МОТИВИ по НОХД №20094410200116 по описа на
РС-гр.Левски
Срещу подсъдимия И.В.Х.
***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 04.02.2006 г. и на
15.02.2006 г., в с.Обнова, обл.Плевен, при условията на продължавано престъпление,
противозаконно присвоил чужди движими вещи – 204,380 кг. пшеница,
която била в негово владение, на стойност 35565 лева /големи размери/,
собственост на „Миурра” ООД – гр.София, управлявано от И.И.Д. ***.
Престъпление по чл.206, ал.3, във вр.
с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия Х.,
производството по делото е проведено по реда на глава 27 от НПК – съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като е открита
процедура по предварително изслушване на страните.
Подсъдимият Х. по време на
предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.2 от НПК,
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в с.з., след приключване
на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия и моли
за осъдителна присъда. Предлага наказанието да бъде определено при задължителното
приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, а именно наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с три
години изпитателен срок.
Защитата на подсъдимия Х. пледира същият
да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото обвинение. По отношение на
наказанието лишаване от свобода, което следва да му се наложи, моли съда да е
за минималния срок от три месеца, предвиден в закона, предвид действителното
наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съдът,
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение е одобрено
изразеното от подсъдимия съгласие доказателствата от досъдебното производство и
самопризнанията му да се ползват при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
И.В.Х. е роден на *** г., в с.Слатина, обл.Ловеч, живее в гр.Плевен, ул.”Неофит
Рилски” №46, бл.2/366, вх.В, ап.3, българин, с българско гражданство, със
завършено средно образование, безработен, разведен с едно дете, неосъждан, ЕГН **********.
В
началото на 2006 г.,
между подсъдимия Х. и свидетеля И.Д. – в качеството му на управител на „Миурра”
ООД – гр.София, била постигната устна договореност Х. да посредничи при
закупуването на пшеница от името и за сметка на дружеството. Договорили се
подсъдимият да получи комисионна за посредничеството. Последната не била
предварително уговорена. Подсъдимият следвало да закупи пшеница, ако я договори
на цена 145 лева за тон, без начислено ДДС, както и да осигури транспорт до
„София Мел” ООД, където да бъде откарана. Според уговорката, подсъдимият
следвало да получи комисионна, едва след транспортирането на пшеницата.
Предвид
на така постигнатата договореност, с посредничеството на подсъдимия Х.,
ЕТ”Атилиана – П.Ц.”***, представлявано от свидетеля П.А.Ц., следвало да продаде
на „Миурра” ООД гр.София, представлявана от свидетеля И.И.Д., пшеница в размер
на 300 тона по единична цена за тон 145 лева, на стойност 43 500 лева, с
начислен ДДС – 8 700 лева, или за обща сума от 52 200 лева. За
осъществяване на сделката „Миурра” ООД – гр.София превела сумата от 43 500
лева, както и начисленото ДДС по сметка на едноличния търговец – продавач. Била
изготвена данъчна фактура №1234/26.01.2006 г., която съдържала необходимите
реквизити, според изискванията на ЗДДС. В реквизита за получател било отразено
името на свидетеля Д.. Подписът за получател бил положен от подсъдимия, като
представител на дружеството. Подсъдимият и свидетеля Ц. се договорили за цена
от 155 лева за тон без начислено ДДС, но във фактурата да се отрази цена 145
лева за тон без начислено ДДС, като разликата в цената следвало да се доплати в
брой. Фактурата била оформена, според уговорката и включена в дневника за
продажби на едноличния търговец през м.февруари. Свидетеля П.Ц. бил арендатор и
продадената пшеница, с посредничеството на подсъдимия била собствено
производство, заприходена в счетоводството на ЕТ”Атилиана – П.Ц.”***, като
продукция.
Подсъдимият
Х., след закупуването на пшеницата, без знанието и съгласието на свидетеля Д.,
се договорил със свидетеля Д.В.Д. да му продаде 200 тона пшеница на цена 160
лева за тон, без начислено ДДС. На 04.02.2006 г. подсъдимия наредил на
шофьорите на товарните автомобили – свидетелите Х.Р. и Бисер Петров Борисов да
откарат натоварената в с.Брест, общ.Червен бряг, заплатената от „Миурра” ООД в
с.Обнова, и намираща се вече във владение на Х. пшеница.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство, при
условията и реда, предвиден в НПК
доказателства: от приложените по досъдебното производство счетоводни
документи /платежни нареждания и данъчни фактури/, от справка за извозено и
продадено жито по фактура №1234/26.02.2006 г. на ЕТ”Атилиана – П.Ц.”***, от
приемно-предавателен протокол №01 за предоставена пшеница в размер на 204380 кг. от И.Х. ***,
от приложени по делото пътни листи, издадени от свидетелите Х.Р. и Бисер
Петров, от товарителници за извършен автомобилен превоз на пшеница в страната,
от протоколите за разпит на свидетелите, от заключението на вещото лице по
изготвената на досъдебното производство съдебно икономическа експертиза, от
справка за съдимост на подсъдимия. Направените от И.Х. самопризнания се
подкрепят изцяло от така събраните по делото доказателства.
От
изложената фактическа обстановка се установява, че подсъдимия Х. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206, ал.3, във
вр. с ал.1 от НК. Тъй като деянието е извършено при условията на продължавано
престъпление следва да се приложи и разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК. Деянието
е извършено от подсъдимия умишлено, при форма на вина пряк умисъл. Х. е
съзнавал, че се разпорежда противозаконно с чужди движими вещи – 204 380 кг.
пшеница, че същата се е намирала в негово владение на правно основание –
постигната договорка със свидетеля Д., че е заплатена от последния, като е
искал да настъпи този престъпния резултат.
Съдът счита, че И.В.Х. следва
да носи наказателна отговорност по горепосоченият текст от НК, като наказанието
следва да се определи задължително при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК, дори
и без да са налице многобройни смекчаващи вината и отговорността обстоятелства.
За извършеното престъпление
закона предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, лишаване
от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, като е предвидена възможност за съда
да постанови конфискация на част или на цялото имущество.
Съдът като съобрази степента на обществена опасност на
деянието и дееца, причините и мотивите за извършване на престъплението,
действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността на Х.
обстоятелства, както и че наказанието следва да се определи задължително при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК счита, че на подсъдимия следва да се
определи наказание под най-ниския предел от три години лишаване от свобода,
предвиден в състава на извършеното престъпление, а именно наказание лишаване от
свобода за срок от четири месеца.
Съдът счита, че тъй като
наложеното на подсъдимия наказание е до три години лишаване от свобода, Х. не е
осъждан на лишаване от свобода и целите на наказанието по чл.36 от НК, във
връзка с генералната и специалната превенция могат да бъдат постигнати и по
този начин, като не е наложително същият ефективно да изтърпи наложеното
наказание, съдът на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването му с
три години изпитателен срок, който срок приема, че ще въздейства възпиращо и
предупредително по отношение на подсъдимия Х..
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК, съдът е осъдил подсъдимия И. Красимиров Х. да заплати направените деловодни
разноски в размер на 179,40 лева.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: