Решение по дело №26/2013 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 129                           30.12.2013г.                   гр.Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд, първи състав

На девети декември през две хиляди и тринадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: М. Марков

Секретар:  Б.П.

Като разгледа докладваното от Председателя

Административно-наказателно дело № 26 по описа за 2012г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдебно производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

    Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление №26-65/13.12.2012г. на  Началник сектор в териториален сектор „Рибарство и контрол” гр.Шумен, Регионален център „Рибарство и контрол – Североизточна България”, Главна Дирекция „Рибарство и контрол” в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗРА на Р.М.Ч. с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3000.00 лева.

 Жалбоподателят оспорва констатациите в акта и наказателното постановление. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното НП, както и твърдения, че то е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира се неговата отмяна като постановено в нарушение на закона, със законните за това последици. В съдебно заседание се явява лично, като чрез процесуален представител поддържа жалбата на посочените основания.

Административнонаказващият орган, призован на основание чл.61, ал.1 от ЗАНН не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

За Районна прокуратура – Велики Преслав, редовно уведомени, с оглед чл.62 от ЗАНН не се явява представител.

Съдът намира, че жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.  Същата отговаря на изискванията на 84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

          От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

          На 16.09.2012г., около 21.00 часа в  акваторията на язовир „Тича“ в района на местността „Паметника“ до с. Маломир била извършена проверка от служители на  Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“, при която са намерени и иззети три броя хрилни мрежи с обща дължина 200 м., поставени в работно положение в язовира. Служителите на ИАРА съставили констативен протокол, в който било отразено, че жалбоподателят Ч. е бил част от група, която същата вечер са извършвали стопански риболов и при появата на инспекторите от ИАРА е напуснал територията на язовира. Служителите на Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“ са установили самоличността на лицето като са ползвали органите на МВР, които са го призовали в Полицейски участък гр. Върбица за установяване на самоличността и деянието му. същият е нямал възражения относно извършвания от него улов. Актосъставителят Б.Д.Б. *** и свидетелите Д.Д. и Р. С., които са констатирали нарушението посочват, че са били в лодка вътре във водите на язовира, където се натъкват на три броя мрежи и от мястото от където са наблюдавали не са могли да разпознаят лицата, които са били на брега. Посочват, че са видели група от четири човека, които са отправяли закани и хвърляли камъни по тях, след което са сигнализирали органите на МВР за съдействие. До идването на органите на полицията лицата са напуснали с автомобили мястото, на което са били установени. Междувременно служителите на ИАРА се натъкват на още три боря мрежи, също в работно положение вътре във водата, а на брега са намерени гребла от лодка и пушка. Всички мрежи са събрани и иззети, съставен е бил протокол срещу неизвестен извършител. Впоследствие лицата са установени от органите на МВР. Актът и констативният протокол са съставени четири дни след установяване на лицата.

От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: Б.Б., Д.Д., Р. С., И.В., М. Ч., Г.К. и А.А., както и от всички останали събрани по делото доказателства се установява посочената по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че в хода на административнонаказателното производството, от една страна не се доказа посоченото като извършено нарушение, а от друга са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените. Правните съображения за това са следните:

В хода на производството безспорно е установено, че жалбоподателят на посочената дата не е извършил нарушението за което е санкциониран, а именно по чл.17, ал.1 от ЗРА. Този текст от закона, който е бил в сила към датата на деянието, гласи следното: „Стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва от юридически лица и еднолични търговци след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми“.  В АУАН е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.17, ал.1 от ЗРА и чл.24, ал.1, т.1 от ЗРА. В наказателното постановление, нарушението е недопустимо разширено, като е посочено, че е нарушен чл.17, ал.1 от ЗРА и чл.56, ал.1 от ЗРА.  Посоченото може би е пропуск на законодателя, тъй като след съставянето на АУАН и издаването на НП е допълнен текста на чл.56, ал.1 от ЗРА /ДВ,бр.102 от 2012г./.

На следващо място, безспорно е установено, че на язовира са били компания от няколко човека. От преписката, а и от разпитите на служителите на ИАРА става ясно, че са санкционирани и четирите лица установени от органите на МВР. Не става ясно как е бил установен нарушителя.  Административнонаказателната отговорност е лична и наказващият орган е трябвало да установи безспорно кое лице е нарушител, за да бъде санкционирано. АУАН е съставен за стопански риболов, а не за друго нарушение.

          На следващо място, съдът намира, че дори и да се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран, не става ясно, защо административнонаказващият орган е наложил наказание в максимален размер. По никакъв начин не е установено имущественото състояние на нарушителя или да са посочени отегчаващи обстоятелства. Съдът е на мнение, че даже наказание в минимален размер се явява прекалено завишено и несъобразено с целите на административнонаказателната отговорност.   В материалите  по делото не се съдържат данни, жалбоподателят да е извършвал друго нарушение, което да е констатирано от органите на ИАРА.  Посоченото нарушение е извършено за първи път, като всички установени обстоятелства за случая, за който е санкциониран жалбоподателя предпоставят явна незначителност на деянието. От същото не са произлезли каквито и да било вредоносни последици и е нямало опасност да настъпят. В наказателното постановление не е посочено да е установена вреда на рибните ресурси. Ако има извършеното нарушение, то е с пълна липса на обществена опасност и наказващият орган е следвало да приеме, че се касае за „маловажен случай” на административно нарушение по смисъла на чл.28  от ЗАНН. Иначе казано, е следвало да не налага наказание, а да  предупреди нарушителя устно или писмено, както намери за целесъобразно.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че наказващият орган не е и изпълнил задължението си по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН да издаде НП едва след като провери дали не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В процесният случай в НП дори и формално не е посочено, дали на основание чл.28 от ЗАНН е преценена тежестта на нарушението.  Съгласно разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, преценката за наличие основанията на горецитирания текст за освобождаване нарушителя от административнонаказателна отговорност предпоставя задължение на административнонаказващия орган да съобрази тежестта на извършеното нарушение, причините за извършването му, причинените вреди, както и всички други смекчаващи вината обстоятелства. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Гореизложените обстоятелства са основание за правен извод за отмяната на наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление №26-65/13.12.2012г. на  Началник сектор в териториален сектор „Рибарство и контрол” гр.Шумен, Регионален център „Рибарство и контрол – Североизточна България”, Главна Дирекция „Рибарство и контрол” в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗРА на Р.М.Ч. с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3000.00 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс  в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е  изготвено

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: