№ 7
гр. Кърджали, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20225140100209 по описа за 2022 година
Делото е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за парични вземания, произтичащи от договор за
паричен кредит № ********** сключен на 21.05.2020 г., с обща цена 690.55
лв., обуславяща родова подсъдност на районен съд като първа инстанция по
арг. от чл. 104, т. 4 във вр. с чл. 103 от ГПК. Исковете са предявени от ищеца
„Б. Н. П. П. Ф.“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №
********, с адрес на управление във *******, представлявано от
изп.директор Л. Д., чрез „Б. Н. П. П. Ф.“ С.А., клон България, ЕИК:
*********, гр. ************* срещу ответника Н. С. И., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ********, с настоящ адрес: ******** за установяване
съществуване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 937/2021 г. по описа на
РС-Кърджали, с цена на главния иск за главница 572.66 лв. и с цена на
акцесорните искове за възнаградителна лихва от 66.94 лв. за период
01.07.2020 г. до 01.12.2020 г. и за мораторна лихва от 50.95 лв. за период от
01.08.2020 г. до 16.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата за
период от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 25.06.2021 г. до
окончателното плащане на вземането.
При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че не е
обявена надлежно предсрочната изискуемост на вземането по кредита,
ищецът предявява осъдителни искове за вземанията, предмет на
установителните искове.
Ищецът твърди, че горепосоченият договор е сключен за закупуване на
1
стоки и услуги на изплащане за срок от шест месеца, обхващащ периода от
сключване на договора до 01.12.2020 г., съгласно погасителен план,
включващ падежните дати на месечните погасителни вноски. Сочи, че сумата
по кредита в размер на 572.66 лв. е предоставена на ответника за срок от 6
месеца, платима на месечни погасителни вноски, всяка в размера на 106.60
лв., като при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата, а при забава на две или повече месечни
погасителни вноски вземането по кредита става предсрочно изискуемо в
целия му размер. Сочи, че ответникът е допуснал просрочие на първите две
погасителни вноски, втората с падеж 01.08.2020 г., от която дата вземането е
станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което ищецът като
кредитор изпратил на 07.12.2020 г. изрично уведомление до длъжника.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
в полза на „Б. Н. П. П. Ф.“ С.А. чрез „Б. Н. П. П. Ф.“ С.А., клон България
съществува вземането по договор № **********, обективирано в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
937/2021 по описа на Районен съд - Кърджали, ведно със законната лихва,
считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането. При условията на евентуалност, в случай че така предявеният
установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, моли да се приеме, че е предявен
осъдителен иск и че същият има характер на волеизявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от исковата молба
на ответната страна. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, чрез назначеният от съда особен представител, с който оспорва
исковете като изцяло неоснователни. Прави възражение за изтекла
погасителна давност и наличие на неравноправни клаузи в процесния
договор. Твърди, че договорът за кредит не отговаря и на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК, т.к. годишния процент на разходите /ГПР/ е
посочен като абсолютна процентна стойност и липсва посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, съобразно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи, че
липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият
процент ГПР води и до неяснота относно включените в него компоненти,
което е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен
и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че в договора е обективиран
погасителен план, който съдържа единствено информация относно падежните
дати на всяка от вноските, размер на вноската и размер на оставащата
главница, а липсва предоставяне на предвидената в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК
информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата
2
по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във
всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, като
погасителния план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи.
Твърди, че претендираната възнаградителна лихва обуславя
необходимост да се изследва валидността на уговорката за формирането на
възнаградителна лихва за неравноправност. Счита, че клаузата е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП, тъй
като тя е неясна. Твърди, че е необходимо между страните по договора да е
постигнато съгласие за начина на формиране на възнаграждението на
кредитодателя като съществен елемент на договора и израз на засилената
защита на потребителя. Твърди, че сключеният договор за потребителски
кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК, като неотговарящ на всички
изисквания на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12
от ЗПК.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност за вземането
за главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва, на основание чл. 110
и чл. 111, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД, поради изтичане на предвидения
законоустановен давностен срок.
Сочи, че не са налице основанията за ангажиране на договорна
отговорност за заплащане на главница по посочения договор за покупка на
стоки и/или услуги, тъй като същото не е станала ликвидно и изискуемо в
целия му размер, като счита, че не са доказани твърденията за изпратено до
длъжника уведомление на 07.12.2020 г.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, но поддържа иска с
писмена молба чрез упълномощен юрисконсулт.
Ответникът се представлява от назначения му особен представител,
като оспорва исковете и поддържа възраженията по изложените съображения
в отговора на исковата молба.
Районният съд като прецени доводите на страните и събраните по
делото писмени доказателства, неоспорени от страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпределената доказателствена тежест ищеца следва да
докаже наличието на валидно сключено облигационно правоотношение с
ответника, въз основа на което произтичат претендираните вземания, тяхната
изискуемост и размер, както и дали преди предявяване на вземането е
настъпила предсрочна изискуемост, с оглед твърденията, че такава е обявена
на длъжника.
От представения по делото договор за потребителски кредит,
3
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта ********** се установява безспорно, че същият е сключен
между страните на 21.05.2020 г., по който длъжникът усвоява сумата 572.66
лв., подлежаща на връщане с оскъпяване на 6 месечни погасителни вноски,
всяка по 106.60 лв., с краен срок за изпълнение 01.12.2020 г.
Представено е копие на писмо от ищеца до ответника озаглавено
„последна покана“, в което е посочено, че поради преустановяване на
плащането на вноските по договора на 01.07.2020 г., вземането на „Б. Н. П. П.
Ф.“ С.А. чрез „Б. Н. П. П. Ф.“ С.А., клон България е обявено за предсрочно
изискуемо, тъй като ответникът е просрочил две или повече месечни вноски.
В същото е посочено текущото задължение на длъжника и указания за
погасяването му. По делото няма доказателства за получаване на писмото от
ответника, поради което съдът счита, че предсрочната изискуемост не е била
надлежно обявена на длъжника. Посоченото писмо /уведомление/ за обявена
предсрочна изискуемост е връчено на ответницата в хода на делото, чрез
връчване на препис от исковата молба на особения представител. Съгласно
Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г., връчването на особения
представител на изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, представлява надлежно уведомяване на длъжника.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Това обстоятелство в случая е ирелевантно, тъй като е настъпила
изискуемост на дълга, с настъпване на падежната дата на последната месечна
вноска – 01.12.2020 г., което обстоятелство е настъпило преди датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК.
От изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за
потребителски кредит № ********** от 21.05.2020 г., който е усвоен на
21.05.2020 г. в 19:07 ч. Усвоената сума е в размер на 592.66 лв., която е
използвана за закупуване на стоки в размер на 568 лв., за което е издадена
фактура № ********** г. от "Т. Б." ЕАД и за застрахователна премия в
размер на 24.66 лв.
Според експертизата по кредита не е извършено плащане и не е налице
погасяване на нито една месечна погасителна вноска. Неплатени са суми,
както следва: главница - 572.66 лв., възнаградителна лихва /01.07.2020 г. -
01.12.2020 г./ - 66.94 лв., мораторна лихва /01.08.2020 г. до 16.06.2021 г./ -
50.95 лв. Размерът на задължението по кредита към момента на изготвяне на
заключението /към 28.11.2022 г./ е както следва: главница - 572.66 лв.,
възнаградителна лихва /01.07.2020 г. до 01.12.2020 г./ - 66.94 лв., мораторна
лихва /01.08.2020 г. - 16.06.2021 г./ - 50.95 лв. и законна лихва за забава
/25.06.2021 г. до 28.11.2022 г./ - 83.04 лв.
Съдът кредитира неоспореното заключение на вещото лице като
4
обективно и компетентно изготвено.
Съдът намира за неоснователни направените възражения от ответника
по следните съображения.
По направеното възражение, че договорът за кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, по аргумент, че в него е посочен
годишен процент на разходите /ГПР/ единствено като абсолютна процентна
стойност, съдът счита, че не е нарушено изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
предвид уговорения фиксиран лихвен процент и посочената обща стойност на
плащанията от 639.60 лв., при което е установима цената на услугата,
представляваща възнаградителна лихва, която не превишава повече от пет
пъти размерът на законната лихва, по арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК, като в чл. 1
и чл. 2 от договора изрично е постигнато съгласие, че лихвеният процент по
договора е фиксиран по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК за целия срок на договора
и началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора,
за която цел се приема, че годината има 365 дни.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че
липсва предоставяне на предвидената в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК информация
относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Видно от
съдържанието на договора и клаузата на чл.8 от процесния договор,
кредитополучателят може по всяко време да поиска и получи безвъзмездно
извлечение за състоянието на договора под формата на погасителен план с
отбелязване на извършените и предстоящите плащания. Договорът е сключен
в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на
неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК. Поради това и договорът е
породил облигационното си действие и са неприложими последиците на чл.
22 от ЗПК, както и на чл. 143, ал. 1 и чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП.
Относно направеното възражение за настъпила погасителна давност на
основание чл. 110 и чл. 111, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД, поради изтичане на
предвидения законоустановен давностен срок съдът счита за неоснователно,
тъй като не е изтекла погасителната давност за всяко от вземанията за
главница, договорна лихва и лихва за забава. В случая възражението е
направено общо и не е конкретизирано от процесуалния представител на
ответника, независимо от дадените указания от съда. Следва да се отбележи,
че към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК /25.06.2021 г./ не е
изтекла нито кратката 3-годишна давност, нито общата 5-годишна давност.
С постановеното по реда на чл.290 ГПК решение 38/26.03.2019г. по т.д.
