Р Е Ш Е Н И Е
№ 463/30.07.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Гергана Докузлиева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 317 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Я.П.П. с правно основание чл.
190, ал. 1, вр. с чл. 189, ал. 1, изр. 1, вр. с чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/; чл. 190, ал. 1, вр. с чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД; чл. 191, ал. 1, предл. последно ЗЗД; и чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД, срещу С.С.Ч., Б.С.С. и Н.Ю.П..
Ищецът твърди,
че с договор за покупко-продажба от 17.08.2007 г., обективиран в нотариален акт
/НА/ № 1059, т. 6, н. д. № 907/2007 г. на нотариус Х. К. ответниците му продали
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 77195743.413 по кадастралната карта и
кадастралните регистри /КККР/ на гр. Хасково, с площ от 1 062 кв.м., находящ се
в местността „Каменец" гр. Хасково, с трайно предназначение -
урбанизирана, с начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, при съседи:
ПИ № 77195.743.392, ПИ 77195.734.460, ПИ 77195.734.333, ПИ 77195.734.412, ПИ
77195.734.335 и ПИ 77195.734.390, за сумата от 16 567.20 лв. При сключването на
този договор той не знаел, че продавачите не били собственици на имота и в
противен случай не би го закупил за посочената продажна цена. Освен това
закупил от тях и 250/850 идеални части от съсобствения им ПИ № 77195.743.412 по
кадастралната карта на гр. Хасково, с площ от 850 кв.м., с НА № 198, н. д. №
907/2007 г., както и ПИ № 77195.743.480, с площ от 224 кв.м. с НА № 1559, рег.
№ 1054, н. д. № 1336, които били съседни ни горепосочения имот. Родителите на
ищеца му дарили с НА № 96, рег. № 4343 н. д. № 295/2007 г. съсобствените им
600/850 идеални части от ПИ № 77195.743.412 с площ от 850 кв.м. По заявление от
ищеца и със Заповед № КД-14-26-3548/28.01.2009 г. на изп. директор на АК тези
три имота били обединени в един, а и именно ПИ № 77195.743.495 с площ от 2 136
кв.м. След придобиване собствеността и на други поземлени имоти, отново по
негово заявление се извършило изменение на КККР
на гр. Хасково, местността "Каменец", като от ПИ № 77195.743.528,
ПИ № 77195.743.529, ПИ № 77195.743.530 и ПИ № 777195.743.335 се образувал ПИ №
77195.752.545, с обща площ от 2 843 кв.м. През
Ответникът С.С.Ч. оспорва исковете като допустими, но неоснователни, поради моли да бъдат отхвърлени. Прави възражение по чл. 191, ал. 2 ЗЗД, като се твърди, че не бил привлечен по гр. д. № 1868/2010 г. на ХРС и че били налице достатъчно основания за отхвърляне на предявения по това дело иск, тъй като за ищците П. А. А. и С. Г. А. не били налице основанията по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост върху процесния имот. От друга страна, в производството по гр.д. № 1868/2010 г. на ХРС Я.П. не положил достатъчно грижа и не ангажирал доказателства в насока установяване на незавършената процедура по изработване на план на новообразуваните имоти за м. „Каменец", част от които бил и процесният имот. Едва след завършване на тази процедура следвало да бъде решен и спора за собственост по гр. д. № 1868/2010 г. на ХРС. Прави се и възражение по чл. 192, ал. 1 ЗЗД, като се твърди, че ищецът не бил добросъвестен купувач, поради което можел да иска единствено връщане на цената за частичната евикция. Още преди сключване на сделката на същия му било известно, че за имота съществували спорове и имало изявени претенции от трети лица, както и че ответниците имали сключен предварителен договор с други две лица за закупуване на имота - И. З. М. и Д. И. М., които впоследствие се отказали предвид съществуващите спорове. Ищецът, обаче, настоявал да го закупи въпреки това и то на цена много по-ниска от тази, за която имали сключен предварителен договор. Заплатената от него впоследствие цена за евикираните 706 кв.м. от имота на П. А. и С. А. не представлявала претърпяна загуба и/или пропусната полза, които да са били пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Закупуването им било въпрос на негов избор, а не на задължение за закупуване, като в случая не била налице хипотезата на чл. 191, ал. 3 ЗЗД.
Останалите ответници не изразяват становище по исковете в едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, а в с.з. ответницата Н.Ю.П. ги оспорва.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в приложеното към настоящото производство гр. д. № 1868/2010 г. по описа на Хасковския районен съд се установява, че с Удостоверение № И-4/1985 г. на ОбНС-Хасково и Решение № 29 на ИК на ОНС гр. Хасково на П. А. А. е предоставено право на ползване на земя - нива с площ от 0,8 дка, находяща се в м. ”Каменец”, гр. Хасково землище, № 2683 при граници: път, П. Я. и С.. С НА № 25 от 22.11.2002 г., т. ІІ, рег. № 3393, дело № 170 от 2002 г. същият е признат за собственик по силата на § 4б от ПРЗЗСПЗЗ на следния недвижим имот, а именно: неурегулиран поземлен имот с пл. № 2683, състоящ се от 706 кв.м., в м. ”Каменец”, в Хасковско землище, по плана за района, одобрен със Заповед № 969/1988 г., при граници: изток - имот пл. № 2682 на П. Я. П., запад - имот пл. № 2684 на А. Д. А., север - имот пл. № 2685 на Ж. С. П. и юг - път. Видно от Заповеди № 1606/06.08.1998 г. и № 3060/20.11.1998 г. на Кмета на Община Хасково, вносна бележка от 03.12.1998 г., Удостоверение № 138/20.11.2002 г. от Община Хасково, на П. А. А. е признато на основание на § 4б от ПРЗЗСПЗЗ да придобие собствеността върху този имот, чиято стойност е определена на 70 000 лв. и която е внесена по сметка на Община Хасково на 03.12.1998 г. Според Удостоверение № ТС-88/04.03.2009 г. на Община Хасково при издаването на Удостоверение № И-4/1985 г. на ОбНС-Хасково е била допусната техническа грешка и предоставеният имот на П. А. А. е обозначен с планоснимачен номер № 2683, местността "Каменец", землището на гр. Хасково, а действителният имот, който впоследствие е придобит от него на основание § 4б от ПЗР ЗСПЗЗ, бил имот с планоснимачен № 2682а, местността "Каменец", землището на гр. Хасково, с граници: от изток: имот № 2682 - на П. Я. П., от север: имот № 2626 - на С. Б. /впоследствие на Х. С. Б./, от запад: имот № 2683, от юг – път. Поради тази грешка в регистъра към кадастралния план е бил вписан като ползвател и впоследствие собственик на имот № 2683, а в Удостоверение № 138/20.11.2002 г. също неправилно бил посочен планоснимачния номер и границите на имота. Поради погрешното записване в регистъра към кадастралния план в Удостоверение № ТС-197/14.09.2006 г. по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ неправилно е било отразено, че имот № 3237, местността ”Каменец” е собственост на Община Хасково и може да бъде възстановен изцяло на наследниците на Ю. А. С.. Впоследствие при допълване на кадастралния план на местност "Каменец", имот № 2682а е бил обозначен с планоснимачен № 3237, а имот № 2682 - с планоснимачен № 3236. Съгласно сега действащата кадастрална карта на гр. Хасково, одобрена от Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, имот планоснимачен № 2682а /впоследствие № 3237/ съответствал на поземлен имот с идентификатор № 77195.743.413. От НА за поправка на нотариален акт № 151 от 08.04.2009 г., т. І, рег. № 1438, дело № 65/2009 г. се установява, че в посочения по-горе НА № 25, т. І, рег. № 3393, дело № 170/2002 г. е вписана поправка по отношение на номера на имота и границите на същия съобразно представеното Удостоверение № ТС-88/04.03.2009 г. от Община Хасково.
С Решение №
00036/01.11.2006 г. на Общинската служба по земеделие - гр. Хасково е признато
и възстановено правото на собственост на наследниците на Ю. А. С. върху 6
земеделски имота, находящи се в местност ”Каменец” гр. Хасково, сред които и
нива от 1.062 дка, представляваща имот № 3237 по кадастралния план на гр.
Хасково от
С НА № 116 от 23.04.2007 г., т. ІІ, рег. № 4174, дело № 329 от 2007 г. ответниците С.С.Ч., Б.С.С. и Н.Ю.П. са признати за собственици по наследство на следния недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, а именно: поземлен имот с идентификационен номер 77195.743.413, находящ се в местността "Каменец", землището на гр. Хасково по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД - 18 - 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, с площ на имота 1 062 кв.м., при граници: имот № ПИ 77195.743.392, № 77195.743.460, № 77195.743.333, № 77195.743.412, № 77195.743.335 и № 77195.743.390, със стар номер на поземлен имот - № 3237 по кадастралния план на местността "Каменец", землището на гр. Хасково.
