и ПИБ са открити от К. с цел по тях да му бъдат
превеждани парите, които чака ответникът от различни източници, тъй като
това не отговаряло на действителността. Напротив, сметките били открити от
К. по настояване на Х., за да могат да бъдат превеждани от негова страна /на
ответника М./ парите, получени от различни фирми и след това да бъдат
изтеглени парите от К. и предадени на Х.. Не бил получавал по никакъв начин
и повод пари от К., действията на К. били част от престъпната схема,
изработена и осъществена спрямо него /М./ от Х.. За всички тези
обстоятелства бил сезирал прокуратурата и били образувани досъдебни
производства, но ОС-Плевен в нарушение на процесуалните правила не
уважил искането му за изискване на справка от съответната прокуратура за
движенето на тези дела. Счита, че с платежното нареждане от 15.05.2018г. е
възстановил на Р.Х. сумата 62000лв.у, с която изцяло му е върнал заетата от
него сума от 60000лв., част от която е процесната 29500 лв. Налице било и
противоречие в мотивите и диспозитива на решението относно датата, от
която се дължи законната лихва. Моли въззивният съд да отмени изцяло
решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба
ответника по жалба Р.Х. чрез пълномощника адв.К.. Оспорва жалбата като
неоснователна по изложени за това подробни доводи и моли въззивният съд
да я остави без уважение и да потвърди атакуваното решение като правилно и
2
законосъобразно.Претендира разноски, направени пред въззивната инстанция.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.240 ЗЗД.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на
установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание
горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на
предявения частичен иск.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
За да се уважи иск по чл.240 ЗЗД за връщане на дадена в заем парична
сума е необходимо по делото по безспорен начин да се установи, че между
страните е възникнало твърдяното заемно правоотношение, че е налице
сключен договор за паричен заем, по силата на който ищецът е предал на
ответника сумата, предмет на договора за заем, срещу задължението му да я
върне и че това задължение не е изпълнено-заетата сума не е върната на
заемодателя. Договорът за заем е неформален, реален договор, който се
3
сключва със самото предаване на паричната сума. По силата на договора за
заем заемодателят предоставя в собственост на заемателя пари, а заемателят
се задължава да върне заетата сума, като нему принадлежи тежестта на
доказване изпълнението на задължението за връщане на заетата сума. В
процесния случай е налице действителен договор за заем от 27.09.2017г., по
силата на който ищецът Х. е предоставил в заем на ответника М. сумата
60000лв. срещу задължението му да я върне на 06.10.2017г., като за
обезпечаване на задължението му по договора е издаден и запис на заповед.
Ответникът М. не оспорва получаването на сумата 60000лв., а и този факт се
установява от приложеното по делото извлечение от сметка от Банка ДСК за
датата 27.09.2017г., от която е видно, че тази сума е преведена от Х. на М. на
посочената дата. Ответникът прави възражение за изпълнение на
задължението за връщане на заетата сума, чрез плащане на трето лице,
посочено от неговия кредитор, което изпълнение обаче е недоказано.
Ответникът-жалбоподател е ангажирал като доказателство за изпълнение на
задължението си единствено платежно нареждане от дата 15.05.2018г., от
което е видно обаче, че същият е превел сумата 62000лв. на Н. К. К. по
сметката му в Банка ДСК ЕАД. Това доказателство не установява изпълнение
на задължението му спрямо кредитора Х., а плащане на друго лице. Разпитан
в качеството на свидетел Н. К., познат и на ищеца, и на ответника, разкрива
наличието на финансови взаимоотношения между него и ответника М., но не
сочи да е получавал пари, които да е упълномощен от Х. да получи от негово
име, излага, че не му е предавал пари нито на ръка, нито по банков път, а за
получената с преводното нареждане сума от 62000лв. на 15.05.2018г. посочва,
че има взаимоотношения с М.. Правилно съдът е кредитирал показанията му,
тъй като същите са конкретни, подробни, безпротиворечиви и кореспондират
на събраните по делото писмени доказателства, не се опровергават от други
събрани по делото доказателства, и то ангажирани от ответника. Прочее
такива, освен цитираното преводно нареждане от 15.05.2018г. ответникът не е
ангажирал. Приложените от него жалби до прокуратурата и наличието на
образувани досъдебни производства, във връзка с взаимоотношенията му с
ищеца Х., са ирелевантни за предмета на спора. Освен това, видно от
приетото като доказателство по делото у-ние № 3916 от 15.09.2021г. на ОП-
Плевен е, че към 14.09.2021г. срещу Р.Х. няма обвинения по неприключени
наказателни производства, като информацията е дадена след справка в
4
Унифицираната информационна система на Прокуратурата на РБългария и
Единната информационна система за противодействие на престкъпността.
Съгласно чл.75 ал.1 ЗЗД изпълнението трябва да бъде направено на
кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице, в противен
случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е
възползвал от него. В случая длъжникът М. не е ангажирал доказателства, от
които да се установява изпълнение на задължението му на кредитора Х. за
връщане на получената в заем от него сума по договора от 27.09.2017г.
Твърденията му, че с превода на 15.05.2018г. на сумата 62000лв. на св.Н. К. е
изпълнил задължението си спрямо Х. са голословни и неподкрепени с
доказателства, установяващи К. да е бил овластен от кредитора да получи
тази сума /още повече, че свидетелят разкрива наличието на финансови
взаимоотношения между него и М./, нито Х. да е потвърдил изпълнението
или да се е възползвал от него. Предвид изложеното, същият дължи на
кредитора връщане на получената от него в заем сума съобразно
разпоредбата на чл.240 ЗЗД, както правилно е приел ОС-Плевен и е уважил
предявения частичен иск.
С оглед изложеното, са неоснователни и оплакванията на
жалбоподателя, че ОС-Плевен е допуснал съществено процесуално
нарушение и като не му определил депозита за графологичната експертиза,
който трябвало да внесе, и срока за това-същата касае записа на заповед, а не
договора за заем, въз основа на който се претендира исковата сума.
Неоснователно е и оплакването, че е налице противоречие в мотивите и
диспозитива на решението относно датата, от която се дължи законната
лихва-същото е отстранено с решението на ОС-Плевен по чл.247 ГПК.
Тъй като не са налице твърдяните от жалбоподателя нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалния закон и обжалваното
решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде
потвърдено от въззивния съд.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да заплати на
ответника по жалба направените по делото разноски за адв.хонорар в размер
на 1800 лв.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 192 от 15.07.2021г. по гр.д. № 145/2021г.
по описа на Окръжен съд-Плевен.
ОСЪЖДА А. П. М. от с.Буковлък, обл.Плевен, *********, ЕГН
**********, да заплати на Р. Р. Х. от гр.Плевен, *********, ЕГН **********,
разноски по делото пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение в
размер на 1800 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на странитe.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6