№ 1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС е прието за приложима по отношение на
задължението за главницата по банков кредит общата 5-годишна давност по
чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на
5
кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от
датата на падежа на отделните погасителни вноски. Разяснено е, че
уговорката между страните за връщане на предоставена като кредит сума на
погасителни вноски не превръща този кредит в такъв за периодични платежи,
а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Съставът се
е позовал и на задължителните разяснения в Тълкувателно решение №
3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк. д № 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС относно
съдържанието на понятието „периодични плащания“ и разгледаните в
мотивите примери за периодични плащания, които макар да са породени от
един и същ факт, са относително самостоятелни и периодичността е
характерна за престациите и на двете страни по договора. Посочено е, че по
отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито
задължението на банката – кредитор за предоставяне на уговорената сума,
нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Заключено
е, че връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски
представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на
длъжника на части – чл.66 ЗЗД.
При преценката за изискуемостта на задължението за връщане на
кредита следва да се има предвид, че преди подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (25.06.2021 г.), цялата неплатената част от
кредита е станала изискуема към момента на неплащане на последната
погасителна вноска - 01.12.2020 г., т. е. всички вноски са падежирали, поради
което предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата
на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г.
на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК). Разграничението на вноските с
настъпил и ненастъпил падеж в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е
условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков
кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението, съгласно т. 2 на цитираното
решение.
По изложените съображения следва да се уважи вземането за главница
и възнаградителна лихва.
Следва да се отбележи, че по отношение на претендираната лихва за
забава, вещото лице е изчислило същата за периода 01.08.2020 г. до
16.06.2021 г. /така както му е поставена задачата от ищеца, с оглед
твърдяната предсрочна изискуемост от дата 01.08.2020г./ и е установило,
че за сочения период възлиза в размер на 50.95 лв. Съдът намира, че лихвата
за забава следва да се изчисли поотделно върху всяка дължима вноска за
главница, с оглед настъпване на падежа на същата за посочения период
6
01.08.2020 г. до 16.06.2021 г., а не върху целия размер на предсрочно
изискуемата главница, с оглед прието по-горе за дължимост на вноските
поради настъпил падеж, а не поради надлежно обявена предсрочна
изискуемост преди датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК.
Предвид изложеното, съдът извърши самостоятелно изчисление чрез
ползване на интернет калкулатор /www.calculator.bg/, съгласно който за
периода от 01.08.2020 г. до 16.06.2021 г., лихвата за забава възлиза на 48.71
лв. , до който размер следва да се уважи иска, а в останала част до пълния
предявен размер от 50.95 лв., следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед на горното, облигационното отношение е действително, а
претендираните вземания са ликвидни и изискуеми, поради което съдът
следва да уважи изцяло предявените установителни искове за главница и
договорна лихва, а вземането за лихва за забава до установения размер от
съда, съобразно изчисленията с интернет калкулатор в размер на 48.71 лв., а
за останалата част до пълния претендиран размер от 50.95 лева следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва да се присъди и законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението по чл.410
ГПК в съда до окончателното й изплащане.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК: "Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
При този изход на делото, съразмерно с уважената част от исковете
ищецът има право на разноски в настоящото производство по съразмерност в
общ размер на 722.64 лв., от общо направени разноски в размер на 725 лв.,от
които 125 лв. за държавна такса, 300 лв. възнаграждение за особен
представител, 200 лв. депозит за ССЕ, както и има право съгласно чл. 78, ал.
8, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правна
помощ на възнаграждение за юрисконсулт от 100 до 300 лв., което съдът с
оглед материалния интерес по делото определя на 100 лв. Ищецът има право
и на разноски заповедното ч.гр.дело №967/2021 г., по описа на РС-Кърджали,
съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 74.76 лв. , от общо
направени в размер на 75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. С. И., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ********, с настоящ адрес: ********,
съществуването на вземане на „Б. Н. П. П. Ф.“ С.А., вписано в Търговския и
фирмен регистър под № ********, с адрес на управление във *******,
представлявано от изп.директор Л. Д., чрез „Б. Н. П. П. Ф.“ С.А., клон
7
България, ЕИК: *********, гр. *************, за парични вземания,
произхождащи от неизпълнение на договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с № ********** /21.05.2020 г., както следва:
1. сумата 572.66 лв.- главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.06.2021 г. датата на постъпване на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното й изплащане,
2. сумата 66.94 лв.-договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
01.07.2020 г. до 01.12.2020 г. и
3. сумата 48.71 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 01.08.2020 г. до 16.06.2021 г., за които
парични вземания е издадена Заповед № 205/25.06.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 937/2021 г. по
описа на РС-Кърджали, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
обезщетение за забава за разликата над уважената част от 48.71 лв. до
пълния предявения размер от 50.95 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. С. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, с
настоящ адрес: ******** да заплати на „Б. Н. П. П. Ф.“ С.А., вписано в
Търговския и фирмен регистър под № ********, с адрес на управление във
*******, представлявано от изп.директор Л. Д., чрез „Б. Н. П. П. Ф.“ С.А.,
клон България, ЕИК: *********, гр. ************* сума в общ размер на
797.40 лв., представляваща разноски по делото, от която 722.64 лв. –
разноски в исковото производство и 74.76 лв. -разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 937/2021 г. по описа на РС-Кърджали, съобразно
уважената част от иска.
Банкова сметка, по която може да се плати присъдената сума:IBAN:
****************, BIC/SWIFT: ******, С. Е. АД, клон Българин
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8