Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 28.06.2019
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На двадесет
и девети май две
хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1557 по описа за 2017 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск за делба.
Ищецът -
Х.З.Х. твърди, че с ответника били съсобственици на следния недвижим имот, а
именно: ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено с площ от 1875 кв.м.,
находящо се в село С., община К., съставляващо по плана на селото, одобрен със
Заповед № 976/1994г. УПИ
XI-226, в кв.22, при граници и съседи: улица, УПИ
XII-225, УПИ VI-231, УПИ
VIII-229 и УПИ Х-227, ведно с построените в имота
двуетажна масивна жилищна сграда, полумасивна сграда
и навеси и всички други строителни подобрения. Сочи, че процесният
имот бил собственост на неговите родители: на баща му - З. Х.З. с ЕГН
**********,***, починал на 17.05.2000г. и на майка му
- Н.М.З. с ЕГН **********,***, починала на 12.04.2013г.
Дворното място било собственост на бащата на неговия баща Х.З.Х., починал на
24.11.1949г., съгласно нотариален акт №***, том **, регистър ***,
дело № **1930г. на Карловски
мирови съдия. След смъртта му, негови наследници оставали - съпругата му П.
Т.З., починала на 04.12.1954г. и децата му З. Х.З.,
баща на ищеца, починал на 17.05.2000г. и М.Х.А.,
починала на 17.07.2010г. Последната направила отказ
от наследството на баща си - Х.З.Х., отбелязан в специалната за това книга на
Районен съд – К. под № 25 от 1980г. Така единствен
собственик на дворното място се явявал баща му - З. Х.З.. След смъртта му,
дворното място се наследявало от него, ответницата и майка им Н.М.З., починала
на 12.04.2013г. при равни квоти - по 1/3 една трета
идеална част за всеки. След сключването на граждански брак през 1951г. родителите му заживели в процесния
имот. В същия имало само една стара едноетажна кирпичена жилищна сграда, в
северната част на местото. Около 1970г. те построили
лятна кухня в западната част на местото и в непосредствена близост до жилищната
сграда. По-късно, около 1975-1976г. построили и
навеси в източната част на двора. През 1985г.
родителите му съборели старата жилищна сграда и на нейно място построили сега
съществуващата двуетажна масивна жилищна сграда. По този начин, след смъртта на
баща му - майка му, станала собственик на 4/6 ид.ч.
от сградите построени в дворното място, а ищеца и ответницата на по 1/6 ид.ч. от сградите. Приживе, няколко години преди да почине,
майка му предала саморъчно изготвено от нея завещание, което да пази и
съхранява. Казала му, че желанието й било да му завещае притежаваното от нея
имущество на него. След смъртта й на 12.04.2013г.,
първоначално не смятал да се възползва и да обявява това завещание, но с оглед
по-нататъшните събития, а именно - не възможността да живее и ползва процесния имот, тъй като ответницата и семейството й се
нанесли да живеят там, и не го допускали, решил да го обяви и впише в Служба
вписвания при КрлРС. По този начин, след обявяването
и вписването на завещанието и деклариране на същото в Данъчна служба при Община
К. станал собственик на 2/3 ид.ч.
от дворното място и на 5/6 ид.ч. от двуетажната
масивна жилищна сграда, лятната кухня и навесите в местото. Ответницата била
собственик на 1/3 ид.ч. от дворното място и 1/6 ид.ч. от посочените сгради в имота.
С ответницата
не могли да постигнат съгласие за доброволно прекратяване на съсобствеността
върху процесния имот. Единствено възможния начин бил
чрез образуване на настоящото дело.
На основание
чл.31, ал.2 от ЗС, с подаване на настоящата искова молба отправя покана към
ответника да му заплаща обезщетение за това, че ползва принадлежащите му
идеални части от процесния имот, представляващо
месечен наем в размер на 200 лева месечно, ведно със законната лихва за забава
върху всяко просрочено плащане, считано от първо число на следващия месец до
окончателното изплащане на дължимите суми.
МОЛИ съда, да
постанови решение, с което да допусне съдебна делба на описания недвижим имот,
при квоти: за ищеца 2/3 ид.ч. от дворното място и 5/6
ид.ч. от двуетажната масивна жилищна сграда, лятната
кухня и навесите в местото, а за ответника 1/3 ид.ч.
от дворното място и 1/6 ид.ч. от двуетажната масивна
жилищна сграда, лятната кухня и навесите в местото. С оглед обстоятелството, че
към датата на смъртта на майка му и общ наследодател на процесния
имот живял в същия и няма друг жилищен
имот, ищецът прави искане за възлагане на същия в негов дял.
Ответницата -
П.З.Х. намира предявеният иск за делба на процесиите имоти за допустим и
частично основателен по следните съображения: не оспорва, че страните са
наследници по закон на З. Х.З., починал на 17.05.2000г.
и Н.М.З., починала на 12.04.2013г. - техни родители,
както и че първият от тях е наследник по закон на Х.З.С., починал на 24.11.1949г., които закупил процесния
имот с нотариален акт № ***, том **, регистър
***, нотариално дело № ***/1930 г. на Карловски мирови съдия. Не оспорва
идентичността на имота по нотариален акт и процесния
имот. Не оспорва твърдението, че М.Х.А. е направила отказ от наследството на
своя баща Х.З.С..
Оспорва
посочените от ищеца квоти в съсобственост, като оспорва и направеното саморъчно
завещание. Счита същото за нищожно - подробни съображения за това ще посочи
след представянето му от ищеца. Оспорва претенцията на ищеца по чл. 31, ал. 2
от ЗС - за заплащане на обезщетение за неползване на имота, като счита същата
за неоснователна. Оспорва като неоснователна и претенцията по чл. 349, ал. 2 от
ГПК.
