Р Е Ш Е Н И Е
№ 2578 20.06.2019
г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, IХ граждански състав, в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
при участието на секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 173 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
А.В.С. с ЕГН **********, с адрес: *** против ЕТ „***“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ж. С. И.,
ЕГН **********, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК за признаване за установено, че А.В.С., в качеството й
на наследник на П. Л. С. не дължи на
ЕТ „***“ сумата от 3342,85 лева – главница
и 2863,30 лева – лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист от 27.09.2011
г. по гр. д. № 10798/2010 г. по описа на ПдРС, ХІІ гр. с. и предмет на
образуваното *** по описа на ***, с *** на ***, район на действие Окръжен съд –
П., поради изтекла погасителна давност.
В исковата молба и уточнението
към нея се твърди, че на 27.09.2011 г. срещу наследодателя на ищцата – П. Л. С.
бил издаден изпълнителен лист на
основание влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. дело № 10798/2010
г. по описа на ПдРС, 12 гр. с-в. Въз основа на издадения в полза на ответника
изпълнителен лист било образувано *** по описа на ***, *** на ***. Твърди се П. Л. С. да е починал през ***,
поради което като длъжник била конституирана ищцата, в качеството ѝ на
наследник. На ищцата било изпратено съобщение с изх. № 31609 от 03.12.2018 г.,
с което била уведомена, че дължи сумата от 3342,85 лева – главница и сумата от
2863,30 лева – лихва. Твърди, че сумите по изпълнителния лист били недължими,
като погасени поради изтекла давност. Сочи, че вземането на ответника по
изпълнителния лист от 27.09.2011 г. се погасявало с общата 5 годишна давност.
Счита, че по *** няма извършени валидни изпълнителни действия, които да
прекъснат изтичането на давността, тъй като съгласно цитираното в исковата
молба ТР самото образуване на ***, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., не съставляват
изпълнителни действия и не прекъсват давността. В тази връзка излага, че *** било
образувано на 05.10.2011 г. Съгласно разпореждане на *** от 17.10.2011 г. по ***
са предприети действия по изпращане на ПДИ до длъжника, както и извършване на
справки, извършването на които не прекъсвало давността. С постановление от
20.02.2012 г. по *** било извършено прихващане на дължими суми между взискателя
и длъжника, които действия също не прекъсвали давността. С молби от 23.03.2015
г. и 30.05.2016 г. взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи в
дома на длъжника, които обаче не са се състояли. Предвид изложеното се моли
предявеният иск да се уважи. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез процесуалния си
представител – адв. П.Т. е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен. Излага, че вземанията не са погасени по давност. Твърди, че в
периода от образуването на ***, са налице редица действия, прекъсващи
давността. Самите искания за извършване на изпълнителни действия, водили до
прекъсване на давността, като такива били предприети. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Няма спор
между страните, а и видно от приетите по делото доказателства, се установява,
че в полза на ответника – на 27.09.2011 г. е издаден изпълнителен лист въз
основа на влязло в законна сила решение № 392 от 03.02.2011 г., постановено по
гр. д. № 10798/2010 г. по описа на ПдРС, ХІІ гр. с., срещу наследодателя на ищеца
П. Л. С. за следните суми: 6685,70 лева – главница, представляваща
незаплатена наемна цена, дължима по сключен на 23.03.2007 г. договор за наем на
лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, рег. № ***, цвят – жълт, за периода
15.11.2008 г. – 10.01.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная
от датата на подаване на исковата молба в съда на 13.07.2010 г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на
765,08 лева, съразмерно с уважената част от исковата претенция.
Установява
се от приложения заверен препис от *** по описа на ***, с район на действие –
Окръжен съд – П., че във връзка с молба от 05.10.2011 г. на ответника е образувано
горепосоченото ***. Видно от приложеното копие на ***, с разпореждането за
образуване на същото, *** е разпоредил извършването на редица справки за
имуществото на длъжника, на когото на 21.10.2011 г. е връчена покана за
доброволно изпълнение. С разпореждане от 17.01.2012 г. държавата била
присъединена като взискател за държавни вземания срещу длъжника. Във връзка с молба
на взискателя от 16.02.2012 г. е издадено Постановление от 20.02.2012 г. /л.
106/, с което *** констатира извършено прихващане между насрещните ликвидни и
изискуеми вземания до размера на по-малкото, като след извършеното прихващане
задължението по дълга е както следва: П. С. има задължение в общ размер на
4632,32 лева към 14.02.2012 г., както и за лихва върху сумата от датата на
прихващане до окончателното изплащане, както и 908,42 лева – такса по т. 26
ТЗЧСИ – по *** по описа на ***, а задължението на ЕТ „***“ по *** по описа на ***,
е в размер на 653,77 лева с ДДС – авансови и пропорционална такса в полза на ***.
В уведомление, с изх. № 16958 от 19.10.2012 г. /л. 111/, е посочено, че
Постановлението за извършено прихващане от 20.02.2012 г., е влязло в сила на 21.03.2012
г., като длъжникът П. С. е уведомен за изготвеното постановление по реда на чл.
47 ГПК, като съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК, съобщението се счита връчено на
13.03.2012 г. Със заявление от 15.05.2013 г. взискателят е поискал извършването
на справка за трудовите договори на длъжника, а в заявление от 09.09.2013 г. е
посочено, че длъжникът работи като *** и е поискано *** да изиска информация от
фирма „Интер такси“ за възнаграждението на длъжника. В тази връзка с
разпореждане на *** от 10.09.2013 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника в „Бига комерсиал“ ЕООД, „Радио интер такси“ ЕООД,
„Бига такси комерсиал“ и „Милениум газ“ ЕООД /л. 116-гръб/, като на посочените
дружества са изпратени запорни съобщения /л. 117-120/, получени на 19.09.2013
г. С писмо, постъпило по *** на 23.09.2013 г. /л. 122/ у. на посочените
дружества, е уведомил ***, че лицето П. С. не се води на трудов договор в „Бига
комерсиал“ ЕООД, „Бига такси Комерсиал“ ЕООД, „Радио Интер Такси“ ЕООД и
„Милениум газ“ ЕООД, като е посочено, че същият използва радио ефира на
таксиметровата компания, като получава заявки от ефира. С молба от 23.03.2015
г. взискателят е поискал насрочването на опис на движими вещи на длъжника и
извършването на справка в НАП за наличие на трудови договори. С разпореждане от
07.10.2015 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника /л. 128-гръб/. Във
връзка със заявление от 30.05.2016 г. и искането на взискателя да се извърши
справка в НОИ за размера на пенсията на длъжника и имущественото му състояние,
по *** е постъпило писмо на 26.07.2016 г., изходящо от ТД на НАП – гр. Пловдив,
с което *** е уведомен, че лицето П. Л. С., е починало на ***. В тази връзка с
Постановление от 13.10.2016 г. /л. 143/, на основание чл. 432, т. 3 вр. с чл.
229, ал. 1, т. 2 от ГПК *** е спрял изпълнителното производство по ***. След
направено от взискателя искане и постъпване на удостоверение за наследници,
входирано по *** на 19.11.2018 г., с разпореждане на *** от 03.12.2018 г. /л.
156/, на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК като длъжници по *** са конституирани
наследниците на длъжника П. С., а именно: А.В.С. и Л. П. З., всяка за ½
част от задължението. Със съобщение, получено от ищцата по настоящото дело на
04.12.2018 г., същата е уведомена, че е конституирана като длъжник по ***, в
качеството й на наследник на П. С., като е посочено, че задължението й по ***
възлиза на сумата от 382,54 лева – неолихвяема сума, 3342,85 лева – главница,
2863,30 лева – лихви и 177 лева разноски по ***, както и таксата по т. 26 от
Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 685,32 лева в
полза на ***, както и др. суми, дължими до този момент, в общ размер на 300
лева /в т.ч. ДТ, адв. възнаграждение, възнаграждение за в. л., за п. и пр./.
Посочено е също така, че общото задължение на ищцата по *** към 03.12.2018 г. е
в размер на 7751,01 лева. Съобщение за дължимост на абсолютно същите посочени
суми, е изпратено и до другия конституиран длъжник – Л. З..
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
По допустимостта на предявения иск:
С отрицателните установителни искове за недължимост на
суми по изпълнителните листове се цели
установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му
изпълнителния процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото
принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния
установителен иск за несъществуване на вземането. По време на висящността на
принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да установи твърдяното несъществуване на
изпълняемото право, чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Следва
да се посочи, че ищцата е задължена за ½ част от дълга по ***, но
предвид изпратеното й съобщение от *** за дължимост на целия дълг, то същата има
правен интерес да установи недължимост на търсените суми, в какъвто смисъл е и
формулирания петитум на исковата молба.
Във връзка с горното, съдът
намира, че ищецът има правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, с формулиран
петитум за недължимост на сумата от 3342,85 лева – главница и 2863,30 лева –
лихва, поради което
и предявеният иск се явява допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на предявения иск:
Съгласно разпоредбата на
чл. 439, ал. 2 ГПК искът следва да се основава единствено на факти и
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене. Това изискване
не е свързано единствено с времето, а има значение да не се допусне
преразглеждане на въпроси от предмета на делото, като по този начин се
заобиколи забраната за непререшаемост на спорове, разрешени с влязло в сила
съдебно решение.
Между
страните няма спор, а и от приложените по делото доказателства, се установява, че вземането на
ответното дружество е установено със съдебно решение, постановено по гр.д. № 10798/2010 г. по описа на
ПдРС, ХІІ гр. с.
Следва да се
посочи, че задължението
за заплащане на наем, съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД се погасява с изтичане на 3-годишна давност. В
правната норма на чл. 117, ал. 2 ЗЗД обаче е предвидено, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години,
както е и в разглеждания казус. В случая изпълнителният
лист, въз основа на който е образувано *** по описа на ***, *** към ***, с
район на действие – Окръжен съд – П., е издаден въз основа на влязло в сила съдебно
решение. Следователно вземанията, за които е налице влязло в сила съдебно
решение, както е и в настоящия случай, са вземания, установени със съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Ето защо, приложим за тях е винаги
5-годишния давностен срок, доколкото чл. 117, ал. 2 ЗЗД изключва приложението
на чл. 111 ЗЗД.
Ищецът е навел възражение за изтекла погасителна давност.
При
преценката дали е изтекъл давностния срок, следва да се вземе предвид дали са
налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането
му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на *** по
възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или
оценка на вещ, назначаването на п. и др. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на ***, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Преценката
дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността
на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни
действия.
От
гореизброените изпълнителни действия, предприети по конкретното ***, съдът
намира, че последното валидно извършено изпълнително действие, което прекъсва
давността, е извършеното с Постановление от 20.02.2012 г. прихващане на насрещни ликвидни и изискуеми вземания
на взискателя и длъжника до размера на по-малкото от тях. Следва да се посочи,
че искането и налагането на запор върху трудови възнаграждения на длъжника, с
разпореждане на *** от 10.09.2013 г. не е валидно извършено *** действие,
водещо до прекъсване на давността, доколкото с писмо от 23.09.2013 г. /л. 122/
у. на „Бига комерсиал“ ЕООД, „Бига такси Комерсиал“ ЕООД, „Радио Интер Такси“
ЕООД и „Милениум газ“ ЕООД е уведомил ***, че лицето П. С. не се води на трудов
договор в посочените дружества. Не се споделя и изложеното в отговора на
исковата молба, че с молбата от 23.03.2015 г. с искане за извършване на опис на
движими вещи в дома на длъжника и съответно с разпореждането на *** от
07.10.2015 г., с което е насрочен такъв, е довело до прекъсване на
погасителната давност, доколкото такъв опис, видно от материалите по
приложеното *** дело, не е бил осъществен. И макар да не е изтекъл срока за
перемиране на *** дело, то с оглед гореизложеното съдът намира, че петгодишната
давност за процесните вземания е изтекла на 20.02.2017 г.
Следва да се посочи, че погасяването на главната претенция
е довело до последиците на чл. 119 ЗЗД относно произтичащите допълнителни
вземания, в т. ч. и вземането за лихви и разноски.
Следователно предявеният отрицателен установителен иск е
изцяло основателен.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора,
на ищеца се дължат разноски съобразно
чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият претендира
такива, като е представен и съответно списък по чл. 80 ГПК. На ищеца следва да
се присъдят разноски в общ размер от 957,24
лева, от които: 248,24 лева – държавна такса, представляваща 4% от претенцията
за установяване недължимост на главница и лихва, 5 лева – държавна такса за
издаване на обезпечителна заповед, 4 лева – банкови такси, както и сумата от
700 лева – адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.В.С. с ЕГН **********, с адрес:
*** НЕ ДЪЛЖИ на Едноличен търговец
„***“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Ж. С.
И.,
ЕГН **********, следните суми: 3342,85 лева –
главница и 2863,30 лева – лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист от
27.09.2011 г. по гр. д. № 10798/2010 г. по описа на ПдРС, ХІІ гр. с. и, които са предмет на образувано ***
по описа на ***,
с рег. № ***,
район на действие Окръжен съд – П., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Едноличен търговец „***“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Ж. С.
И.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А.В.С. с ЕГН **********,
с адрес: ***, СУМАТА от общо 957,24 лева /деветстотин петдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща разноски по настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчване на препис от
него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