РЕШЕНИЕ
№ 1061
гр. Бургас, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четИ.десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря Михаела К. Петрова
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20222100100070 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 441 от ГПК вр. чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 45 от
ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ № 19 е предявил иск
против ответника Я. В. Б. с ЕГН ********** от гр. Б., бул. „Д.“, бл.*** вх.* ет.
* за заплащане на сумата от 136 641,12 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди (пропуснати ползи), причинени от ответника като частен
съдебен изпълнител по изп. дело № 20157090400553, по което извършил
незаконосъобразна публична продан на недвижим имот- самостоятелен обект
в сграда с кадастрален идентификатор 07079.602.483.1.25 - заведение за
обществено хранене със застроена площ от 296.85 кв.м., с административен
адрес гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 178, ет. 0, собственост на длъжника
„ЕФГ Билд Груп“ ЕООД с ЕИК *********, с което осуетил възможността на
ищеца да насочи принудително изпълнение върху имота за принудително
удовлетворяване на вземания спрямо „Сан Сити“ ООД с ЕИК ********* след
като по търговско дело № 444/2013 г. на ОС – Бургас бил уважен негов иск за
обявяване на относителната недействителност на апорт, с който „Сан Сити“
ООД с ЕИК внесъл имота в капитала „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД, ведно със
1
законната лихва, считано от завеждането на делото на 13.01.2022 г. до
окончателно изплащане.
Ищецът посочва, че цитираното изп. дело № 20157090400553 било
образувано по изпълнителен лист на „Таурус 2001“ ООД против „ЕФГ Билд
Груп“ ЕООД за сумата от 2000 лева, ведно със законната лихва от
13.10.2015г. Взискателят бил удовлетворен след публична продажба на
недвижим имот с КИ 07079.820.1106. Вместо да прекрати производството по
делото ответникът ЧСИ Б. допуснал присъединяване на „Таурус 2001“ ООД
като взискател по реда на чл. 32, ал. 5 от ЗОЗ, тъй като в негова полза бил
учреден особен залог върху търговското предприятие на длъжника. Без
заложният кредитор да разполага с изпълнителен титул (без вписване по реда
на ЗОЗ на пристъпване към принудително изпълнение), съдебният
изпълнител извършил публични продажби на редица недвижими имоти на
длъжника. Сред тях било и заведение за обществено хранене с КИ
07079.602.483.1.25, придобито от длъжника „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД чрез
апорт, извършен от „Сан Сити“ ООД, който обаче не бил противопоставим на
ищеца „Банка ДСК“ ЕАД заради уважен негов иск по чл. 135 от ЗЗД с
Решение № 10.02.2015 г. по търговско дело № 444/2013 г. на ОС – Бургас,
влязло в сила на 20.10.2016 г., отбелязано в СВ – Бургас на 17.11.2016 г., след
вписване на исковата молба на 24.10.2013 г. Макар особеният залог в полза на
взискателя „Таурус 2001“ ООД да бил вписан в СВ – Бургас по-рано – на
12.09.2013 г., той бил заличен по отношение на процесния имот на 21.11.2013
г. – въз основа на нотариално заверено съгласие на този кредитор. По
воденото от ответника ЧСИ Б. изпълнително дело върху същия имот била
наложена възбрана, вписана на 18.12.2015г. След публичната продан имотът
бил възложен на купувача „Димови“ ЕООД с ЕИК ********* с
постановление, вписано на 01.12.2016 г. Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД счита, че
извършената от ответника публична продан му е противопоставима. След
заплащането на цената по нея в полза на взискателя „Таурус 2001“ ООД била
разпределена сумата от 133 641,12 лева. Ищецът сочи, че е бил лишен от
възможността да насочи принудително изпълнение върху посочения имот и
така да реализира приход поне в размер на 133 641,12 лева плюс стойността
на признатите на взискателя „Таурус 2001“ ООД разноски по изпълнителното
дело от 3000 лева. Затова на основание чл. 441 от ГПК вр. чл. 74 от ЗЧСИ и
чл. 45 от ЗЗД претендира от съдебния изпълнител обезщетение за вреди на
2
стойност 136 641,12 лева ведно лихви от завеждането на делото.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответникът е оспорил иска като недопустим и неоснователен. Според
него ищецът не разполага с процесуална легитимация, тъй като не е бил
страна по изпълнителното дело. Той е бил кредитор не на длъжника по
изпълнението „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД, а на друго лице - „Сан Сити“ ООД.
Всъщност той се бил присъединил като взискател единствено за вземането си
за разноски в исковия процес по чл. 135 от ЗЗД, което било удовлетворено. В
това си качество той обжалвал без успех извършените от съдебния
изпълнител разпределения. Освен това ищецът не бил оспорил вземането на
взискателя „Таурус 2001“ ООД с иск по чл. 464 от ГПК. „Таурус 2001“ ООД
се явявал присъединен по право взискател по изпълнителното дело на
основание чл. 459, ал. 2 от ГПК за сумата от 1 600 000 евро, тъй като се
легитимирал въз основа на потвърждение за вписване в ЦРОЗ на договор за
залог върху търговското предприятие на длъжника. Процесният имот не бил
изключен от обхвата на залога на 21.11.2013 г., тъй като вписаният тогава
отказ на заложния кредитор бил поставен под отлагателно условие –
учредяване на съдебно обезпечение по реда на чл. 181 от ГПК, което така и не
се сбъднало. Ответникът се е позовал и на изтекла погасителна давност, тъй
като от 25.11.2016 г. –датата на влизането в сила на издаденото от него
постановление за възлагане на имот с КИ 07079.602.483.1.25 до завеждането
на делото на 13.01.2022 г. били изминали повече от 5 години.
В с.з. процесуалният представител на ответника поддържа депозирания
отговор.
Ответникът е поискал на основание чл. 219 от ГПК като трето лице –
помагач да бъде привлечена „Застрахователна компания Лев Инс“АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, с която имал сключена застраховка „Професионална
отговорност“ по Застрахователна полица №13122210000907 от 14.02.2022 г.,
което съдът е конституирал в процеса с нарочно определение.
В с.з. третото лице- помагач не изпраща представител, но депозира
становище, с което оспорва иска.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и
събраните и представени по делото доказателства, намира за установено
3
от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 20157090400553 по описа на ЧСИ Я. Б., рег. №
709 на КЧСИ е образувано на 13.11.2015г. по молба на взискателя „Таурус
2001“ ЕООД срещу длъжника „ЕФГ Билд груп “ЕООД с ЕИК ********* за
удовлетворяване на парични вземания на взискателя- сумата от 2000 лв. –
частично вземане от главница в размер на 400 000 евро, дължими по договор
за заем, заедно със законната лихва от 13.10.2015 г. до окончателното
изплащане и 40 лв. – разноски по делото на основание издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 6628/2015 г. по описа на БРС.
С молба от 16.11.2015г. взискателят е поискал от ЧСИ по цитираното
изпълнително дело да извърши оценка, да насрочи опис и публична продажба
на 7 недвижими имота, сред които и недвижим имот с идентификатор
07079.602.483.1.25.
По молбата ЧСИ е разпоредил да се извърши справка за собствеността и
тежестите на имотите. От справката по партидата на имот с идентификатор
07079.602.483.1.25 за периода 01.01.1992г.-20.11.2015г. се установява, че на
02.10.2013г. е вписана ипотека върху имота, като при вписването като
ипотекарен длъжник е посочен „Сан Сити“ ООД и кредитор „ЕФГ Билд груп
“ ЕООД.
На 29.04.2013г. е вписан апорт от страна на „Сан Сити“ ООД в
капитала на „ЕФГ Билд груп “ ЕООД.
На 12.09.2013г. е вписан залог върху търговско предприятие по реда на
ЗОЗ от страна на залогодателя „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД в полза на заложен
кредитор „Таурус 2001“ ООД.
На 24.10.2013г. е вписана искова молба на Банка ДСК против длъжника
„ЕФГ Билд Груп“ ЕООД и Сан Сити ООД.
На 21.11.2013г. по партида на имота е вписано частично заличаване на
особен залог, с отбелязването, че е налице условие: “Заличаването е частично-
само по отношение на посочените имоти“.
С молба от 04.12.2015 г. взискателят е поискал на основание чл. 456
ГПК вр. чл. 32, ал. 5 от ЗОЗ, в качеството му на пристъпил към изпълнение
по реда на ЗОЗ обезпечен кредитор да бъде присъединено вземането му в
размер на 400 000евро главница и 1 200 000евро неустойка към
изпълнителното дело.
4
Вземането, по което първоначално е било образувано изпълнително
дело № 20157090400553, в размер на 2 000лв., и вземането, което взискателят
впоследствие е поискал да се присъедини, касаят един и същ договор за заем,
обезпечен с Договор за особен залог.
Към молбата за присъединяване взискателят е представил
Потвърждение за вписване в ЦРОЗ от 18.08.2015г., Заявление за вписване и
пристъпване към изпълнение, в което е посочено, че частта от обезпеченото
вземане, което се търси е в размер на 1000лв. По отношение на имуществото,
върху което се насочва изпълнението е вписано, че това ще са отделни активи
на предприятието; движими вещи, подробно описани в декларация-съгласие с
нотариална заверка на нотариус Бинка Кирова. Представено е и нотариално
заверено Съгласие от заложния кредитор за даване на съгласие за
пристъпване към изпълнение по отношение на отделни активи на търговското
предприятие на длъжника. Посочено е още, че пристъпването към изпълнение
е по отношение на следната движима вещ, собственост на залогодателя, а
именно Принтер + копирна машина Minolta Dialta.
Представено е още и Удостоверение за вписване по името на длъжника
в ЦРОЗ от 17.07.2015г. и Договор за особен залог на търговско предприятие
от 28.08.2013г. По силата на договора „ЕФГ Билд Груп“ ЕООДе учредил
първи по ред особен залог върху търговското си предприятие в полза на
„Таурус 2001“ ООД, в състоянието, в което се намира към момента на
сключване на договора. В чл. 2.1.1 е посочено, че недвижимите имоти,
предмет на залог, са подробно описани в Приложение №1, което представлява
неразделна част от договора. Недвижим имот с идентификатор
07079.602.483.1.25 е описан в Приложение №1.
С постановление от 07.12.2015 г. ЧСИ е присъединил вземането на
взискателя срещу длъжника „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД на основание чл. 456
ГПК.
На 14.12.2015г. ЧСИ е изпратил Покана за доброволно изпълнение до
длъжника „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД, с което му е предоставил срок да заплати
сумата от 2 347 036лв. неолихвяема сума, 782 332лв. главница, 218 554.56
лихви, 21лв. допълнителни разноски и 210лв. разноски и 84 214.64лв. и такси
в и.д.
На 18.12.2015г. ЧСИ е изпратил молба до Служба вписвания към РС
5
Бургас за вписван на възбрана по отношение на недвижими имоти,
собственост на длъжника, сред които и процесният недвижим имот. Същият
ден възбраната е била вписана.
С молба вх. № 303 / 05.02.2016 год. „Банка ДСК“ЕАД – София е
уведомила ЧСИ Я. Б., че се счита за присъединен взискател по право по
изпълнително дело № 20157090400553, тъй като в полза на банката са
вписани искови молби вх. рег. № 13043 / 24.10.2013 год., акт № 230, т.3 на СП
–Бургас и вх.рег. № 8762 / 22.10.2013 год., акт 240, том 5 на СП – Несебър за
предявени искове с правно основание чл.135 от ЗЗД срещу длъжника на
банката „Сан Сити“ООД- Бургас , ЕИК ********* и „ЕФГ Билд груп“ ЕООД
– Бургас, ЕИК *********, за прогласяване на относително недействителни по
отношение на ищеца на апортни сделки сключени между ответниците с
имотите предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 2015
**********.
С молба вх.№ 368 / 10.02.2016 год. на „Банка ДСК“ ЕАД – София е
направено искане до ЧСИ за присъединяване като взискател по изпълнително
дело № 20157090400553 на осн. чл.456 от ГПК, въз основа на приложени
удостоверения по изпълнително дело № 20138040400892 и по изпълнително
дело № 20138040400891 по описа на ЧСИ Делян Николов -№ 804 на КЧСИ, в
които са описани неудовлетворените остатъци от вземанията на „Банка
ДСК“ЕАД – София от длъжника и „Сан Сити“ ООД- Бургас. Банката е
обосновала правото си на присъединяване с предявените искове с правни
основания чл.135 от ЗЗД, по които е извършено вписване на исковите молби.