Твърди, че
процесиите имоти били съсобствени между страните при
равни квоти - по 1/2 ид.ч., като получени по
наследство от родителите им. Соченото от ищеца саморъчно завещание било
нищожно, поради което не е произвело правно действие. В случай, че съдът приеме
саморъчното завещание за действително, оспорва същото като накърняващо
запазената част на доверителката от наследството на своята майка Н.М.З., починала
на 12.04.2013г., като същата извършила разпореждане с
част, по-голяма от разполагаемата част от наследството. В случая, на основание
чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част на ответницата било 1/3 ид.ч.,
като разполагаемата част е също 1/3 ид.ч. Ответницата
не е получила от наследодателката завети и дарения.
Моли, на основание чл. 343 от , с решението по
допускане на делбата, съдът да се произнесе по направената претенция от
ответницата по реда на чл. 30 от ЗН, като намали завещателните
разпореждания, направени от Н.М.З. със саморъчно завещание от 08.10.2006г. до размера, необходим за допълване на запазената й
част от наследството.
Намира за
неоснователно твърдението на ищеца, че само ответницата ползва процесния имот. Оспорва претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗН,
като заявява, че ищецът може да ползва същия съобразно правата си в
съсобствеността, като ответницата няма претенция да ползва целия имот. Ищецът
разполагал с ключ за него и имал достъп по всяко време. До момента ответницата
не е извършвала действия, които да му пречат да ползва имота съобразно правата
си в съсобствеността.
В хода на делото, след представяне на
завещанието, ответницата намира същото за нищожно, с аргумента, че това не бил
почеркът на наследодателя им, както и, че нейният носел нейния подпис.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е
безспорно, че процесният имот бил собственост на
родители на страните - З. Х.З. с ЕГН **********,***, починал на 17.05.2000г. и на майка му - Н.М.З. с ЕГН **********,***,
починала на 12.04.2013г. Преди двамата да го получат
в собственост, имотът е бил собственост на бащата на техния баща Х.З.Х.,
починал на 24.11.1949г., съгласно нотариален акт
№***, том II, регистър ***, дело №***/1930г. на
Карловски мирови съдия, представен като доказателство по делото. След смъртта
му, негови наследници оставали - съпругата му П. Т.З., починала на 04.12.1954г. и децата му З. Х.З., баща на ищеца, починал на
17.05.2000г. и М.Х.А., починала на 17.07.2010г. Същото се установява от представеното удостоверение
за наследници № 105/21.08.2017г. на Кметство с. С.,
Община К.. М.Х.А. направила отказ от наследството на баща си - Х.З.Х.,
отбелязан в специалната за това книга на Районен съд – К. под № 25 от 1980г., като във връзка с това е представено удостоверение
№ 25/21.04.1980г. на КрлРС.
Така единствен собственик на дворното място се явявал баща му - З. Х.З..
Безспорни по
делото са обстоятелствата, твърдени в исковата молба досежно
построените в имота сгради след смъртта на бащата на страните - З. Х.З.. В тази
връзка в открито съдебно заседание, проведено на 17.01.2018г.
ответницата изрично заявява, че няма спор за това, че сградите били построени
от родителите им след 1951г., след сключването на
граждански им брак през посочената година.
Независимо, че
посочените обстоятелства, които не се спорят, по делото са представени писмени
доказателства за установяването им. Така съдът приема за безспорно по делото,
че процесният имот бил собственост на родителите на
страните - З. Х.З., починал на 17.05.2000г. и Н.М.З.,
починала на 12.04.2013г., получен по наследство от
бащата на техния баща Х.З.Х.. След смъртта на З. Х.З., дворното място се
наследявало от страните по делото и тяхната майка - Н.М.З., при равни квоти -
по 1/3 една трета идеална част за всеки. По отношение на сградите, построени по
време на брака на родителите им след 1951г., след
смъртта на баща им - майка им, станала собственик на 4/6 ид.ч.
от сградите построени в дворното място, а страните на по 1/6 ид.ч. от сградите.
Представената
по делото скица № 590/05.09.2017г. на Община К.
удостоверява регулационната характеристика на имота, предмет на делба, а
именно, че същия представлява - ДВОРНО МЯСТО, с площ от 1875 кв.м., находящо се
в село С., община К., съставляващо по плана на селото, одобрен със Заповед №
976/1994г. УПИ XI-226, в
кв.22, при граници и съседи: улица, УПИ XII-225, УПИ VI-231, УПИ VIII-229 и УПИ Х-227, както и че в имота са построените двуетажна
масивна жилищна сграда, полумасивна сграда и навеси и
всички други строителни подобрения.
Страните
спорят досежно съществуването и достоверността на
твърдяното завещание. В тази връзка, по делото са представени и ангажирани
следните доказателства.
С Протокол за
обявяване на саморъчно завещание, оставено за съхранение извън нотариалната
кантора (представено по делото) е удостоверено, че на 18.09.2017г.,
пред нотариус С.Р.град К. се е явил
Х.З.Х. и поискал да обяви и приеме за съхранение в нотариална кантора,
саморъчно завещание на покойната му майка - Н.М.З., починала на 12.04.2013г., което било съхранявано в дома на молителя.
Завещанието се предало на нотариуса без плик и било прието, като същото било
изписано на едната страна, на лист със сини редове, откъснат от ученическа
тетрадка, малък формат. В края на саморъчното завещание била поставена дата –
08.10.2006г., изписано било името на завещателката и било подписано от нея. Протоколът е вписан
в регистъра на нотариус С.Р.на 18.09.2017г. под peг. № 5345, зав.рег. № 11, зав.Д № 13.
В хода на
делото е представено копие от завещанието, съдържащо се на лист 37 от делото.
Видно от същото, Н.М.З., на 77 години, с пълно съзнание за значение на акта,
който извършва, прави следните разпореждания, с имуществото, което притежава:
завещава на Х.З.Х., неин син, къщата с дворното място в С., земеделските земи в
С.. Вписано е, че това е нейната воля, която желае да изпълни, като оставя
единствен наследник – сина си. Отразено е, че завещанието е написано и
подписано саморъчно. В края съдържа дата на съставяне – 08.10.2006г., място на съставяне – С. и подпис.
С оглед
неговото оспорване от ответната страна, съдът с определение, постановено в
открито съдебно заседание на 07.02.2018г., на
основание чл. 193 от е открил производство по
оспорване истинността на саморъчно завещание от Н.М.З., относно неговата
автентичност, с оглед твърдението, че не издадено от нея, не носи нейният
подпис, не е изписано собственоръчно от завещателката,
както и че съществуващите по завещанието поправки не са извършени от нея.
Постановил е извършване проверка истинността на процесното
саморъчно завещание, като в тази връзка са допуснати съдебно графологични експертизи.
По делото е
изслушано заключение на вещото лице П.К., депозирано на 26.04.2018г., съдържащо се но л.61-63 от делото. Съгласно
заключението на вещото лице, подписът в саморъчното завещание вероятно не е
изпълнен от Н.М.З.. Заключението е прието в открито съдебно заседание,
проведено на 30.05.2018г., като в същото заседание по
искане на ищеца, доколкото се сочи за копие от документ, съдържащ подписи на завещателката, които могат да бъдат взети предвид във
връзка с допуснатата задача към графолога, съдът на основание чл. 201 от е допуснал допълнителна задача на вещото лице, като му
е възложил след като изследва подписите,
положени в изплащателен картон № **********,*** и
след като се запознае с оригинала на посочения документ, да даде заключение
относно това - да установи почерка и подписа на саморъчното завещание на Н.М.З.
изпълнени ли са от нея, взимайки предвид подписите положени от същата в изплащателния картон, както и в случай на намерени други
картони, съдържащи подписа на завещателката.
По делото е
изслушано допълнително заключение на вещото лице П.К., депозирано на 21.06.2018г., съдържащо се но л.69-70 от делото. Съгласно
заключението на вещото лице, не може да се изготви категорично и обосновано
заключение, съответно да се отговори на въпроса – „почеркът и подписът в
саморъчното завещание от Н.М.З. изпълнени ли са от нея“.
С протоколно
определение на съда от 26.09.2018г., по искане на
ищеца е допусната разширена, тройна СГрЕ, която, след
като се запознае с материалите по делото, даде заключение относно това – дали
почерка и подписа са изпълнени и изписани от Н.М.З. в процесното
саморъчно завещание, както и дали извършените поправки по представения документ
са изпълнени от същата.
По делото е
изслушано заключение, изготвено от вещите лица – С.А., М.С. и С.С., депозирано на 23.10.2018г.,
съдържащо се но л.118-124 от делото. Съгласно заключението на вещите лица по
допуснатата разширена експертиза, почеркът в саморъчно завещание от Н.М.З. и
подписът в долния десен ъгъл след „Подпис“ в същото завещание са изпълнени от
лицето Н.М.З.. При обстойното изследване на саморъчното завещание от Н.М.З.
установили, че има множество правописни грешки, които биха могли да се дължат
на възрастта на лицето и правописните умения, изграждани в годините.
Установените повторения и поправки в ръкописния текст на завещанието са
свързани най-вече със стремежа на лицето
да не допуска правописни грешки, а не на коригиране на вече написан текст.
Посочените повторения и поправки в ръкописния текст на завещанието не носат в себе си необходимите графически признаци чрез които
по безспорен начин да се установи кой ги е извършил.
С оглед
оспорване на приетото заключение по допуснатата тройна СгРЕ,
по искане на ответната страна, съдът с протоколно определение от 05.12.2018г., е допуснал нова разширена, тройна СГрЕ, която, след като се запознае с материалите по делото,
даде заключение относно това – дали почерка и подписа са изпълнени и изписани
от Н.М.З. в процесното саморъчно завещание, както и
дали извършените поправки по представения документ са изпълнени от същата.
По делото е
изслушано заключение, изготвено от вещите лица – И.Г., Н.Б. и И.Ч., депозирано
на 20.02.2019г., съдържащо се но л.145-150 от делото.
Съгласно заключението на вещите лица по допуснатата разширена експертиза,
ръкописният текст, с който е изписано саморъчното завещание от името на Н.М.З.
с посочена дата –08.10.2006г., както и подписът срещу
реквизита „Подпис“ – са изпълнени от лицето - Н.М.З., ЕГН **********. Текстът
обект съдържа множество правописни грешки, като част от тях са поправени чрез
изписване на правилната буква (букви) върху сгрешената пак със синя химикална паста, а другата част са оставени грешно
изписани. Установените грешки е възможно да се дължат на ниска писмена култура
и на напредналата възраст на лицето, изписало текста. Извършените поправки на
определени букви не съдържат необходимите графически признаци, за да може да се
даде заключение относно авторството им.
В хода на
делото, във връзка с направеното в отговора на исковата молба възражение за
запазена част от наследството и накърняване съответно на тази запазена част,
ищецът намира, че срокът за тези претенции е 5-годишен от смъртта на наследодателя
или на завещателя и този срок е преклудиран.