С НА № 1059 oт 17.08.2007 г., том VІ, рег. № 8008, дело № 907/2007 г. те са продали същия поземления имот на ищеца за сумата от 16 567.20 лв., като продавачите изрично са заявили, че тази сума е била получена от купувача напълно и и в брой преди подписване на нотариалния акт. В поставените печати на същия са посочени платените за изповядване на сделката нотариални такси и такси към Служба по вписванията, както следва: пропорционална такса от 151,34 лв., обикновена такса от 3,00 лв., допълнителна такса от 30,87 лв. и 16,57 лв. – такса за вписване.
С НА № 196 от 03.09.2007 г., том II, рег. № 4343, дело № 295/2007 г. П. Я. П. и Д. И. П. са дарили на сина си и ищец по делото Я.П.П. своя собствен недвижим имот, а именно 600/850 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.743.412 по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД - 18 - 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, с адрес: гр. Хасково, местността "Каменец", с площ от 850 кв.м.
С НА № 198 от 04.09.2007 г., том II, рег. № 4369, дело № 297/2007 г. ответниците са продали на ищеца останалите 250/850 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.743.412 по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД - 18 - 63/05.10.2006 г.
С НА № 1559 от 22.11.2007 г., том VIII, рег. № 10564, дело № 1336/2007 г. ответниците са продали на ищеца и друг техен съсобствен недвижим имот, а именно поземлен имот с идентификатор 77195.743.480 по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД - 18 - 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, находящ се в гр. Хасково, местността "Каменец", с площ от 224 кв.м.
Със Заповед № КД-14-26-351/28.11.2008 г. на Началника на СГКК гр. Хасково, е одобрено изменение на КККР на гр. Хасково, състоящо се в нанасяне на нов обект в КККР – поземлен имот с идентификатор 77195.743.495 с площ от 2 136 кв.м. и заличаване на следните обекти от КККР: поземлен имот с идентификатор 77195.743.412 с площ от 849 кв.м., поземлен имот с идентификатор 77195.743.413 с площ от 1062 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 77195.743.480 с площ от 224 кв.м.
С Решение № 493/12 от 05.03.2013 г. по гр. д. № 236/2012 г. на ВКС, I г. о., е отменено Решение № 363/16.12.2011 г. на Хасковски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 701/2011 г., като ищецът и съпругата му Д. М. П. са осъдени, на основание чл. 108 ЗС, да предадат на П. А. А. и С. Г. А. собствеността и владението на недвижим имот, представляващ реална част от 706 кв.м. от поземлен имот № 77195.743.495 по кадастралната карта на гр. Хасково, целият с площ от 2136 кв.м., находящ се в м. "Каменец", гр. Хасково при съседи: 77195.743.460, 77195.743.481, 77195.743.335, 77195.743.333, 77195.743.392 и 77195.743.390, която е означена с кафяв цвят и с номера от 1 до 6 от скицата на в.л. Я., която е приподписана от съдебния състав и представлява неразделна част от съдебното решение и намираща се на л. 352 от гр. д. 1868/2010 г. на Хасковски районен съд.
Със същото решение те са осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да им заплатят направените разноски пред ВКС в размер на 1 086 лв., а от материалите по гр. д. № 1868/2010 г. по описа на Хасковския районен съд се установява, че ищецът е направил и следните разноски, а именно: 1 000,00 лв. – платен адвокатски хонорар и 160,00 лв. – платен депозит за вещо лице по първоинстанционното производство, 1 000,00 лв. – платен адвокатски хонорар и 112,00 лв. – платена държавна такса по последвалото го въззивно производство и 1 600,00 лв. – платен адвокатски хонорар по развилото се касационно производство.
С НА № 61 от 30.12.2015 г., том V, рег. № 4523, дело № 497/2015 г. П. А. А. и С. Г. А. са продали на ищеца поземлен имот с идентификатор 77195.743.529 по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД - 18 - 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, с адрес: **********, с площ от 706 кв.м. за сумата от 20 000,00 лв.
От Удостоверение изх. № 25-7029/18.01.2008 г. на Началника на СГКК гр. Хасково се установява, че по заявление с вх. № 01-166852-22.07.2014 г. от П. А. А. е извършено изменение на КККР, като от поземлен имот с идентификатор 77195.743.495 са образувани поземлени имот с идентификатори 77195.743.528, 77195.743.529 и 77195.752.530, а по заявление с вх. № 01-335129-31.10.2016 г. от Я.П.П. е извършено изменение на КККР, като от поземлени имоти с идентификатори 77195.743.528, 77195.743.529, 77195.743.530 и 77195.743.335 е образуван поземлен имот с идентификатор 77195.752.545 с обща площ от 2 843 кв.м.