С постановление изх. № 644 / 11.02.2016 год. ЧСИ Я. Б. е постановил
отказ за конституиране като кредитор – взискател по изпълнителното дело на
„Банка ДСК“ ЕАД – София, тъй като видно от приложените удостоверения
длъжникът по тях и по изпълнителното дело не са едно и също лице – т.е. не
са налице условията по чл.456, ал.1 от ГПК.
С определение № 729 / 28.03.2016 год. по в.гр.д. № 496 / 2016 год. по
описа на Бургаския окръжен съд е оставена без разглеждане жалбата на
„Банка ДСК“ ЕАД – София против постановление от 11.02.2016 год. за отказ
на ЧСИ да конституира „Банка ДСК“ ЕАД – София в качеството на взискател
по изпълнително дело № 20157090400553 .
С молба от 08.04.2016 год. на „Банка ДСК“ ЕАД – София отново е
6
направено искане до ЧСИ Я. Б. за присъединяване на банката като взискател
по изпълнително дело № 20157090400553 на осн. чл.456 от ГПК въз основа
на приложени удостоверения по изпълнително дело № 20138040400892 и по
изпълнително дело № 20138040400891. С молби от 20.04.2016 год. и от
04.05.2016 год. е уточнено, че искането е на осн. чл.456 от ГПК .
Със съобщение от 05.05.2016 год. Банката е уведомена от ЧСИ, че по
искането за присъединяване вече е постановен отказ от ЧСИ, поради което по
същото искане ЧСИ не може да издаде второ постановление за отказ.
С влязло в сила решение № 709/12.07.2016 г. по в.гр.д.№ 1106/2016 г. по
описа на БОС жалбата на банката против повторния отказ на ЧСИ за
присъединяването й като взискател по право по делото е оставена без
уважение.
На 24.02.2016г. по изп. дело са представени Молба –съгласие от
„Таурус 2001“ ООД от 13.11.2013г. до Агенцията по вписване за частично
заличаване на особен залог по отношение на два недвижими имота, сред
които и недвижим имот с идентификатор 07079.602.483.1.25. В молбата се
посочва, че съгласието за частично заличаване се дава, за да послужат
имотите като първо по ред обезпечение по вписаната на основание чл. 180-
181 ЗЗД законна ипотека от 02.10.2013г., само в случай, че същите послужат
като гаранция и да бъде допуснато от БРС спиране на изпълнението по
изп.дело № 20138040400892 по описа на ЧСИ Делян Николов. Към молбата е
представено Удостоверение от 22.11.2013г., видно от което по партидата на
имота е вписано частично заличаване на особен залог.
Представено е и Определение от 10.12.2013г. по ч.гр.д. № 4965/2013г., с
което молбата на „Сан Сити“ ООД за спиране на изп. дело № 20138040400892
по описа на ЧСИ Делян Николов е оставена без уважение. Това изпълнително
дело е образувано от „Банка ДСК“ за събиране на вземането й срещу „Сан
Сити“ООД ЕАД.
С Решение № 403 от 10.02.2015г., постановено по гр.д.№ 444/2013г. по
описа на БОС са уважени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД искове с правно
основание чл.135 от ЗЗД срещу „Сан Сити“ООД- Бургас с ЕИК ********* и
„ЕФГ Билд груп“ ЕООД с ЕИК ********* за прогласяване на относително
недействителни по отношение на Банката на апортни сделки сключени между
ответниците с имотите предмет на принудително изпълнение по
7
изпълнително дело № 20157090400553. Решението е влязло в сила на
20.10.2016г. и е вписано по партидата на имота на 17.11.2016г.
С протокол от 26.02.2016г. издадено по изпълнително дело
20157090400553 за купувач на имот с идентификатор 07079.820.1106 по
КККР на гр.Бургас е обявен „Таурус 2001“ ООД за сумата от 364 220лв. С
разпределение от 09.03.2016г. сумата от 290 611.55 е прихваната срещу
вземането на взискателя.
С молба от 19.09.2016г. по изп.д.№ 20157090400553 взискателят
„Таурус 2001“ ООД е поискал да се извърши нова публична продан на
недвижими имоти, собственост на длъжника, сред които и недвижим имот с
идентификатор 07079.602.483.1.25.
На 11.10.2016г. ЧСИ насрочил нова публична продан.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.11.2016г.
посоченият недвижим имот е възложен на „Димови“ ЕООД с ЕИК *********.
Постановлението за възлагане е влязло в сила на 25.11.2016г.
На 01.12.2016г. постановлението е възлагане е вписано по партидата на
имота. След влизане в сила на постановлението ЧСИ е изготвил
разпределение, като в полза на „Таурус 2001“ ООД е разпределената сумата
от 133 641.12лв. и 3000лв. адвокатски хонорар.
На 08.12.2016г. „Банка ДСК“ ЕАД е поискала да бъде присъединена
като взискател по изп. д.№ 20157090400553 по описа на ЧСИ, което той е
извършил с нарочно постановление от 09.12.2016г., като е конституирал
взискателя за посочените в представеното удостоверението суми: 127 401лв.
разноски и 2 376лв. юрисконсултски хонорар.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим и основателен по следните съображения:
Съдът не споделя въведеното с отговора на исковата молба възражение
за липса на правен интерес от предявяването на иска, поради факта, че „Банка
ДСК“ ЕАД не се явява кредитор на длъжника „ЕФГ Билд груп “ ЕООД.
Съгласно чл. 74 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за
вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
В посочената разпоредба не е очертан кръг от лица, спрямо които ЧСИ е
8
отговорен. Материалноправно легитимирано е всяко лице, което докаже, че
при изпълнение на своите правомощия частният съдебен изпълнител му е
причинило вреди и тази легитимация не е поставена в зависимост от
качеството на страна в изпълнителния процес.
Също така в цитираната разпоредба не е предвиден и срок, в който този
иск да може да бъде предявен, поради което не е налице преклузивен срок. В
случая от значение е предвиденият в ЗЗД 5-годишен срок, след изтичането на
който, вземането на пострадалия се погасява по давност. При наличие на
изтекла погасителна давност обаче искът се отхвърля като неоснователен, а
не се прекратява производството по делото като недопустимо.
Предвид изложеното съдът намира, че липсват процесуални пречки за
произнасяне по предявения иск.
Съгласно Решение № 640 от 4.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на IV г.
о., Решение № 139 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о., и
Решение № 184 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1124/2010 г., III г.о., съдът
по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията
и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали
същите действия и бездействия са обжалвани и ако са обжалвани, какво е
решението на съда по жалба.
Посочено е още, че процесуалната законосъобразност на
принудителното изпълнение може да бъде проверявана по иск за обезщетение
за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, както
и по жалба срещу действията и отказите на съдебния изпълнител, когато
страната желае да се възползва от потестативното си право да бъде отменено
отделно действие или отказ на съдебния изпълнител. И в двата случая
защитата е искова, но в първия случай предмет на делото е вземането за
обезщетение, което възниква от виновно и противоправно деяние, което е
причинило вреда и делото се разглежда по реда на общия съдебен исков
процес (триинстанционно), а във втория случай делото се разглежда
едноинстанционно от окръжния съд, като предмет на делото е потестативното
право на страната да иска отменяването на отделно действие или отказ на
съдебния изпълнител. В първия случай със сила на присъдено нещо се
установява съществуването или несъществуването на едно парично вземане, а
във втория случай - на едно потестативно право, т.е. както са различни
9
предметите на делата, така са различни и обективните предели на силата на
присъдено нещо на съдебните решения. По деликтния иск
противоправността, която е елемент от фактическия състав на спорното
вземане за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на
действието или бездействието на съдебния изпълнител, а по конститутивния
иск процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието е
преюдициалното правоотношение, което поражда потестативното право,
предмет на делото, т.е. нито противоправността, като елемент от фактическия
състав на спорното право се обхваща от обективните предели на силата на
присъдено нещо на решението по деликтния иск, нито преюдициалното
правоотношение, което поражда потестативното право се обхваща от
обективните предели на силата на присъдено нещо на решението по
конститутивния иск.
Двете производства (по иск за обезщетение и по жалба срещу действие
на съдебния изпълнител) имат различен предмет и висящността на едното с
нищо не влияе на висящността на другото, както и изхода по едното не
обуславя с нищо изхода по другото, тъй като обективните предели на силата
на присъдено нещо на решенията по двата различни предмета не съвпадат.
Предвид изложеното в настоящото производство съдът дължи
самостоятелна преценка на въведените твърдения за незаконосъобразност на
действията на ответника.
В процесния случай изпълнително дело № 20157090400553 по описа на
ЧСИ Я. Б. е образувано първоначално по молба на взискателя „Таурус 2001“
ЕООД срещу длъжника „ЕФГ Билд груп “ЕООД с ЕИК *********.
Основание за образуванието му е издаден изпълнителен лист № 5823 по
ч.гр.д. №6628/2015г. по описа на БРС на основание чл. 417 ГПК за сумата от
2000 лв. –частично вземане от главница в размер на 400 000 евро, дължими по
договор за заем, заедно със законната лихва от 13.10.2015 г. до окончателното
изплащане и 40 лв. – разноски по делото.
С допълнителна молба взискателят е поискал от ЧСИ изпълнението да
се насочи към конкретно описани в молбата недвижими имота, собственост
на длъжника по делото.
Месец по-късно същият кредитор, взискател по образуваното изп.дело,
е посочил, че в качеството си на заложен кредитор, пристъпил към
10
изпълнение по реда на ЗОЗ, счита себе си за присъединен по право взискател
по образуваното изпълнително дело вече за цялото обезпечено вземане в
размер на 400 000 евро главница и 1 200 000 евро неустойка.
Към молбата за присъединяване взискателят е представил
Потвърждение за вписване в ЦРОЗ от 18.08.2015г., Заявление за вписване и
пристъпване към изпълнение, в което е посочено, че частта от обезпеченото
вземане, което се търси е в размер на 1000лв. По отношение на имуществото,
върху което се насочва изпълнението е вписано, че това ще са отделни активи
на предприятието; движими вещи, подробно описани в декларация-съгласие с
нотариална заверка на нотариус Бинка Кирова. Представено е и нотариално
заверено Съгласие от заложния кредитор за даване на съгласие за
пристъпване към изпълнение по отношение на отделни активи на търговското
предприятие на длъжника. Посочено е още, че пристъпването към изпълнение
е по отношение на следната движима вещ, собственост на залогодателя, а
именно Принтер + копирна машина Minolta Dialta.
С постановление от 07.12.2015 г. ЧСИ е присъединил вземането на
взискателя срещу длъжника „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД на основание чл. 456
ГПК и е приел за дължми по делото сумата от 2 347 036лв. неолихвяема сума,
782 332лв. главница, 218 554.56 лихви, 21лв. допълнителни разноски и 210лв.
разноски и 84 214.64лв. и такси в и.д.
Съгласно разпоредбата на чл. 456 ГПК, която ЧСИ е приел за
приложима в случая, през всяко време на изпълнението, докато
разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и
други кредитори на същия длъжник. В този случай присъединяването става с
писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или
удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго
изпълнително дело.
Съдът намира, че в случая не са били налице основанията на чл. 456
ГПК за присъединяване, доколкото „Таурус 2001“ ООД не се явява „друг
кредитор“ на същия длъжник. Не е била налице и хипотезата на чл. 459 ГПК,
тъй като взискателят е един и същ и се изпълнява едно и също вземане.
Отделно от изложеното съдът приема, че към момента на
присъединяване на цялото вземане - 07.12.2015г., не е съществувала
възможност за принудително изпълнение по ГПК по реда на ЗОЗ.
11
Съгласно чл. 32 ЗОЗ (в редакцията му към бр. 100 от 2008 г.) в случай
на неизпълнение на обезпеченото със залог по този закон задължение
заложният кредитор може да пристъпи към изпълнение върху заложеното
имущество. Кредиторът е длъжен да заяви за вписване в регистъра, че
пристъпва към изпълнение и да извести залогодателя за започване на
изпълнението. С вписването на пристъпване към изпълнение заложеното
имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор.
Според ал. 5 на разпоредбата- в актуалната към онзи момент редакция,
до извършване на публичната продан заложният кредитор, който е пристъпил
към изпълнение, може да поиска от съдебния или от публичния изпълнител
предаване на заложеното имущество въз основа на удостоверение за вписано
пристъпване към изпълнение. До изготвяне на разпределението от съдебния
или от публичния изпълнител обезпеченият кредитор може да се присъедини
въз основа на извлечение за вписан залог.
Посочената разпоредба -чл. 32,ал.5 ЗОЗ, предвижда два начина за
удовлетворяване на заложния кредитор: ако кредиторът е пристъпил към
изпълнение преди по изп. дело съдебният изпълнител да е продал вещта,
тогава въз основа на удостоверение за вписано пристъпване към изпълнение
кредиторът има право да поиска от съдебни изпълнител да получи вещта, за
да извърши продажбата сам. Ако пристъпването към изпълнение започне в
по-късен момент и вещта е вече продадена по изпълнително дело, то тогава
въз основа на извлечението за вписан залог кредиторът може да поиска
присъединяване по изп. дело, по което е продадена вещта, за да участва в
разпределението.
Това присъединяване по изпълнителното дело и участието в него се
свежда единствено до факта, че предмет на изпълнение е вещ, предмет и на
особен залог. То не дава право на заложния кредитор, вече присъединен по
изпълнителното дело, да продължи да участва в изпълнението и да продължи
да възлага на съдебния изпълнител да предприема действия по ГПК за
принудително изпълнение за събиране на цялото му обезпечено по ЗОЗ
вземане.
Аргумент в тази насока е фактът, че едва с разпоредбата на чл. 10,ал.2
ЗОЗ, приета с изменение на закона, обнародвано в ДВ бр. 105 от 2016г., в
сила от 30.12.2016г., е дадено право на заложния кредитор да се удовлетвори
12
по реда на този закон, като сам продаде заложеното имущество или по реда
на Гражданския процесуален кодекс.
Вярно е също, че в чл.18, ал.4 и чл.19, ал.2 от ЗЧСИ е въведено право на
пристъпилия към изпълнение кредитор по особения залог да възложи на
частен съдебен изпълнител да продаде заложеното имущество по реда на ЗОЗ.
Пристъпилият към изпълнение кредитор има право на избор при възлагането
между две алтернативи – да овласти частен съдебен изпълнител да продава по
ГПК или по реда на ЗОЗ. И в двете хипотези на избор не се извършва
принудително изпълнение, не възниква процесуално правоотношение между
взискател, длъжник и съдебен изпълнител, а действията се развиват
аналогично на извънсъдебното изпълнение, осъществявано от самия заложен
кредитор.
По изложените съображения съдът намира, че незаконосъобразно ЧСИ
е присъединил на основание чл. 456 ГПК „Таурус 2001“ ЕООД за цялото
вземането по договор за заем и е предприемал изпълнителни действия за
събиране на сума от 3 432 36.20лв., след като по делото е било образувано по
издаден изпълнител лист за сумата от 2000 лв., заедно със законната лихва от
13.10.2015 г. до окончателното изплащане и 40 лв. – разноски по делото на
основание издаден изпълнителен.
Също така, според настоящия съдебен състав, в случая ЧСИ не е имал
правомощие да извърши продажба на недвижим имот с идентификатор
07079.602.483.1.25, тъй като по отношение на него залогът е бил заличен, като
това заличаване е било вписано още на 21.11.2013г. по партида на имота.
Вярно е, че по делото са представени доказателства, че съгласието от
„Таурус 2001“ ООД, в качеството на заложен кредитор за частично
заличаване на особен залог по отношение на недвижимите имоти, сред които
и недвижим имот с идентификатор 07079.602.483.1.25, се дава под условие-
само в случай, че същите послужат като гаранция да бъде допуснато от БРС
спиране на изпълнението по изп.дело № 20138040400892 по описа на ЧСИ
Делян Николов. Това условие, видно от Определение от 10.12.2013г. по
ч.гр.д. № 4965/2013г. по описа на БРС, не се е сбъднало.
Несбъдването на условието, под което е дадено съгласието за
заличаване на особения залог по отношение на имот с идентификатор
07079.602.483.1.25, има значение за вътрешните отношения между страните
13
по договора, но не засяга правата на третите добросъвестни лица.
Това е така, тъй като заличаването по отношение на имот с
идентификатор 07079.602.483.1.25 е вписано както в ЦРОЗ, така и в Служба
вписвания. Никъде в регистрите не е дадена гласност на съществуването на
условие за заличаването, така че трети лица да могат да съобразят това
обстоятелство и съответно действията си. Изобщо такава възможност- за
вписване на подлежащи на вписване обстоятелства в публични регистри под
условие, не съществува в съответните закони, регулиращи вписванията, тъй
като противоречи на самата същност на вписванията.
По изложените съображения съдът намира, че извършеното заличаване
на особения залог за имот с идентификатор 07079.602.483.1.25 е произвело
своето действие спрямо третите лица, каквито са страните по делото, и следва
да се приеме, че този имот не е бил предмет на особен залог и ЧСИ не е имал
основание да предприема принудителни действия спрямо него.
С оглед на горното съдът намира, че издавайки процесното
Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.11.2016г., с което
посоченият недвижим имот е възложен на „Димови“ ЕООД с ЕИК *********
ответникът е извършил неправомерно действие, с което е причинил вреди на
ищеца.
С Решение № 264 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 474/2009 г., IV г. о.,
се приема, че частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка
вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и
означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе
незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен
изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са
адекватно следствие от увреждането.
В настоящия случай съдът приема, че проведеното незаконосъобразно
изпълнение по отношение на имот с идентификатор 07079.602.483.1.25 е в
пряка последица с невъзможността на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД да
удовлетвори вземанията си срещу „Сан Сити“ ООД по изп.дело №
20138040400892 по описа на ЧСИ Делян Николов, насочвайки изпълнение
спрямо този имот, като за целта банката е провела и нарочно исково
14
производство по чл. 135 ЗЗД.
Основателността на предявения иск води до необходимост от
разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за
погасителна давност, което се явява неоснователно. Постановление за
възлагане на недвижим имот от 16.11.2016г. е влязло в сила на 25.11.2016г.
Следователно общата петгодишна погасителната давност изтича на
25.11.2021г.
Съгласно чл. 3,т.3 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение,обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти;
Извънредното положение бе отменено на 13.05.2020г., т.е. за период от
2 месеца давностните срокове са спрени. При това положение давностният
срок изтича на 25.01.2022г., а исковата молба е предявена на 17.01.2022г.
При този изход от спора ответната страна няма право на разноски и
дължи сторените от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски в размер
на 11 465.65лв., от които 5 465.65лв. заплатена държавна такса и 6 000лв.
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. В. Б., с ЕГН ********** с адрес: гр. Б., бул. „Д.“, бл.***
вх.* ет. * да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ № 19
сумата от 136 641,12 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди (пропуснати ползи), причинени от ответника като частен съдебен
изпълнител по изп. дело № 20157090400553 по описа на ЧСИ.
ОСЪЖДА Я. В. Б., с ЕГН ********** с адрес: гр. Б., бул. „Д.“, бл.***
вх.* ет. * да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска“ № 19
сумата от 11 465.65лв. съдебно-деловодни разноски.
15
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Я. В. Б., с ЕГН **********
с адрес: гр. Б., бул. „Д.“, бл.*** вх.* ет. * за присъждане на съдебно-
деловодните разноски.
Решението е поставено при участието на „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А в качеството й на трето лице
помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
16