Ответникът намира възражението за погасяване правото да се иска намаляване на завещателни разпореждания за неоснователно, тъй като
петгодишният срок тече от узнаване за наличието на саморъчното завещание или
завещание по принцип. Сочи, че е узнала за това завещание при началото на
съдебния процес. Същото не било обявявано по надлежния ред и тя нямало как по
друг начин да разбере, че такова завещание е имало. В този смисъл счита, че
срокът не е изтекъл.
Във
връзка с установяване на спорното обстоятелство – кога ответницата е узнала за
направено завещание, съдът е допуснал свидетели на двете страни. От показанията
на свидетелите, осигурени от ищцовата страна се установява следното: свидетелят
П.Д.И., първа братовчедка на страните твърди, че лично й било известно от Н., която й била учинайка, че същата направила завещание на едно от децата
си. Разказва, че имала една нива в селото и ходела да я работи. За да не се
връща у тях, спяла при учинайка си Н., която много я
уважавала. Един път, като отишла при нея, тя се обърнала към Х. и му казала: „Ти, каза ли на кака ти, че съм ти направила
завещание?“. Той отговорил, че не й е казал. Сред като Х. излязъл, попитала
Н. защо няма и за П., а тя отговорила, че на нея дали пари да си купи
апартамент, на внучката й пари дали да си купи кола, а Х. бил при тях, в
къщата, работел и заплатата си давал, когато я правили, затова му я оставя.
Така от учинайка си узнала, че прехвърлила нейната
идеална част от имота на Х., защото на дъщеря си са дали някакви суми. Твърди,
че преди смъртта й, когато била болна, била у тях и пред тримата (нея, Х. и П.), учинайка й заявила,
че е направила завещание на Х.. Когато Н. била болна, нейната дъщеря П. била там и се грижела за майка си. Не й е
известно, дали П. е виждала
това завещание. Свидетелят З.С.З., далечни братовчеди със страните твърди, че
имал имот в село С. и били комшии със страните. Познавал Н.М.З.. Същата един
ден му подхвърлила, че е направила завещание на Х..***, а в гр. Стара Загора и
си ходел всяка неделя. Двамата си говорели, като комшии и тя му споделила това
за завещанието. Това се случило малко преди смъртта й. Твърди, че като си
идвал, първо се обаждал на Х. и си кореспондирали с него по телефоните. Х. му е
споделял, че имал завещание от майка си. Когато Н. му споделила, че е завещала
на сина си, не я е питал дали е завещала нещо и на дъщеря си.
От показанията
та свидетелите, осигурени от ответната страна се установява следното:
Свидетелят Ц.Д.Д., втори братовчеди със страните
твърди, че непрекъснато поддържала отношения с Х. и П. през последните 20
години и била в много добри отношения с тях. Докато била жива тяхната майка Н.
я посещавала редовно и си контактували. Тя починала преди 4 години. С Н. си
разговаряли, споделяли. Твърди, че преди да почине Н., същата никога не е
споменавана да е завещала нещо на някой от децата си. След нейната смърт не е
ставала свидетел на разговори между нейните деца за някакво завещание. Двамата,
до завеждане на делото, имали съвсем нормални отношения, не са се карали, не са
спорили. Никога не е чула да се говори за темата „завещание“, нито П. й е
споменавала, нито Х. й е споменавал. Разбрала за първи път, че става въпрос за
завещание, когато П. получила призовката, че ще се започва дело. За узнаването
на това завещание П. го преживя много тежко, защото не е имало между тях
сериозни конфликти, никога не е имало подялба на имущество или темата да се
повдигната или да бъде коментирана. Тя била засегната, много тежко го
преживяла, защото не го очаквала. Докато била жива майка й П. полагала грижи за
нея, тя я гледала. Х. през това време, докато майка му била болна, живеел в
село С.Ж.. Свидетелят Н.С.Н., син на ответницата и племенник на ищеца твърди,
преди да почине баба му, майка му се грижела за нея и той й помагал – гледал
я в К., по болницата я карал. Към онзи
момент, когато баба му била болна, вуйчо му живеел в с. С.Ж.. Твърди, че
двамата – вуйчо му и майка му били в добри отношения, докато той не започнал да
я съди. Преди да почине баба му, същата не е казвала пред хора или пред дъщеря
си да е оставила завещание в полза на сина си. След смъртта на баба му, майка
му не е споделяла да знае за оставена завещание от нея. За първи път майка му
сподели за завещанието, когато вуйчо му започнал да я съди. Тогава тя за първи
път видяла това завещание, т.е. едва, когато започнало делото. Твърди, че
братовчедка му - Ц.Д.била близка с баба му Н.. Цветанка живяла и работила в
чужбина, но не може да уточни кога като период от време - преди смъртта на баба
му или не. По отношение на П.И.твърди, че същата била близка на майка му и баба
му Н.. П.И.не е идвала в дома на баба му от много години. Не му било известно,
дали преди да почине баба му, П.И.се е виждала на едно място с майка му, вуйчо
му и баба му. Разказва, че живее в село С. от както се завело настоящото дело.
Преди да почине баба му живял в село С., после работел в С., като се прибрал от
столицата, живеел на семейни начала в гр. К.. В К. живял 26 години. През това
време ходел постоянно на гости при баба му, вуйчо му, когато последния се
обаждал да му върши някаква работа. Вуйчо му живеел с баба му.
Във връзка с
направеното възражение за запазена част от наследството и накърняване на
запазената част ответната страна е представил писмени документи, установяващи,
че приживе общата наследодателка на страните - Н.М.З.
е притежавала 1/4ид.ч. от земеделсдки
земи, получени в наследство, съдържащи се от л. 158 до 178 от делото. В тази
връзка съдът е допуснал съдебно-оценъчна експертиза, която да даде стойност,
както на процесния имот в село С., така и на
земеделските имоти, описани в Решение № 2627 по Протокол № 262 от 28.03.1993 г. по Преписка № 3086 от
10.09.1991 г. на ПК - К., като по отношение на земеделските имоти, при
определяне на стойността, даде и стойността на 1/4 идеална част от всеки от
тях, доколкото това съставлява собствеността на общия наследодател на страните.
В тази връзка,
по делото е изслушано заключение на вещото лице М.К., което съдът възприема
като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено. Съгласно заключението
на вещото лице, депозирано по делото на 21.05.2019г.,
съдържащо се на л. 190-198 от делото, справедлива пазарната стойност на УПИ XI -226, в кв. 22 по плана на с. С., общ. К., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда
и сгради от допълващото застрояване е в размер, както следва: пазарната
стойност на земята е в размер на 11906.25 лева, а пазарната стойност на
сградите в размер на 40934.32 лева. Общата пазарна стойност на имота е в размер
на 52840.57 лева.
Съгласно
заключението на вещото лице, пазарната стойност на земеделските имоти е както
следва:
имот № 001131,
м. „***, в землището на с. С., съставляващо - ЛОЗЕ от 1.000 дка е на стойност
300.00 лева, от които 1/4 е на стойност – 75.00 лева;
имот № 006022,
м. „***”, в землището на с. С., съставляващо - НИВА от 3.000 дка е на стойност
900.00 лева, от които 1/4 е на стойност - 225.00 лева;
имот № 024046,
м. „***, в землището на с. С., съставляващо - НИВА от 6.799 дка е на стойност
2379.65 лева, от които 1/4 е на стойност - 594.91 лева;
имот № 027072,
м. „***”, в землището на с. С., съставляващо - ЛИВАДА от 0.314 дка е на
стойност 62.80 лева, от които 1/4 е на стойност - 15.70 лева;
имот № 027097,
м. „***”, в землището на с. С., съставляващо - ЛИВАДА от 0.149 дка е на стойност
29.80 лева, от които 1/4 е на стойност - 7.45 лева;
имот № 028012,
м. „***”, в землището на с. С., съставляващо - ЛИВАДА от 3.000 дка е на
стойност 900.00 лева, от които 1/4 е на стойност - 225.00 лева;
имот № 031006,
м. „***”, в землището на с. С., съставляващо - НИВА от 1.502 дка е на стойност
450.60 лева, от които 1/4 е на стойност - 112.65 лева;
имот № 042031,
м. „***”,в землището на с. С., съставляващо - ЛИВАДА от 2.000 дка е на стойност
600.00 лева, от които 1/4 е на стойност - 150.00 лева;
имот № 087007,
м. „***”, в землището на с. С., съставляващо - НИВА от 4.000 дка е на стойност
1280.00 лева, от които 1/4 е на стойност - 320.00 лева;
имот № 111004,
м. „***”, в землището на с.С.,
съставляващо - ТР.НАСАЖДЕНИЯ от 1.000 дка е на
стойност 300.00 лева, от които 1/4 е на стойност - 75.00 лева;
имот № 122043,
м. „***”, в землището на с. С., съставляващо - НИВА от 6.000 дка е на стойност
2 100.00 лева, от които 1/4 е на стойност - 525.00 лева;
имот № 122110,
м. „***”, в землището на с. С., съставляващо - НИВА от 2.000 дка е на стойност
600.00 лева, от които 1/4 е на стойност - 150.00 лева;
имот № 124028,
м. „***”,в землището на с. С., съставляващо - ОВОЩНА ГРАДИНА от 6.000 дка е на
стойност 2 100.00 лева, от които 1/4 е на стойност - 525.00 лева;
имот № 167064,
м. „***”, в землището на с. С., съставляващо - НИВА от 7.300 дка е на стойност
2 555.00 лева, от които 1/4 е на стойност - 638.75 лева.
Обща стойност
на земеделските имоти възлиза на 14 557.85 лева, от които 1/4 ид.ч. е на стойност 3 639.46 лева.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
В първата
фаза от производството по делба, отнасяща се по допускането й, следва да се
установи: на първо място - допустима ли е делба на процесните
имоти; на второ място - правото на собственост на всяко едно от лицата върху
имотите, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен ред и на трето място
- частта на всеки от тях в имуществената общност.
Предявената
претенция в настоящото производство е да бъде допусната съдебна делба на дворно
място и постройки в него, находящи се в село С.,
Община К., по отношение на които от събраните по делото писмени доказателства
по безспорен и несъмнен начин бе установено, че са съсобствени
между страните. Този факт е безспорен между страните. Спорът касае квоти в
съсобственост, като оспорва и направеното саморъчно завещание.
В
настоящия казус ищецът - Х.З.Х. се позовава на представено саморъчно завещание,
в което наследодателят на страните се е разпоредил в негова полза с недвижимото
си имущество – дворно място в с. С. и земеделските си земи.
Ответницата
възразява срещу действителността на завещателните
разпореждания (саморъчното завещание) на наследодателя си, като твърди, че
същото е недействително-нищожно, поради неспазване на изискванията на чл.25,
ал.1 от ЗН, при неговото съставяне. При условията на евентуалност е направено
искане за намаляване на завещателните разпореждания
до размера на тяхната запазена част от наследството - чл.30, ал.1 от ЗН.
Съгласно
константата съдебна практика (Решение №164/73г., І
г.о. на ВС, Решение №209/2000г. І г.о. на ВКС и др.)
и правната доктрина, нищожното завещание не произвежда действие и няма нужда да
се прогласява неговата недействителност от съда в отделен исков процес. Когато
по делото се представи нищожно завещание, съдът може да се произнесе по
неговата нищожност в рамките на образувания процес, което може да стане и
служебно, без особено искане на някоя от страните.
Искането
за намаляване на завещателни или дарствени
разпореждания е самостоятелно субективно преобразуващо право, което може да се
предяви самостоятелно с отделен иск, както и чрез възражение по висящ делбен процес.
В
настоящия казус, съдът следва да прецени действителността на представеното
саморъчно завещание и при положение, че приеме същото за действително, да се
произнесе по искането за намаляване на завещателните
разпореждания, т.е. за възстановяване на запазената част от наследството на низходящите
на завещателя Н.М.З..
От
съдържанието на завещанието се установява, че Н.М.З. е завещала в полза на
ищеца Х.З.Х. „....къщата с дворното място С., П-ски - земеделските
земи С....”.
Във
връзка с оспорване автентичността на саморъчното завещание от страните, по
делото бяха назначени съдебно-почеркова експертизи –
единична и две тройни. Видно от заключенията на тройните експертизи (доколкото
единичната не даде отговор на поставените въпроси), саморъчното завещание от
08.10.2006г. е изписано собственоръчно и е подписано
от завещателя - Н.М.З.. Съдът възприема заключенията на тройните съдебно-почеркови експертизи, като добросъвестно и
компетентно изготвени и въз основа на тях приема, че саморъчното завещание от
08.10.2006г. е автентично, тъй като е спазена
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН относно формата му, а именно - саморъчното завещание е написано изцяло ръкописно от
самия завещател, съдържа означение на датата, когато е съставено, и е подписано
от него, като подписът е поставен след завещателните
разпореждания.
При така
установеното, съдът прави извод, че оспореното саморъчно завещание е
истинско по смисъла на чл. 193 и отговарящо на
изискванията по чл.25, ал.1 от ЗН, като приема, че съобразно разпоредбата
на чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ГПК,
оспорването от ответната страна на
истинността на саморъчното завещание е недоказано и същото като частен документ
има материалната доказателствена сила,
възведена в чл.180 от , а именно, че изявлението,
което се съдържа в „саморъчното завещание” е направено именно от подписалия го
наследодател - Н.М.З..
В завещанието
не е посочван мотив, поради който е направено, а направените с него
разпореждания не са поставяни под условие или тежест. По делото няма данни и
ищецът, в полза на който е направено, да няма право да получава по завещание.
Между страните не е спорен и факта, че по време на съставянето му, завещателят
е бил способен да завещава и това му завещание не е направено поради грешка,
насилие или измама. При това положение съдът намира, че то е и действително
(чл. 42 и 43 от ЗН). Анализът на имуществените разпореждания в процесното завещание налага извода, че то е от
категорията на завета,
доколкото със него се правят
разпореждания, отнасящи се до единично определено имущество – къща и земеделски
земи и волята на завещателя - Н.М.З., е
била да завещае не цялото си движимо и недвижимо
имущество, а само на определено нейно конкретно имущество, поради което това
завещание е придало на ищеца - Х.З.Х. по
силата на завета, качеството на наследник.
С оглед
констатираната от съда действителност на саморъчното
завещание, възражението по чл. 30 от ЗН за намаляване на извършените със
саморъчното завещание завещателни разпореждания до
размера, необходим за попълване на запазената им част и за възстановяване на
запазената им част от наследството на наследодателя им се явява допустим, тъй
като за ответницата е налице правен интерес от предявяването му.
Спорно по
делото е дали упражненото от ответника възражение е погасено по давност. Съдът
намира следното:
Завещанието като юридическо действие и правно релевантен факт
съставлява лично, едностранно волеизявление, безвъзмезден акт, направен в
установена от закона писмена форма. Правото на възстановяване на запазена част
е имуществено право - призната от закона възможност на наследника с право на
запазена част - чл.30 във вр. с чл.28, ал.1 от ЗН, да поиска от съда да бъдат намалени (отменени) завещателните
и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на
други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част
от наследството. Искането за намаляване на завещателни
или дарствени разпореждания е самостоятелно
субективно постестативно (преобразуващо) право. Чрез
упражняване от наследника по закон на иска (възражението) по чл. 30, ал. 1
от ЗН, се търси защита и се реализира субективното му потестативно
право на възстановяване на накърнена запазена част от конкретно наследство в
резултат на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания - дарения или
завещателни разпореждания. Този иск се погасява с
изтичане на общия давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.
С разясненията на ПП ВС 7-73, т.3 б.„г“ е прието, че моментът, от
който този срок тече в случаите на искане за отмяна на дарение е датата на
смъртта на наследодателя, а в останалите случай - на искане за отмяна или
намаление на завещателни разпореждания това е момента
на упражняване правата по завещанието. Упражняване правата по завещанието
изисква установяване на едно активно поведение от страна на бенефициера,
което може да бъде изразено както с фактически, така и с правни действия или и
двете. Съдилищата в своята безпротиворечива практика
приемат, че обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 от ЗН, по искане на лицето, ползващо се от завещателните
разпореждания, е израз на приемане на наследството от негова страна и
демонстрира намерението му, желанието да се приеме завещаното имущество.
Разпоредбата на чл.112 б. „и“ от ЗС ( ДВ. бр.34/2000 г.) въвежда
изискването за вписване на обявените завещания, с предмет недвижим имот.
Вписването на посочените в разпоредбата на чл. 112 от ЗС актове има
цел да осигури публичността им, когато се касае до конкретен недвижим имот,
както и да осигури противопоставимост на правата на
страната – титуляр по акта срещу всички права, придобити от трети лица, след
вписването. Това предполага обективна възможност на наследниците по закон с
право да искат възстановяване на накърнена запазена част, засегнати от
извършените със завещанието разпореждания, да бъдат своевременно информирани за
завещанието, поради това и когато е налице такова вписване. От друга страна,
може да се приеме, че е налице упражняване на правата по завещанието и
съответно момента, от който следва да тече срока на погасителната давност на
иска по чл. 30, ал.1 от ЗН. Обстоятелството, че наследник с право на
запазена част е узнал за наличие на завещание, с предмет - спорния недвижим
имот, не може да наложи друг извод, тъй като за него е съществувала възможността
при полагане на елементарни усилия - проверка в Службата по вписвания, да узнае
за завещанието.
В тази връзка е Решение
№106/2014/08.01.2015 по дело №2654/2014 на ВКС, ГК,
II г.о.
С оглед на изложеното, възражението на ответницата по чл. 30,
ал.1 от ЗН не е погасено по давност, тъй като упражняване правата по
завещанието от ищеца, чрез обявяването на саморъчното завещание по реда
на чл. 27 от ЗН е станало на 18.09.2017г.,
а искът е заведен същата година, на 06.10.2017г.,
преди изтичането на 5-годишния давностен срок.
По отношение възражението по чл. 30 от ЗН:
Между страните
не е спорно, че към момента на смъртта си наследодателят Н.М.З. не е притежавал друго както
движимо, така и недвижимо имущество, освен 1/4 ид.ч.
от земеделски земи, както и процесния недвижим
имот, от който притежава 1/3 ид.ч. от дворното място
по силата на наследяване от съпруга си, а по отношение на построените в
дворното място сгради - 4/6 ид.ч., като придобити под
режим на СИО и наследената след смъртта на съпругата
й 1/6 ид.ч. от тях. Именно тези части от спорния
делбен имот същата е завещала на ищеца с посоченото
завещание. Или след смъртта на
наследодателя - Н.М.З. 1/3 ид.ч. от
дворното място и 4/6 ид.ч. от сградите
построени в него са преминали изцяло в патримониума на
наследника му по завещание - ищецът Х.З.Х..
При
установените по делото обстоятелства съдът намира, че искането на ответницата
по чл. 30, ал. 1 от ЗН е основателно. По делото е установено, че призовани да
наследят починалия на 12.04.2013г. общ наследодател -
Н.М.З., нейни наследници по закон са децата й - ищецът Х.З.Х. и ответникът -
П.З.Х.. Според нормата на чл.28, ал.1 от ЗН и двамата са наследници със
запазена част от наследството й. След като в случая наследодателят е оставил
две деца, запазената част на всеки от тях от наследството му е 1/3, колкото е и
разполагаемата част на наследодателя (чл. 29, ал. 1 от ЗН). Според нормата на
чл. 30, ал. 1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи
пълния й размер поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до
размера, необходим за допълването й, след като прихване направените в негова
полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове. По делото не е
доказано, че наследодателят Н.М.З. да е завещавала или дарявал на ответницата
определени имущества. Според чл.30, ал.1 от ЗН наследник, който има право да
иска възстановяване на запазената му част, е само този, който притежава такова
право, призован е към наследяване и е приел наследството. В случая ответницата,
като дъщеря на наследодателя Н.М.З., е призована да я наследи и е
наследник със запазена част от наследството й (чл. 28, ал.1 от ЗН). Следва да
се приеме още, че с предявяване на иска за делба по делото, съответно подаване
на отговор по исковата молба, ответницата е приела и наследството, защото това
нейно недвусмислено действие несъмнено предполага намерението й да го приеме
(чл.49, ал. 2, пр.1 от ЗН). С представянето пък на завещанието по предявения
иск за делба, ищецът не само е упражнил правата си по него, но е и приел същото
(чл. 49, ал. 2, пр. 1, във вр. с чл. 22, ал. 2
от ЗН).
В случая,
доколкото по делото се установи, че на наследодателката
на страните, завещаното имущество съставлява цялото й имущество, а именно -
имотът и земеделските земи в с. С., предмет на завещанието и същата е няма
друго имущество, не е необходимо да се образува наследствена маса по реда на
чл.31 от ЗН, съгласно която намаляването на универсално завещателно
разпореждане, за да се възстанови запазената част следва да се извърши направо
в дробната част, съгласно чл. 29, ал.1 от ЗН (в този смисъл - Решение
№229/05.12.2013г., постановено по гр.д. № 3663/2013г. на ВКС, ІІ г.о., съгласно което „когато запазената
част от наследството е накърнена с дарение на идеална част от недвижим имот,
която част изчерпва наследството, то намалението се извършва в идеална част от
имота, съответна на запазената част, без да се формира наследствена маса“).
Образуване на такава маса е необходимо само тогава, когато е завещано
определено имущество, за да се определи чистия актив, тъй като само от този
актив могат да се облагодетелстват заветниците.
Съдът приема, че макар завещателката да не е вписала
в акта си - цялото си движимо и недвижимо имущество, доколкото същата не
притежава друго, освен посочените в него недвижими имоти, то завещанието има
характер на универсално такова и за да се възстанови запазената част, следва да
се извърши направо в дробната част, съгласно разпоредбите на чл. 29 от ЗН.
Както бе
посочено, възстановяване на запазена част е поискала ответницата – дъщерята
П.З.Х. и съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗН нейната запазена част се
равнява на 1/3 от наследството на наследодателя Н.М.З.. При това положение, с
извършеното завещателно разпореждане по
направеното саморъчно завещание от Н.М.З. в полза на сина й - ищецът Х.З.Х.,
разпореждайки се с имущество си, което притежава към момента на смъртта си, е
била накърнена запазената част на дъщеря й - ответницата П.З.Х. в размер на
1/3 ид.ч. от имуществото на наследодателя. Ето
защо, на основание чл.30 ал.1 от ЗН във връзка с чл.29, ал.1 предл.2-ро от ЗН, следва да се
възстанови запазената част на ответницата, в качеството й на наследник по
закон, на наследник със запазена част, като се намали с 1/3 идеална част
извършеното завещателно разпореждане от
общия наследодател Н.М.З. с направеното саморъчно завещание от 08.10.2006г. и се възстанови на ответницата като дробна част
запазената й 1/3 ид.ч. от наследството на майка
й като цяло.
Предвид
даденото разрешение за основателността на заявената претенция по чл.30 ал.1 от ЗН, налице е съсобственост между ищеца и ответника спрямо процесния недвижим имот - и за двете страни като
наследници на общия им наследодател – баща им З. Х.З., починал на 17.05.2000г., придобили
от него по 1/3 ид.ч. от дворното място и по 1/6 ид.ч. от построените в имота сгради, а
като наследници на общия им наследодател - майка им Н.М.З., починала на 12.04.2013г. - за
ответницата, в качеството й на наследник по закон на Н.М.З., упражнил правото
си на възстановяване на запазената си 1/3 ид.ч.
от наследството й (4/6 ид.ч. от процесния имот, досежно
сградите), което се равнява на 1/3 ид.ч. от
4/6 ид.ч. от процесния недвижим
имот - сгради = 4/18 ид.ч., а за ответника като
наследник по направеното в негова полза завещателно разпореждане
- останалите 2/3 ид.ч. от наследството на Н.М.З.
или 2/3 ид.ч. от 4/6 ид.ч.
от процесния имот = 8/18 ид.ч.
По отношение
на дворното място - 1/3 ид.ч. от 1/3 ид.ч. (частта притежавана прижеви
от Н.М.З., в качеството й на наследник на съпруга й) от процесния недвижим
имот – дворно място = 2/18 ид.ч., а за ответника
като наследник по направеното в негова полза завещателно разпореждане
- останалите 2/3 ид.ч. от наследството на Н.М.З.
или 2/3 ид.ч. от 1/3 ид.ч.
от процесния имот = 4/18 ид.ч.
Изложените
идеални части на съделителите – страни по делото,
подведени под общ знаменател, формират следните квоти в съсобствеността на
оставения в наследство от общите им наследодатели - З. Х.З., починал на 17.05.2000г.
и Н.М.З., починала
на 12.04.2013г., процесен недвижим имот, съставляващ сгради, построени
в дворното място: по 3/18 ид.част за ищеца и за
ответницата наследени от баща им З. Х.З., 4/18 ид.ч.
за ответницата, представляваща запазената й част като наследник на майка си
Н.М.З. и 8/18 ид.ч. за ищеца, като наследник по направеното
в негова полза от майка му завещателно разпореждане.
Или обобщено квотите им в съсобствеността по отношение на сградите възлизат на
11/18ид.ч. за Х.З.Х. и 7/18 ид.ч.
за П.З.Х..
По отношение
на дворното място – по 6/18 ид.част за ищеца и
за ответницата наследени от баща им З. Х.З., 2/18 ид.ч.
за ответницата, представляваща запазената й част като наследник на майка си
Н.М.З. и 4/18 ид.ч. за ищеца, като наследник
по направеното в негова полза от майка му завещателно разпореждане.
Или обобщено квотите им в съсобствеността по отношение на дворното място
възлизат на 10/18ид.ч. за Х.З.Х. и 8/18 ид.ч. за П.З.Х..
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
НА
ОСНОВАНИЕ чл.194, ал.3 във вр. с ал.2 във вр. с чл.193 от признава за
недоказано оспорването автентичността на частен диспозитивен
документ - саморъчно завещание от 08.10.2006г. на Н.М.З. Н.М.З.
с ЕГН **********.
НАМАЛЯВА на основание чл.30, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1 от ЗН завещателното разпореждане, извършено от
наследодателя Н.М.З. с ЕГН **********, починала на 12.04.2013г., направено
със саморъчно завещание от 08.10.2006г. в полза на ищеца Х.З.Х.
*** с ЕГН **********, с 1/3 (една
трета) идеална част.
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на ответницата П.З.Х. *** с
ЕГН **********, в
качеството й на наследник на Н.М.З. с ЕГН **********, починала на 12.04.2013г.
от наследството на Н.М.З., в размер на 1/3 (една трета) идеална част.
ДОПУСКА
СЪДЕБНА ДЕЛБА по предявения иск от Х.З.Х. *** с ЕГН ********** против П.З.Х. ***
с ЕГН ********** по отношение на следния съсобствен
недвижим имот, а именно:
ДВОРНО МЯСТО,
цялото застроено и незастроено с площ от 1875 кв.м., находящо се в село С.,
община К., съставляващо по плана на селото, одобрен със Заповед № 976/1994г. УПИ XI-226, в кв.22, при
граници и съседи: улица, УПИ XII-225, УПИ VI-231, УПИ VIII-229 и УПИ Х-227, ведно с построените в имота двуетажна масивна
жилищна сграда, полумасивна сграда и навеси и всички
други строителни подобрения, ПРИ КВОТИ:
- по отношение
на дворното място – 10/18ид.ч. за Х.З.Х. и 8/18ид.ч. за
П.З.Х.;
- по отношение
на построените в имота - двуетажна
масивна жилищна сграда, полумасивна сграда и навеси и
всички други строителни подобрения – 11/18 ид.ч. за
Х.З.Х. и 7/18 ид.ч. за П.З.Х..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПВ