Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 110
гр. Сливен, 03. 06. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и първи
май, две хиляди
и деветнадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
МИЛЕНА РАДЕВА, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 169 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 87 от Закона за
убежището и бежанците /ЗУБ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба
от К.М.А., ЛНЧ: **********, г. на И., родена на *** г., с настоящ адрес:***,
действаща л. и като м. и з. п. на м. си д., г. на И.: С.С.Ш., роден на *** г., С.С.Ш.,
роден на *** г., и Д.С.Ш., родена на ***, с настоящ адрес: *** З., подадена против
Решение № 1553 от 12.03.2019 г. на Председателя
на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/, с което на
основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във
връзка с чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен
статут на К.М.А. и на м. ѝ д. С.С.Ш., С.С.Ш. и Д.С.Ш..
В жалбата се твърди,
че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при нарушение
на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изложено
е становище, че цитираната в оспореното решение практика на Съда на ЕС относно
преценката за наличието на предпоставки за посегателство са неотносими към
конкретния случай. Заявено е искане оспореното решение да бъде отменено и
преписката да бъде изпратена на административния орган за произнасяне с
указания по тълкуването и прилагането на закона. Заявено е искане и за
присъждане на направените по делото разноски. В писмено становище чрез
упълномощен п. п. са изложени съображения, че: оспореното решение е издадено
при опорочена процедура, тъй като е ползван преводач от а. е., а оспорващата и д.
ѝ са к., и в семейството се ползва к. е.; оспореното решение се позовава
на справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, в която се сочат неверни
факти за действителното фактическо положение в региона, от където идва
оспорващата и семейството ѝ.
В съдебно заседание оспорващата,
действаща л. и като м. и з. п. на м. си д., се явява лично и с упълномощен п. п.,
който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. В представени писмени бележки
излага съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на
оспореното решение. Счита, че в оспореното решение се сочат несъществуващи
противоречия относно обстоятелствата, изнесени от оспорващата и с. ѝ в
проведените с тях лични интервюта.
Административният
орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от
упълномощен п. п., който изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли да бъде отхвърлена. В представени писмени бележки излага съображения в
подкрепа на твърденията си за
законосъобразност на оспорения акт.
Заинтересованото лице
Дирекция „Социално подпомагане“ – Нова Загора,
не изразява становище по подадената жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
встъпила в образуваното съдебно производство, дава заключение за
неоснователност на жалбата.
Административният съд, въз основа на събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало по молба за предоставяне на закрила Вх. № 1201 от 15.10.2018 г. от К.М.А., г. на И.,
за нея и д. ѝ С.С.Ш., С.С.Ш. и Д.С.Ш..
Оспорващата е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен
лист рег. № УП 14485 от 15.10.2018 г., като К. /с./ М. /б./ А. /ф./, от ж. п.,
родена на *** г. в гр. З., И., г. И., к. по етническа принадлежност, вероизповедание:
м., с., д., о. н., о., без документи за самоличност. В регистрационния лист е
посочено, че владее а.-малко и к. е.. Регистрационният лист е изготвен в
присъствието на п. Т. М.
В Р. Б. К.М.А. е придружавана от с. си С.С.Ш. - ЛНЧ **********,
от с. си С.С.Ш.- ЛНЧ ********** и К. С.Ш. - ЛНЧ **********, които имат самостоятелни молби
за закрила, и от м. си д. С.С.Ш., С.С.Ш. и Д.С.Ш..
Оспорващата К.М.А. е назначена със Заповеди № РД-1063
от 25.10.2018 г., № РД-1065 от 25.10.2018 г. и № РД-1064 от 25.10.2018 г. на Кмета
на Община Х., за п. на м. си д. с правомощията по чл. 25, ал. 3 от ЗУБ. Със Заповеди
№ ЗД/Д-Х-Х-256 от 19.11.2018 г., № ЗД/Д-Х-Х-257 от 19.11.2018 г. и № ЗД/Д-Х-Х-258
от 19.11.2018 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" – Х., за с.
р. на м. д. С.С.Ш.,
С.С.Ш. и Д.С.Ш. е назначена З. О. А.-В. – с. р. в Отдел „Закрила на детето“ при
Дирекция „Социално подпомагане“– Х.. Представени са социални доклади от
08.01.2019 г. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Х., относно д. С.С.Ш., С.С.Ш. и Д.С.Ш..
Със Заповеди на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Х., д.та С.С.Ш.,
С.С.Ш. и Д.С.Ш. са настанени временно в социална услуга резидентен тип с адрес:
с. А., о. Н. З.
С Решения от 22.11.2018 г. на Председателя на
Националното бюро за правна помощ /НБПП/, на д. С.С.Ш., С.С.Ш. и Д.С.Ш. е
назначен а. - К. А. Т., с цел предоставяне на п. п. и к. в производството за
предоставяне на международна закрила по ЗУБ.
С оспорващата К.М.А. е проведено интервю на 21.11.2018
г. в
присъствието на п. от к. е. А. Б. И. Интервюто е обективирано в Протокол с Рег.
№ УП 14485 от 22.11.2018 г. Оспорващата е потвърдила казаното от нея при
попълване на регистрационния лист. По време на интервюто е посочила, че: е
напуснала И. заедно със семейството си през м. с. …. г. със самолет за Т.; в Б.
е влязла след двуседмичен престой в Т.; със с. ѝ са имали къща в З. и са
били финансово добре; напуснала е страната си, защото се е страхувала от
отмъщение от своя б. във връзка с р. на с. й; семейството ѝ не е било заплашвано;
не е била а. или о. в страната си; не е потърсила помощ от полицията, защото е
мислила, че няма да ѝ помогне. На
22.11.2018 г. интервюта са проведени и с м. д. на оспорващата – С.С.Ш. и
Д.С.Ш., обективирани в протоколи от същата дата. Интервютата са проведени в присъствието
на п. от к. е. А. Б. И., на с. р. и на назначения за п. а.
С Писмо Рег. № М-10375 от 06.11.2018 г. /Рег. №УП
14485 от 08.11.2018 г. в ДАБ при МС/ на Държавна агенция „Национална сигурност“
е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. Б. на лицето К.М.А., в случай че
отговаря на условията по ЗУБ.
С Решение № 1553 от 12.03.2019 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.
75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка
с чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут
на К.М.А. и на м. ѝ д. С.С.Ш., С.С.Ш. и Д.С.Ш..
На 26.03.2019 г. решението е връчено на оспорващата
срещу подпис и с отбелязване, че е запозната с текста му на е., който разбира, удостоверено
с подпис на п. Т. М.. Жалбата срещу решението е подадена чрез изпращане по
пощата на 08.04.2019 г.
Изслушани в съдебно заседание в присъствието на с. р.,
д. С.С.Ш. и Д.С.Ш. /м., навършили ….. г./, заявяват, че: не знаят защо са
напуснали страната си; там са посещавали училище; в Б. сега не учат.
По делото са разпитани като с. лицата С.С.Ш. /с. на
оспорващата/ и С.С.Ш. /с. на оспорващата/, които дават показания, че: в Б. са
дошли цялото семейство; напуснали са легално И. със самолет до И. и са
преминали б.-т. г. нелегално; напуснали са страната си, заради двама б. на оспорващата,
които принадлежали на и. о. и са заплашили оспорващата, че ако не се забради и
че ако д. ѝ не четат к., ще убият нея и д. ѝ; заплашили са и с. С.Ш.,
защото не е бил съгласен да се присъедини към тяхната о.; първоначално се
преместили от гр. З. в гр. Е., И. К., но и там са ги намерили роднините на
оспорващата и са ги заплашвали; не са подавали жалба в полицията, защото от
приятели и познати знаели, че няма да им уважат жалбата и ще им кажат, че това
е семеен проблем; нямали проблем с властите в И., не са били преследвани от
властите; проблемът им бил с роднините на оспорващата; в семейството говорели
на к. е.; по време на регистрацията в Х. с. С.Ш. е разбрал какво го питат,
защото числата на а. и на к. е. били еднакви, както и част от въпросите.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена в предвидения в чл. 87
от ЗУБ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз
основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната
писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден акт.
Оспореното решение е постановено от
Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, действащ при спазване
на предоставената му по чл. 48, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗУБ материална
компетентност. Съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване
на производство по общия ред Председателят на Държавната агенция за бежанците
взема решение, с което (т. 2) отказва статут на бежанец; (т. 4) отказва
хуманитарен статут.
Административният акт отговаря и на общите
изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са посочени
както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният
орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденците не следва
да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е
обсъдил както изложените от оспорващата данни в бежанската им история, така и
обстановката в страната на произход на оспорващата и м. ѝ д.- И., респ. И.
К.. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и
кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да
разбере мотивите на административния орган да откаже международна закрила.
Съдът не констатира при издаване на оспореното
решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Установено е от доказателствата по делото, че в хода на производството
по общия ред пред компетентен интервюиращ орган с оспорващата е проведено
интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираното лице в
присъствието на преводач на разбираем за нея е.. Проведените на 22.11.2018 г. беседи
с м. д. на оспорващата - С.С.Ш. и Д.С.Ш., са проведени в присъствието на
преводач на разбираем за тях е., в присъствието на с. р. и на назначения за п.
а.. Изготвени и представени пред административния орган са и социални доклади относно м. д.
С.С.Ш., С.С.Ш. и Д.С.Ш.. Административният орган е изпълнил задължението си
преди произнасяне по молбата за международна закрила да прецени всички относими
факти, декларации и документи.
Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 9
от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата
на оспорващата за предоставяне на международна закрила, каквото се установява
да е дадено преди произнасянето на органа.
Съдът намира, че не е допуснато нарушение
на правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл. 35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното
решение, не се установява органът да е пропуснал да изследва твърдян факт от
бежанската история, свързан с личното положение на оспорващата и д. ѝ.
Напротив, много подробно са обследвани всички заявени от К.М.А. факти от
бежанската им история, подробно същите са анализирани, като въз основа на тях органът
е приел, че те не установяват наличие на предприето по отношение на оспорващата
и м. ѝ д. преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната им на
произход.
Съдът счита, че обстоятелството, че част
от документите са преведени на оспорващата на а. е., за който е посочила, че
разбира малко, не е довело до допускане на съществено процесуално нарушение.
Тези документи са съставени в присъствието на з. или назначен п. на д. на
оспорващата, поради което не може да се приеме, че е нарушено правото им на
защита. При връчването на оспорения административен акт, същият е преведен на а.
е., но в присъствието на п. на м. д., назначен на основание чл. 25, ал. 3 от
ЗУБ, и на адвокат, като с подаването на жалбата е упражнено и правото този
административен акт да бъде оспорен. В съдебното производство на оспорващата е
предоставена възможността да изложи всички свои доводи против оспорения
административен акт. В този смисъл не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Интервюто, в което оспорващата е описала бежанската си история, е
проведено на к. е., който е посочен като м. на оспорващата. Именно
обстоятелствата, посочени в тази бежанска история, са анализирани от
административния орган.
При извършената проверка относно
материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на
бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от
преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея, като с оглед ал. 2, за предоставянето
на статут по ал. 1 е без значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи
към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо
мнение, които са в основата на преследването, достатъчно е органът или о.,
осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът има такава принадлежност.
Преследване, съобразно чл. 8 ал. 4 от ЗУБ, е нарушаване на основните права на
човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права
на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. От заявеното
от оспорващата в проведеното интервю,
обективирано по преписката в протокол, е установено, че не е била принудена да
напусне И., водена от основателен страх от преследване поради раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група. Действията на преследване са дефинирани в нормата на чл. 8 ал. 5 от ЗУБ,
както следва: физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие;
правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са
дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин;
наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в
случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването
на престъпление или на деяние по чл. 12 ал. 1 т. 1-3 и действия, насочени срещу
лицата по причина на техния пол или срещу дееца. Опасения от подобен характер
не са посочени от кандидата за статут. Твърденията на оспорващата, че е
напуснала страната си, защото се е страхувала от отмъщение от своя б. във
връзка с р. на с. й, са по естеството си изложение на лични и семейни причини,
а не породени от някоя от причините за предоставяне на статут по смисъла на
закона. Не са посочени от оспорващата наличие на някоя от предпоставките, които
законодателят е указал в чл. 8 от ЗУБ като необходими за предоставяне статут на
бежанец.
При съвкупната преценка на всички изнесени
в бежанската история обстоятелства, правилно административният орган е приел,
че оспорващата не обосновава основателни опасения от преследване по причините в
чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Преследването като такова следва да е лично и пряко
насочено към търсещия закрила, а такова не се установява в процесния случай. В
бежанската история на оспорващата и м. ѝ д. не се установяват факти, въз
основа на които може да се приеме, че те са били обект на дискриминация или на
достатъчно тежки по своето естество или повторяемост мерки, с които са
нарушавани техни основни права. От оспорващата не са заявени конкретни
обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от
преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8,
ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или
съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека,
достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата
норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо
насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са
дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни
действия няма обективирани в разказаната от оспорващата бежанска история и не
се установяват по делото. Оспорващата не твърди в страната ѝ на произход
спрямо нея и д. ѝ да е упражнявано физическо насилие или да са били обект
на репресии. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи
извод, че самата принадлежност към етническата група на к. е достатъчно
основание за опасения от преследване. По така изложените съображения, правилен
и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на
материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал.
1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
По отношение наличието на предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, следва да се отбележи, че в
случая от оспорващата не се твърди в държавата ѝ по произход тя и д.
ѝ да са изложени на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно
наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените
в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУТ. Оспорващата е заявила, че не е била а. или о. и
не е била обект на тежки п.
Административният орган е извършил
преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на
хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която
норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да
остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу
живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на
вътрешен или международен въоръжен конфликт".
Наличието на тежки и лични заплахи срещу
живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на
въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко
посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15,
буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година
относно минималните стандарти за признаването и правното положение на
гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като
лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и
относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари
2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква
"в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д"
от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки
и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила
не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява
специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи;
съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено,
когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно
насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за
субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се
обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице,
върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия
факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да
претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил
преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на
обективираната в Справка вх. № МД-18 от 08.01.2019 г. на Дирекция
"Международна дейност" при ДАБ, информация относно Р. И., като е
приел, че в тази страна, не се установява наличието на извънредна ситуация,
която да се характеризирала с толкова висока степен на опасност, че да
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че именно лицето,
търсещо закрила, индивидуално би се изложило на разглежданата опасност.
Установено е продължаване съществуването на опасност от терористични атаки, но
повече от един милион и., чийто живот е бил засегнат от о. „и. д." (ИД),
са се завърнали безопасно по домовете си през 2018 г., което става възможно
благодарение на огромната мисия за разминиране, финансирана от В. В материал на
Групата на Световната банка се посочва, че икономическото състояние на И.
постепенно се подобрява след дълбоките икономически проблеми през последните т.
г...."
Посочил е, че съгласно т. 39 на решението
на съда в Люксембург, доколкото в конкретния случай няма добре обоснован страх
от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата за
закрила, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут,
безогледното насилие в И. К. следвало да е изключително, каквото то не е. Взел
е предвид, че оспорващата и д. ѝ са нямали конкретни проблеми в И. К.,
водили са там сравнително спокоен живот, нямали са проблеми с властите.
Настоящият съдебен състав намира, че този
извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото
доказателства. Действително от показанията на разпитаните по делото с.-ч. на
семейството на оспорващата, се установяват различни обстоятелства, послужили
като основание за семейството на оспорващата да напусне И., от тези, изложени
в интервюто, проведено във връзка с
производството по предоставяне на статут. Но и тези обстоятелства не биха могли
да обосноват извод, различен от направения от административния орган.
Обстоятелството, че оспорващата и ч. на семейството ѝ са подложени на
заплахи от други техни роднини, свързани със свободата на вероизповедание, не
може да промени извода за неприложимост на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, доколкото не
се установи по делото, че държавата И. или партии или организации, които
контролират държавата или значителна част от нейната територия, включително
международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу
твърдяното преследване или тежки посегателства. Административният орган е
извършил преценка на сигурността в държавата И. с оглед данните в изготвената
справка, правилно е установил, че на територията й няма въоръжен конфликт до
степен на изключително и безогледно насилие. При постановяване на решението
органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУТ, при
произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с
личното положение на оспорващата и д. ѝ, с държавата им по произход или с
възможността да се ползват от закрилата на друга държава. Извършената преценка
за липса на основания оспорващата и д. ѝ да се опасяват за живота или
свободата си на тази територия поради раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или политическо мнение, както и че
не са изложени на опасност от преследване или тежко посегателство, като
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, и че за тях е
възможно да се завърнат в И., се подкрепя напълно от установеното с приложените
по делото справки, касаещи И. и И.К..
Поради изложеното, изводът на
административния орган за липса на основания за предоставяне статут на бежанец
и хуманитарен статут е правилен.
Оспореният административен акт е издаден
при спазване на материалноправните и процесуалните правила. Събраният по
административната преписка доказателствен материал е анализиран подробно от
административния орган и в резултат на това последният е постановил мотивирано
и обосновано решение. Въз основа на така изложеното, правилно и законосъобразно
административният орган е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен
статут на К.М.А. и на м. ѝ д. С.С.Ш., С.С.Ш. и Д.С.Ш..
По изложените съображения, оспореното
решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, не следва да бъде
обсъждано искането на пълномощника на оспорващата и д. ѝ за присъждане на
разноски.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.М.А., ЛНЧ: **********,
г. на И., родена на *** г., с настоящ адрес:***, действаща л. и като м. и з. п.
на м. си д., г. на И.: С.С.Ш., роден на *** г., С.С.Ш., роден на *** г., и Д.С.Ш.,
родена на ***, подадена против Решение № 1553 от 12.03.2019 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците
при Министерския съвет, с което е отказано предоставяне статут на бежанец и
хуманитарен статут на К.М.А. и на м. ѝ д. С.С.Ш., С.С.Ш. и Д.С.Ш..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: