Мотиви
към решение по НЧД №2520/2020г. на СГС, НО, 27 с-в
Производството е по реда на чл.44 и сл. от
Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).
Образувано
по искане на СГП за разглеждане на постъпила Европейска заповед за арест от 23.06.2020г. изд. по преписка № 2Тр
/31/2020г. от съдия по досъдебното производство при Окръжен съд Тополчани, Р
Словакия, по отношение на Т.Д.З. ЕГН **********, родена на ***г. в гр. Плевен,
Р България.
В
откритото съдебното заседание проведено на 31.07.2020г., прокурорът предлага съдът да
допусне изпълнение на европейската заповед за арест и да предаде исканото лице
на компетентните съдебни власти на Р Словакия, като приема, че с последно
получената информация, издаващата държава е дала гаранциите по чл. 41, ал.3 от ЗЕЕЗА
Адв. К.,
моли да бъде отхвърлено искането за предаване на подзащитната й. Счита, че независимо от
кореспонденцията налична по делото, словашките съдебни власти не са изпратили
исканата гаранция.
Поисканото лице моли да не бъде
предавано на издаващата държава.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните и всички
събрани по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Поисканото
лице Т.Д.З. ЕГН ********** е родена на ***г. в гр. Плевен, Р България.
Съгласно справка от НБДН същата преди е била
с фамилия С.. Съдът счита, че няма съмнение относно идентичността лицето
с това описано в ЕЗА като Т.Д. С., доколкото останалите данни съвпадат.
От събраните по делото доказателства се
установява следното:
По отношение на Т.Д.З. в Р Словакия било
образувано наказателно производство за извършени от същата общо 4 престъпления на
територията на издаващата държава като
непълнолетна – в периода 29.01.2013г. до 25.02.2013г.
Съдия
на досъдебното производство в Окръжен съд –Тополчани въз основа на предложение
на прокурор на 19.01.2017г. е издал наказателна
заповед за арест срещу обв. Т.Д., която не била реализирана, поради това,че Т.Д.
не пребивавала на територията на Р Словакия. Това наложило издаване на ЕЗА.
Процесната ЕЗА е издадена от компетентен
орган на съдебната власт на Р Словакия и е
с цел провеждане на наказателно преследване срещу Т.Д.З. за извършени общо
4 престъпления, както следва: кражба по чл. 212, ал.2, б.“с от НК на Р
Словакия, и незаконно производство и използване на разплащателно средство,
електронни пари или друга платежна карта по чл. 219, ал.1 от НК на Р Словакия;
кражба по чл. 212, ал.2, б.“с“, ал.3, б.“а“, извършена под формата на
съизвършителство наказуема по чл. 20 от НК на Р Словакия; кражба по чл. 212,
ал.1 от НК на Р Словакия и кражба по чл. 212, ал.2, б. „с“ от НК на Р Словакия.
В настоящото производство, съгласно
разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА, подлежи на установяване налице ли са условията за предаване на
лицето по чл. 36 и чл. 41 и
съществува ли някое от основанията за отказ, визирани в текстовете на чл. 39 и чл. 40 от същия закон, има ли
основания за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по
чл.52.
По
чл. 36 ЗЕЕЗА- в европейската заповед за арест изрично е посочено
предвиденото в НК на Р Словакия наказание за престъпленията, за които се
издирва бълг. гражданин е до 3 години за
кражба и до 5 години за незаконно производство и използване на разплащателно
средство, електронни пари или друга платежна карта, т.е надвишаващи определените от
чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА минимални срокове.
Издаващата ЕЗА държава не е определила, че
престъпленията принадлежат към някоя от изброените в член 2, параграф 2 от
Рамковото решение категории, поради
което българският съд следва да извършва проверка на двойна наказуемост.
Посочените в ЕЗА 4 деяния могат да
бъдат квалифицирани като такива по чл. 194 от НК, наказуемо с лишаване от
свобода до 8 години и чл. 249 НК – наказуемо с лишаване от свобода от 2 до 8
години, т. е. следва да се заключи, че условията на чл. 36 ЗЕЕЗА са налице.
По
чл. 39 ЗЕЕЗА - престъплението, за което е издадена ЕЗА не е амнистирано в Р
България и не попада под нейната юрисдикция. Няма данни исканото лице да е
осъдено за същото престъпление с влязла в сила присъда на българския съд или на
съда на трета държава членка, да изтърпява или да е изтърпяло наказанието или
присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на
държавата, в която е осъдено.
Исканото лице не е малолетно и
следователно е наказателноотговорно.
По чл. 41, ал.2 от ЗЕЕЗА - ЕЗА не е издадена за престъпление, за което се предвижда наказание
доживотен затвор или мярка изискваща доживотно задържане по см. на чл.41, ал.2 ЗЕЕЗА, съгласно данните в нея.
Съдебният състав се възползва от
възможността по чл.44, ал.4 от ЗЕЕЗА,
служебно да изиска под формата на допълнителна информация от издаващата
държава, гаранциите по чл. 41, ал.3 от ЗЕЕЗА, тъй като такива липсват в издадената от съдебните власти на Р
Словакия ЕЗА, а тя е приложима, само в случаите на
провеждане на наказателно преследване срещу български гражданин.
По делото постъпиха три отговора от Р
Словакия, които се приобщиха по делото -
л. 29, л. 40 и л.74, 75 от нчд, като в нито един от тях издаващата
държава не предостави гаранции по смисъла на чл. 41, ал.3, респ. чл. 5, т.3 от
РР, въпреки изричното им изискване.
Съгласно първият отговор –л. 29, компетентните
съдебни власти на Р Словакия, молят за информация дали исканото лице изтърпява
наказание лишаване от свобода в Р България, ако е така, предлагат като подходящо
решение за отложено предаване / чл. 52 ЗЕЕЗА/.
Съгласно нов отговор от издаващата държава на л. 40 от нчд, се изразява несъгласие да бъдат предоставени исканите гаранции.
СГС
изпрати ново искане за гаранции с уточнението, че срещу поисканото лице няма образувани и водени НП в РБ, и същата
не изтърпява наказание ЛОС в РБ, както и превод на приложимите разпоредби –
чл. 41, ал.3 от ЗЕЕЗА и чл. 5,т.3 от РР.
Отговор
не постъпи в определеният срок-л. 57 от нчд.
Отново се изпрати искането, като се
проведе и разговор от преводач с длъжностното лице посочено в ЕЗА-л.60 от нчд.
Предвид кратките срокове отговора
постъпи на словашки език, което наложи устен превод закрепен в протокола от
о.с.з. на л.74-75, като писмения превод към датата на изготвяне на мотивите
също е наличен.
Видно от последния отговор, издаващият
орган предлага Т.Д. да бъде предадена
временно за срок от 3 месеца за извършване на посочените ПСД – разпит,
изготвяне на СПЕ и запознаване с „резултата от разследването“. Без да фигурират
исканите гаранции.
Съдът
като съобрази горепосоченото, прие, че
не са налице условията за предаване
на Т.Д.З., респ. допускане изпълнението
на ЕЗА, тъй като издаващата държава не
предостави гаранциите по чл. 5, т.3 от РР, който гласи, че съгласно законодателството на
изпълняващата държава-членка изпълнението на европейската заповед за арест от
изпълняващия съдебен орган може да бъде обвързано от следните условия: т.3 когато лицето, обект на европейска заповед за
арест с оглед провеждане на наказателно производство, е гражданин или
пребиваващ в изпълняващата държава-членка, предаване може да се извърши, при
условие че то, след като бъде изслушано, бъде върнато в изпълняващата
държава-членка, за да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода или
мярка, изискваща задържане в издаващата държава-членка; и чл. 41, ал.3 от ЗЕЕЗА,
който гласи, че когато
Европейската заповед за арест е издадена с цел провеждане на наказателно
преследване срещу български гражданин или лице, постоянно пребиваващо в
Република България, предаването на това лице се извършва при предварително
изискана от издаващата държава гаранция, че след като лицето бъде изслушано на
нейна територия, ще бъде върнато в Република България на неин граничен
контролно-пропускателен пункт за изтърпяване на наложеното му наказание
лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща задържане.
По
отношение искането за временно предаване, то се извършва, ако за разглеждане
на производството по чл.44 от ЗЕЕЗА е
необходимо повече време, какъвто не е настоящия случай, и същевременно е
необходимо провеждане на неотложни ПСД в издаващата държава с исканото лице,
какъвто не е настоящия случай, като и
при тази хипотеза следва да фигурира гаранция за връщането му. Такава не беше предоставена от издаващата
държава и за това съдът отказа да допусне
изпълнение на европейската заповед за
арест издадена на 23.06.2020г. по преписка № 2Тр /31/2020г. от съдия по
досъдебното производство при Окръжен съд Тополчани, Р Словакия, въз основа на
заповед за арест на Окръжен съд Тополчани, Р Словакия от 19.01.2017г. по дело №
3Тр/4/2017г. по отношение на Т.Д.З. ЕГН **********, родена на ***г. в гр.
Плевен, Р България с цел
провеждане на наказателно
преследване за извършени общо 4 престъпления, както следва: кражба по чл.
212, ал.2, б.“с от НК на Р Словакия, и незаконно производство и използване на
разплащателно средство, електронни пари или друга платежна карта по чл. 219,
ал.1 от НК на Р Словакия; кражба по чл. 212, ал.2, б.“с“, ал.3, б.“а“,
извършена под формата на съизвършителство наказуема по чл. 20 от НК на Р
Словакия; кражба по чл. 212, ал.1 от НК на Р Словакия и кражба по чл. 212, ал.2,
б. „с“ от НК на Р Словакия, и не предаде
исканото лице Т.Д.З., гражданин на Република
България на издаваща ЕЗА държава.
Така мотивиран съдът постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.