№ 10989
гр. София, 22.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110103307 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск предявен от Е. Д. М. срещу
Апелативен специализиран наказателен съд /АСНС/. Ищецът твърди, че е
признат за виновен с влязла в сила присъда за грабеж по ВНОХД № 102/2018
г. на Апелативен специализиран наказателен съд /потвърдена с решение по н.
д. № 1018/2019 г. на ВКС/. Сочи, че противоправното деяние на АСНС се
изразява в това, че е осъден по непредявено обвинение – за деяние, което не е
предмет на делото и не е отразено в обвинителния акт по пр. пр. № 431/2013
г. на СП. В производството пред АСНС били разкрити нови фактически
положения, поради което било нарушено правото на ЕС – правото на
справедлив процес, правото на защита, нарушена била забраната за
злоупотреба с права, забраната за дискриминация, нарушавало се
достойнството на ищеца, както и принципите на правовата държава и
зачитането на правата на човека. Във връзка с това ищецът претърпял
неимуществени вреди, които претендира в настоящото производство. По
делото са постъпили уточнителни молби от ищеца, като съдът намира, че в
указания за това срок, ищецът не е мотивирал правен интерес от предявения
иск срещу Апелативен специализиран наказателен съд, който ответник съдът
намира, че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. Отделно
от това от извършена служебна справка по деловодната система съдът
констатира, че предмет на висящото производство по гр.д. № 65380/2021 г. по
описа на СРС, 88 с-в е именно иск срещу касационната инстанция във връзка
с наказателно производство по повдигнато обвинение по пр. пр. № 431/2013 г.
1
на СП, като това дело е прекратено в частта по исковете срещу АСНС.
Съдът намира, че частноправните субекти могат при определени
условия да получат обезщетение за вредите, които са им причинени поради
нарушение на правото на Съюза, допуснато с решение на национална
юрисдикция, която се произнася като последна инстанция /виж решения на
СЕС от 30.09.2003 г., . От практиката на СЕС следва, че са недопустими
исковете за вреди, причинени от нарушения на правото на ЕС с решение на
национална юрисдикция, когато искът е насочен срещу орган на
националната юрисдикция, който не се е произнесъл като последна
инстанция. В настоящия случай твърденията в исковата молба са за
претенция за вреди, причинени от съдебен акт на АСНС, който не действа
като последна инстанция при постановяването на акта. Ищецът не твърди,
нарушението на АСНС да е извършено от юрисдикция, действаща като
последна инстанция, а това е условие, без което не се разглежда наличието на
материално-правните предпоставки за основателност на иска по чл. 2в
ЗОДОВ. Следва изводът, че съобразно твърденията в исковата молба АСНС
не е надлежен ответник да отговаря по предявения иск. Ищецът е насочил
иска си и срещу юрисдикцията, действаща като последна инстанция по спора.
Актът на АСНС е подлежал на инстанционен контрол, осъществен от ВКС,
който се явява и надлежно легитимиран да отговаря по така предявения иск.
При липса на процесуална легитимация, като абсолютна положителна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск,
производството спрямо ответника АСНС е недопустимо. Всякакви нарушения
на правата гарантирани от правото на ЕС, настъпили от подлежащ на
обжалване съдебен акт могат да бъдат отстранени по пътя на инстанционния
контрол – виж определение № 45 от 03.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4823/2015 г., на III г. о. Недопустими са исковете за допуснати нарушения на
правото на ЕС с решение на съда, когато не са предявени срещу последната
инстанция по спора – изрично в този смисъл - определение № 60354 от
04.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1126/2020 г. на IV г. о., определение №
2399 от 1.07.2019 г. на САС по в. ч. гр. д. № 2846/2019 г. АСНС не е последна
инстанция по спора, поради което и не отговаря за вредите, причинени от
националния съд от нарушение на приложимото право на ЕС. Предвид
изложеното, предявеният иск срещу АСНС е недопустим. За пълнота на
изложението следва да се има предвид, че както беше посочено по – горе
2
искът срещу касационната инстанция е предмет на гр.д. № 65380/2021 г. по
описа на СРС, 88 с-в, което в тази част е висящо, доколкото е прекратено
единствено срещу исковете срещу АСНС, което също е в подкрепа на извода
за липса на правен интерес за ищеца от иска срещу АСНС.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3307 по описа на СРС, 90 с-в
за 2022 г.
Определението може да се обжалва от страните пред СГС с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3