По делото са представени и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.04.2007 г. с нотариална заверка на подписите между ответниците, от една страна като продавачи и И. З. М. и Д. И. М., от друга страна като купувачи, от който се установява, че те са постигнали съгласие да сключат окончателен договор за покупко-продажбата на поземлен имот с идентификационен номер 77195.743.413, находящ се в местността "Каменец", землището на гр. Хасково по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД - 18 - 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, с площ на имота 1 062 кв.м., за сумата от 36 000,00 лв., но със споразумение от 31.05.2007 г. с нотариална заверка на подписите те са го прекратили.
От писмо № ДС-17-5-1/01.06.2018 г. от Областния управител на област Хасково се установява, че на 13.03.2018 г. е сключен договор с „Геотехноинженеринг"ООД гр. София за изработване на план на новообразуваните имоти за ж.р. "Кенана", ж.р. "Куба I", ж.р. "Орфей", ж.р. "Изгрев", ж.р. "Каменец" и местност „Халилово юг" с цел довършване на процедурата по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ на обявения в „Държавен вестник" бр.76/2000 г. помощен план. Изработеният ПНИ следва да бъде представен в Областна администрация Хасково до края на м.юни 2018 г., след което ще бъде съобщен по съответния законов ред на заинтересуваните лица
От показанията на свидетеля Г. Г. Г. се установява, че родителите на ищеца притежавали имот в съседство до този на ответниците и Я.П.П. го закупил, както и други имоти в непосредствена близост до тях, тъй като имал транспортна фирма и искал да направи паркинг. След като придобил имотите, ги окрупнил в един голям парцел, като извършил редица подобрения в него - сложил мрежа, засадил туи и райграс, изравнил повърхността и я чакълирал, като част от него използвал за паркинг на тировете си.
Съдът счита, че следва да се кредитират изцяло показанията на разпитания свидетели, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, доколкото са логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават от други такива.
От заключението на допуснатата съдебно-оценъчна експертиза се установява, че средната пазарна цена на поземлен имот с идентификатор 77195.743.529 по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД - 18 - 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, с адрес: **********, целия с площ от 706 кв.м., към 05.03.2013 г. е 12 546,00 лв., а към 30.12.2015 г. - 14 982,00 лв.
Съдът счита, че следва да се кредитира напълно заключението на съдебно- оценъчната експертиза, тъй като е компетентно, обосновано и обективно изготвено, а и не се опровергава от други доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 190, ал. 1, вр. с чл. 189, ал. 1, изр. 1, вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД; чл. 190, ал. 1, вр. с чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД; чл. 191, ал. 1, предл. последно ЗЗД; и чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД, които са процесуално допустими.
По съществото на спора съображенията на съда са следните:
Исковете по чл. 190, ал. 1, вр. с чл. 189, ал. 1, изр. 1, вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД са основателни.
Най-напред е необходимо да се отбележи, че уредбата на евикцията в ЗЗД не съдържа и от нея не може да се изведе правилото, че с факта на съдебното отстраняване /влизане в сила на съдебното решение за уважаване на иска, с който третото лице е предявило правата си срещу купувача/ настъпва разваляне на договора за продажба. Правото да се развали договора по реда на чл. 87 ЗЗД е част от очертаните в чл. 189, ал. 1 ЗЗД, към които препраща и чл. 190, ал. 1 ЗЗД, права на купувача, поради което при липса на изрична разпоредба за разваляне на договора по право при съдебно отстраняване на купувача, за да настъпи ефектът на развалянето, добросъвестният купувач трябва да упражни потестативното си право на разваляне на договора за продажба, независимо какъв е видът на евикцията – евентуална или реализирана. На второ място, тезата, че договор за покупко-продажба на недвижим имот, за който е осъществена съдебна евикция, се разваля по право или по силата на самото съдебно решение, противоречи на основния принцип на ЗЗД за начина на разваляне на облигационните договори - само по изявление на изправната страна по договора. Допълнителен аргумент в подкрепа на поддържаното становище може да се изведе от хипотезата, при която продавачът не отговаря за осъществената евикция, тъй като не е бил привлечен като трето лице помагач по предявения от третото лице срещу купувача петиторен иск, за който е имало достатъчно основание за отхвърлянето му, но искът е уважен срещу купувача с влязло в сила решение /чл. 191, ал. 2 ЗЗД/. В този случай, ако се приеме, че със самото съдебно отстраняване на купувача договорът за продажба се разваля по право, това би означавало да се допусне разваляне на договора при липса на основание за това – липса на неизпълнение на договора от страна на продавача, тъй като в тази хипотеза продавачът е изпълнил надлежно задължението си за прехвърляне на собствеността на вещта по договора за продажба, но купувачът е евинциран от третото лице, поради лошо воден от купувача процес. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че договорът за продажба на чужд недвижим имот не се разваля по силата на влязлото в сила решение за евикция, а по установения в чл. 189, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД ред. В този смисъл са Решение № 41 от 05.05.2015 г. по т. д. № 85/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 424 от 24.01.2012 г. по гр. д. № 1872/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 162 от 17.06.2013 г. по гр. д. № 1317/2012 г. на ВКС, III г. о., Определение № 104 от 27.02.2014 г. по гр. д. № 3872/2014 г. на ВКС, I г. о.
По делото не се спори, а и от приетия НА № 1059 oт 17.08.2007 г., том V1, рег. № 8008, дело № 907/2007 г. се установява, че между ищецът и ответниците е бил сключен валиден договор за покупко-продажба на описания в него недвижим имот. С влязлото в сила Решение № 493/12 от 05.03.2013 г. по гр. д. № 236/2012 г. на ВКС, I г. о., ищецът и съпругата му са осъдени, на основание чл. 108 ЗС, да предадат на П. А. А. и С. Г. А. собствеността и владението на част от имота, предмет на този договор, с площ от 706 кв.м. Следователно, част от продадения имот е принадлежал на трети лице, поради което е налице неточно изпълнение на задължението на продавачите-ответници в производството да прехвърлят правото на собственост по причина, за която те отговарят. С оглед установените по делото обстоятелства относно придобиването впоследствие на съседни имоти, обособяването им в един имот, извършването на подобрения в него и използването му като паркинг за товарни автомобили следва да се приеме, че ищецът не би сключил договора, ако знаеше за правата на третите лица.
Възражението, че били налице достатъчно основания за отхвърляне на предявения по гр. д. № 1868/2010 г. по описа на Хасковския районен съд ревандикационен иск не може да бъде споделено. Вярно е че, ответниците не са били привлечени като трета страна-помагач в това дело, но въпросът за наличието на предпоставките по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на ищците П. А. А. и С. Г. А. е бил подробно изследван в него. В мотивите на Решение № 550/ 29.07.2011 г. по гр. д. № 1868/2010 г. на ХРС и Решение № 493/12 от 05.03.2013 г. по гр. д. № 236/2012 г. на ВКС изрично е прието, че събраните доказателства обосновават извод, че предоставеното право на ползване на ищците е трансформирано в право на собственост върху земеделска земя на основание § 4б от ЗСПЗЗ при наличие на всички законови предпоставки за това и отсъствие на законови пречки. Доводът, че процедурата по възстановяване на собствеността за съответната територия не била приключила, тъй като все още не бил изготвен план на новообразуваните имоти за ж.р. „Каменец", в която се намирал и процесният, в настоящия случай е напълно несъстоятелен. Това е така, защото правилата за индивидуализиране на един имот, а оттам и за придобиване право на собственост върху него, са различни, като преценката следва да бъде извършена според нормативната уредба, действаща към момента, към който се твърди осъществяването на фактите, пораждащи съответното вещно право. С разпоредбата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията й в периода от първоначалното й обнародване до 1999 г., т.е. и към 1998 г., са били въведени следните предпоставки за придобиване на право на собственост от гражданите върху предоставените им за ползване земи, а именно: предоставено право на ползване върху незастроена земя по § 4, която е лозе, овощна градина или единствена на семейството земеделска земя и ползвателят живее поС.но в населеното място, в землището на което се намира имота и имотът се намира на по-повече от 30 км от градове с население до 300 000 души и на по-повече от 10 км от крайбрежната морска ивица, и заплащане на стойността й на собственика, чрез общината в тримесечен срок от влизането в сила на оценката по цени, определени от МС, съгласно чл. 36 ал. 2 ЗСПЗЗ. Изискването за издаване на заповед на кмета по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти е въведено едва през 1999 г., със ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 30/1999 г., като се променя и редът за придобиване на собствеността върху имотите, попадащи в терени по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, от ползвателите, съотв. за възстановяването им на бившите собственици. Въвеждането на това изискване, обаче, няма погасителен ефект по отношение на придобити до този момент права на собственост, нито води до отпадането им. В случая няма спор, а и от събраните по приложеното гр. д. № 1868/2010 г. по описа на Хасковския районен съд писмени доказателства е видно, че предпоставките за придобиване собствеността от ползвателя на П. А. А. на основание § 4б от ЗСПЗЗ са се осъществили през 1998 г. Въпросът за грешното изписване на процесния имот също е бил разгледан подробно в това производство, като е получил адекватен отговор, поради което не се налага да бъде преповтарян, вкл. и изложеното в Решение № 493/12 от 05.03.2013 г. по гр. д. № 236/2012 г. на ВКС.
Възражение по чл. 192, ал. 1 ЗЗД остана недоказано, тъй като в тази връзка се ангажираха единствено предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.04.2007 г. и споразумение за прекратяването му от 31.05.2007 г. От тяхното съдържание не би могло да се изведе, че при сключването на договора за покупко-продажба, оформен с НА № 1059 oт 17.08.2007 г., том VІ, рег. № 8008, дело № 907/2007 г., ищецът е знаел, че трети лица имат права или пък претенции върху част от имота, предмет на договора. Следва да се има предвид, че знанието не се презюмира, а следва да се установи по пътя на пълно главно доказване от продавачите. Нещо повече, посочените документи напълно опровергават тезата им, защото в предварителния договор те са декларирали, че са единствен легитимен собственик на имота, че върху него няма права на трети лица, няма наложени ипотеки, възбрани и други вещни тежести, съдебни спорове, както и че не са прехвърлили собствеността му на други лица – чл. 3, а в споразумението не се сочи причината за прекратяването му.
Предвид изложеното съдът счита, че в случая са налице всички предпоставки по чл. 190, ал. 1, вр. с чл. 189, ал. 1, изр. 1, вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а направените възражения са неоснователни и недоказани, поради което тези искове следва да бъдат уважени.
Исковете по чл. 190, ал. 1, вр. с чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД са частично основателни.
Съгласно цитираните разпоредби, дори и ако само част от вещта принадлежи на трето лице, купувачът има право на обезщетение, изразяващо се в платената цена и направените разноските по договора за покупко-продажба.
С оглед установената частична евикция ответниците дължат на ищеца получената от него продажна цена на процесните 706 кв.м. След като е закупил целия имот от 1.062 кв.м. за сумата от 16 567.20 лв., то за евинцираната площ следва да бъде върната сумата от 11 013,60 лв., или всеки един от ответниците трябва да заплати на ищеца по 3 671,20 лв.
По
отношение на претендираните разноски по договора не се спори, а и от НА № 1059
oт 17.08.2007 г., том VІ, рег. № 8008, дело № 907/2007 г. се установява, че те
възлизат общо на 201,78 лв. и че са били платени. Въпреки дадените изрични
указания с доклада по делото, ищецът не ангажираха никакви доказателства, че
това е било сторено единствено и само от него. При това положение и доколкото не се установява по делото страните да са
се отклонили от диспозитивното правило на чл. 186, ал. 1 ЗЗД, според което
разноските при договор за продажба на недвижими имоти се заплащат от страните
по равно, следва да се приеме, че ответниците дължат на ищеца само половината
от тях – 100,89 лв., или всеки един от тях трябва да му заплати по 33,63
лв.
По тези съображения съдът счита, че искове са частично основателни и доказани за сумите от по 3 704,83 лв., поради което следва да бъдат уважени до тези размери, а за разликата до пълните предявени размери от по 3 785,40 лв. – да бъдат отхвърлени.
Исковете по чл. 191, ал. 1, предл. последно ЗЗД са основателни.
По силата на тази разпоредба следва, че разноските по водено дело от купувача срещу трето лице за запазване на имота се обхващат от отговорността на продавача за вреди, тъй като също са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Ето защо вземанията, предмет на този иск, действително представляват имуществена вреда, претърпяна от ищеца в резултат на продажбата на част от недвижим имот, по отношение на която продавачите не са притежавали право на собственост. Няма спор между страните, а и се установява по делото, че ищецът е платил сума в общ размер от 3 872,00 лв., формирана като сбор от разноски за адвокатски възнаграждения, възнаграждение за вещо лице и държавни такси по гр. д. № 1868/2010 г. по описа на ХРС, по в. гр. д. № 701/2011 г. по описа на ХОС и гр. д. № 236/2012 г. по описа на ВКС, както и сумата от 1 086 лв. за разноски пред ВКС на П. А. А. и С. Г. А.. С оглед прогласеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало съдът трябва да съобрази само въведения с исковата молба размер – 3 160 лв. или по 1 053,33 лв. от всеки един от ответниците.
Предвид изложените съображения тези искове се явяват изцяло основателни и доказани.
Исковете по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД са частично основателни.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в Решение № 190 от 12.08.2014 г. по гр. д. № 6532/2013 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 296 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 48/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, продавачът дължи на добросъвестния евинциран купувач обезщетение и за вредата, съставляваща разлика между платената цена и увеличената стойност на имота при съдебното отстранение поради промени в пазарните условия, тъй като тя (вредата) е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и може да бъде предвидена при пораждане на задължението. Вредата за евинцирания купувач е отнемането на вещта и може да се изчерпи с цената, която е платил, ако за същата цена той може да си купи от пазара равностойна вещ, но когато през времето от покупката до съдебното отстранение цените на пазара са се повишили, вреда е превишението - сумата, която евинцираният купувач трябва да добави към подлежащата на връщане цена, за да купи равностойна вещ. При евикция неизпълнението от страна на продавача на чужда вещ е в причинна връзка с необходимостта евинцираният купувач да плати пазарната цена, такава каквато е при съдебното отстранение, за да си купи равностойна вещ, защото неизпълнението е необходимо и достатъчно условие за извършването на съответния допълнителен разход на свободния пазар, който е обичайна среда.
От приетия и неоспорен НА № 1059 oт 17.08.2007 г., том VІ, рег. № 8008, дело № 907/2007 г. се установява, че продажната цена на процесните 706 кв.м. при закупуването им е възлиза на сумата от 11 013,60 лв., а от кредитираното заключение на приетата съдебно-оценъчна експертиза – че тяхната стойност към момента на съдебното отстранение – 05.03.2013 г. /датата на влизане в сила на решението по гр. д. № 236/2012 г. по описа на ВКС/, е 12 546,00 лв. Следователно, на ищеца се дължи разликата в размер на 1 532,40 лв., или всеки един от ответниците трябва да му заплати по 510,80 лв.
Ето защо тези искове са частично основателни и доказани за сумите от по 510,80 лв., поради което следва да бъдат уважени до тези размери, а за разликата до пълните предявени размери от по 2 995.33 лв. – да бъдат отхвърлени.
Относно възражението, че процесният имот бил придобит от ищеца в режим на СИО със съпругата му, съотв. и двамата били страни по гр. д. № 1868/2010 г. по описа на ХРС, а в настоящото производство ищец се явявал единствено Я.П.П., като претендирал цялата сума на заплатените цена, разноски и обезщетения, трябва да се отбележи, че то е направено едва в писмената защита на ответника С.С.Ч., поради което се явява преклудирано и не следва да бъде обсъждано. Въпреки това и за пълнота на изложението може да се посочи, че от събраните по делото писмени доказателства е видно, че именно ищецът е страна по договора за покупко-продажба и той е платил продажната цена и направените разноските по него и по водените съдебни производства, а и съгласно чл. 24, ал. 2 СК управлението на общо имущество, което включва и предявяването на искове, може да извършва сам всеки един от съпрузите.
С оглед
изричното искане на ищеца, следва да му бъде присъдена и законната лихва за забава върху горепосочените
суми, считано от датата на предявяване на исковата молба – 31.01.2018 г. до окончателното им изплащане.
При този изход на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същия следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 3 337,03 лв., съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника С.С.Ч. също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от тях, а именно сумата от 151,96 лв. за адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по компенсация. Ответниците Б.С.С. и Н.Ю.П. също имат право на разноски, но доколкото липсва заявена претенция в тази връзка, както и доказателства за тяхното извършване, такива не следва да им бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 190, ал. 1, вр. с чл. 189, ал. 1, изр. 1, вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД, договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 17.08.2007 г. между Я.П.П., ЕГН ********** ***, С.С.Ч., ЕГН ********** ***, Б.С.С., ЕГН ********** ***-А-5-19 и Н.Ю.П., ЕГН ********** ***, оформен с нотариален акт № 1059, том VІ, рег. № 8008, дело № 907/2007 г. на нотариус Х. К. с peг. № 081 на нотариалната камара на Република България, относно частта от 706 кв.м. от поземлен имот с идентификационен номер 77195.743.413, находящ се в местността "Каменец", землището на гр. Хасково по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД - 18 - 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, целия с площ 1 062 кв.м., със стар идентификатор № 3237, при граници: поземлени имоти с идентификатори 77195.743.392, № 77195.743.460, № 77195.743.333, № 77195.743.412, № 77195.743.335 и № 77195.743.390, която реална част е означена с кафяв цвят и с номера от 1 до 6 от скицата на в.л. Я., която скица е приподписана от съдебния състав и представлява неразделна част от Решение № 493/12 от 05.03.2013 г. по гр. д. № 236/2012 г. на ВКС, I г. о., и се намира на л. 352 от гр. д. 1868/2010 г. на Хасковски районен съд.
ОСЪЖДА С.С.Ч.,
ЕГН ********** ***, Б.С.С., ЕГН ********** ***-А-5-19 и Н.Ю.П., ЕГН ********** ***,
на основание чл. 190, ал. 1, вр. с чл. 189, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, да заплатят
поотделно на Я.П.П., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис ***, сумите от
по 3 704,83 лева,
представляващи сбор от платената продажна
цена на 706 кв.м. от поземлен имот с идентификационен номер 77195.743.413,
находящ се в местността "Каменец", землището на гр. Хасково по КККР
на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД - 18 - 63/05.10.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК гр. София, целия с площ 1 062 кв.м., със стар идентификатор
№ 3237, при граници: поземлени имоти с идентификатори 77195.743.392, №
77195.743.460, № 77195.743.333, № 77195.743.412, № 77195.743.335 и №
77195.743.390, която реална част е означена с кафяв цвят и с номера от 1 до 6
от скицата на в.л. Я., която скица е приподписана от съдебния състав и
представлява неразделна част от Решение № 493/12 от 05.03.2013 г. по гр. д. №
236/2012 г. на ВКС, I г. о., и се намира на л. 352 от гр. д. 1868/2010 г. на
Хасковски районен съд, по сключения между тях на 17.08.2007 г. договор за
покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 1059, том VІ,
рег. № 8008, дело № 907/2007 г. на нотариус Х. К. с peг. № 081 на нотариалната камара
на Република България, и платените такси по същия договор, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 31.01.2018 г. до окончателното им изплащане, като исковете в останалата част – за разликата над тях до
пълните предявени размери от по 3 785,40
лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.С.Ч.,
ЕГН ********** ***, Б.С.С., ЕГН ********** ***-А-5-19 и Н.Ю.П., ЕГН ********** ***,
на основание чл. 191, ал. 1, предл. последно ЗЗД, да заплатят поотделно на Я.П.П., ЕГН **********
***, съдебен адрес:***, офис ***, сумите от по 1 053,33 лева, представляващи платени от него разноски по гр.
д. № 1868/2010 г. по описа на ХРС, по в. гр. д. № 701/2011 г. по описа на ХОС и
по гр. д. № 236/2012 г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на предявяване
на исковата молба – 31.01.2018 г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА С.С.Ч.,
ЕГН ********** ***, Б.С.С., ЕГН ********** ***-А-5-19 и Н.Ю.П., ЕГН ********** ***,
на основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД,
да заплатят поотделно на Я.П.П., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***,
офис ***, сумите от по 510,80 лева,
представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди от неизпълнението
им на задължението по сключения между тях на 17.08.2007 г. договор за
покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 1059, том VІ,
рег. № 8008, дело № 907/2007 г. на нотариус Х. К. с peг. № 081 на нотариалната
камара на Република България и осъществената частична евикция на 706 кв.м. от
поземлен имот с идентификационен номер 77195.743.413, находящ се в местността
"Каменец", землището на гр. Хасково по КККР на гр. Хасково, одобрени
със Заповед № РД - 18 - 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК гр.
София, целия с площ 1 062 кв.м., със стар идентификатор № 3237, при граници:
поземлени имоти с идентификатори 77195.743.392, № 77195.743.460, №
77195.743.333, № 77195.743.412, № 77195.743.335 и № 77195.743.390, която реална
част е означена с кафяв цвят и с номера от 1 до 6 от скицата на в.л. Я., която
скица е приподписана от съдебния състав и представлява неразделна част от
Решение № 493/12 от 05.03.2013 г. по гр. д. № 236/2012 г. на ВКС, I г. о., и се
намира на л. 352 от гр. д. 1868/2010 г. на Хасковски районен съд, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба – 31.01.2018 г. до окончателното им изплащане, като исковете в останалата част – за разликата над тях до
пълните предявени размери от по 2 995,33
лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.С.Ч.,
ЕГН ********** ***, Б.С.С., ЕГН ********** ***-А-5-19 и Н.Ю.П., ЕГН ********** ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплатят на Я.П.П., ЕГН ********** ***, сумата от 3 337,03 лева,
представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Я.П.П., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на С.С.Ч., ЕГН ********** ***, сумата от 151,96 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.